Решение по дело №4494/2006 на Софийски градски съд

Номер на акта: 452
Дата: 27 февруари 2009 г.
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова
Дело: 20061100704494
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2006 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р      Е     Ш    Е    Н     И     Е

 

град София, 23.02.2009 година

 

       В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, АДМИНИСТРАТИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети “В” състав в публичното съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и девета година в състав :

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Д.

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: В.П.

                                                                            А.Б.

 

при секретаря Ю.А. и с участието на прокурор Т., разгледа докладваното от съдия П. административно дело № ***** по описа за 2006 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

   

Производството е по реда на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 33-45 от ЗАП /отм./ по аргумент на §4, ал.2  и §142 от ПЗР на АПК.

          Подадена е жалба от Е.Г.А. срещу ЗАПОВЕД №РД-**-***/04.09.2006г. на КМЕТА на СТОЛИЧНА ОБЩИНА /СО/ район “Н.”, с която е одобрено решение №** по протокол №**/19.06.2006г. на комисия, назначена със заповед № РД-**-***/19.06.2006г.,  относно определяне на застроената част от имот пл.№100379, к.л. 137, попадащ в м.”С. П.”.

          В жалбата са релевирани доводи относно незаконосъобразност на атакувания административен като издаден в нарушение на материалния закон. Изложени са съображения, че процесният имот е изцяло незастроен, поради което отразеното в обжалваната заповед не съответства на действителното фактическо положение. По същество се претендира от съда постановяване на съдебно решение, с което да бъде отменена ЗАПОВЕД №РД-**-***/04.09.2006г., на КМЕТА на СО район “Н.” като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски.

          Ответникът - КМЕТА на СО район “Н.”, не изразява становище относно постъпилата жалба.

          Представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА изразява становище за неоснователност на  жалбата.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ във вр.чл.45 ЗАП /отм./ представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          С атакувания в настоящото съдебно-административно производство индивидуален административен акт - ЗАПОВЕД №РД-**-***/04.09.2006г. на КМЕТА на СО район “Н.”, се одобрява решение №42 по протокол №6/19.06.2006г. на комисия, назначена със заповед № РД-09-359/19.06.2006г., относно определяне на застроената част от имот пл.№100379, к.л.137, попадащ в м.”С.П.”. Посочено е в заповедта, че застроената площ от имота по графични данни е 1766 м.2, като няма свободна за възстановяване площ.

          В протокол №6/19.06.2006г. на комисия, назначена със заповед № РД-09-359/19.06.2006г., е обективирано решение №42, касаещо преписка №АС-94-В-190/01.12.2005г. за издаване на скица и удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ относно имот пл.№*****, к.л.137. Посочено е, че имотът е записан на името на Е.Г.А. в разписния лист към плана, както и че имотът попада в м.”С.П.”. Отразено е във взетото решение, че имотът попада изцяло в реализирани мероприятия по регулационния план и цялата му площ е застроена.

От скица №**/09.05.2006г., издадена от СО район “Н.”, е видно, че бивш имот пл.№***** е нанесен в к.л.137 и е записан в регистъра на бившите имоти на името на Е.Г.А., като площта му по графични данни е 1766 м.2 и като се изключи застроената част от имота, която не подлежи на възстановяване, на собствениците, могат да се възстановят 0 м.2.

          Със заповед № РД-**-***/19.06.2006г. на Кмета на СО район “Н.” се сформира състав на комисия, която разглежда постъпили преписки за издаване на удостоверения по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ, като за взетите решения се съставя протокол.

Със заповед № РД-09-846/19.11.1998г. Кметът на Столична община на основание § 11, ал.1 от ДРЗИДЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 88/1998г./ е възложил на кметовете на райони да одобряват със заповед решенията на съответните районни технически служби за определяне на застроената част от имотите в строителните граници на населените места, която не се възстановява на собствениците на имоти, съгласно чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.

Допусната е съдебно-техническа експертиза и в съдебно заседание на 28.01.2009г. е прието заключение на вещо лице В.Д., което не е оспорено от страните. От него се установява, че бивш имот пл. №*****, обозначен по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-К-А, на скица към заключението, оцветен изцяло със зелен цвят, попада частично в УПИ І, кв.25, отреден за парк, и УПИ І, отреден за училище и интернат за бавноразвиващите се деца. Посочено е още в заключението на експерта, че мероприятието по отреждане по действащия ЗРП на местността кв.”С.П.”, касаещо част от процесния имот не е реализирано на място, върху площта от имота, която попада в УПИ І, кв.25, отреден за парк, няма извършени никакви мероприятия, свързани с отреждането за парк. Отразено е още в заключението на експерта, че върху площта от имота, която попада в УПИ І, кв.26, няма построено отреденото по план училище, няма и изградени никакви паркови съоръжения. Експертът уточнява, че върху целия имот няма изградени никакви постройки.

           При така установените факти, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД обосновава следните правни изводи:

          С оглед на приложените към делото доказателства съдът приема, че постъпилата жалба срещу обжалвания административен акт е подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл.37, ал.1 от ЗАП /отм./ и при спазване на разпоредбата на чл.38 от ЗАП /отм./. Жалбата е подадена от легитимирана страна, която имат право и интерес от обжалване на постановения индивидуален административен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ /според действащата към момента на издаване на обжалваната заповед редакция/ застроената част се определя служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба №5 от 2001г. за правила и нормативи за устройството на територията (ДВ, бр.51 от 2001г.) и на хигиенните и противопожарните норми. Решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на общината. На следващо място съгласно нормата на §11, ал.1 от ДРЗИДЗСПЗЗ е предвидена нормативно установена възможност за делегиране на правомощията от страна на кмета на общината на други длъжностни лица. В процеса ответната страна ангажира писмени доказателства - ЗАПОВЕД № РД-**-***/19.11.1998г., издадена от кмета на Столична община, съгласно която формиралият волеизявление от името на административния орган-Кмета на СО район “Н.”, е притежавал материалноправна компетентност да издаде обжалваната заповед. В тази връзка съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен по място и степен орган в кръга на делегираните му правомощия.

          За да бъде възстановена собствеността на жалбоподателката на процесния имот, следва да се докаже наличието на две предпоставки: че жалбоподателката е собственик на процесния имот, респективно нейния наследодател, както и че имотът е свободен от застрояване и отговаря на техническите норми за обособяване на самостоятелен парцел. При наличието на тези обстоятелства в тяхната кумулативна даденост, които следва да бъдат установени пред Общинската служба земеделие и гори /бивши поземлени комисии/, същата се произнася с решение за възстановяване или постановява отказ, който подлежи на обжалване по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ пред съответния районен съд.

В настоящото производство по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ се преценява издадената заповед на кмета за определяне застроена площ на земеделски имоти и съдът не се произнася относно възможността за земеделска реституция, което е в правомощията на Общинската служба земеделие и гори /бившата поземлена комисия/. В съответствие с тази разпоредба съдът преценява доказателствата досежно наличието на застроена площ, без да излиза от рамките на своята компетентност и обсъжда възстановяването на имота. В този смисъл решение № 629/27.01.2004г. по адм. дело № 7918/2003г. на ІV-то отд. ВАС на РБ.

Настоящият съдебен състав възприема становището, че съответствието на обжалваната в процеса заповед с материалния закон следва да бъде преценено с оглед на съдържанието на утвърденото с нея решение на районната техническа комисия за застроена и незастроена част от процесния имот. Този извод се налага с оглед обстоятелството, че правните последици на обжалваната заповед произтичат именно от съдържанието на решението, а не от съдържанието на заповедта, с която е утвърдено. В този смисъл е решение № 2590/18.04.2001г. по адм. дело № 76777/2001г. на ВАС на РБ. В случая одобреният с обжалваната заповед протокол №6/19.06.2006г., решение №42, е издаден от комисия, на която са предоставени правомощия да изпълнява функциите по изпълнение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на общинската техническа служба при Столична община /Заповед № РД-09-359/19.06.2006г. на Кмета на СО район “Н.”/.

В процесната хипотеза за определяне на застроената част от процесния имот безспорно се изискват специални знания, поради което по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, прието е заключение на вещо лице В.Дамянова, неоспорено от страните. От приетото заключение на вещото лице В.Дамянова се установява, че бивш имот пл. №*****, обозначен по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-К-А, на скица към заключението, оцветен изцяло със зелен цвят, попада частично в УПИ І, кв.25, отреден за парк, и УПИ І, отреден за училище и интернат за бавноразвиващите се деца. Посочено е още в заключението на експерта, че мероприятието по отреждане по действащия ЗРП на местността кв.”С.П.”, касаещо част от процесния имот не е реализирано на място, върху площта от имота, която попада в УПИ І, кв.25, отреден за парк, няма извършени никакви мероприятия, свързани с отреждането за парк. Отразено е още в заключението на експерта, че върху площта от имота, която попада в УПИ І, кв.26, няма построено отреденото по план училище, няма и изградени никакви паркови съоръжения. Експертът уточнява, че върху целия имот няма изградени никакви постройки.

От тези технически данни в приетото заключение на вещо лице В.Дамянова, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, настоящият съдебен състав прави следния правен извод, че процесният имот е изцяло свободен от застрояване. От събраните по делото доказателства - заключение на вещо лице В.Дамянова, се установява по категоричен начин, че мероприятието по отреждане по действащия ЗРП на местността кв.”С.П.”, касаещо част от процесния имот не е реализирано на място, върху площта от имота, която попада в УПИ І, кв.25, отреден за парк, няма извършени никакви мероприятия, свързани с отреждането за парк, както и че върху площта от имота, която попада в УПИ І, кв.26, няма построено отреденото по план училище, няма и изградени никакви паркови съоръжения. Предвид на това съдът намира, че върху целия процесен имот, обозначен по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-К-А, на скица към заключението, оцветен изцяло със зелен цвят, няма реализирано мероприятие по отреждането, няма извършено фактическо строителство, нито съоръжения от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. При така изложените съображения съдът приема, че атакуваният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон - чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, отразеното в него не съответства на действителното фактическо положение. Оспорената ЗАПОВЕД №РД-**-***/04.09.2006г. на КМЕТА на СО район “Н.” на основание чл.41, ал.3 ЗАП /отм./ следва да бъде отменена, като цялата площ по графични данни от 1766 м.2 на бивш имот пл.№*****, к.л.137, попадащ в м.”С.П.”, обозначен по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-К-А, на скица към заключението на вещо лице В.Д., оцветен изцяло със зелен цвят, следва да бъде определена като незастроена.

          С оглед на изрично заявената претенция от страна на жалбоподателката за присъждане на разноски, такива й се дължат от ответната страна на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ във връзка с чл.45 от ЗАП /отм./. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените от нея разноски в размер на 410лв..

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, АДМИНИСТРАТИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети “В” състав на основание чл.42, ал.1 ЗАП /отм./

Р      Е     Ш    И :

 

ОТМЕНЯ  по ЖАЛБА на Е.Г.А.,***, ЗАПОВЕД №РД-**-***/04.09.2006г. на КМЕТА на СТОЛИЧНА ОБЩИНА район “Н.”, с която е одобрено решение №42 по протокол №6/19.06.2006г. на комисия, назначена със заповед № РД-09-359/19.06.2006г.,  относно определяне на застроената част от имот пл.№100379, к.л. 137, попадащ в м.”С.П.”, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОПРЕДЕЛЯ като НЕЗАСТРОЕНА цялата площ по графични данни от 1766 м.2 на бивш имот пл.№*****, к.л.137, попадащ в м.”С. П.”, обозначен по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-К-А, на скица към заключението на вещо лице В.Д., оцветен изцяло със зелен цвят.

ОСЪЖДА КМЕТА на СТОЛИЧНА ОБЩИНА район “Н.” да заплати на Е.Г.А.,***, на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ във връзка с чл.45 от ЗАП /отм./ сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща направени разноски по делото.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщенията до страните, че е постановено.

         

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :                

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ : 1/.                

 

 

                                                                     2/.