Решение по дело №3153/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба, предявена от С. В. В., с адрес [населено място], [улица], против Решение № 2153-15-311/07.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-15-01445910/06.11.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ [населено място].

Навеждат се доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна. Претендират се сторените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, е на становище че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения в тази насока се излагат в писмена защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. С Разпореждане № РВ-3-15-01445910/06.11.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ [населено място], издадено на основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО, е постановено С. В. В. да възстанови добросъвестно получени парични обезщетения поради общо заболяване и бременност и раждане за периода от 02.11.2021 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 9242,63 лв. – главница.

Посоченото разпореждане е оспорено от В. пред Директора на ТП на НОИ [населено място], който с Решение № 2153-15-311/07.12.2023 г., е отхвърлил жалбата ѝ.

За да постанови този резултат, решаващият орган е приел следното от фактическа и правна страна:

Съгласно данни от ПП „ПОПДОО“, в ТП на НОИ [населено място], С. В. В., в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице – Земеделски стопанин, с [ЕГН]/[ЕИК], е представила удостоверения по образец съгласно приложение № 9 и приложение № 11 от НПОПДОО, с данни относно правото на изплащане на парично обезщетение към следните болнични листове и заявление-декларация:

• № Е20212927790 с период на временната неработоспособност от 02.11.2021 г. до 30.11.2021 г. вкл. На 01.12.2021 г. е изплатено парично обезщетение за 21 работни дни от месец ноември 2021 г., в размер на 498,27 лв.;
• № Е20212927995 с период на временната неработоспособност от 01.12.2021 г. до 05.01.2022 г. вкл. На 22.12.2021 г. е изплатено парично обезщетение за 20 работни дни от месец декември 2021 г., в размер на 474,55 лв. и на 10.01.2022 г. е изплатено парично обезщетение за 2 работни дни от месец януари 2022 г., в размер на 47,45 лв.;
• № Е20212928205 с период на временната неработоспособност от 06.01.2022 г. до 13.01.2022 г. вкл. На 17.01.2022 г. е изплатено парично обезщетение за 6 работни дни от месец януари 2022 г., в размер на 142,36 лв.;
• № Е20211876622 с период на временната неработоспособност от 14.01.2022 г. до 27.02.2022 г.вкл. На 26.01.2022 г. е изплатено парично обезщетение за 12 работни дни за месец януари 2022 г., в размер на 390,00 лв. и на 28.02.2022 г. е изплатено парично обезщетение за 19 работни дни от месец февруари 2022 г., в размер на 617,50 лв.;
• № Е20211876632 с период на временната неработоспособност от 28.02.2022 г. до 09.03.2022 г. вкл. На 06.04.2022 г. е изплатено парично обезщетение за 1 работен ден от месец февруари 2022 г., в размер на 32,50 лв. и за 6 работни дни от месец март 2022 г., в размер на 177,27 лв.;
• № Е20220250430 с период на временната неработоспособност от 10.03.2022 г. до 20.04.2022 г. вкл. На 06.04.2022 г. е изплатено парично обезщетение за 16 работни дни от месец март 2022 г., в размер на 472,73 лв. и на 11.05.2022 г. е изплатено парично обезщетение за 14 работни дни от месец април 2022 г., в размер на 523,16 лв.;
• № Е20220472925 с период на временната неработоспособност от 21.04.2022 г. до 28.05.2022 г. вкл. На 11.05.2022 г. е изплатено парично обезщетение за 5 работни дни от месец април 2022 г., в размер на 186,84 лв. и на 30.05.2022 г. е изплатено парично обезщетение за 17 работни дни от месец май 2022 г., в размер на 635,26 лв.;
• Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО за периода от 29.05.2022 г. до 27.02.2023 г., считано от 29.05.2022 г. Изплатено е парично обезщетение от НОИ по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за периода от 29.05.2022 г. до 31.12.2022 г., с ведомост на 06.06.2022 г., 04.07.2022 г.,01.08.2022 г., 31.08.2022 г., 03.10.2022 г., 02.11.2022 г., 30.11.2022 г. и на 23.12.2022 г., в общ размер на 5044,74 лв.

Административният орган е констатирал, че в раздел I, т. 1 от горепосочените удостоверения е посочено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност/към датата, от която се иска да бъде изплащано обезщетението, С. В. е осигурена за общо заболяване и майчинство като самоосигуряващо се лице.

Директорът на ТП на НОИ е установил, че С. В. е обявила в ТД на НАП [населено място], че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице от 24.09.2021 г. и упражняващ дейност земеделски стопанин с обхват на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост, за смърт и за общо заболяване и майчинство.

Жалбоподателката е подала данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 24.09.2021 г. до 31.12.2022 г. в ТД на НАП [населено място], както следва:

1. За месец септември 2021 г. са подадени 5 работни дни и осигурителен доход в размер на 105,00 лв.; т. 14 /ден, в който осигуряването е възникнало - 24.09.2022 г./; вид осигурен с код т. 13 /земеделски стопанин 18,3 %/;
2. За месец октомври 2021 г. са подадени 21 работни дни и осигурителен доход в размер на 420,00 лв.; вид осигурен с код т. 13 /земеделски стопанин 18,3 %/;
3. За месец ноември 2021 г. са подадени: 1 работен ден и осигурителен доход в размер на 19,09 лв. и 21 работни дни в т. 16.2 /във временна неработоспособност за сметка на ДОО/; вид осигурен с код т. 13 /земеделски стопанин 18,3 %/;
4. За месец декември 2021 г. са подадени 20 работни дни в т. 16.2 /във временна неработоспособност за сметка на ДОО/; вид осигурен с код т. 13 /земеделски стопанин 18,3 %/;
5. За месец януари 2022 г. са подадени 20 работни дни в т. 16.2 /във временна неработоспособност за сметка на ДОО/; вид осигурен с код т. 13 /земеделски стопанин 18,3 %/;
6. За месец февруари 2022 г. са подадени 20 работни дни в т. 16.2 /във временна неработоспособност за сметка на ДОО/; вид осигурен с код т. 13 /земеделски стопанин 18,3 %/;
7. За месец март 2022 г. са подадени 22 работни дни в т. 16.2 /във временна неработоспособност за сметка на ДОО/; вид осигурен с код т. 13 /земеделски стопанин 18,3 %/;
8. За месец април 2022 г. са подадени 19 работни дни в т. 16.2 /във временна неработоспособност за сметка на ДОО/; вид осигурен с код т. 13 /земеделски стопанин 18,3 %/;
9. За месец май 2022 г. са подадени 19 работни дни в т. 16.2 /във временна неработоспособност за сметка на ДОО/; вид осигурен с код т. 13 /земеделски стопанин 18,3 %/;
10. За месец юни 2022 г. са подадени 22 работни дни в т. 16.2 /във временна неработоспособност за сметка на ДОО/; вид осигурен с код т. 13 /земеделски стопанин 18,3 %/;
11. За месец юли 2022 г. са подадени 21 работни дни в т. 16.2 /във временна неработоспособност за сметка на ДОО/; вид осигурен с код т. 13 /земеделски стопанин 18,3 %/;
12. За месец август 2022 г. са подадени 23 работни дни в т. 16.2 /във временна неработоспособност за сметка на ДОО/; вид осигурен с код т. 13 /земеделски стопанин 18,3 %/;
13. За месец септември 2022 г. са подадени 20 работни дни в т. 16.2 /във временна неработоспособност за сметка на ДОО/; вид осигурен с код т. 13 /земеделски стопанин 18,3 %/;
14. За месец октомври 2022 г. са подадени 21 работни дни в т. 16.2 /във временна неработоспособност за сметка на ДОО/; вид осигурен с код т. 13 /земеделски стопанин 18,3 %/;
15. За месец ноември 2022 г. са подадени 22 работни дни в т. 16.2 /във временна неработоспособност за сметка на ДОО/; вид осигурен с код т. 13 /земеделски стопанин 18,3 %/;
16. За месец декември 2022 г. са подадени 19 работни дни в т. 16.2 /във временна неработоспособност за сметка на ДОО/; вид осигурен с код т. 13 /земеделски стопанин 18,3 %/.

Административният орган е посочил, че според чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по чл. 1, ал. 1 от НПОПДОО се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление № 241 на Министерски съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и данните от удостоверенията по чл. 8, чл. 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от НПОПДОО.

С оглед гореизложеното, паричното обезщетение по горецитираните болнични листове и заявление-декларация е изчислено и изплатено на база представените приложения по НПОПДОО и подадената от С. В., в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице – Земеделски стопанин, информация в информационните регистри на НОИ и НАП.

По повод осъществяване на последващ контрол на изплатените парични обезщетения и помощи от ДОО, от контролния орган на ТП на НОИ [населено място] е извършена проверка по разходите на ДОО на жалбоподателката, за което е съставен констативен протокол № КП-5-15-03315249/28.02.2023 г. Целта на проверката е била установяване основанието и коректността на подаваните данни в Регистъра на осигурените лица за С. В.. В хода на производството, контролният орган на ТП на НОИ е констатирал, че жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО във връзка с параграф 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лица и няма качеството на осигурено лице за периода от 24.09.2021 г. до 31.12.2022 г. В следствие на установеното при извършената проверка, е прието, че подадените от С. В., в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице – Земеделски стопанин, данни с декларация образец № 1 са неоснователни и некоректни. Поради това са издадени задължителни предписания № ЗД-1-15-01315494/28.02.2023 г. и № ЗД-1-15-01315483/28.02.2023 г. за заличаване на данните на жалбоподателката за периода от 24.09.2021 г. до 31.12.2022 г. вкл.

Със задължителни предписания № ЗД-1-15-01-315483/28.02.2023 г. е вменено задължение на С. В., в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице, да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ с вид осигурен 13 „за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“, за периода от 24.09.2021 г. до 31.12.2021 г.

Със задължителни предписания № ЗД-1-15-01315494/28.02.2023 г. е вменено на С. В. задължение, в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице, да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ с вид осигурен 13 „за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“, за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.

Задължителни предписания № ЗД-1-15-01-315483/28.02.2023 г. са оспорени от жалбоподателката по реда на чл. 117 от КСО. Поради просрочие на оспорването, на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 и чл. 88, ал. 2 от АПК, е съставен Акт за прекратяване на производството по жалбата с № 1040-15-28/23.03.2023 г. Същият е бил оспорен от С. В. пред Административен съд гр. [област], по повод на което е образувано ч. адм. дело № 866/2023 г., приключило с Определение № 964 от 12.04.2023 г., с което подадената частна жалба срещу акта на Директора на ТП на НОИ [населено място] е отхвърлена като неоснователна.

Задължителни предписания № ЗД-1-15-01315494/28.02.2023 г. също са оспорени от В. по реда на чл.117 от КСО. С Решение № 2153-15-79 от 23.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - [област], същите са потвърдени изцяло. С влязло в сила Решение № 1398/20.07.2023 г., постановено по административно дело № 912/2023 г. по описа на Административен съд [област], жалбата на В. против Решение № 2153-15-79/23.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – [област] е отхвърлена. За да постанови този резултат съдът е приел, че С. В. няма качеството на самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл. 4, ал. З, т. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лица и подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. следва да бъдат заличени.

При това положение, на основание чл. 114, ал. 2 и 3 от КСО, е издадено Разпореждане № РВ-3-15-01445910/06.11.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ [населено място], с което е разпоредено С. В. да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения поради общо заболяване и бременност и раждане за периода от 02.11.2021 г. до 31.12.2022 г., в общ размер на 9242,63 лв. – главница.

При вземане на решението си, Директорът на ТП на НОИ се е позовал на чл. 114, ал. 2, т. 2, чл. 40, ал. 1, чл. 48а, чл. 50, ал. 1 и ал. 8, чл. 4, ал. 3, т. 4, чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 и 5 от ДР на кодекса. Отбелязал е, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите, при които след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане, като възстановяването на тези суми е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Административният орган е посочил в решението си хипотезите, при които осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, съответно за бременност и раждане. Все в тази насока Директорът на ТП на НОИ [населено място] е разсъждавал, че за да се упражни правото на получаване на горепосочените обезщетения, на първо място лицето следва да е осигурено по смисъла на КСО за горецитираните рискове. Посочил е, че регистрираните земеделски стопани, като самоосигуряващите се лица, не са задължително осигурени, но могат да се осигуряват за общо заболяване и майчинство. Административният орган е разяснил момента на възникване на осигуряването и момента на неговото прекратяване според разпоредбите на КСО и е посочил определението за осигурено лице по смисъла на същия. Директорът на ТП на НОИ [населено място] е приел, че С. В. няма качеството на осигурено лице, съответно няма право на получените парични обезщетения. В подкрепа на направения извод посочва издадените, влязли в сила, задължителни предписания. Счита се, че установяването на обстоятелството, че С. В. няма качеството на осигурено лице за периода 24.09.2021 г. до 31.12.2022 г. е осъществено след изплащане на паричните обезщетения. Ето защо в разглеждания случай е прието, че са налице нови документи и данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО и получените суми следва да бъдат върнати.

С тези съображения е обоснован извода за законосъобразност на спорното разпореждане, а жалбата на В. срещу същото е оставена без уважение.

6. В съдебно заседание, с молба с вх. № 3427/22.02.2024 г., са приети справки от НАП за всички трудови договори, по които страна е била С. В. и медицинска документация на детето ѝ – М. А. И..

Цитираните по-горе административни дела № 866/2023 г. и № 912/2023 г., и двете по описа на Административен съд гр. [област], са приложени по настоящото делото.

ІV. За правото :

7. Оспореният административен акт е постановен от материално компетен­тен орган - Директора на ТП на НОИ [населено място], съгласно Заповед № 1135/04.05.2023 г. на Управителя на НОИ, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 114, ал. 3 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ [населено място].

8. Разрешаването на настоящия административноправен спор, налага да се съобрази следното:

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, на регистрация подлежат юридически лица, Е. и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Регистрираните земеделски стопани подлежат на вписване в регистъра по чл. 5 от същата наредба. По делото няма спор, че С. В. притежава валидна регистрация като земеделски стопанин от 21.09.2021 г. Същата обаче не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение по смисъла на КСО, тъй като не е налице идентичност между качеството „земеделски производител“ и „осигурено лице“.

Легална дефиниция на понятието „осигурено лице“ се съдържа в разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 3 от КСО. Според същата, такова е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Чл. 10, ал. 1 от КСО гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ.

По силата на параграф 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски стопани са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Според нормата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, а съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Следователно в кръга на осигурените лица попадат земеделски производители, които произвеждат продукция предназначена за продажба и са регистрирани по надлежния ред. Жалбоподателката излага твърдения в тази насока, а именно, че отговаря и на двете кумулативни изисквания, но те не са подкрепени с никакви доказателства. Не се предоставя информация нито относно количеството на произведената и в последствие продадена продукция от С. В., нито как е осъществявала дейността си като земеделски стопанин. Представеният договор за наем на земеделска земя и данните по справките за дейността на жалбоподателката в Регистъра на земеделските стопани не обосновават извод, че тя реално е полагала труд или, че такъв е полаган от евентуално наети от нея лица. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая – не е произвеждало растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски.

9. В разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 48а от КСО са установени предпоставките, при чието проявление възниква субективното право на парично обезщетение поради обща заболяване, бременност и раждане. Първата е наличие на качеството „осигурено лице“ по смисъла на КСО, а втората минимален осигурителен стаж на лицето като осигурено за съответния риск. Доколкото приложената по делото медицинска документация на М. А. И. не съдържа данни, свързани с горепосочените предпоставки, същата е ирелевантна за решаването на настоящия административноправен спор.

10. Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Следователно законът допуска при наличие на определени нормативно предвидени предпоставки, неоснователно изплатените или изплатените в по-голям от следващия се размер суми за парични обезщетения за временна неработоспособност, да подлежат на възстановяване. Едно от законово регламентираните изключения на правилото, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване (на което именно се основава и потвърденото с обжалваното решение Разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО), е възстановяване от осигурените лица на добросъвестно получените суми за осигурителни плащания, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

В КСО не се съдържа легална дефиниция на понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителните плащания. С оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите.

Доколкото в настоящото производство няма спор относно добросъвестността на С. В., приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, а не чл. 114, ал. 1 от КСО. Това прави цитираната съдебна практика в писмената защита на адв. П. не относима към настоящия казус.

11. В гореизложения смисъл са и издадените задължителни предписания № ЗД-1-15-01315494/28.02.2023 г. и № ЗД-1-15-01315483/28.02.2023 г. Същите са административни актове, влезли в сила, и като такива са задължителни. След заличаването на данните за осигуряването на С. В. същата вече няма качеството на "осигурено лице" по смисъла на параграф 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. След като не е възникнало осигурително правоотношение, лицето не може да черпи произтичащите от него права на обезщетение. Заличените данни са послужили при преценката на правото на жалбоподателката за изплащане на паричните обезщетения за общо заболяване и бременност и раждане. В тази връзка В. не отговаря на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 40, ал. 1 и чл. 48а от КСО. Заличените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход по правната си същност се явяват новонастъпили обстоятелства, които ръководителят, осъществяващ контрол по разходите на ДОО, като административен орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да съобрази. Като е направил това, той е издал законосъобразен акт, който правилно е бил потвърден във фазата на административно обжалване. В този смисъл е Решение № 10401 ОТ 31.10.2023 г. по адм. дело № 1092/2023 Г., VІ отд. на ВАС.

12. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-311/07.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него Разпореждане № № РВ-3-15-01445910/06.11.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – [населено място], поради което същите следва да бъдат оставени в сила. Това налага извод за неоснователност на жалбата.

V. За разноските:

13. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на Националния осигурителен институт се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящия случай, както и броя на съдебните заседания, същото следва да се определи в размер на 100 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. В. В., с адрес [населено място], [улица], против Решение № 2153-15-311/07.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-15-01445910/06.11.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ [населено място].

ОСЪЖДА С. В. В. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100,00 лева, представляваща дължимото юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.