МОТИВИ:Срещу подсъдимия Ч.С.Х.
*** е повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.Тетевен за престъпление по
чл.343б ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Представителят на
прокуратурата-районен прокурор Петър Д. подържа обвинението така, както е повдигнато
с обвинителния акт и пледира за наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от 3 месеца, с ефективно изтърпяване
на същото при общ режим, както и на основание чл.68 ал.1 от НК подсъдимият да
изтърпи отделно и наложеното му наказание от 3 месеца лишаване от свобода по
НОХД №4325/2014 година на Районен съд гр.Варна и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
Подсъдимият Ч.Х. се явява в съдебно
заседание лично и с адвокат А., дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като
твърди, че на дата 25.09.2016 година е бил с жената, с която живее на
съпружески начала при свои приятели в Априлци. Твърди, че преди обед изпил
около 150 грама
уиски и след обяд решили да се прибират в гр.София, като жената управлявала
автомобила. Твърди, че са пътували двамата, заедно с дъщерята на негов приятел
и по време на път жената, с която живее на съпружески начала се оплакала от
главоболие, тъй като страда от хронична мигрена. Твърди, че преди с.Български
Извор същата отбила автомобила, тъй като имала силно главоболие и по тази
причина той решил да управлява автомобила, тъй като се чувствал добре. Твърди,
че на отбивката за гр.Тетевен бил спрян от органите
на полицията, тъй като не бил включил светлините на автомобила. Твърди, че е
бил развълнуван и започнал много да кашля и по тази причина е ползвал сироп за
кашлица на спиртна основа. Твърди, че контролните органи са го поканили да му
бъде извършена проба за алкохол с техническо средство и същата показала наличие
на алкохол. Твърди, че е бил докаран в сградата на полицията в гр.Тетевен,
където поискал кръвна проба и съответно дал такава, след което бил задържан за
срок от 24 часа. Твърди, че е управител на фирми, че има около 10 работници, че
има голям кредит, който обслужва. Твърди, че съжалява за извършеното, но че е
действал при много силен стрес и уплаха за живота на жената, с която живее на
съпружески начала. Твърди, че желае провеждане на съкратено съдебно следствие
по реда на чл.372 ал.3 във връзка с чл.371 т.1 от НПК, без разпит на всички
свидетели по делото и вещото лице. Чрез своя адвокат-защитник моли да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като била
налице хипотезата на чл.13 ал.1 от НК, тъй като бил изпитал силна уплаха за
живота и здравето на жената, с която живее на съпружески начала, а в противен
случай да бъдат отчетени от съда многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, като
изпълнението на същото да бъде отложено за изпитателен срок и на основание
чл.25 ал.4 от НК да бъде кумулирано условното
осъждане.
От събраните по делото
доказателства-обясненията на подсъдимия Х., огласените чрез прочитане показания
на свидетелите-Ц.И.Ц., Н.В.Н., Д.П.А., М.Н.К., П.Н.П., Й.Н.Т., К.И.К., Н.Д.П., Л.М.Л.,
протокола за химическата експертиза, заключението на съдебно-медицинската
експертиза, приетите и приложени към делото писмени доказателства и огласените
чрез прочитане писмени доказателства от досъдебното производство, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Ч.С.Х. ***, същият е управител на две дружества. Подсъдимият
е осъждан еднократно за престъпление по чл.343б ал.1 от НК през 2014 година,
като му е наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението, на
което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от 3
години.
На 25.09.2016 година около 17,50 часа полицейските служители от РУ
„Полиция“ гр.Тетевен свидетелите Ц.Ц. и Н.Н. се намирали със служебен патрулен автомобил в с.Български Извор, Ловешка
област, на улица „Демокрация“ пред дом №108 като осъществявали контрол на
пътното движение. По същото време свид.Ц. спрял за
проверка лек автомобил марка „Рено Сценик“ с ДК№ СА
35 96 ММ,
движещ се без светлини в посока гр.София. Контролните органи установили, че
водач на моторното превозно средство бил подсъдимият Ч.Х. ***, а като пасажери
в автомобила пътували две жени свид.Д.П.А. и Мишлен Де Грееф, която живеела според
подсъдимия с него на съпружески начала. При извършена проверка подсъдимият представил
свидетелство за управление на моторно превозно средство издадено от Кралство
Белгия. Също така свид.Ц. възприел силен мирис на
алкохол от страна на подсъдимия Ч.Х., поради което му извършил проверка за
наличие на алкохол в издишания въздух по надлежния ред с техническо средство „Алкотест-Дрегер“ 7510 с фабричен номер 0026, което отчело
положителен резултат от 1,31 промила в издишания въздух. Пробата била с пореден
номер 1170 и извършена в 17,56 часа. Полицейските служители извършили справка в
масивите на МВР, при което се установило, че Х. притежавал свидетелство за
управление на МПС с №*********, категория „В“ и „АМ“ издадено от сектор „Пътна
полиция“ гр.Варна, но към момента било отнето. Подсъдимият Х. бил отведен в РУ
„Полиция“ гр.Тетевен, където за установените нарушения свид.Ц.Ц.
в присъствието на св.Н.Н. му съставил акт за установяване на административно
нарушение с №303449 за извършени нарушения по чл.5 ал.3 т.1, чл.150, чл.100
ал.1 т.2 от ЗДП, който Х. подписал без възражения. Свидетелят Ц. издал на
подсъдимия талон за медицинско изследване №0133641 в 18,50 часа на дата 25.09.2016
година, в който било посочено, че до 1 час следва да се яви в
ФСМП-гр.Тетевен за вземане на кръвна проба за химическо
изследване, който талон бил подписан от Х.. След това
подсъдимият бил отведен от полицейските служители в ФСМП-гр.Тетевен, където му
била взета кръв за изследване. От показанията на свидетеля д-р Й.Т.-дежурен
лекар през въпросната вечер и от протокол за медицинско изследване за употреба
на алкохол или друго упойващо вещество се установява, че д-р Т. е проверил
самоличността на подсъдимия Х., чрез съответния документ за самоличност и е
извършил освидетелстване на водача, чиито резултати са отразени в изготвения
протокол. Съдът приема, че протоколът е изготвен в съответствие с изискванията
за съдържание по чл.8 и чл.10 от Наредба № 30/2001 година за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС като впоследствие на същия в 19,45 часа е взета кръвна проба в присъствието
на д-р Т. от свид.Л.Л.-медицинска сестра в ФСМП
гр.Тетевен. От техните показания се установява, че преди вземане на кръвната
проба за алкохол е извършено дезинфекция с едно на хиляда воден разтвор от
сублимат, след което същата е поставена в шишенце, което е затапено, сложено му
е лейкопласт, на който са изписани трите имена на лицето, от което е взета,
след което същото е парафинирано. Или установява се,
че са спазени изискванията на чл.13 ал.1 и ал.2 от Наредба № 30/2001 година за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС. От приетото като писмено доказателство по делото заверено
копие на страници от амбулаторен журнал, воден в ФСМП гр.Тетевен се установява,
че са надлежно вписани датата, часа на вземане на кръвната проба под №81, данни
за лицето, от което е взета с посочване на трите имена, ЕГН и местоживеене. Въз
основа на тези доказателства, безспорно се установява самоличността на лицето,
от което е взета кръвната проба под № 81, подложена на лабораторно изследване и
че това е именно подсъдимият Х.. След вземането на кръвната пробва същата е
съхранявана в ФСМП-гр.Тетевен при температура около + 4 градуса, в специален
хладилник, след което на дата 26.09.2016 година свид.Н.П.-***
в хладилна чанта е транспортирал и предал в химическата лаборатория към ОД-МВР
гр.Ловеч. От
приложените като писмени доказателства по делото заверени копия от страниците
на лабораторната книга, както и приемо- предавателен
протокол рег.№295000-7314/26.09.2016 година кръвната проба е постъпила за лабораторно
изследване в специализирана химическата лаборатория при ОД на МВР гр.Ловеч в
срока по чл.15 ал.1 изр.2 от Наредбата, като същата е отговаряла на
изискванията на Наредба №30/2001 година за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, чл.18, т.2, 3, 4 и
5, което се потвърждава и от Протокол за химическата експертиза, в който
изрично е посочено, че-„Опаковката на пробите отговаря на изискванията на
Наредба №30/2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС. След получаване на кръвната проба,
взета от подсъдимия Х. в Химическата лаборатория при ОД на МВР Ловеч е било
извършено трикратно изследването за наличие на етилов алкохол, като
изследването е проведено по метода на Видмарк в
съответствие с изискванията на чл.16 от Наредба №30/2001 година за реда
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на МПС. Изследването е извършено от свид.М.Н.К.-химик,
с което е спазено и изискването на чл.17 от Наредба № 30/2001 година за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС и при същото не са установени разлики с повече от 0,2 на
хиляда, с което са спазени изискванията и на чл.16 ал.2 от Наредбата №30/2001
година. Или съдът приема, че по категоричен начин е установено, че са спазени
всички изисквания на Наредба № 30/2001 година за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.
От Протокола за химическа експертиза №175/29.09.2016
година, който с оглед на изложеното се явява годно писмено
доказателство се установява, че съдържанието на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия
Х. е в количество 1,11 промила на хиляда.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза,
която съдът изцяло възприема и кредитира се установява по несъмнен и безспорен
начин, че препаратът хустил, който подсъдимият
твърди, че е приемал през деня, а и преди това съдържа 35 обемни процента етанол. Подсъдимият е съобщил, че е изпил общо за деня две
бутилки или 60 мл, което се равнява според експертизата на около 100 мл.вино,
като около 15 мл е изпил след проверката с техническото средство. Вещото лице
дава заключение, че дори да се приеме, че подсъдимият е употребил цялото
количество преди да управлява автомобила и вземането на кръвната проба, това
количество при тегло от 80 кг
е в състояние да повиши концентрацията на алкохол с 0,17% и съобщеното
количество Хустил-30 мг според експертизата може да повиши концентрацията с не
повече от 0,1%. От заключението на експертизата се установява също, че на
подсъдимия е взета кръвна проба в 19,50 часа или два часа след като е спрян за
проверка и резултатът е показал наличие на алкохол в кръвта от 1,11 промила.
Елиминацията на алкохол е 0,15% на всеки час, което означава, че към момента на
проверката той е бил с концентрация на алкохол от 1,41 %. Ако се приеме, че
подсъдимият е изпил 15мл от препарата преди вземането на кръвната проба може да
се извади 0,1% от 1,41% и се получава концентрация на алкохол към момента на
проверката от 1,31%, колкото е показала пробата с техническото средство.
Предвид заключението на медицинската
експертиза, съдът не дава вяра на обяснението на подсъдимия, че е възможно
концентрацията на алкохол в кръвта му да е била изцяло повлияна от употребата
на препарата хустил. Не приема за обективно и
направеното възражение от него, че е налице хипотезата на чл.13 ал.1 от НК, че
е действал при условията на крайна необходимост, тъй като бил изпитал
силна уплаха за живота и здравето на жената, с която живеел на съпружески
начала. Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.1 от НК, за да е осъществено при
крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на
възникналата непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или
обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни
предпоставки за спасяване на застрашените интереси. В случая е безспорно, че не
е възникнала такава непосредствена опасност. Състоянието на жената, с която
живее подсъдимият, предвид поставената диагноза-усложнена мигрена и предприето
лечение с аналгетици при амбулаторен режим, нито е
представлявало риск за нейния живот, нито има характеристиките на каквато и да
е опасност, още по-малко непосредствена такава. Отразените в медицинската
документация хронична мигрена и полученото главоболие с гадене, повръщане е
било овладяно с болкоуспокояващи, не могат да бъдат отъждествени с хипотеза за
„непосредствена опасност” за живота или здравето на това лице. Освен това
подсъдимият е разполагал с възможност, тъй като се е намирал в близост до
с.Български Извор да се обади на тел.112, който е денонощен и безплатен, да
повика екип на спешна помощ, да спре преминаващ автомобил и да помоли за помощ.
В тази връзка следва да се отбележи, че и двамата полицейски служители дори не
споменават в показанията си, че в управлявания от подсъдимия автомобил е имало
лице нуждаещо се от медицинска помощ или пък подсъдимият да ги е помолил за
такава, както и да им е обяснил, че управлява автомобила именно, за да потърси
медицинска помощ. Предприетото от подсъдимия действие-да управлява МПС след
като е знаел, че е употребил алкохол и то след като е бил осъждан за същото
такова деяние, нито е било наложително, нито единствено като възможност за
реакция в създалата се ситуация. Ето защо не може да се счете, че поведението
на подсъдимия е било обусловено от крайна необходимост.
Изложената фактическа обстановка, съдът
приема за безспорно установена от огласените показания на свидетелите Ц.И.Ц.,
Н.В.Н., М.Н.К., П.Н.П., Й.Н.Т., К.И.К., Н.Д.П., Л.М.Л., тъй като показанията им
са в логическа последователност, правдоподобни са и взаимно допълващи се,
изхождат от очевидци-първите двама свидетели очевидци на управлението на
автомобила от подсъдимия, проверката с техническото средство, както и
показанието му, както и първите трима свидетели са очевидци на вземането на
кръвната проба на подсъдимия в присъствието на д-р Т.
от свид.Л.Л.-медицинска сестра в ФСМП гр.Тетевен,
който показания на посочените свидетели изцяло се потвърждават от протокола за
химическа експертиза, заключението на съдебно-медицинската експертиза и
огласените писмени доказателства по делото, поради което съдът изцяло дава вяра
на показанията на посочените свидетели.
При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда
фактическа обстановка е налице престъпление по чл.343б ал.2 във връзка с ал.1
от НК осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимия Х., като от
обективна страна на дата 25.09.2016 година, около 17,50 часа в с.Български
Извор, Ловешка област, по улица „Демокрация” в посока гр.София е управлявал
моторно превозно средство-лек автомобил „Рено Сценик”
с ДК№ СА 35 96 ММ,
собственост на „Виктория Трейд” ЕООД, с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда, а именно 1,11 на хиляда, установена по надлежния ред с протокол
за химическа експертиза №175/29.09.2016 година на Специализирана химическа
лаборатория при ОД на МВР гр.Ловеч, след като е осъден с влязла в законна сила
на 03.12.2014 година присъда по НОХД №4325/2014 година на Районен съд гр.Варна
за деяние по чл.343б ал.1 от НК, а от субективна
страна е осъществил деянието умишлено, като е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е искал тяхното настъпване.
Предприемайки пътуването си, при управлението на моторното
превозно средство подсъдимият е съзнавал, че е употребил значително количество
алкохол, както и че е осъден с влязъл в сила съдебен акт за престъпление по
чл.343б ал.1 НК. Обстоятелството, че Х. е осъждан
и в предходен момент е търпял наказателна репресия за такъв вид престъпления, потвърждава категорично извода, че в съзнанието
му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието и за неговите общественоопасни
последици, които същият е предвиждал, а от волева
страна пряко е целял и искал тяхното настъпване.
По този начин подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.343б ал.2 във връзка с ал.1 от НК, поради което
съдът го призна за виновен по този текст и във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НК му
наложи наказание от 3 месеца лишаване от свобода с ефективно изтърпяване на същото
при общ режим, както и наказание глоба в размер на 250 лева, като на основание
чл.68 ал.1 от НК, съдът постанови подсъдимият Х. да изтърпи отделно и
наложеното му по НОХД №4325/2014 година по описа на Районен съд гр.Варна
наказание от 3 месеца лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване, тъй
като е извършил настоящото деяние в изпитателния срок на наложеното му с
присъда по НОХД №4325/2014 година наказание лишаване от свобода и на основание
чл.59 ал.2 във връзка с ал.1 от НК приспадна от така наложеното наказание на Х.
лишаване от свобода един ден, през който е бил задържан в сградата на РУ на МВР
гр.Тетевен по ЗМВР, а на основание чл.343г от НК лиши подсъдимия от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца от влизане в законна сила на присъдата.
Съдът наложи наказанието на подсъдимия Х. при наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства-изразеното от него разкаяние и съжаление за извършеното и на
практика направеното признание за извършеното, оказаното пълно съдействие на
органите на полицията, добрите му характеристични данни, обстоятелството, че
предишното му осъждане е елемент от състава на настоящото престъпление и не
може да бъде отегчаващо отговорността обстоятелство, поради което и на
основание чл.55 ал.1 т.1 от НК определи наказанията лишаване от свобода и глоба
значително под най-ниския предел, като прие, че предвидения в закона минимум от
1 година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева в конкретния случай
се явяват несъразмерно тежки на извършеното от него и един по-продължителен
престой в затвора и глоба в по-висок размер ще постави подсъдимия в
изключително тежко положение, поради което определи наказанията значително под
най-ниския предел и му наложи наказание от 3 месеца лишаване от свобода при общ
режим и глоба в размер на 250 лева в полза на държавата, като по този начин Х.
ще бъде изолиран от обществото и през този период от време ще му се отнеме
възможността да извърши други престъпления, за да му се въздейства
възпиращо-предупредително и възпитателно както на осъдения, така и на
останалите граждани.
С оглед изложените съображения съдът
постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: