Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 493 14.04.2022
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXIIІ административен
състав,
На четвърти април две
хиляди двадесет и втора година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ
РУСЕВА
при
секретаря И. Г.
като
разгледа докладваното от съдията Русева адм.дело № 456 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП вр.чл.172, ал.5 ЗДвП и е образувано по жалба на И.П. с ЕГН **********,
гражданин на Република Молдова, с адрес гр. Несебър, Общ. Несебър, Обл. Бургас,
ж.к. „Младост” 35, ет.2, подадена чрез адв. М., против Заповед за прилагане на
ПАМ № 22-0320-000010/17.01.2022 г. на полицейски инспектор при ОДМВР Бургас, РУ
Поморие, с която спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“, а
именно – за 190 дни, на осн.чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ
поради това, че същата е издадена в нарушение на съдопроизводствените правила и
на материалния закон. Сочи се, че не е била снета самоличността на
жалбоподателя-чужденец съгласно изискванията на чл. 59 ЗБЛД, поради което е
налице разминаване между имената на нарушителя, вписани в акта и в заповедта,
както и че заповедта, респ. съставеният АУАН, не съдържат реквизитите на чл.
42, ал.1, т.6 ЗАНН. Сочи се и
опорочаване на процедурата по установяване употребата на алкохол, тъй като е
било ненадлежно използвано техническото средство Дрегер 7510 с фабр. № ARBB
0080. Сочи се и липса на материална и териториална компетентност на издателя на
заповедта. Иска се отмяна на акта.
В с.з. жалбоподателят
се представлява от адвокат М., който поддържа жалбата, сочи писмени
доказателства и претендира присъждане на разноски.
Органът, издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката
по приемането му. В придружително писмо изразява становище за неоснователност
на жалбата. В с.з. се явява лично и сочи, че при проверката на терен от
служители на РУ Поморие, когато е бил съставен АУАН за нарушението на
жалбоподателя, самоличността му е била снета чрез представеното на място СУМПС
– български образец, издадено от властите на РБ, както и чрез въвеждане на
данните на жалбоподателя в служебен таблет, с който всеки екип на „Пътна
полиция” е снабден и при който, след въвеждане на данни – ЕГН и имена, се
визуализира снимка на провереното лице, както и данни за същото като адрес,
правоспособност и дали лицето се издирва от МВР. Ответникът сочи, че конкретно
при съставянето на оспорената заповед за налагане на ПАМ данните за
самоличността на жалбоподателя са взети от съставените документи в
административно-наказателното производство, като е била извършена от ответника
лично и допълнителна справка в програмата на МВР „Автоматизирана информационна
система „Български документи за самоличност”, където отново се визуализира
снимка на лицето, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, роднински връзки и издадени
документи на лицето, в т.ч. и СУМПС. Визуализира се и разрешение за постоянно
пребиваване, ако лицето има издадено такова. В случая такова е било визуализирано на екрана след направената
допълнителна справка в системата на МВР от страна на ответника преди издаването
на заповедта за ПАМ. Същият сочи, че тази информация не може да бъде получена
при проверката с таблет на терен. В конкретния случай, в резултат на
извършената допълнителна справка в информационната система на МВР, ответникът е
установил, че данните, вписани в разрешението за пребиваване на жалбоподателя,
съвпадат с данните, вписани в по-рано съставения му АУАН. Поради това,
ответникът намира издадената заповед за налагане на ПАМ за законосъобразна и
претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна. Не претендира разноски.
Съдът, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ
по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП – „прекратяване на регистрация на пътно превозно
средство /ППС/ за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни, като са
отнети СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели с № ******. В мотивите на
заповедта е посочено, че на 15.01.2022 г. около 21,16 часа в гр. Поморие, на
кръстовището на ул. „Манастирска” и ул. „Мусала”, жалбоподателят И.П. с ЕГН **********
е управлявал МПС „Сеат Ибиза“ с рег.№ ****** след употреба на алкохол, а именно
– с концентрация на алкохол в кръвта 1,12 на хиляда, констатирано с техническо
средство Дрегер 7510 с фабр.№ ARВB-0080.
По делото е представен списък на преминалите
последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, в „Лаборатория за проверка
на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери”, видно от който
техническото средство „Дрегер 7510” с фабр.№ ARBB
е преминало на 16.11.2021 г. периодична проверка, със срок на валидност 6
месеца. От това следва, че уредът е бил изправен към процесната дата и че е бил
годен за измерване количеството на алкохол в издишания въздух. Освен това, по
делото жалбоподателят по никакъв начин не опровергава, чрез ангажирани от своя
страна писмени или гласни доказателства, обстоятелството, че на 15.01.2022 г. в
посочения час в гр. Поморие, при извършената проверка на място, соченият Дрегер
7510 с фабр.№ ARBB е отчел 1,12 на хиляда алкохол в издишания от
него въздух.
На водача е бил издаден талон за медицинско изследване
с № 131606 /л.19/, в който жалбоподателят е записан с имена И.П. и в който
същият саморъчно е записал и се е подписал, че отказва да даде кръв за
лабораторно изследване.
Няма спор по делото, нито се твърди от жалбоподателя,
че същият се е подложил на допълнително изследване /чрез доказателствен
анализатор или чрез медицинско и химическо изследване/, за да докаже, че
показанията на техническото средство Дрегер не са верни.
На водача И.П. е съставен за нарушение
на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП АУАН № 433096/15.01.2022 г., цитиран в
заповедта за налагане на ПАМ и подписан от него без възражения /л.18 от
делото/. В съставения АУАН лицето е вписано с имена П.И. Пламедала, с посочено
ЕГН **********, с дата на раждане *** г. и с посочен адрес в гр. Несебър,
съответстващ като данни на адреса, посочен в настоящата жалба.
От представеното на чужд език на л.14
от делото копие на паспорт, издаден на лицето от Р Молдова, се установява, че
същото е с имена И. /лично име/ П. /фамилно име/, като датата на раждане също
съвпада с тази, посочена в издадения по случая АУАН.
От представената по делото на л.21
справка за лице – разпечатка от АИС „Български документи за самоличност”, е
видно, че лицето има СУМПС на чужд гражданин № *********, издадено от ОД МВР
Бургас на 04.05.2018 г., както и Разрешение за пребиваване № *********,
издадено от ДБДС, валидно до 30.10.2022 г.
Описаната в заповедта за налагане на
ПАМ фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя с жалбата, като същият
оспорва показанията на Дрегер 7510 с
фабр.№ ARBB с твърдението, че е
бил неправилен начинът, по който е било извършено самото измерване в издишания
от него въздух. В подкрепа на това, същият не е ангажирал по делото никакви доказателства,
които да опровергават установените от органа факти.
Основните твърдения на жалбоподателя
като защитна теза са, че не е била снета самоличността му при съставянето на
АУАН според изискванията на закона – чрез представяне на задграничен паспорт
или с някои от документите, предвидени в разпоредбата на чл.59 ЗБЛД, а вместо
това самоличността му е била снета при проверката на място чрез представеното
от него СУМПС, което обаче за чужденци, които не са български граждани, не е
документ за самоличност съгласно чл.3 ЗБЛД. Иначе, по делото жалбоподателят не
твърди, че не той е лицето, което е било установено чрез проверката на място да
управлява в посоченото време и час МПС с рег.№ А1060МС.
Въз
основа на така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
В съответствие със служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно
нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага
поради служебното начало в административния процес, въведено с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице, във всяка конкретна хипотеза водят
до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване
на установената форма, съществено нарушение на административно производствените
правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт,
съдът съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.
146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от обжалването. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
17.02.2022 г. лично срещу подпис, а жалбата е подадена чрез органа по куриер на
02.03.2022 г. /л.7/.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки /ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”,
т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В случая, със Заповед № 251з-3805/26.08.2021 г. на директора на ОД МВР Бургас, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи /л.27/, са определени длъжностните лица, в т.ч.и полицейските
инспектори в група „Охранителна полиция“ при ОД МВР Бургас /т.1.7 от заповедта/, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. Видно от представените по делото писмени доказателства – Акт
за встъпване в длъжност на Г.П.Д. - „Полицейски инспектор V степен” в група
„Охранителна полиция” при РУ Поморие, ОД МВР Бургас, и Удостоверение от
31.03.2022 г. на ОД МВР Бургас, Сектор „Човешки ресурси” /л.51-л.52/, издателят
на заповедта за налагане на ПАМ е заемал длъжност измежду посочените в т.1.7 от
оправомощаващата Заповед № 251з-3805/26.08.2021 г. на директора на ОД МВР Бургас. В този смисъл, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган - полицейски
инспектор към РУ Поморие, ОД МВР Бургас, група „Охранителна полиция“, в рамките на неговите правомощия.
Съдът счита, че са
спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване - наименование
на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение
на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице,
персонализиращо административния орган.
Не може да бъде
споделена тезата на жалбоподателя, че не е била надлежно установена
самоличността му. Същият е вписан в заповедта с правилно посочени лично и
фамилно име съгласно всички представени по делото писмени доказателства, вкл. и
съгласно приложеното копие на паспорт, издаден от властите в Р Молдова, като
със същите имена жалбоподателят е посочен и в сезиращата съда жалба против
заповедта за налагане на ПАМ. Фактът, че жалбоподателят е посочен с имената П.И.
Пламедала в съставения АУАН, не налага извод, че става въпрос за различно лице,
нито че не е ясно кой е нарушителят, тъй като лицето е в достатъчна степен
индивидуализирано посредством множество данни, които напълно съвпадат с
посочените от него в жалбата му – ЕГН, адрес, дата на раждане /съвпадаща с тази
от паспорта му/.
Съдът не счита,
че е била нарушена процедурата по удостоверяване самоличността на жалбоподателя
при съставянето на процесната заповед. Безспорно е по делото, че при проверката
на място самоличността на жалбоподателя е била снета по данни от представеното
от него СУМПС, които са били въведени от полицейските служители в служебен
таблет, на който се е визуализирала снимка на лицето, ЕГН, адрес и т.н. В
случая няма спор, че жалбоподателят е със статут на постоянно пребиваващ в
страната ни чужденец. Съгласно разпоредбата на чл.3 ЗБЛД, документите за
самоличност удостоверяват самоличността, а при необходимост – и гражданството,
чрез съдържащите се в тях данни, а според чл.3, ал.3 ЗБЛД, СУМПС удостоверява
правоспособността за управление на МПС, а за българските граждани – и
самоличността на територията на Р България, чрез съдържащите се в него данни.
Това означава, че по отношение на жалбоподателя, СУМПС не е документ за
самоличност, а такъв е разрешението за пребиваване, издадено по реда на чл.59 ЗБЛД.
Няма спор, че
при служебната проверка на терен служителите не са проверили данните от
разрешението за пребиваване, но това не означава, че не са извлекли тези данни
от други документи, до които системата им е имала достъп /данни от паспорта,
издаден от Р Молдова и др./. Настоящото производство не е
административно-наказателно за законосъобразност на издадено по случая НП, за
да се разглежда законосъобразността на предшестващата издаването на заповедта
за налагане на ПАМ процедура по съставяне на АУАН. Въпреки това, с оглед
разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, съдът
намира за нужно да отбележи следното: съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.6 ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му
адрес и местоработата, ЕГН, а в случай, че е чужденец – имената, точния адрес,
дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за
пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа.
Съставеният и приложен по делото АУАН №
433096/15.01.2022 г. съдържа тези данни, като стана ясно, че същите са
проверени на място от служителите чрез таблет, от който е извлечена тази
информация, без да се установява от кои документи е била генерирана и проверена
тя. Административно-наказателното производство, обаче, не е предмет на
настоящото дело, както беше отбелязано по-горе, а предмет е законосъобразността
на Заповед
за прилагане на ПАМ № 22-0320-000010/17.01.2022 г. Преди нейното издаване полицейският
инспектор, издател на акта, е извършил собствена проверка от АИС „Български
документи за самоличност”, при която се е убедил, че данните от АУАН като
имена, адрес и дата на раждане на жалбоподателя, както и ЕГН, напълно съвпадат
с тези в издаденото разрешение за пребиваване на лицето. Т.е. органът не се е
задоволил с това да препише данните на жалбоподателя от АУАН, а е установил
самоличността му чрез документ за самоличност измежду изброените в чл.59 ЗБЛД,
както изисква чл.3 ЗБЛД, а именно – от разрешението за пребиваване. Не на
последно място, дори да беше допуснато процесуално нарушение при установяване
самоличността на жалбоподателя, то същото не би било от категорията на
съществените, нарушаващи правото му на защита и представляващи самостоятелно
основание за отмяна на заповедта. Ето защо, заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе
предвид следното:
Съгласно чл.171,
т.2а, б.”б” от ЗДвП, на каквото правно основание е издадена оспорената
заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство“ с
концентрация на алкохол
в кръвта над
0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка
с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/илихимико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от
6 месеца до една година.
В процесния случай описаните в ЗПАМ факти се оспорват от
жалбоподателя, но същият не ангажира никакви доказателства в подкрепа на
твърденията си. По никакъв начин не е опроверган положителният резултат от
използваното техническо средство за проверка на място Дрегер 7510 с фабр. № ARВB-0080, показал ниво на
алкохол в издишания въздух над 0,5 на хиляда, като не е оспорена и
достоверността на представения талон за изследване № 131606 /официален
свидетелстващ документ/, в който саморъчно е вписан отказ на лицето да се
подложи на повторна проверка. С оглед на това, не са доказани твърденията на
жалбоподателя. От ангажираните от органа писмени доказателства в съвкупност се
установява наличието на фактическото и правно основание за прилагане на процесната
ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца до 1 година, а именно – 190 дни. Поради това, жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П. с ЕГН **********,
гражданин на Република Молдова, с адрес гр. Несебър, Общ. Несебър, Обл. Бургас,
ж.к. „Младост” 35, ет.2, против Заповед за прилагане на ПАМ №
22-0320-000010/17.01.2022 г. на полицейски инспектор при ОДМВР Бургас, РУ
Поморие, с която спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“, а
именно – за 190 дни, на осн.чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: