Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда Глава ХХІ НПК. С Присъда № ... от ...г., постановена по НОХД .../2010г., Еленският районен съд е признал подсъдимия П. Д. Р., роден на ... г. в Г.Д., жив,Г.З., У."К." № 8, но с настоящ адрес в с.Г.,У.”В.Л.” № ...,български гражданин,неженен, с начално образование,неработещ, осъждан, с ЕГН * , ЗА ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив: - На ...г. в Г.З. отнел чужда движима вещ – мобилен телефонен апарат марка “Samsung” на стойност 35.00 лв., собственост на Р.П.С. от същия град,от владението на собственика без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои; - На ... г. в Г.З., чрез използване на техническо средство – кирка и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита Ýа имот – разкъсване на комарник,монтиран на прозорец на баня, и разбиване на ключалката на метална каса, отнел чужди движими вещи - метална каса с размери 22.5/28/22 см.; 5 бр. химикалки; секретни ключове – 36 бр.; 5 бр. обикновени ключа; 2 бр. джобни ножки; 1 бр. пълнител за газов пистолет; 26 бр. бутафорни патрони за газов пистолет; 1 бр. ръчен часовник; 2 бр. метални верижки за ръчен часовник; 1 бр. кутия за будилник заедно с будилника в него; 1 бр. слухов апарат с кутия; 1 бр. стойка за телефон с надпис “Моторола”; 1 бр. червена пластмасова кутийка за бижута; 3 бр. синджирчета; 2 бр. муфи за газов пистолет; 1 бр. джобен часовник с капаче и синджир; 2 бр. жълти халки; 1 бр. бяла халка; 1 бр. жълт пръстен с цвете; 3 бр. ключодържатели, на обща стойност 178.35 лв.; парична сума в размер на 260.00 лв. в 13 бр. банкноти с номинал от по 20.00 лв. всяка, парична сума в размер на 50 евро в 1 банкнота с номинал от 50 евро - с левова равностойност 97.79 лв., собственост на М.Х.Ч. от Г.З.,от владението на собственика без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои; - като общата стойност на всички откраднати вещи е 571.14 лв., поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А” във вр. с чл. 36 и чл. 58А от НК го ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „СТРОГ” режим,което да изтърпи в затворническо общежитие/заведение/ от закрит тип. Освен това съдът ЗАЧЕЛ на основание чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което подсъдимият П. Д. Р. е бил задържан под стража,за изтърпяно наказание лишаване от свобода, считано от ... г. до ... г. и считано от ...г. ВЪРНАЛ на собствениците Р.П.С. и М.Х.Ч. иззетите по делото веществени доказателства,като постановил това да стане след влизане на присъдата в сила. Съдът ОСЪДИЛ подсъдимия, на основание чл.189 ал.1 и ал.3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ЕлРС направените по делото разноски в размер на 299.00 лв. /двеста деветдесет и девет лева/. Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба от подсъдимия П. Д. Р., в която макар и най-общо се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда, поради нейната явна несправедливост. Твърди, че бил заплатил/възстановил/ всички щети от престъпните си деяния поради което трябвало с него да се сключи споразумение,а не съдебното производство да премине по реда на Глава ХХVІІ от НПК. Моли се за извършване на въззивна проверка, а по-късно в съдебно заседание, и да бъде изменена присъдата и се намали срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода” под определения в нея размер. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, назначеният служебен защитник,адв.М. Б. от ВТАК, поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. Адвокат Б. излага допълнителни доводи, свързани с това,че се касае за една присъда постановена при направени пълни самопризнания от страна на Р. и при възстановяване на щетите. Самият подсъдим иска от съда да намали срока на наложеното наказание без сам да определя някакъв срок на лишаването от свобода. Представителят на Великотърновската окръжна прокуратура заема становище за неоснователност на депозираната жалба и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства, а наложеното наказание на Р. – справедливо и съобразено с това,че той е действал при условията на опасен рецидив. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбата е подадена срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – подсъдимия, който съгласно разпоредбата на 318, ал. 3 НПК има право да обжалва присъдата във всичките и части. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбата и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното: Подсъдимият П. Д. Р. е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер против собствеността,на лишаване от свобода. Той е роден в Г.Д. но живее в Г.З.,в имот собственост на жената, с която живее на съпружески начала и от което съжителство има две малолетни деца.Р. не притежава недвижими имоти или друга движима собственост. Същият е безработен и няма доходи,с които да осигурява собствената си и тази на семейството си прехрана. По искане на подсъдимия и защитника му, адв. Б. първоинстанционното дело било разгледано и приключено по реда на Глава ХХVІІ от НПК. Р. признал изцяло всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като се използват вече събраните на досъдебното производство и оформени в протоколи за разпит на свидетели. Някъде около полунощ на 4 срещу 5 април 2010 год. подсъдимият и свидетелката Р.С. се намирали на поляна,находяща се на У. “В.” в Г.З. Там,двамата имали интимни отношения при които С. правила орална любов.При събуването на дънките момичето изтървало мобилния си телефон, марка “Samsung”, с капаче, сребрист на цвят, който изпаднал от нея. След като С. приключила с оралния секс и Р. се обул, последният забелязал, че неговият телефонен апарат не се намира в джоба му. Започнал да го търси на земята при което намерил този на свидетелката. Взел го, светнал с него и открил своя. Без да поиска и получи разрешение от С. подсъдимия задържал и нейният мобилен телефонен апарат.Имал намерение да го ползва по предназначение, и при възможност да го продаде. Когато С. поискала от Р. телефонния си апарат, последният категорично отказал да й го върне. По-късно, когато двамата били на път към домовете си, се срещнали със свидетелите В. В. и М. М. Пострадалата и в присъствието на тези лица отново поискала телефонния апарат от Р., но той отказал да й го върне. След няколко месеца,през нощта на 29 срещу 30 август 2010 година, подсъдимият Р. взел решение да извърши нова кражба,този път на вещи, които впоследствие да продаде, за да си осигури парични средства.За целта той набелязал да проникне в къщата на съгражданина си М. Х. Ч. от Г.З. В дворното място на Ч. подсъдимият влязъл, прескачайки ниската ограда, а в самата жилищна постройка проникнал през прозореца на банята, като за целта скъсал закования там платнен комарник. След като се промъкнал през прозореца на банята по описания начин, Р. влязъл в една от стаите на Ч. и се насочил към намиращия се вътре гардероб. Същият забелязал, че там имало и една метална каса, която била затворена и заключена. Виждайки касата, Р. решил да я вземе, като се отказал да краде други вещи от къщата.Подсъдимият взел касата и напуснал имота на Ч. по същия път,през прозореца на банята, дворното място, прескачайки оградата. Прибрал се в дома си на У. “В. Л.” № ... и се заел с отварянето на металната каса. Тъй като последната била заключена подсъдимият я разбил с една кирка. Металната каса била с размери 22.5/28/22 см. и в нея се намирали следните вещи собственост на Ч.: 5 броя химикалки, секретни ключове – 36 броя, 5 броя обикновени ключа, 2 броя джобни ножки, 1 брой пълнител за газов пистолет, 26 броя бутафорни патрони за газов пистолет, 1 брой ръчен часовник, 2 броя метални верижки за ръчен часовник, 1 брой кутия за будилник заедно с будилника в него, 1 брой слухов апарат с кутия, 1 брой стойка за телефон с надпис “Моторола”, 1 брой червена пластмасова кутийка за бижута, 3 броя синджирчета, 2 броя муфи за газов пистолет, 1 брой джобен часовник с капаче и синджир, 2 броя жълти халки, 1 брой бяла халка, 1 брой жълт пръстен с цвете, 3 броя ключодържатели, парична сума в размер на 260.00 лв. в 13 броя банкноти с номинал от по 20.00 лв. всяка, парична сума в размер на 50.00 евро в 1 банкнота с номинал от 50.00 евро, 1 брой празен пълнител за химикал, 12 броя празни запалки, 1 брой запалка имитираща електронен часовник, 1 брой кутия за патрони със стойка за патрони в нея и 1 брой дебитна карта на УниКредит Булбанк. От изброените вещи подсъдимият решил да задължи намерените пари в лева и евро, а именно 260.00 лв. и 50.00 евро, джобния часовник с капаче и синджир, 2 броя халки от жълт метал, 1 брой халка от бял метал и 1 брой пръстен от жълт метал с цвете. Останалите вещи, намиращи се в металната каса, както и самата каса, подсъдимият сложил в найлонов чувал. Същият го изхвърлил в реката. По делото е била назначена съдебно оценъчна експертиза, от чието заключение става видно, че стойността на инкриминираните вещи,предмет на кражбите,извън паричните суми собственост на С. и Ч. е 35.00 лева и 178.35 лева . От заключението, изготвено от вещото лице по назначената дактилоскопна експертиза се установило, че представените за изследване 3 броя дактилоскопни следи, иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие от ... год. са били годни за идентификация на лицето, от което са оставени. Две от тях са идентифицирани като принадлежащи на свидетеля Чаушев, а третата е била оставена от лявата длан на подсъдимия Р.. Приетата за установена фактическа обстановка в действителност се обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство и съдебното такова, доказателства: обясненията на подсъдимия и направените от него самопризнания , показанията на свидетелите,характеристична справка за Р., от заключението на оценъчните експертизи,дактилоскопната такава, писма , както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. Районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите,досежно деянията включени в диспозитива на обвинителния акт, тъй като същите са били непротиворечиви, последователни и съответни със събраните по делото писмени доказателства и дадените обяснения. Окръжният съд не възприема доводите изразени както в жалбата,така и по време на съдебното заседание пред въззивната инстанция, че наложеното наказание от първоинстанционния съд е явно несправедливо и несъобразено с процесуалното поведение на подсъдимият.Напротив,видно от мотивната част на присъдата на ЕлРС,съдът е отделил достатъчно време и аргументи да се обоснове защо именно следва да се наложи този вид наказание и с оглед определеният размер, за това. Правилни са и останалите доводи на решилият делото районен съд поради , което и тази инстанция счита,че следва да ги възприеме изцяло.Видно от съдебните протоколи,този от ...2011г. по НОХД № .../2010г.,подсъдимият сам е заявил,че желае делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие,този по Глава ХХVІІ НПК.Що се отнася до това дали е можело да се развие съдебното производство по друг ред,примерно исканият от Р. в жалбата му по Глава ХХІХ НПК,то това е зависело тогава и от становището и съгласието на прокуратурата,което явно не е било налице. ОТ ПРАВНА СТРАНА Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи: ПодсъдимиятП. Д. Р. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “А” от НК, доколкотопри условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив: - На ...г. в Г.З. отнел чужда движима вещ – мобилен телефонен апарат марка “Samsung” на стойност 35.00 лв., собственост на Р. П. С. от същия град,от владението на собственика без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои; - На ... г. в Г.З., чрез използване на техническо средство – кирка и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – разкъсване на комарник,монтиран на прозорец на баня, и разбиване на ключалката на метална каса, отнел чужди движими вещи - метална каса с размери 22.5/28/22 см.; 5 бр. химикалки; секретни ключове – 36 бр.; 5 бр. обикновени ключа; 2 бр. джобни ножки; 1 бр. пълнител за газов пистолет; 26 бр. бутафорни патрони за газов пистолет; 1 бр. ръчен часовник; 2 бр. метални верижки за ръчен часовник; 1 бр. кутия за будилник заедно с будилника в него; 1 бр. слухов апарат с кутия; 1 бр. стойка за телефон с надпис “Моторола”; 1 бр. червена пластмасова кутийка за бижута; 3 бр. синджирчета; 2 бр. муфи за газов пистолет; 1 бр. джобен часовник с капаче и синджир; 2 бр. жълти халки; 1 бр. бяла халка; 1 бр. жълт пръстен с цвете; 3 бр. ключодържатели, на обща стойност 178.35 лв.; парична сума в размер на 260.00 лв. в 13 бр. банкноти с номинал от по 20.00 лв. всяка, парична сума в размер на 50 евро в 1 банкнота с номинал от 50 евро - с левова равностойност 97.79 лв., собственост на М. Х. Ч. от Г.З.,от владението на собственика без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като общата стойност на всички откраднати вещи е 571.14 лв. Налице са условията на чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК и деянието следва да се определи като престъпление извършено при условията на опасен рецидив и в първата му проявна форма.Правилни са в тази връзка доводите на ЕлРС определяйки именно престъпната дейност на Р.,като такава. От субективна страна деянието на подсъдимия е било осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като Р. е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и ги е искал. Подсъдимият е имал изградена в себе си представа, че предмет на деянията му са чужди движими вещи и че със своите действия ще лиши от фактическа власт лицата, които са ги владеели. Във волево отношение той пряко е искал настъпването на този резултат. Подсъдимият е бил пълнолетно и наказателно отговорно лице. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че ЕлРС е съобразил всички предпоставки, за да определи посоченото в присъдата наказание. При определяне размера на това наказание, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието и високата обществена опасност на дееца, което е съобразено и от първоинстанционния съд и приложението на чл. 58А от НК, както и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК поради установените многобройни смекчаващи вината обстоятелства,даването на обяснения, съдействане за разкриване обективната истина и проявяване на критично отношение към извършеното и младостта на Р.. По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на подсъдимият и служебната защита,за несправедливост на присъдата на РС Е. по отношение размера на наложеното наказание на подсъдимият Р.,които не кореспондират и със събраните по делото доказателства. Неоснователни и без доказателствена опора, се явяват изложените в жалбата твърдения че присъдата е със завишено наказание. По гореизложените мотиви, подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № ... от ...2011г., постановена по НОХД № .../2010г.,на Еленският районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |