Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.................Петя
Маринова...............................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1655 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 71 ал. 1, т. 3 от
Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Подадена е
искова молба от С.Б.Б., понастоящем в ЗОЗТ „Атлант“ –
Троян, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ – гр. София, с искане
за присъждане на сума в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/, на основание чл.
71 ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неблагоприятно
третиране при сравними сходни обстоятелства, изразяващо се в следното
нарушение, свързано с равенството на третиране в периода 29.09.2019 г. –
29.06.2020 г., а именно: задържане във вещевия склад на ЗОЗТ „Атлант“ на вещ
„адаптер за зареждане на акумулаторни батерии“ - марка „Panasonic BQ-CC65“, донесен
по време на свиждане на ищеца, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното
й изплащане.
Ищецът посочва, че на
29.09.2019 г. при проведено в ЗОЗТ „Атлант“ – гр. Троян свиждане, му бил
донесен адаптер за зареждане на акумулаторни батерии „Panasonic BQ-CC65“, който
представлявал разрешена вещ, съгласно т. 5, б. „з“ от Заповед №
ЛС-04-642/28.11.2018 г. на МП. Вещта била задържана във вещевия склад на ЗОЗТ
„Атлант“ под претекст, че не е „адаптер“, а „зарядно за батерии“. Впоследствие
ищецът установил, че множество лишени от свобода притежават и ползват със
знанието на затворническите власти, вещи, определяни като „зарядно за батерии“,
за които вещи им били издадени съответните служебни бележки.
Ищецът счита, че
лишаването му от вещ, която други лишени от свобода притежават и ползват в
същото място за лишаване от свобода и при същия режим на изтърпяване на наложеното
наказание, представлява различно, по-неблагоприятно третиране при сравними,
сходни обстоятелства по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр.,
което води до усещане за незащитеност от произволни действия и бездействия на органите
по изпълнение на наказанията.
Въз основа на
изложеното, ищецът предявява настоящия иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди.
В едномесечния срок по чл.
131 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, чрез пълномощник ст. юрисконсулт Г.Г., в който са изложени съображения за неоснователност на
предявения иск. Посочва, че процесното устройство
представлява заряден апарат с дисплей за зареждане на
акумулаторни батерии и е отказано приемането му от служителите от НОС на ЗО
„Атлант“, тъй като не е включено в списъка на разрешените вещи, които лишените
от свобода могат да получават и държат при себе си, утвърден със Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието. Съгласно
т. 5, буква „з“ от посочения списък, разрешена за лишените от свобода вещ е
„адаптер“, а в случая на ищеца е донесен не „адаптер“, а заряден
апарат с дисплей за зареждане на акумулаторни батерии. Наведени са доводи, че
не само не е налице дискриминационно отношение спрямо ищеца, но и не са
възникнали вреди в резултат на твърдяното дискриминационно отношение. Моли,
предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
В
съдебно заседание ищецът С.Б. се явява лично. Поддържа предявения иск и моли да
бъде уважен, тъй като счита, че „адаптер“ и „зарядно за батерии“ са една и съща
вещ, позовавайки се на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза.
В този смисъл излага съображения за основателност на претенцията си.
Ответникът
ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ /ГД„ИН“/ се представлява от юрисконсулт Г., която в представена
писмена защита развива съображения, че предявеният иск е останал недоказан,
поради което моли да бъде отхвърлен.
От
събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
Безспорно
е по делото, че на ищеца С.Б.Б. е наложено наказание
„лишаване от
свобода“, като през процесния период
29.09.2019 г. - 29.06.2020 г. е изтърпявал наказанието си в ЗО „Атлант“ - Троян
към Затвора - Ловеч.
Не
се спори, че на 29.09.2019 г., при проведено свиждане на ищеца, на същия била
донесена битова вещ - „адаптер за зареждане на акумулаторни батерии“, което
устройство било върнато от служителите от НОС на ЗО „Атлант“, а след повторното
му внасяне, е било оставено в склад за съхранение в ЗО „Атлант“.
Видно
е от докладна записка рег.№ 4476/04.10.2019 г. на инспектор НОД в ЗО „Атлант“,
че в хода на извършената проверка е установено, че при проведеното свиждане, бащата
на С.Б. му е донесъл не адаптер, а заряден апарат с
дисплей за зареждане на акумулаторни батерии. Въпросното зарядно устройство е
върнато на бащата на Б., тъй като не е включено в списъка на разрешените лични вещи,
които могат да получават, ползват и държат при себе си лишените от свобода,
съгласно Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на
правосъдието. В този смисъл е отговорено на ищеца с писмо от Затвора-Ловеч рег.
ЗД № 854/04.10.2019 г., по повод негово заявление, в което е отправил запитване
по каква причина не му е разрешено да получи въпросната вещ.
Във връзка с молба-жалба от ищеца с изх.№ 1037/10.10.2019 г., относно неразрешената му за ползване вещ, е
приложено и писмено становище от Началник сектор ЗО „Атлант“ – Троян, в което е
посочено, че донесеното по време на свиждане на ищеца зарядно устройство „Panasonic BQ-CC65“ е за зареждане на акумулаторни
батерии и не фигурира в списъка на разрешените вещи, утвърден с горепосочената
заповед на министъра на правосъдието, поради което е върнато на посетителя.
Посочено е също, че на 06.10.2019 г., отново бащата на ищеца е донесъл същото
зарядно устройство, на гърба на което върху заводския стикер е поставен нов
стикер с надпис „адаптер“, като вещта е взета и оставена в склада за
съхранение. В становището е обяснено, че практиката в ЗО „Атлант“ е да се
допускат за ползване адаптери, без които лишените от свобода не биха могли да
ползват разрешените електрически уреди /като радиоприемници, самобръсначки,
машинки за подстригване и др./ или които правят съвместима връзката между
електрическата мрежа и електрическите уреди, които не могат да бъдат свързани директно.
По делото са представени служебни бележки,
издадени от Затвора-Ловеч, за разрешено ползване от други лишени от свобода на
зарядни устройства, както следва: служебна бележка на л.св. Д.К.П.от 24.02.2019
г. за ползване на зарядно - бяло „L Star“; служебна бележка на л.св. С.Р.Р.от 29.04.2017 г. за ползване на зарядно за батерии марка
„Jacobs“, цвят – черен, модел № V-669; служебна бележка на л.св. В.С.С.от 18.10.2018 г. за ползване на зарядно устройство – цвят
- черен, „Philips“; служебна бележка на л.св. М.М.К. от
20.01.2006 г. за ползване на зарядно устройство за батерии – черно - „Philips“; служебна
бележка на л.св. Д.М.А.от 04.03.2014 г. за ползване на зарядно за батерии „Philips“ – черен цвят.
Приложена е Докладна записка вх.№ 375/01.09.2020
г. от мл. експерт Д. Р. Д. при ЗО „Атлант“, в която е констатирал при извършена
проверка, че лишеният от свобода С.Р.притежава зарядно устройство за
акумулаторни батерии марка „Jacobs“ /описано в горепосочената служебна бележка/,
което служителят е посочил, че е иззел, тъй като лишеният от свобода няма право
да държи при себе си съгласно списъка на разрешените вещи, утвърден със Заповед
№ ЛС-04-642/28.11.2018 г. Приложен е и Протокол за иззети вещи от 01.09.2020
г., от който е видно, че посоченото зарядно устройство за акумулаторни батерии
е иззето от лишения от свобода С.Р.
По делото беше допуснат до разпит като свидетел Д.
Р. Д.. В своите показания той потвърди, че е иззел зарядното устройство от
лишения от свобода Р., за което е изготвил докладната записка. Устройството
представлявало черна кутия с четири гнезда, в които се поставят батерии за
зареждане. Посочи, че иззел същото, тъй като не фигурира в списъка от
28.11.2018 г. на разрешените вещи, които могат да притежават лишените от
свобода.
Като свидетел беше разпитан и лишеният от свобода М.М.К., който заяви, че от 8 години изтърпява наказанието си
в ЗО „Атлант“-Троян и ползва ел. вещ – зарядно устройство за батерии откакто е
в затвора.
По делото е приложена Заповед №
ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието, с която на основание чл.
10 ал. 1 във връзка с чл 122 ал. 1 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража и чл. 82 ал. 7 от Правилника за
прилагане на този закон, е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети
и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си
или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража
по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите
общежития и арестите в затворите.
Видно от Раздел I, т. 5, б. „з“ от утвърдения
списък, като разрешена битова вещ фигурира „адаптер“.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. М.Б. /електротехник/, се
установява, че вещото лице, след като е извършила оглед на процесното
устройство „Panasonic BQ-CC65“ в Затвора-Ловеч, е констатирала, че същото е зарядно устройство с LCD дисплей, което
може да зарежда акумулаторни батерии /презареждащи се батерии/ размер АА и ААА
от 1 до 4 елемента едновременно, както и да измерва техния капацитет. Моделът е
с допълнителна екстра 5V/1А USB порт. Когато не се използва за зареждане на
батерии или тестване, може да се използва като захранващ USB адаптор /адаптер/. Според заключението, електрическата
вещ „зарядно“ и електрическата вещ „адаптер“ по свойство и характер не
представляват една и съща електрическа вещ. Вещото лице е дало обяснение, че
„адаптер“ е устройство за свързване на ел. уреди и елементи от бита директно
към ел. мрежа, като такова устройство е например адаптер за лаптоп, адаптер за
мобилен телефон, за таблет и др. „Зарядно“
е устройство за зареждане на акумулаторни /зареждащи се/ батерии, които батерии
могат да захранват машинка за подстригване, фотоапарат, фенер и други.
От
заключението на допуснатата по искане на ищеца тройна съдебно-техническа
експертиза с вещи лица – специалисти в областта на електротехниката и
електрониката, се установява, че те потвърждават дадените в едноличната експертиза
определения за „адаптер“ и „зарядно устройство“. По-конкретно, тримата експерти
също дават заключение, че електрическата вещ „зарядно“ и електрическата вещ
„адаптер“ не представляват по свойства и характер една и съща електрическа вещ,
чрез която да се осигури свързването на ел. уреди и елементи от бита, чието
директно свързване към разпределителната мрежа да не е възможно. Според тях, в
конкретния случай не може да се даде категорично заключение за това процесната
електрическа вещ към коя група принадлежи, тъй като тя може да изпълнява и
двете функции – от една страна, чрез гнездата й, може да се извърши зареждане
на батерии, а от друга страна, чрез USB изхода си, тя изпълнява
функциите на „адаптер“. Вещите лица дават категорично заключение, че на изхода
на процесното устройство има постоянно напрежение,
както и че не съществуват акумулаторни елементи, работещи на променливо
напрежение. Експертите са посочили, че ел. вещи „зарядно“ и „адаптер“ от
електротехническа гледна точка имат една и съща функция – да преобразуват
променливо напрежение в постоянно. Според тях, когато две електрически вещи,
каквито са двете коментирани вещи, се захранват с променлив ток, а на изхода си
имат постоянен такъв и извършват една и съща функция, не са различни.
Уточняват, че в ежедневието често се изразяваме неправилно от техническа гледна
точка относно преобразувателите на електрическа енергия, които по функциите си
са „адаптер“, а ги наричаме „зарядно“, като например преобразувателят, който се
използва за устройства, които имат вградени акумулаторни батерии – мобилни
телефони, е „адаптер“, но често е наричан „зарядно“.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация
чл.
71 ал. 1, т. 3
от ЗЗДискр., за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от извършено нарушение на равенството в третирането, и е
процесуално допустим.
Съгласно чл. 9 от
ЗЗДискр, страната, която твърди, че е
дискриминирана, следва да представи факти, въз основа на които може да се
направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да
докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
Ищецът навежда твърдения за
осъществена спрямо него пряка дискриминация на основата на "лично положение".
Съгласно чл. 4 от
ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Определението за "пряка
дискриминация" е дадено в чл.
4 ал. 2 от ЗЗДискр., а именно всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото
се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними
сходни обстоятелства.
Следователно, за да е налице
дискриминация, следва да се установи неравностойно третиране, основано на някой
от изброените в чл.
4 от ЗЗДискр. признаци.
В закона няма легално определение на
понятието "лично положение". Този признак следва да се
разглежда във всеки конкретен случай от гледна точка на онези същностни за
личността белези, които на практика я обуславят като такава и които предполагат
еднаквото приложение на закона. В настоящия случай личното положение на ищеца е обусловено от осъждането
му да изтърпява наказание "лишаване от свобода", като за процесния
период същото е изтърпявано в ЗО „Атлант“ – Троян към Затвора-Ловеч. За да е
налице пряка дискриминация, както е посочено в закона, неравното третиране
съставлява по-неблагоприятно такова в сравнение с друго лице при сходни
обстоятелства, т.е. в настоящия случай сравнението трябва да е с другите лица,
осъдени да изтърпяват наказание "лишаване от свобода", с място на
изтърпяването му – ЗО „Атлант“-Троян към Затвора Ловеч.
В конкретния случай твърденията на
ищеца за неравноправно третиране са свързани с това, че на 29.09.2019 г. при проведено свиждане не му е разрешено да получи
устройство за зареждане на акумулаторни батерии „Panasonic BQ-CC65“, с
аргумент, че тази вещ не е „адаптер“ и не фигурира в списъка на разрешените
вещи, утвърдени със заповед на министъра на правосъдието от 28.11.2018 г., а впоследствие
ищецът установил, че множество лишени от свобода притежават и ползват със
знанието на затворническите власти, вещи, определяни като „зарядно за батерии“.
По делото безспорно се
установи, че при проведеното свиждане на ищеца на 29.09.2019 г., на същия не е
разрешено да получи процесното устройство за
зареждане на акумулаторни батерии „Panasonic BQ-CC65“, по горепосочената причина.
Установи се също, че със Заповед №
ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието, е утвърден списък на
разрешените лични вещи, които могат да получават, ползват и държат при себе си
лишените от свобода. В този списък като разрешена битова вещ фигурира
устройството „адаптер“ /видно от Раздел I, т. 5, б. „з“ от същия/.
От заключението както на едноличната, така и на
тройната съдебно-техническа експертиза, които съдът възприема като обективно и
професионално изготвени, категорично се установи, че електрическата вещ
„зарядно“ и електрическата вещ „адаптер“ не представляват по свойства и
характер една и съща електрическа вещ. Нещо повече, експертите, участвали в
тройната експертиза, са посочили, че в конкретния случай не може да се даде
категорично заключение за това процесната електрическа вещ към коя група
принадлежи, тъй като тя може да изпълнява и двете функции – от една страна,
чрез гнездата й, може да се извърши зареждане на батерии, а от друга страна,
чрез USB изхода си, тя изпълнява функциите на „адаптер“. При това положение съдът
счита, че не е налице нарушение от затворническата администрация при ЗО
„Атлант“ относно недопускане на внесената при свиждането на ищеца вещ, тъй като
по своите характеристики, установени от тройната експертиза, тя има по-широки
функции от разрешената с утвърдения списък вещ, представляваща „адаптер“.
От друга страна, съгласно разпределената с доклада
по делото доказателствена тежест, ищецът следваше да докаже твърденията си, че
множество лишени от свобода в ЗО „Атлант“-Троян в същия период са притежавали и
ползвали със знанието на затворническата администрация, вещи, определяни като
„зарядно за батерии“.
С
ангажираните по делото доказателства тези твърдения на ищеца останаха
недоказани. Установи се, че на други лишени от свобода, изтърпяващи наказанието
си в Затвора – Ловеч, са издадени служебни бележки за разрешено ползване на
зарядно устройство, но част от тях се отнасят за период, който предхожда
издаването на заповедта на министъра на правосъдието от 28.11.2018 г., с която
е утвърден списъка на разрешените вещи. Освен това, не е ясно дали посочените в
тези служебни бележки зарядни устройства са със сходни характеристики като това
на ищеца, за да се постави на обсъждане въпроса защо след влизане в сила на
заповедта от 28.11.2018 г. не са иззети от притежателите им. Установи се обаче,
че ползваното зарядно устройство за акумулаторни батерии от лишения от свобода С.Р.Р.е било иззето на 01.09.2020 г. от служител на ЗО
„Атлант“-Троян /св. Д. Р. Д./ именно по причина, че това устройство не фигурира
в утвърдения списък на разрешените вещи от 28.12.2018 г. Следователно, този
факт на изземване на сходна вещ от друг лишен от свобода, е достатъчен да
опровергае твърденията на ищеца, че е по-неблагоприятно третиран от друг лишен
от свобода при сравними сходни обстоятелства, т.е. недоказани останаха твърденията
на ищеца за проявена спрямо него „пряка дискриминация“ по смисъла на чл. 4 ал.
2 от ЗЗДискр.
След като не се доказа наличието на
твърдяната дискриминация, безпредметно е да се обсъжда дали ищецът е претърпял
някакви неимуществени вреди от нея, още повече, че не е конкретизирал в какво
се изразяват тези вреди, чиято обезвреда претендира.
По изложените съображения, предявеният
иск по чл.
71 ал. 1, т. 3
от ЗЗДискр., за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в претендирания размер от 1000.00 лева, за извършено
нарушение на равенството в третирането, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.
78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените по делото разноски. С
отговора си ответникът е претендирал юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лева. Съгласно чл.
78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счита, че в
полза на ответника следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, тъй като делото не се отличава с висока
фактическа и правна сложност. Искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, за разликата до пълния претендиран размер от 300.00 лева,
следва да бъде отхвърлено.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
като
неоснователен и недоказан, предявеният
от С.Б.Б., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора – гр. Ловеч, срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА“, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“
№ 21, иск с правно основание чл. 71 ал. 1, т. 3 от Закона за защита от
дискриминация, за присъждане на сума в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неблагоприятно
третиране при сравними сходни обстоятелства, изразяващо се в следното
нарушение, свързано с равенството на третиране в периода 29.09.2019 г. –
29.06.2020 г., а именно: задържане във вещевия склад на ЗОЗТ „Атлант“ на вещ
„адаптер за зареждане на акумулаторни батерии“ - марка „Panasonic BQ-CC65“, донесен
по време на свиждане на ищеца, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА С.Б.Б., ЕГН **********, понастоящем в Затвора –
гр. Ловеч, да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ с адрес:
гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, сумата 100.00 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането на ГД „ИН“ за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за
разликата до пълния претендиран размер от 300.00 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: