Решение по дело №98/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба от Л. С. Г. против Решение № 2153-17-11/22.01.2024 г. на директор ТП на НОИ - Русе, с което е отхвърлена като неоснователна жалба вх.№ 1012-17-554/22.12.2023г. и е потвърдено разпореждане № 4 /прот.№ N 011398/25.10.2023г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Русе, с което на оспорващата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска възстановяване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, която счита, че е по-благоприятна по размер в сравнение с отпуснатата за осигурителен стаж и възраст, тъй като е постановено ново решение на ТЕЛК от 16.11.2023г., което не е съобразено при извършването на тази преценка.

В съдебно заседание жалбоподателката поддържа оспорването.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ Русе, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че спорът е правен и излага съображения за законосъобразност на оспореното решение. Твърди, че няма законова възможност инвалидната пенсия да бъде върната след отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и взаимовръзка, приема за установени следните релевантни факти:

Със заявление вх. № 2113-17-1046/28.06.2023 г. Л. С. Г. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал.З от КСО. С разпореждане №4 /прот. № N01398/25.10.2023 г. пенсията е отпусната и определена в действителен размер считано от 05.05.2023 г., пожизнено, по условията чл. 68, ал.З от КСО при навършена възраст 67 г. и придобит осигурителен стаж от трета категория труд 24г.06м.01д., от който действителен 23г.06м.01д. съгласно т. 12 на §1, ал. 1 от ДР на КСО.

По делото не се спори по отношение на установеното право и размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Л. С. Г. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване отпусната, считано от 13.02.2005 г. В резултат на редовни преосвидетелствания пенсията е определена със срок на изплащане - пожизнен, във връзка с чл.30, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Към датата на установяване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 05.05.2023 г. размерът на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е в размер 228,65 лв., а съгласно чл.75, ал.4 от КСО е определена в минимален размер- 396,95 лв.

С разпореждане №4/прот. № N01398/25.10.2023 г. е определен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст - 386,64лв., който на основание чл.70, ал.13 от КСО е определен в минимален размер - 396,95 лв.

С разпореждане № **********/27.10.23г. от 05.05.2023г., на осн.чл.95, ал.1, т.4 КСО е спряна пенсията за инвалидност поради общо заболяване на оспорващата.

Административният орган е приел, че поради факта, че определеният размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е по-благоприятен за лицето от определения размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, правилно с разпореждане №4/прот. № N01398/25.10.2023 г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е спряна, считано от 05.05.2023 г.

Заедно с жалбата си срещу разпореждане №4/прот. № N01398/25.10.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе, оспорващата е представила препис от Експертно решение № 91846/16.11.2023 г. на ТЕЛК към СБАЛ на онкологични заболявания ЕООД, с което е преосвидетелствана.

Посоченото решение е постановено след издаване на разпореждане №4/прот. № N01398/25.10.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.

Адм.орган е приел, че това експертно решение не би довело до нови права за жалбоподателката, тъй като съгласно чл. 74, ал. 4 от КСО пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Л. С. Г. е обжалвала разпореждане №4/прот. № N01398/25.10.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване пред директора на ТП на НОИ Русе, с искане да се съобрази постановеното Експертно решение № 91846/16.11.2023 г. на ТЕЛК към СБАЛ на онкологични заболявания ЕООД, както и да й бъде оставена пенсията за инвалидност поради общо заболяване, която е с по-голям размер.

С Решение № 2153-17-11/22.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ –Русе жалбата е отхвърлена като неоснователна, тъй като е преценено, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на установения за това ред. Изложени са мотиви, че към датата на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст личната пенсия за инвалидност е по-неблагоприятна като размер, поради което на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна. Направен е извод, че разпореждането е правилно и законосъобразно.

Решението на административния орган е съобщено на оспорващата по пощата на 25.01.2024 г., а жалбата до съда е входирана на 30.01.2024 г., т. е. в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка, представена с писмо вх. № 883/08.02.2024 г.

Съдът, при така установените релевантни факти, прави следните правни изводи:

Съдът дължи проверка за законосъобразността на административния акт на изложените в жалбата основания и съобразно очертаните в чл. 168, ал. 1 от АПК предели на съдебната проверка – за всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният административен акт – решението на директора на ТП на НОИ, Русе, е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но е материално незаконосъобразен и несъответства на целта на закона.

Потвърденото разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

Спорът по делото е правен и се свежда до това дали оспорващата има право на възобновяване на отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО съдържа забрана за едновременно получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Действително, според материалноправната норма на чл. 101, ал. 3а КСО (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. с ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Но тази привилегия касае хипотезите, при които лицето има право на повече от една пенсия по КСО, а в настоящия случай за жалбоподателката важи императивната забрана на чл. 101, ал. 1, т. 2 КСО. Нормата на чл. 74, ал. 4 КСО (Нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. с ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) също императивно повелява, че пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В конкретната хипотеза е налице постановеното Експертно решение № 91846/16.11.2023 г. на ТЕЛК към СБАЛ на онкологични заболявания ЕООД, което е постановено след издаване на разпореждане №4/прот. № N01398/25.10.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе.

Разпореждане №4/прот. № N01398/25.10.2023 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе е обжалвано и не е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, но въпросът е кои са тези нови факти, които са от значение за делото. За да направи проверка за материалната законосъобразност на един индивидуален административен акт, съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, съдът трябва да установи кои са твърдяните в акта факти и обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата на сочената от органа правна норма. С оглед на това проверката е винаги a posteriori.

За това нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.

Постановеното Експертно решение № 91846/16.11.2023 г. на ТЕЛК към СБАЛ на онкологични заболявания ЕООД, е нов факт, който е настъпил след издаването на акта и който с обратна сила променя правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си.

Съдът счита, че тъй като Разпореждане №4/прот. № N01398/25.10.2023г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе е обжалвано и не е влязло в законна сила, следва адм.орган да съобрази постановеното Експертно решение № 91846/16.11.2023 г. на ТЕЛК към СБАЛ на онкологични заболявания ЕООД, и да прецени размерът на коя от двете пенсии е по-благоприятен за оспорващата.

ЕР на ТЕЛК към СБАЛ на онкологични заболявания ЕООД не е съобразено от пенсионния орган, поради което липсва обективен анализ и съпоставка на размера на двете пенсии, за да бъде направен извод кой е по-благоприятен.

При постановяването на оспореното решение постановеното ЕР на ТЕЛК не е обсъдено и коментирано, тъй като е прието, че е налице отпусната пенсия за ОСВ, поради което е налице забраната по чл.74, ал.4 КСО.

В конкретната хипотеза разпореждането, с което е отпусната пенсията за ОСВ, не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано, поради което следва да се съобрази постановеното ЕР на ТЕЛК, след което да се прецени размерът на коя от двете пенсии е по-благоприятен за оспорващата.

След съобразяване на Експертно решение № 91846/16.11.2023 г. на ТЕЛК към СБАЛ на онкологични заболявания ЕООД, органът следва да направи фактически констатации, обосноваващи приложението на цитираната правна норма, да извърши съпоставка, анализ и преценка, въз основа на които да се направи адекватен извод за по-благоприятния размер между двата вида пенсии.

Действително, както твърди процесуалният представител на ответника, лицето само е подало заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но по аргумент от чл. 95, ал. 1, т. 4, пр. второ, вр. чл. 101, ал. 1, т. 2, от КСО, вр. чл. 35 и чл. 142, ал. 1 от АПК, когато е отпусната инвалидна пенсия и предстои отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст административният орган, в условията на обвързана компетентност, е задължен да спре тази от двете пенсии, която е по-неблагоприятна като размер за лицето към момента на издаване на разпореждането и да изложи фактически и правни основания за това.

В случая обаче е налице нов релевантен факт, настъпил след издаване на разпореждането за отпускане на пенсия за ОСВ, но преди неговото влизане в сила, ЕР на ТЕЛК от 16.11.2023г., който следва да се съобрази по реда на чл.142, ал.2 АПК.

При тази преценка следва пенсионният орган да определи размерът на коя от двете пенсии е по-благоприятен за оспорващата.

Съдът счита, че е нарушен принципът на задължителност и всеобщност на осигуряването, визиран в правната разпоредба на чл. 3, т. 1 от КСО. Предмет на регулиране на осигурителното право са осигурителните отношения.

Осигурителното право е насочено изцяло към материално обезпечаване на гражданите, които са изпаднали в затруднение, поради недостиг на средства за съществуване и се нуждаят от подкрепа на общността. Това са особен вид обществени отношения, които се характеризират със специфични белези.

Осигурителните отношения имат имуществен характер, тъй като се основават на наличието на парични средства, с които се осъществява материалното обезпечаване на гражданите. Имущественият характер на тези отношения се изразява в три основни насоки. Първата насока е набирането на парични средства, необходими за осъществяването на общественото осигуряване. Това означава определянето и набирането на осигурителни вноски от осигурените лица и осигурителите. Втората насока е съхраняването и управлението на набраните средства, а третата – изразходването им съобразно настъпилите обезпечителни нужди на гражданите. Тези характеристики кореспондират с установените принципи на общественото осигуряване, приети от законодателя и регламентирани в разпоредбите на чл. 3, т. 1 – 5 от КСО. В разпоредбата на чл. 3, т. 1 от КСО е отразен принципът на задължителност и всеобщност на общественото осигуряване, което означава, че общественото и здравно осигуряване възниква по силата на закона и в изпълнение на закона. То не зависи от волята на осигурените, осигурителите и осигурителния орган. Задължителността на общественото осигуряване и здравното осигуряване се отнася, както за осигурените и осигурителите, така и за осигурителните органи, като всеки от тях е обвързан в еднаква степен и с еднаква сила от императивното разпореждане на закона да извърши осигуровката.

Оспореният акт е издаден в разрез и с общите принципи на административния процес, регламентирани в чл. 6 и чл. 7 от АПК. Според принципът за съразмерност административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. С административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. А когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.

Принципът за истинността провъзгласява, че административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за него.

В случая съдът намира тези принципи за нарушени, предвид липсата на съобразяване на издаденото ЕР на ТЕЛК от 16.11.2023г.

Съдът не споделя съображенията на ответната страна, в смисъл, че не може да бъде върната инвалидната пенсия след отпускането на тази за стаж и възраст. Вярно е, че според разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от КСО пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както вече беше посочено обаче, на основание чл. 95, ал. 1, т. 4, вр. чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО компетентният орган дължи преценка коя от двете пенсии да бъде спряна, като критерият е по-неблагоприятен размер.

Целта на закона безспорно е да защити правото на лицето да получи по-благоприятната пенсия.

Във всички случаи, когато едно лице има право да получава две пенсии на различни основания, то следва да получи само една от тях – тази, която е в по-благоприятен, по- висок размер. Ако при подадено заявление за отпускане на пенсия административният орган установи наличието на предпоставките по чл.101, ал. 1 от КСО е длъжен да отпусне една пенсия на гражданина, като се съобрази кой размер на пенсиите, за които има право да му бъдат отпуснати, е по-благоприятен.

Предвид изложените съображения се налага изводът, че при издаването на оспорения пред съда административен акт е допуснато несъответствие и противоречие с материалния закон и с целта на закон. Поради това следва оспореното решение да бъде отменено и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по същество при съобразяване с дадените указания.

При новото произнасяне органът следва да съобрази ЕР на ТЕЛК от 16.11.2023г., да направи съпоставка в размерите на двете пенсии, след което да установи по-благоприятния размер между двата вида пенсии.

На основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 118, ал. 2 от КСО Административен съд Русе,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Л. С. Г. Решение № 2153-17-11/22.01.2024 г. на директор ТП на НОИ - Русе, с което е отхвърлена като неоснователна жалба вх.№ 1012-17-554/22.12.2023г. и е потвърдено разпореждане № 4 /прот.№ N 011398/25.10.2023г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Русе, с което на Л. С. Г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Русе за решаване на въпроса по същество съобразно дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.