№ 6901
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100513534 по описа за 2022 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №10730 от 05.10.2022г., постановено по гр.дело №72410/2021г. по
описа на СРС, І Г.О., 46-ти състав, са отхвърлени предявените от ЗК "Л.И." АД, с ЕИК
*******, срещу ЗАД "А.Б." АД, с ЕИК *******, искове с правно основание чл.422 ГПК
във вр. с чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че
дължи на ищеца сумата от 1056.04 лв., представляваща непогасен остатък от регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №0014-1361-17-450903 (за
ПТП от 28.04.2017г. в гр.Плевен), ведно със законната лихва от 06.08.2020г. до
изплащане на вземането; както и сумата от 296.88 лв., мораторна лихва за периода от
29.10.2017г. до 05.08.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №35990/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 46-ти състав. С
решението е осъден ЗК "Л.И." АД, с ЕИК *******, да заплати на ЗАД "А.Б." АД, с
ЕИК *******, сумата от 769.64 лв., представляваща направени по делото съдебно-
деловодни разноски. С решението е осъден ЗАД "А.Б." АД, с ЕИК *******, да заплати
по сметка на СРС сумата от 150 лв., представляваща депозит за вещо лице.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - ЗК "Л.И." АД, с ЕИК *******, чрез
юрисконсулт К.З., с която се обжалва изцяло решение №10730 от 05.10.2022г.,
постановено по гр.дело №72410/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 46-ти състав, с което са
отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както
и са възложени в тежест заплащането на ответника на сторените от него разноски.
1
Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по
делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и
необоснован съдебен акт. Излага се, че неправилно първостепенният съд не е
кредитирал приетото по делото основно заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, в което експертът е посочил, че всички щети в зоната на удара,
включително и на десен фар, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП и са причинени именно от описания в съставения двустранен
констативен протокол механизъм на ПТП. Поддържа се още, че всички причинени
увреждания по застрахования лек автомобил са описани в "опис на щетите", извършен
от застрахователя по имуществена застраховка "Каско", поради което неправилно
първостепенният съд не е кредитирал съдържанието на изготвения документ. Твърди
се, че са налице предпоставките за уважаване изцяло на предявените установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Моли
съда да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното решение на СРС и
да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанция, както и сторените
разноски в заповедното производство. Представя списък по чл.80 от ГПК за направени
разноски пред въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност относно
претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение при
условията на евентуалност в случай, че претендираният размер надвишава минимално
определения размер, съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата страна - ЗАД "А.Б." АД, с ЕИК *******, чрез процесуален
представител адв.Е. З., депозира писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното
решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е
отхвърлил предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.411 КЗ
и чл.86, ал.1 ЗЗД, като е приел, че в случая не са налице основанията в закона за
ангажиране отговорността на ответника като застраховател по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител на вредите, настъпили от
процесното ПТП, станало на 28.04.2017г. около 14.55 ч., в гр.Плевен, на паркинга на
МУ-Плевен, тъй като дължимото застрахователно обезщетение е било изплатено
извънсъдебно на ищеца. Твърди се, че конкретните имуществени щети по увредения
застрахован лек автомобил са подробно описани в съставения от участниците в
процесното ПТП двустранен констативен протокол, уведомление за щета, подадено от
собственика на увредения лек автомобил до ищеца като застраховател по имуществена
застраховка "Каско", и представляват увредена предна броня и преден десен калник.
Сочи се още, че посочените увреждания се установяват и от показанията на
разпитания по делото свидетел К.П.И., както и от приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза. Относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение правилно първостепенният съд е кредитирал приетото по делото
допълнително заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което не е било
оспорено от ищеца. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди
обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Представя списък по чл.80 от ГПК. В депозирана молба от 06.11.2024г. е обективирано
възражение за прекомерност относно претендираните от въззивника-ищец разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
2
Предявени са от ЗК "Л.И." АД, с ЕИК *******, срещу ЗАД "А.Б." АД, с ЕИК
*******, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол
подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени
предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с
чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. По същество постановеното решение е правилно.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.411 КЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД, първостепенният съд е приел, че от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че са причинени именно
описаните щети в двустранния констативен протокол и заявени пред ищеца от
застрахованото лице - охлузена е предна броня и деформиран преден десен калник,
като относно твърдяното увреждане на преден десен фар, няма събрани доказателства,
които при условията на пълно и главно доказване да установят, че именно при
процесното ПТП е увреден посочения преден десен фар. Първостепенният съд е приел,
че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил марка "Ауди", с рег.
№*******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, без да е
калкулирана стойността на преден десен фар, е 1953.79 лв., като преди подаването в
съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
ответникът е заплатил сума в размер на 2976.44 лв., която се явява достатъчна за
репариране на щетите по процесното застрахователно събитие, което е послужило като
основание за отхвърляне на предявените установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. При правилно
3
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото
и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи за неоснователност на предявените установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, които са обосновани
при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно
прилагане на материалния закон – КЗ, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата
са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения,
срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента –чл.411, ал.1 КЗ се
обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/
наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по
него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово
виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП
на сключен валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между
деликвента и ответника. Въззивният съд счита, че в случая посочените предпоставки,
обуславящи ангажиране отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност" на деликвента на основание чл.411, ал.1 КЗ, са признати
извънсъдебно от ответника с факта на извършеното от него плащане, покриващо част
от претендираната от ищеца сума.
Спорен по делото въпрос, пренесен и във въззивното производство, е дали част
от претендираните увреждания – относно преден десен фар, са настъпили в резултат
на процесното ПТП и съответно какъв е размерът на следващото се обезщетение за
вредите, причинени на увредения лек автомобил марка "Ауди А6", с ДК №*******,
застрахован по имуществена застраховка "Каско" при застрахователното дружество -
ищец, в резултат на настъпилото ПТП на 28.04.2017г. около 14.55 ч., в град Плевен, на
паркинга на МУ-Плевен, по отношение на който настоящият състав намира да
отбележи следното:
В конкретната хипотеза настоящият въззивен състав счита, че правилно е
прието от първоинстанционния съд, че причинените имуществени щети на
застрахования при ищеца по застраховка "Каско" лек автомобил марка "Ауди А6", с ДК
№*******, са описани в съставения от участниците в процесното ПТП двустранен
констативен протокол за ПТП №98870 от 28.04.2017г. и представляват охлузена предна
броня в дясната й част и деформиран преден десен калник, които щети напълно
кореспондират и се преповтарят от заявените от застрахованото лице щети, описани от
него в подаденото уведомление за настъпило застрахователно събитие от 28.04.2017г..
Посочените увреждания се установяват и от показанията на разпитания по делото
свидетел - К.П.И., водачът на лек автомобил марка "Фолксваген Голф", с ДК
4
№*******, който в резултат от противоправното си поведение е причинил
настъпването на процесното ПТП. Разпитаният свидетел заявява пред съда, че
причинените щети по паркирания лек автомобил марка "Ауди А6", с ДК №*******, са
били "отпред – капак и броня, но не се спомня да е бил ударен фар". Съдът кредитира
показанията на разпитания свидетел, който е пряк очевидец и участник в настъпилото
процесно ПТП, същите не са противоречиви, а напротив – напълно съответстват на
останалите приети по делото писмени доказателства - съставения двустранен
констативен протокол за ПТП №98870 от 28.04.2017г. и уведомление за настъпило
застрахователно събитие от 28.04.2017г.. Следователно след съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства се налага извода, че в хода на производството
ищецът не е ангажирал убедителни доказателства, които при условията на пълно и
главно доказване установят факта, че именно при процесното ПТП е увреден
посочения преден десен фар. Така твърдяния от ищеца факт не се установява нито от
свидетелските показания на виновния водач, причинил процесното ПТП, нито от
подаденото уведомление от увредения водач при завеждането на застрахователната
претенция. Вещото лице в съдебно заседание на 28.06.2022г. заявява изрично, че
всички увреждания се намират в зоната на удара, но е възможно да има предишни
увреждания в предната дясна част на автомобила. При така направените от вещото
лице уточнения относно вида на настъпилите имуществени щети по увреденото МПС
ищецът носи доказателствена тежест да установи по категоричен начин твърдения от
него факт, че щетите, касаещи преден десен фар на лек автомобил марка "Ауди А6", с
ДК №*******, са в причинна връзка с процесното ПТП, като убедителни
доказателства в този смисъл няма ангажирани, съответно няма направени искания за
събиране на такива. При това положение правилно първостепенният съд не е
кредитирал съставения от застрахователя - ищец "опис на щети" като годно писмено
доказателства, тъй като представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа
изгодни за страната факти, поради което неговата доказателствена стойност следва да
се прецени в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. В случая обаче
други доказателства, подкрепящи твърдението на въззивника-ищец, че по увредения
лек автомобил марка "Ауди А6", с ДК №*******, в резултат на процесното ПТП са
причинени увреждания относно предния десен фар не са ангажирани. Следователно
противно на поддържаното във въззивната жалба правилно е прието от
първостепенния съд, че по делото не е доказано по несъмнен начин факта, че предният
десен фар на лекия автомобил марка "Ауди А6", с ДК №*******, е бил увреден при
настъпилото процесно ПТП. На следващо място при така обоснования извод правилно
първостепенният съд е кредитирал приетото по делото заключение на допълнителната
съдебно-автотехническа експертиза, в която експертът е изчислил, че стойността,
необходима за възстановяване на щетите по лек автомобил марка "Ауди А6", с ДК
№*******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпилото
процесно ПТП, без да е калкулирана стойността на десен фар, възлиза на 1953.79 лв..
На следващо място между страните не е налице спор относно факта, че преди датата
на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по процесното регресната претенция ответникът е заплатил на ищеца сумата от
2976.44 лв., която се явява достатъчна за репариране на щетите по процесното
застрахователно събитие. При така обоснования краен извод предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.411 КЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение на
5
СРС, в т.ч. и в частта за разноските, възложени в тежест на ищеца, с оглед изхода от
спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид
изричната претенция на въззиваемата страна – ответник за присъждане на разноски, на
правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК следва да му се присъди
сумата от 522.34 лв., представляваща направени разноски за платено адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС. Направеното от въззивника, чрез процесуален
представител в съдебно заседание при условията на евентуалност възражение за
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно размера на претендираното
адвокатско възнаграждение от въззиваЕ.я в случай, че надхвърля минимално
определения такъв по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, настоящият състав счита за неоснователно.
Претендираното и изплатено от въззиваЕ.я адвокатско възнаграждение възлизащо на
сумата от 435.29 лв. е под минимално определения размер, който съдът изчислява при
материален интерес по предявените искове, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г./. Към платеното адвокатско възнаграждение е начислен и 20% ДДС
/на основание §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г./ и след изчисления се получава
сумата от 522.34 лв., която се претендира от въззиваемата страна като сторени
разноски за адвокатски хонорар, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №10730 от 05.10.2022г., постановено по гр.дело
№72410/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 46-ти състав.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "Л.И." АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул."*******" *******; да заплати на ЗАД
"А.Б." АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул."*******" №16; на правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 ГПК сумата
от 522.34 лв. /петстотин двадесет и два лева и 34 ст./, сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6