Р Е Ш Е Н И Е
№ 332 21.06.2018 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На тринадесети юни 2018 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 223 по описа за 2018 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на трудов стаж по реда на чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР във вр. с чл.124 ал.4 изр.2-во от ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е работил в АПК с. Росина, общ. Търговище в периоди, както следва: от м.01.1971г. до м.12.1975г.; от м.09.1976г. до м.12.1977г.; от м.12.1978г. до м.09.1979г. и от м. 03.1980г. до м.12.1980г. Заемал длъжност „ш.“, работил на пълен работен ден – по трудово правоотношение. Трудовият му стаж в посочените периоди не е зачетен за пенсиониране, тъй като липсват данни за него при ответника - НОИ-ТП-Търговище, а работодателят – АПК с. Росина , общ. Търговище е ликвидиран и е прекратил дейност. В този период от време когато е работил ищеца при същия работодател са работили и : 1. Й.С.– на длъжност „с.“ и 2. И.С.– работник. Ищецът моли съдът да признае за установено по отношение на ответника - НОИ – ТП гр. Търговище трудовия му и осигурителен стаж в посочените в исковата молба периоди, на длъжност „ш.“ в АПК с.Росина, при 8-часов работен ден. Редовно призован ищецът не се яви лично в открито съдебно заседание и се представлява от пълномощника – а..***, преупълномощена от а.. С.С. ***, който поддържа иска така, както е предявен.
Ответникът – Национален осигурителен институт /НОИ/ – ТП гр. Търговище, редовно уведомен за исковата молба, не подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, редовно призован в откритото съдебно заседание няма упълномощен процесуален представител и няма становище по иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение № 5510-25-1/12.04.2018г.,, изд. от НОИ – ТП-Търговище, /отдел ООА/, на основание чл.5 ал.10 от Кодекса за социалното осигуряване, в качеството си на орган, който приема и съхранява разплащателни ведомости и трудовоправни документи на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, и издава документи за осигурителен стаж и доход, издава настоящото на Д.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, в уверение на това, че : разплащателните ведомости и трудовоправните документи на АПК с. Росина са приети от ТП на НОИ, отдел ООА , гр. Търговище с приемо-предавателен протокол № 192/26.06.2007г., но липсват данни за периодите: от 05.11.1972г. до 18.12.1972г.; от 10.01.1973г. до 28.02.1973г.; от 23.03.1975г. до 31.12.1975г.; от 01.09.1976г. до 31.12.1977г.; от 01.01.1979г. до 30.09.1979г.; от 01.03.1980г. до 20.08.1980г. и удостоверението се издава, за да послужи пред Районен съд-Търговище за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Другият стаж на ищеца в АПК с. Росина, който се признава за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране е посочен в Опис на осигурителен стаж, издаден на 27.10.2017г. от ТП на НОИ-Търговище и той е за периодите: от 01.01.1976г. до 31.08.1976г.; от 01.01.1978г. до 31.12.1978г.; от 01.10.1979г. до 31.12.1979г. и от 01.01.1980г. до 29.02.1980г. За друга част от трудовия и осигурителен стаж на ищеца в посочените в исковата молба периоди същият е представил писмени доказателства пред ТП на НОИ, въз основа на които му се зачита трудов и осигурителен стаж, но при други осигурители /виж описа на лист 34-35 по делото/.
За изясняване на делото от фактическа страна, съдът разпита двама свидетели,живущи в с. Росина, посочени от ищеца, : 1. И.С.Р. – 62г., първи братовчед на ищеца и 2. Й.С.Д.– 68г., без родство и дела със страните. От показанията на първия свидетел се установи, че той лично е работил като ш. в АПК с. Росина, когато там работил и Д.Т.И. – това е било в периода от 1971г. до 1975г. След това св. Р. работил като заварчик в същото АПК с. Росина, а Д. продължил да работи като ш., но до кога точно свидетелят не си спомня. Работното им време било по цял ден. Втората свидетелка работила от 1971г. до 04.12.1984г. в АПК с. Росина, когато преминала на изборна длъжност. Видно от представеното копие от личната и трудова книжка назначена е на длъжност „кмет“ на с. Росина от 05.12.1983г. Св. Д. си спомня добре, че Д. бил младо момче, което като се уволнило от казармата започнало работа в ТКЗС-то в с. Росина, длъжността на която работил е „ш.“ и дори си спомня, че кабината на колата му била жълта на цвят. От показанията на св. Д. се установи, че докато тя е работила в ТКЗС-т в с. Росина от 1971 г. до 1983-84г. Д. все там е работил на длъжност „ш.“, на 6-дневена работна седмица, на пълен работен ден, като през време на кампаниите ш.ите били с удължено работно време. Св. Д. каза, че не си спомня през този период от 1971 до 1983-84г. Д. да е напускал и да е работил на друго работно място.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.124 ал.4 изр.2-ро от ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. Такъв е специалния Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /обн. ДВ бр.26 от 29.03.2011г./. Установяването на положен трудов стаж на определена длъжност и за определен период от време се установява именно по съдебен ред. В този смисъл е задължителната практика по чл.290 ГПК – Р0 254/20.01.2014г. по гр.д. № 1413/2012г., ІІІ г.о. на ВКС и цитираните в него Р № 722/10.01.2011г. по гр.д. № 259/2010г., ІІІ г.о. и Р № 538/03.08.2010г. по гр.д. № 470/2009г., ІІІг.о., както и Р № 5379/17.04.2013г. на ВАС по адм.д. № 1432/2013г. VІо. Ищецът претендира установяване на трудов стаж на осн. чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР, а именно времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен в посочените в посочените в исковата молба периоди, съгласно действащите тогава разпоредби. Искът по настоящото дело е предявен при спазване на изискванията по чл.3 ал.1 и 2 от ЗУТОССР, исковата молба отговаря на изискванията по чл.4 ал.1 и 2 и са представени удостоверения по чл.5 ал.2 от същия закон. Няма спор между страните по делото, че АПК с. Росина е прекратило дейността си ; не съществува и няма правоприемник. Самият ответник – НОИ-ТП-Търговище удостовери на осн. чл.5 ал.10 от КСО , че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на АПК с. Росина, са приети в ТП на НОИ, отдел ООА, гр. Търговище, но липсват данни за лицето в конкретно фиксирани периоди. От гласните доказателства се установи, че във времето от 1971г. до към 1983-84г., части от които са и процесните периоди, за които има издадено удостоверение УП-17, ищецът действително е работил на длъжност „ш.“ , на пълен работен ден 8-часа. Свидетелските показания кореспондират с писмените доказателства, като съдът отчита и обстоятелството, че с оглед възрастта на свидетелите е възможно да не си спомнят точно определени дати. За друга част от посочените в исковата молба периоди, за която се установи от описа на осигурителния стаж, че ищецът има стаж, но при други осигурители и би се получило дублиране на стажа, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразявайки установеното по-горе от писмените и гласните доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че предявеният иск е доказан по основание, поради което и следва да бъде уважен.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ - ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ- ТЪРГОВИЩЕ, с адрес гр. Търговище, ул. “Св.Св. Кирил и Методий” , представлявано от директор П. С., че Д.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез упълномощен процесуален представител – а.. Л.М., преупълномощена от а.. С.С. ***, съдебен адрес:***, е работил в АПК с. Росина, общ. Търговище, на длъжност „ш.“ , с продължителност на работния ден – 8 часа , в периодите, както следва: от 05.11.1972г. до 18.12.1972г.; от 10.01.1973г. до 28.02.1973г.; от 23.03.1975г. до 31.12.1975г.; от 01.09.1976г. до 31.12.1977г.; от 01.01.1979г. до 30.09.1979г.; от 01.03.1980г. до 20.08.1980г. , на осн. чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР във вр. с чл.124 ал.4 изр.2-во от ГПК КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част от посочените в исковата молба периоди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище
ПРЕДСЕДАТЕЛ: