№ 916
гр. Плевен, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. НиК.
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. НиК. Гражданско дело №
20224430100717 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от Е***, представлявано от ***, ЕГН **********, чрез адв. Д.Н. - АК -
*** в която се твърди следното : въз основа на влязла в сила заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. №16/2012 г. по описа на Районен съд –
Плевен, издадена на основание чл.417 от ЕПК ищецът е осъден да заплати на
*** следните суми : 10924.75 лв. просрочена главница, сумата от 512 .24 лв.,
просрочена редовна лихва за периода от 05.08.2011г. до 21.12.2011г., сумата
от 319. 34 лв. наказателна лихва от 05.08.2011г. до 03.01. 2012 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 04.01. 2012 г . до изплащане на вземането
и 720 лв. деловодни разноски . С изпълнителен лист от 23.01.2012 г . по ч. гр.
д. № 17 / 2012 г. по описа на Районен съд - Плевен, с длъжник *** , и законен
представител *** И ***, ЕЕН ********** са осъдени солидарно да заплатят
на *** ***, сумата от 2406 евро главница ,сумата от 149.28 евро изискуема
редовна лихва от 06.06. 2011 г .-21.12. 2011 г., вкл. 42.09 евро - просрочена
наказателна лихва за периода от 05.07. 2011 г. до 03.01. 2012 г. и законна
1
лихва върху главницата от 04.01.2012 г. до изплащане на вземането, както и
разноски 101 .60 лв. и 292 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Във вр. с двете задължения е образувано изп. дело №273 /2012 г. на ЧСИ
Т. Кирилова, per. № 815.
Вземането по двата кредита, описани по – горе, са цедирани от цедента
*** / България / ЕАД на цесионера *** с договор за цесия, влязъл в сила от
21.12.2021 г., като задължението към 20.01.2022г. е в размер на 13636 .75 лв. с
оглед извършените плащания по изп. дело.
През месец януари ответникът многократно е разговарял с ищеца за
подписване на споразумение за разсрочване на плащането по задължението,
вкл. и с неговата майка ***, на която е изпратено такова за встъпване в дълга
му. Ищецът счита, че вземането срещу него е погасено по давност, като за
него се поражда правен интерес да подаде настоящия иск.
От 2016 г. до 2022 г., повече от 6 години, няма принудително изпълнение
за събиране на вземането и изп. дело. Няма и връчени такива призовки на
ищеца в този период, нито за доброволно изпълнение, нито за принудително
изпълнение . В периода от 2016 г. до 2022г. погасителната давност върху
вземането е изтекла съгласно чл.110 и сл. от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да бъде прието за
установено, че не дължи на ответника сума в размер на 5000 лв. главница,
представляваща частичен иск от 10924 .75 лв. - просрочена главница , сумата
от 512 .24лв., просрочена редовна лихва за периода от 05.08.2011г. до
21.12.2011г., сумата от 319. .34 лв. наказателна лихва от 05.08.2011г. до 03.01.
2012 г., ведно със законна лихва върху главницата от 04.01. 2012г . до
изплащане на вземането и 720 лв. деловодни разноски, съгласно заповед по ч.
гр. д. №16/2012 г. на PC - Плевен и сумата от 2406 евро главница, сумата от
149.28 евро изискуема редовна лихва от 06.06. 2011 г .-21.12. 2011 г. , вкл
42.09 евро - просрочена наказателна лихва за периода от 05.07. 2011 г. до
03.01. 2012 г. и законна лихва върху главницата от 04.01.2012 г. до изплащане
на вземането, както и разноски 101.60 лв. и 292 л за юрисконсулт, съгласно
заповед по ч. гр. д. № 17 /2012 г. на районен съд - Плевен,за които суми са
били издадени изпълнителни листове, поради погасяването им по давност
след приключване на производството, по което е издаден изпълнителния лист.
2
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ***, Адрес за
съобщения и призовки: ***, с който искът се оспорва, като се твърди
следното :
Счита, че в настоящия случай искът е недопустим, респ. - неоснователен.
Ищецът *** е бил осъден от първоначалния кредитор „*** *** , като е било
образувано ч.гр. № 16/2012г. по описа на PC Плевен. Съдът е разпоредил да
бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на
основание което кредиторът е образувал изпълнително дело №
2012815040273 по описа на ЧСИ *** с per. № 815 с район на действие ОС
Плевен.
На основание сключен Договор за цесия на 21.12.2021г. цедентът „***
*** е прехвърлил вземанията си, произтичащи от сключен между него и „***
с ЕИК *** Договор за кредит от 31.01.2007., на цесионера ***. С оглед
извършеното прехвърляне кредитор спрямо цитираното вземане е ***.
С Постановление №1137/12.01.2022г. ЧСИ *** е постановила
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал1, т.8 ГПК, а
именно – в продължение на две години кредиторът *** не е поискал
извършване на изпълнителни действия.
След тази дата спрямо ищеца не са предприеми никакви принудителни
действия, касаещи изпълнението на задължението му.
Погасителната давност е материалноправен институт, изтеклата давност
не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като
естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД.
От това не следва, че искове за признаване за установено, че длъжникът „не
дължи“ поради погасяване по давност на вземането на кредитора, са
недопустими. Ако длъжникът поддържа тезата, че след погасяването по
давност кредиторът губи субективното си право на вземане, т.е. че изтеклата
давност води до прекратяване изобщо на субективното право на кредитора,
искът е допустим и съдът по съществото на спора следва да отговори на
доводите на ищеца. От това следва, че иск за признаване за установено
3
несъществуването на вземането на кредитора е неоснователен. Искът е
неоснователен на самите твърдения, при които е предявен - вземането
продължава да съществува, но е придобило ново качество - станало е
естествено вземане. Макар в съдебната практика да битува диспозитивът на
отрицателните установителни искове за вземания „не дължи“, такъв
диспозитив ГПК не познава - предмет на отрицателния установителен иск е
несъществуването на едно право, на едно вземане.
Единственото действие, което кредиторът *** е предприел спрямо
ищеца, след прекратяване на изпълнителното дело, е да му изпрати
споразумение за разсрочване на задължението му. Действие, което по никакъв
начин не следва да се тълкува като основание за завеждане на настоящия иск.
Не счита за допустимо искането да се признае за установено, че не се
дължи процесната сума поради погасяването правото на принудително
изпълнение, доколкото не се отрича в исковата молба наличието на
материалното правоотношение по сключения договор за кредит. Вземането
дори и погасено по давност може да бъде изпълнено доброволно, още повече,
че нормативно установено задължение за кредитора е да подава информация
за просрочени задължения в ЦКР и не съществува задължение служебно да
отписва погасените по давност.
Правен спор е с фокус върху последиците от прекратяването на
изпълнителното производство в условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК -
“бездействие на взискателя в изпълнителния процес в продължение на две
години”. Ищецът се позовава на установения и безспорен факт на
прекратяване на воденото срещу него изпълнително производство в
хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, и по-специално на вдигането на всички
запори и възбрани и обезсилването на всички действия, извършени в
прекратеното на това основание изпълнително производство. В този контекст,
ищецът твърди, че прекратяването на изпълнителното производство поради
двугодишно бездействие на взискателя е извън хипотезата на чл.116, буква
“в” ЗЗД.
Заявява се, че кредиторът *** е упражнил единствено правото си да
получи плащане на едно естествено вземане, което по никакъв начин не
представлява принудително изпълнение. Искът е неоснователен и
претендираните разноски следва да останат в тежест на ищцовата страна.
4
Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. В условията на
евентуалност, в случай че съдът уважи предявения иск и предвид
обстоятелството, че ищеца претендира да му бъдат заплатени разноските за
адвокатско възнаграждение, които са направени, прави възражение за
прекомерност, с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Моли на
основание чл. 78,ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на
разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже
заплащането им - арг. т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на
ВКС, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
В о.с.з. ищецът се представлява от адв.Ненкова, която поддържа
исковата молба.
В о.с.з. не се явява представител на ответната страна.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно, а това се установява и от приетите като доказателства ч.гр.д.
№ 16 и №17 по описа на 2012год., че в полза на *** срещу ищеца са издадени
заповеди за изпълненине за сумите, описани в обстоятелствената част на
исковата молба. Заповедите за изпълненине са влезли в сила на 202.2012год.
Образуването на изп.д. по описа на ЧСИ Т.кирилова № 273/2012год. е
извършено ан 25.01.2012год. Не е спорно, че процесното вземане е цедирано
от цедента *** / България / ЕАД на цесионера *** с договор за цесия, влязъл
в сила от 21.12.2021г. Съдът приема, че последното изпълнително действие е
извършено на 17.07.2014год.,когато е издадено Постановление за възлагане
на недвижими имоти , собственост на длъжниците. Съответно перемцията е
настъпила на 17.07.2016год. , а към 17.07.2021год. не са налице извършени
валидни изпълнителни действия, което обосновава извод, че вземането на
ищеца е погасено по давност
Съдебният изпълнител е издал постановление за прекратяване на
производството в по-късен момент – на 12.01.2022год., което в случая е без
значение, т.к. прекратяването настъпва по силата на закона и независимо от
това дали такъв акт ще бъде постановен от ЧСИ или не. Искът е основателен
и доказан и следва да се уважи.
5
По отношение разноските по делото : при този изход на делото в полза
на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски изцяло –
834лв. Представен е списък на разноските – л.36 от делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК в
отношенията между Е***, представлявано от ***, ЕГН **********, адв. Д.Н.
- АК - ПЛЕВЕН, адрес за призоваване: *** и "***, че Е*** не дължи на
ответника сума в размер на 5000 лв. главница, представляваща частично
задължение от 10924 .75 лв. - просрочена главница , сумата от 512 .24лв.,
просрочена редовна лихва за периода от 05.08.2011г. до 21.12.2011г., сумата
от 319. .34 лв. наказателна лихва от 05.08.2011г. до 03.01. 2012 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 04.01. 2012 г . до изплащане на вземането
и 720 лв. деловодни разноски, което вземане е обективирано в заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №16/2012 г. на PC - Плевен и сумата от 2406 евро
главница, сумата от 149.28 евро изискуема редовна лихва от 06.06. 2011 г .-
21.12. 2011 г. , вкл 42.09 евро - просрочена наказателна лихва за периода от
05.07. 2011 г. до 03.01. 2012 г. и законна лихва върху главницата от 04.01.2012
г. до изплащане на вземането, както и разноски 101.60 лв. и 292 лв. за
юрисконсулт, което вземане е обективирано в заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №17/2012 г. на районен съд - Плевен, и за събирането на които е
образувано изпълнително дело №273/2012 год. по описа на ЧСИ Т.Кирилова с
район на действие ОС-Плевен, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение за вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК"***, ДА ЗАПЛАТИ на Е***
разноски по делото съразмерно уважената част ан иска и по компенсация -
834лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6