РЕШЕНИЕ
№ 25.10.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен
съд, І-ви граждански състав
На 16.10. 2019 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря
Е. Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско дело № 1697 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от М.И.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** против „Е.Б.Е.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
Заедно от всеки двама от членовете на Съвета на директорите М.М.М.-Д., Ж.П.С. и
Р.Д.. Ищецът твърди, че бил собственик и живеел в недвижим имот с адрес: ***, с клиентски № ***, ИТН ***. Ежемесечно и
в срок заплащал текущите си задължения към ответното дружество. За размерът на
дължимите към ответника суми се информирал чрез сайта му. Сочи, че на
17.06.2019 г. от сайта на ответника с учудване разбрал, че освен текущото си
задължение му дължи и плащане по фактура № *** на стойност 456,32 лв. Отишъл в
офиса на ответника в гр. К., за да разбере за какво става въпрос и откъде
идвало това задължение. Там му казали, че била направена експертиза на
електромера на имота на ищеца и се установило, че той бил манипулиран, като
ответника служебно едностранно начислил сумата от 456,32 лв. за което издал
фактура № ***, с крайна дата на плащане 24.06.2019 г. Твърди, че и до настоящия
момент не бил получавал от ответника документа, въз основа на които била
издадена фактура № ***, с крайна дата на плащане 24.06.2019 г. Заявява, че не
бил манипулирал електромера на имота си, още повече, че същият се намирал извън
жилището и бил достъпен за всички. В крайна сметка, ответното дружество, въз
основа на несъществуващ отчет за реално месечно доставена, месечно измерена от
сертифицирано СТИ и месечно потребена енергия от ищеца, претендирало
неоснователно да му бъде заплатена сумата от 456,32 лв. Заявява, че не дължи на
ответника плащане по фактура № *** за сумата от 456,32 лв. и оспорва изцяло
констатациите му, отразени в документацията, въз основа на която била издадена
тази фактура. Не знаел за кой период била начислена тази допълнителна ел.
енергия и въз основа на какво. Ищецът заявява, че не е манипулирал електромера
на апартамента си, още повече, че същият се намирал извън жилището, в общите
басти на жилищния блок и електромерът бил достъпен за всички. В крайна сметка,
ответното дружество, въз основа на несъществуващ отчет за реално месечно
доставена, месечно измерена от сертифицирано СТИ и месечно потребена енергия от
ищеца-потребител, претендирало неоснователно да му бъде заплатена сумата от
456,32 лв. Счита, че ответникът, като юридическо лице - доставчик на
електрическа енергия по ЗЕ, едностранно не можел да коригира сметките на потребителите
за доставената през изминал период електрическа енергия. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН-ЕР, гр. Пловдив, неправомерното
въздействие върху средството за търговско измерване на електрическа енергия се
установявало чрез съставен протокол, а според чл. 63 от ОУ на ЕВН-ЕР в случай
на съставен протокол, той се подписвал от представители на дружеството и
клиента, а ако последният не присъствал и/или откажел да подпише протокола,
същият се подписвал от свидетели, след което се изпращал на клиента за
запознаване. Така съставеният протокол, обаче, представлявал неподписан от
ищеца частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя и
ответника факти. В практиката си различните състави на ВКС приемали, че за
доставчика на публична услуга/доставка на ел. енергия на крайните потребители/
не съществувала възможност за едностранна корекция на сметките, която да се
обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия. Тези клаузи били неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това били нищожни по силата на чл.146, ал.1от
ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушавали основните принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на
интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Коригирането на сметките на вече доставена
електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната
електрическа енергия, без да било доказано виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане, било недопустимо и противоречи на
регламентирания в чл. 82 от ЗЗД принцип „без вина няма отговорност“-
включително и гражданска. Установената манипулация върху електромера била
ирелевантна и не пораждала право на ответника-доставчик да извърши едностранна
промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електрическа енергия, тъй
като той не твърдял някакви действия или бездействия на потребителя, които
влияели върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на
ползваното количество енергия. Твърди, че осъществената промяна в
законодателството и в частност най-вече създаването на новите норми на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и на чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, в законна сила и действащи спрямо
всички /“ерга омнес“/ от 17.07.2012 г. занапред, не налагали отпадане на
даденото тълкуване с посочените по-горе решения за неравноправност на клаузите
от общите условия, даващи възможност на енергоразпределителното дружество
едностранно да коригира сметките на потребителите за минал период, без
наличието на доказана недобросъвестност от тяхна страна. Това било така, защото
в посочените текстове на закона ясно и недвусмислено било посочено, че реда за
уведомяване на клиента при корекция на сметки бил в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по смисъла на чл. 120, ал. 3 от ЗЕ.
Видно било, че тази законодателна промяна била наложителна именно поради
наличието на посочената по-горе единна съдебна практика по въпроса за
възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметки на
потребители за минал период. Посочените разпоредби на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и на
чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ изрично изисквали неизмерената или неправилно
измерената ел. енергия да била вследствие неправомерно въздействие върху
уредите за измерване, което да се дължи на недобросъвестността на самия
потребител, разбирана като умисъл съгласно смисъла на чл. 82 от ЗЗД. От съда се
иска да постанови решение, с което да установи, че ищеца не дължи на ответника
заплащане на сумата в размер на 456,32 лв. представляваща допълнително
начислена ел. енергия за обект в ***, с клиентски № ***, ИТН ***. Моли да бъдат
присъдени сторените разноски в настоящото производство. Сумите по делото да
могат да бъдат превеждани в „Алианц Банк България“ АД
БЦ „К.“ по
сметка IBAN: ***; BIC: ***.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Заявява, че
искът бил неоснователен, недоказан и поради това, моли да бъде отхвърлен
изцяло. Твърди, че на 20.02.2018 г. служители на оператора на разпределителната
електрическа мрежа за територията на Югоизточна България - „Електроразпределение
Юг“ ЕАД извършили проверка на електромер № ***, отчитащ доставената
електрическа енергия в обекта на ищеца с ИТН ***. Проверката била извършена от
двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали електромера, поради
възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху средството за
търговско измерване. Служителите демонтирали електромера и го поставили в
безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в
независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран
нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било
установено, че измервал електрическата енергия с грешка, която била в рамките
на допустимата от +/- 2 %. За тези действия, извършилите проверката лица
съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № *** г., приложен към настоящия отговор. Проверката била
извършена в присъствието на двама свидетели. Копие от протокола, съставен по
време на проверката бил изпратен на ищеца с Писмо изх. № 2070 от 21.02.2018 г.,
получено от същия, видно от представените документи и обратна разписка. Процесният
електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология за
извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията по т.
5 било установено, че „осъществяван е достъп до вътрешността на електромера. От
вътрешната страна на клемния блок между клеми 1 и 3 допълнително е монтиран
нерегламентиран мост от меден проводник, водещ до промяна на метрологичните
характеристики на електромера. Електромерът не съответства на изискванията,
съгласно: т. 4.1., т. 4.2., т. 4.4.1., т. 4.6. и т. 5.“, в следствие на което
измервал с отрицателна грешка от - 74,00% потребяваната електроенергия от
ищеца. За посочените констатации бил изготвен от БИМ Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за търговско измерване № ***г. на БИМ,
приложен към исковата молба. С оглед на описаното по-горе и като било
установено, че били на лице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ,
операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на
количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в
чл. 48, ал. 1, т. 1 б. А от ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество
електрическа енергия на клиента в размер от 2477 kWh, като дължимата сума,
вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за
периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране била 456,32
лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията бил 80 дни,
като първата дата 02.12.2017 г. - началото на корекционния период била датата
на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил най-близкият до и
попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на
проверката, в която била констатирана манипулацията, последната дата била
датата на извършената техническа проверка 20.02.2018 г. ЕР Юг предоставило тази
информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № ***/***г.
- приложена към отговора за допълнително начислената сума, вследствие на
установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх.
7533123/***г. изпратило на адреса за кореспонденция на клиента (уведомление) за
извършеното допълнително начисление, видно от обратната разписка и от
приложените документи. Твърденията на ищеца, че липсвало правно основание за
извършеното допълнително начисление не отговаряло на приложимата правна уредба.
В ДВ брой № 35 от дата 30.04.2019 г. били публикувани нови Правила за измерване
на количествата електрическа енергия. Съгласно § 2 от Преходните и заключителни
разпоредби на новите ПИКЕЕ „§ 2. Процедурите по преизчисляване на количество
електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите
отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи,
съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към
датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените
след 01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата
прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния
разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за
енергийно и водно регулиране.“ Действащите към датата на съставяне на
констативния протокол за установяване на манипулацията от ЕР Юг и на Констативния
протокол на БИМ били ПИКЕЕ обн. ДВ. 6р. 98 от 2013 г., на базата и в изпълнение
на които била извършена и процесната корекция. КЕВР имало правомощието да
приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред
с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83,
ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела
ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на
случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение
намирала разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ,
където изрично било посочено, че ,,..в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване ... измерва с грешка
извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни“, тъй като ставало
дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза бил
установен точният процент на грешка, формулата, която се прилагала при
изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б.“а“
ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се изчислява като
функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за
търговско измерване“. Стойността на дължимата сума пък била изчислена при
стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по
цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от обществения
доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и
дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото
основание за преизчисление на сметка на клиента. Счита за неоснователни
доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно бил извършил това
въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него,
установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху
електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и
прокуратурата, доколкото имало данни за осъществяване на съставя на
престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс. Що се касаело до настоящия
спор, въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен, защото в
посочените законови разпоредби, които регламентирали преизчислението на
количеството електрическа енергия не се съдържали изисквания и условия за
извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния
клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на
енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, било да бъде установено
по съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия,
обаче, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно
корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура целяла възстановяване на
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажирала
отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Този въпрос бил
разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и
съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът давал
възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на
клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за
измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно
поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени
отношения. ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на
чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продавало електрическа енергия на
клиентите си при публично извести общи условия. Действащите общи условия през
процесния период били „Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на
ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на
които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и
оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с
транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия. В чл. 28,
ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител
уведомявал клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката
му. Твърди, че според тях не можело да
се сподели за правдоподобна тезата, че спазването на изискването в ОУ да има
ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само
ако ОУ са били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г.
Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял
изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на
крайните снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр.
54 от 2012 г.) няма подобна инструкция), още повече, че както били отбелязали
по-горе, такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, като
съдът приемал, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД бил предвиден реда за
уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция. Тук
следвало да се отбележи, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД са били одобрени с
Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на
изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г. При сравнение на двете разпоредби (чл. 28
от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД ясно се виждало, че
те били напълно еднакви.Тъй като били на лице всички изискуеми от закона
предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния
случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в
полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни разноски.
Страните, редовно призовани за
датата на съдебното заседание, не се явяват, предварително депозират становища,
в които поддържат изложеното в исковата молба и отговора.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е клиент
на ответното дружество с ИТН *** и клиентски номер ***, с
адрес на потребление: ***.
От приетия по
делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № *** г. се установява, че на посочената дата 20.02.2018 г.
двама служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД в присъствието на
двама свидетели извършили проверка на обекта на ищеца на електромер с фабр. № ***.
Служителите демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба, с цел
същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория,
като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов. Протоколът е
подписан от лицата извършили проверката и от двамата свидетели.
В съставения
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № ***г.
на БИМ, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел – П. е отразено, че при отваряне на
електромера е констатирано: осъществяван е достъп до вътрешността на
електромера. От вътрешната страна на клемния блок, между клеми 1 и 3 допълнително
е бил монтиран нерегламентиран мост от меден проводник, водещ до промяна на
метрологичните характеристики на електромера. Електромерът не съответствал на
техническите изисквания.
На 07.06.2019 г.
е издадена Справка за коригиране на
сметката за електроенергия на ищеца с подробно посочени: период; енергия
за доначисляване в кВтч и цена с ДДС.
Видно от фактура № ***/***г. на ищеца са
начислени 2477 кВтч електроенергия на
стойност 456,32 лв. с ДДС, за отчетен период 02.12.2017 г. – 20.02.2018 г.,
които трябвало да се заплатят до 24.06.2019
г..
До М.И.Ф. е изпратено писмо от ЕР ЮГ ЕВН
група, с което е уведомена, че на 20.02.2018 г. е извършена проверка на
меренето на електрическата енергия на обект: жилище с адрес: ***. Електромерът
№ *** е бил демонтиран и изпратен за метрологична експертиза. Вписано е, че за
резултата от експертизата клиентът ще бъде уведомен допълнително след
извършването ѝ.
До ищцата е изпратено писмо относно
частично неизмерване на електрическата енергия на клиент с клиентски № ***, в
което я уведомяват, за установеното от експертизата. Видно от известие за
доставяне писмото е доставено на М.Ф. на 01.06.2019 г.
Страните не спорят, че сумата не била
платена от ищеца.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на претендираното от ответното
дружество вземане за сумата от 456,32 лв., представляваща начислената допълнителна сума с ДДС по
фактура №
***/***г., електрическа енергия за електромер
с фабричен
№ ***, за периода от 02.12.2017 г. – 20.02.2018 г.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи
правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на иска. В тежест на ответника е да докаже фактите, въз основа на които твърди,
че в негова полза е възникнало правото – дължимостта на процесната сума, като
установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки
посочената в данъчната фактура сума.
Ищецът е потребител на електрическа енергия в имот в ***.
На изследване подлежи твърдението на ищеца, че не дължи сумата от 456,32
лв., поради изначална липса на основание за заплащането ѝ.
Ответникът твърди, че сумата е начислена на основание чл.
83, ал. 1. т. 6 от ЗЕ, във връзка с 51, ал. 1 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (обн. ДВ. бр. 98 от 12.11.2013 г.) ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ.
Следва да се има предвид, че едностранна корекция на оператора е допустима, но
при наличието на следните предпоставки: предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената ел. енергия; спазването на правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване.
Съгласно изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г.,
в ал. 2, т. 6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително
уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
съгласно чл. 83 ал. 1, т. 6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции
на закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника. Ответното дружество
не е изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83 ал. 1, т. 6
ЗЕ, а именно да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила
за измерване на количеството (ПИКЕЕ). В случая не е изпълнен фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като не е
изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови
ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова
регламентация, доколкото и в заварените общи условия е предвидено задължение за
уведомяване, но липсва уреден ред за това. (В този смисъл Решение №
173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 203/15.01.2016
г. по т.д. № 2605/2014 г. на ВКС, І т.о. и др.).
Освен това уведомяването следва да се извърши преди
корекцията, а не постфактум. Поради липсата на надлежна регламентация в т.ч. в
ОУ, правата на потребителя се явяват нарушени, т.к. е извършена корекция, за
която той не научава преди осъществяването й и не получава съставените
документи. Така операторът начислява суми по свои данни, като изцяло лишава
абоната от участие в облигационната връзка и свързаните с нея дейности, което
не е допустимо.
Същевременно, ответното дружество не доказва и правилността
на определяне на периода за начисляване на допълнителната ел. енергия.
Независимо, че корекцията е извършена е в рамките на максимално допустимия
период, по делото следва да е доказано защо именно за него е извършена
корекцията. Не се доказва на датата 02.12.2017 г. да е бил последният регулярен
отчет, както твърди ответникът. Независимо, че периодът е в рамките на срока по
чл. 54, ал. 2 ОУ на ЕВН ЕР, винаги следва да се докаже защо и как точно е установен.
Доколкото уредът не е собственост на абоната и показанията му би следвало да са
били и се установява да са отчитани, изцяло в тежест на ответника е да докаже
периода на направената служебна корекция, което не бе сторено.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът не е
доказал пълно и главно основанието на отричаното от ищеца вземане, поради което
искът е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът не му дължи сумата от 456,32 лв., представляваща начислената допълнителна сума с ДДС по фактура № ***/***, за отчетен период от 02.12.2017 г. –
20.02.2018 г., с място на
потребление: ***, за партида с клиентски номер № ***, ИТН
***.
При този изход
на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 410 лв., както следва - 50 лв. заплатена държавна такса и 360 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Процесуалният представител
на ответника направи възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката
на ищеца на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ с оглед цената на иска, която е 456,32
лева, адвокатското възнаграждение в минимален размер се изчислява на 300 лева,
или с начислено ДДС е в размер на 360 лв., какъвто е и размерът на договореното
и заплатено възнаграждение за адвокат, поради което възражението е
неоснователно.
Водим от
изложеното, РС-К.
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, че не дължи
на „Е.Б.Е.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК *********, представлявано от М.М.М.-Д., Р.Д. и Ж.П.С. -
заедно от всеки двама членове на УС сумата от 456,32 лв., представляваща допълнително
начислена електрическа енергия за електромер с фабричен № ***, по фактура №
***/***,
за отчетен период от 02.12.2017 г. – 20.02.2018 г., с място на потребление: ***, за
партида с клиентски номер № ***, ИТН
***, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК *********, представлявано от М.М.М.-Д., Р.Д. и Ж.П.С. - заедно от всеки
двама членове на УС,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***,
направените
по делото разноски в размер на 410 лв.
Присъдените суми следва да бъдат
заплатени от „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р.Д., Ж.П.С. и М.М.М.-Д. по банкова сметка в „Алианц Банк
България“ АД, БЦ „К.“, IBAN: ***; BIC: ***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: