Р Е Ш Е Н И Е
№ 260066
гр.Пловдив, 21.08.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на трети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 1549/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-010424 от 08.11.2019г., издадено от
Д. Г. В.,
на длъжност *** на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на В.Г.Н., ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се сочи, че наказателното постановление не отговаря на
законовите изисквания. Поддържа, че в наказателното постановление като
собственик на МПС неправилно е записано „Еко логистика“ ООД, докато последното
е собственост на „Екопластика“ ООД. Също така оспорва описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка, като посочва, че е навлязла в кръстовището
не на червен, а на жълт светофар, както и че в огледалото за задно виждане е
видяла следващ автомобил, с който би последвало ПТП при спиране. Поддържа, че
отнемането на 8 контролни точки не е съобразено с тежестта на нарушението,
жалбоподателят е внимателен шофьор и няма други нарушения и наказания. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат Ж. поддържа жалбата на изложените основания, също
предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в писмено становище сочи, че МПС, с което е извършено нарушението
от жалбоподателя е недвусмислено идентифицирано по марка, модел и
регистрационен номер, ЕИК на дружеството съвпада, следователно става въпрос за
едно и също дружество. Още посочва, че не са на лице съществени процесуални
нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, фактическата
обстановка е изяснена. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 12.01.2020г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 17.01.2020г.
чрез ОД МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“, съгласно отразена дата на
вземане на пратката на товарителница на дружество „Спиди“ АД, приложена в
оригинал по делото. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 11.10.2019г., около 16:00 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на
бул.„Руски“ и ул.„Шести Септеври“, свидетелят С.С.К., в качеството му на *** на
ОД МВР – гр.Пловдив изпълнявали служебните си задължения с патрулен автомобил на
същото място, когато забелязал МПС – лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4 МАТИК“
с рег.№ „***“ движещ се по ул.„Руски“, водачът на който преминал на забраняващ
(червен) сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, на същото кръстовище
с бул.„Шести Септември“. Свидетелят К. спрял за проверка МПС с рег.№ „***“ и
установил, че същият бил управлявал от жалбоподателя В.Г.Н., ЕГН: **********.
На място свидетелят К. съставил АУАН с бланков № 383500 от 11.10.2019г.
срещу жалбоподателя Н. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който АУАН
жалбоподателят подписал, без да отрази възражения. Въз основа същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел С.С.К.. Последния помни случая, подробно описва
констатираната фактическа обстановка, включително посоката на движение на МПС,
както и че същото е преминало на забраняващ (червен) сигнал на светофарната
уредба. Следва да се посочи, че свидетелят К. в категоричен, че добре е
възприел действията на водача. Съдът намира показанията на свидетеля С.С.К. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и оценява последните като истинни. От същите
показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите
по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят В.Г.Н.,
ЕГН: **********, с адрес *** виновно е нарушила разпоредбата на чл.6, т.1 от
Закона за
движението по пътищата, за това, че на 11.10.2019г., около 16:00 часа, в гр.Пловдив,
на кръстовището на бул.„Руски“ и ул.„Шести Септеври“, като водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес
ГЛЦ 250 Д 4 МАТИК“ с рег.№ „***“, не съобразила поведението си със светлинните
сигнали, а именно – преминала е на забраняващ /„червен“/ сигнал на светофарната
уредба, работеща в нормален режим.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя в смисъл, че
е навлязла в кръстовището не на червен, а на жълт светофар, което остава изцяло
недоказано и противоречащо на цялата вече обсъдена доказателствена съвкупност,
в който смисъл следва да се посочи, че не се установява никаква понятна причина
свидетелят К. да твърди неистина пред съда.
Също така недоказано остава и твърдението, че жалбоподателят видяла в огледалото
за задно виждане следващ автомобил, с който би последвало ПТП при спиране. Последното
не може да бъде установено от простия факт, че е имало и друг автомобил, също
преминал след жалбоподателя през кръстовището – също в нарушение на ЗДвП,
доколкото неустановени остават скоростта, разстоянието между автомобилите и
т.н.. Ето защо твърдението за някаква своеобразна крайна необходимост остава
изцяло недоказано. Още повече, твърдението на жалбоподателката, че в момента
докато навлизала в кръстовището, в нарушение на ЗДвП, е успяла така добре да
възприеме движещия се зад нея автомобил, неговата скорост, да прецени неговия
евентуален спирачен път, да ги съпостави
със своята скорост и спирачен път и да изчисли вероятността за сблъсък при
спиране, трудно може да се определи като житейски правдоподобно.
На следващо място, неоснователно е и възражението, че в наказателното
постановление като собственик на МПС неправилно е записано „Еко логистика“ ООД,
докато последното е собственост на „Екопластика“ ООД. Следва да се посочи, че
въпросът кой е собственикът на МПС, което жалбоподателката е управлявала, няма
никакво отношение към конкретно изследвано нарушение. В този смисъл и
описването на същото в АУАН е наказателното постановление поначало не е било
необходимо, доколкото последното няма връзка със съставомерните по нарушението
факти. Ето защо и грешка в посочване на това кой е собственикът на МПС не може
да съставлява порок на АУАН и наказателното постановление, нито може да
нарушава правото на защита на жалбоподателя, включително – правото му да
разбере нарушението, за което е ангажирана отговорността му, доколкото същият
въпрос е изцяло неотносим.
Също така съдът намери за неоснователно и възражението, че отнемането на
8 контролни точки не е съобразено с тежестта на нарушението, жалбоподателят е
внимателен шофьор и няма други нарушения и наказания. Отнемането на контролни
точни по реда на Наредба № Iз-2539 е административна процедура, която има за
свое основание влязло в сила наказателно постановление, съответно – последната
процедура няма отношение към законосъобразността на същото наказателно
постановление по същество. Следва да се посочи още, че отнемането на контролни
точни няма характер на административно наказание по смисъла на ЗАНН, доколкото
в чл.13, ал.3 от ЗАНН изчерпателно са изброени видовете административни
наказания, а именно - обществено
порицание, глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност. Ето защо и доколкото отнемането на контролни точки не е
наказание по смисъла на ЗАНН, то последното не може да бъде съобразявано във
връзка с преценка съответствието на наложеното наказание спрямо обществената
опасност на деянието и личността на дееца.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.183,
ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева. В случая законодателят
е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното
наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и
на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 19-1030-010424 от 08.11.2019г., издадено от Д. Г. В., на длъжност *** на ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на В.Г.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание
чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за нарушение
на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.