№ 483
гр. Варна, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20223100900450 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от З. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес: *******, срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, с която е предявен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от
51 026,23 лв. – главница по ИД 543/2014 г. и ИД No 1046 / 2021г. по описа на ЧСИ рег. №
711, образувани въз основа на изпълнителен лист от 20.05.2014 г., издаден по ч. гр. д. №
6226/2014 г. на ВРС.
Настоящото производство е образувано след като с определение, постановено в о. с. з.,
проведено на 08.06.2022 г. по гр. д. № 12219/2021 г. на ВРС, 25-ти състав, производството
по същото е прекратено поради увеличение на цената на предявения частичен иск от 1000
лв. до пълния му размер от 51 026,23 лв. и делото е изпратено по подсъдност на ВОС.
Ищцата е освободена от внасяне на държавни такси с определение на ВРС.
В исковата молба, ищцата излага твърдения, че по силата на Заповед за изпълнение
№ 3319/15.05.2014 г. и изпълнителен лист от 20.05.2014г., издадени по ч. гр. д. № 6226/2014
г. по описа на ВРС, тя и Д. Г. Дж., ЕГН ********** били осъдени да заплатят солидарно на
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД сумата от 41 439,43 щатски долара, представляваща
главница по Договор за ипотечен кредит № 231/18.12.2008 г., 993,60 щ.д. – възнаградителна
лихва за периода 05.04.2013 г. – 22.11.2013 г., 3134,55 щ.д. – наказателна лихва за периода
22.11.2013 г. – 14.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК –
15.05.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението на основание чл. 417, т. 2 ГПК.
1
и сумата от 1300,77 лв. – заплатена държавната такса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На 28.11.2014 г. между ищцата и банката било подписано споразумение за доброволно
изпълнение на присъдено задължение по договора за кредит, като към 28.11.2014 г.,
задължението възлизало на 38 107,34 щ. д., от които 31 696,82 щ. д. – главница и 6410,52 щ.
д. – наказателна лихва. Съгласно присъденото с изпълнителния лист, дължимата и неплатена
главница се олихвявала с наказателна лихва в размер на законната лихва, считано до
окончателното плащане на задължението. В т. 1.1 от споразумението бил уговорен начинът
на плащане, а според т. 1.2, банката се задължавала да погасява първо главницата, след
нейното пълно погасяване, да отнася плащанията към натрупалата се наказателна лихва, а
след нейното заплащане - към дължимите към съдебния изпълнител такси. Според т. 3, при
точно изпълнение, кредиторът се задължавал да спре образуваното ИД № 543/2014 г. по
описа на ЧСИ рег. № 711.
След подписване на споразумението, били извършени всички уговорени плащания,
като в периода 17.11.2014 г. – 03.08.2020 г. били заплатени 37 686,83 щ. д. С писмо от
05.08.2020 г., ответникът уведомил ищцата, че към 16.07.2020 г., остатъкът по договора за
кредит бил 35 084,66 щ. д., от които главница от 15 548 щ. д., лихва – 18 766,48 щ. д.,
присъдени лихви – 769,62 щ. д. и съдебни разноски от 58,30 лв. Според запорно съобщение,
изпратено до работодателя на ищцата, главницата по задължението възлизала на 51 026,23
лв., ведно със законна лихва от 4813,76 лв. за периода 28.03.2019 г. – 25.08.2020 г., както и
такси и разноски от 6062,22 лв. Наред със сумите, постъпващи от наложения запор на
трудовото й възнаграждение, ищцата правела и допълнителни доброволни погашения,
подробно описани в ИМ.
В следствие на всички извършени плащания, ищцата предявява отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество сумата
от 51 026,23 лв. – главница по ИД 543/2014 г. по описа на ЧСИ рег. № 711.
В срока по чл. 131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност и
недоказаност на предявения иск. Не се оспорва сключването на договора за ипотечен
кредит, снабдяването на банката със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
6226/2014 г. на ВРС и подписването на 28.11.2014 г. на споразумение между страните по
настоящия спор за доброволно изпълнение на присъденото задължение. Оспорва се
твърдението на ищцата, че вземането, уточнено в споразумението, е погасено чрез плащане.
Внасяните от ищцата суми след 28.11.2014 г. до датата на възобновяване на принудителното
изпълнение по ИД 543/2014 г. по описа на ЧСИ рег. № 711 не били в уговорения размер и
не били внасяни точно и на падежа. Въз основа на тези свои аргументи, ответникът -
правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД формулира искане за признаване на
установено, че вземането му по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 6226/2014 г. по
описа на ВРС, не е погасено чрез плащане от солидарните длъжници.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, като процесуалният й представител е
депозирал писмено становище преди датата на проведеното осз. Ищцата поддържа исковата
2
молба, моли за уважаването й, представя списък с разноски и моли за тяхното присъждане.
В о.с.з., ответникът не се представлява, а депозира писмено становище, с което поддържа
подадения отговор, моли за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски
по списък.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са следните факти
и обстоятелства:
1.Сключването на договор за ипотечен кредит № 231/18.12.2008 г. между „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД като кредитор и З. Д. Д. и Д. Г. Дж. като кредитополучатели с
посоченото в договора съдържание;
2.Издаването в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД на заповед за изпълнение
№ 3319/15.05.2014 г. по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 6226/2014 г. на ВРС за следните суми:
41 439,43 щатски долара – главница, ведно със законната лихва от 15.05.2014 г.; 993,60 щ. д.
– договорна лихва за периода 05.04.2013 г. – 22.11.2013 г.; 3 134,55 щ. д. – наказателна лихва
за периода 22.11.2013 г. – 14.05.2014 г. и 1 300,77 лв. – съдебно-деловодни разноски;
3.Сключването на 28.11.2014 г. на споразумение за доброволно изпълнение на
присъдено задължение между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и З. Д. Д. с посоченото в
споразумението съдържание.
Служебно известни са обстоятелствата, отразени по партидата на ответното дружество
в ТРРЮЛНЦ при АВ, а именно, че същото е правоприемник на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, поради преобразуване чрез вливане.
Представени като доказателства по делото са и договор за ипотечен кредит №
231/18.12.2008 г., ведно с погасителния план към него, споразумението за доброволно
изпълнение на присъдено задължение от 28.11.2014г., заповед за изпълнение №
3319/15.05.2014 г. по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 6226/2014 г. на ВРС, както и издаденият
изпълнителен лист въз основа на посочената заповед, както и копия на двете изпълнителни
дела, образувани по изпълнителния лист през 2014г. и 2021г. Приложени към материалите
по делото са и запорни съобщения и призовки, които са част и от приетите изпълнителни
производства. Част от доказателствения материал са и платежни нареждания, с които са
извършвани разплащания за дължимите процесни суми, както и извлечения от сметки.
От съдържанието на споразумението за доброволно изпълнение на присъдено
задължение от 28.11.2014г., сключено между страните по делото се установява безспорно, че
същите са постигнали съгласие за размера на дължимите суми, както и за начина, по който
същите следва да бъдат заплатени. Страните са уговорили, че към 28.11.2014г. размерът на
задължението е 38 107,34 USD, от които 31 696,82 USD – главница, 6 410,52 USD –
наказателна лихва, като дължимата неплатена главница следва да се олихвява с наказателна
лихва в размер на законната лихва, считано до окончателното плащане. В чл. 1.1. от
3
споразумението се определя, че доброволното изпълнение длъжникът се задължава да
извърши както следва: с еднократна парична вноска в размер на 18 000 лева, внесена на
17.11.2014г., след което с месечни парични вноски, считано от м.декември в размер не по-
малко от 420 USD или тяхната левова равностойност. Плащанията следва да се извършват до
30-то число на всеки месец до окончателното изплащане на задължението, ведно с
дължимата законна лихва, начислявана върху просрочената главница, съгласно присъденото
в изпълнителния лист, както и дължимата по изпълнителното дело такса по т,26, б“д“ от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 3 580,81 лева. Изрично в чл. 1.2.
страните са уговорили, че с извършените плащания банката се задължава да погасява първо
дължимата главница, като най-обременително за длъжника задължение, а след погасяването
на главницата да погаси и натрупалата се наказателна лихва до окончателното погасяване на
задължението, както и дължимата такса по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
По делото са допуснати основна и две допълнителни СЧЕ, изслушани и приети от съда
в осз, проведено на 03.10.2022г. пред ВОС. Всяко от заключенията са изготвени като
продължение и в допълнение на предходните, като актуалното и най-пълно отразяващо
фактите е последното от тях. Всички заключения са оспорени от ответника, но възраженията
са по съществото на спора – във връзка с тълкуване на сключеното между страните
допълнително споразумение, като съдът намира, че при обсъждането на правната страна на
въпроса ще възприеме вариант 1 или вариант 2 на допълнителното заключение, депозирано
пред ВРС на 31.05.2022г. и находящо се на л. 219 до л. 229 от делото на ВРС. Съдът
кредитира заключенията като компетентно дадени и съответстващи с материалите по
делото, като възприема, становището на вещото лице по двата варианта: Вариант 1, който
отразява тълкуването, че посочената в споразумението главница от 31696,82 USD се
получава след като се вземе предвид извършеното на 17.11.2014г. плащане на сумата от
18 000 лева и Вариант 2, който отразява тълкуването, че посочената в споразумението
главница от 31696,82 USD не отразява извършеното на 17.11.2014г. плащане на сумата от
18 000 лева. И в двата варианта, вещото лице сочи, че събраната сума за периода
17.11.2014г.-23.08.2021г., която е платена доброволно от ищцата и съпруга й по курс на
БНБ, както и събраната по принудителен ред по курс на БНБ, е в размер на 35 089,94 USD.
Средномесечната сума на 81бр.вноски, е 433,21 USD, т.е. е достигнала до 420 щ.долара по
курс на БНБ. След като събраната сума, която е платена доброволно от ищцата и съпруга й ,
както и събраната по принудителен ред, се разпредели изцяло за погасяване на главницата,
т.е. така както е по споразумение: Вариант 1 - Остатъкът по главницата се намалява с
3996,99 USD, a дължими са съответно още 6 349,49 USD от главницата; Вариант 2 -
Остатъкът по главницата към 27.11.2020г. е в размер на 0,00 USD.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното установяване на заявената от ищцата претенция, същaта следва при
условията на пълно и главно доказване да установи настъпването на обстоятелствата, след
издаването на изпълнителния лист по ч. гр. д. № 6226/2014 г. на ВРС, довели до погасяване
4
на задълженията, а именно: погасяване на дължимите суми чрез плащане, което е
извършено според договорените условия по споразумението от 28.11.2014г. В тежест на
ответника съдът е възложил да докаже конкретни факти и обстоятелства по направените от
него възражения, а именно, че плащанията от ищцата са били извън уговорените срокове и в
по-малки размери от договорените вноски.
Безспорно е между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че във връзка със задълженията, поети от ищцата за плащане по договор за
ипотечен кредит № 231/18.12.2008 г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД,
като кредитор и ищцата З. Д. Д. и нейният съпруг Д. Г. Дж., като кредитополучатели, и
тяхното неизпълнение е издадена в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД заповед за
изпълнение № 3319/15.05.2014 г. по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 6226/2014 г. на ВРС за
следните суми: 41 439,43 щатски долара – главница, ведно със законната лихва от 15.05.2014
г.; 993,60 щ. д. – договорна лихва за периода 05.04.2013 г. – 22.11.2013 г.; 3 134,55 щ. д. –
наказателна лихва за периода 22.11.2013 г. – 14.05.2014 г. и 1 300,77 лв. – съдебно-
деловодни разноски. Именно във връзка с образуваното изпълнително производство и
между кредитора и длъжника З. Д. е сключено на 28.11.2014 г. споразумение за доброволно
изпълнение на присъдено задължение.
Спорен момент в производството е какви са конкретните договорки, постигнати от
страните със споразумението от 28.11.2014г. Съдът след като извърши тълкуване на
посоченото споразумение, съобразно чл. 20 от ЗЗД, намира, че страните са уговорили, че
общ размер на дължимата сума за главница следва да е 31 696, 82 USD, както е изрично
посочено в чл.1. Липсва уговорка, че сумата се формира след като от главницата, посочена в
изпълнителния лист – 41 439,42 USD се приспадне заплатената на 17.11.2014г. сума от
18 000 лв., а напротив в чл. 1.1. от споразумението изрично е посочено, че доброволното
изпълнение на общо дължимата сума от 31 696,82 USD -главница и 6 410,52 USD –
наказателна лихва ще се извърши с еднократна парична вноска в размер на 18 000 лв.,
внесена на 17.11.2014г. и последващи месечни парични вноски в размер не по-малко от 420
USD месечно. Липсва основание да се приеме, че страните са уговорили, че сумата от 18 000
лева е вече приспадната и не следва да се приспада впоследствие, каквото е твърдението на
ответника. Според настоящия състав посоченото споразумение има характер на спогодба
между страните, с която целят да уредят възникналия между тях спор доброволно. Именно
по тази причина и страните са констатирали конкретен размер на задължения, като след
погасяването им и ответникът се е задължил да прекрати изпълнителното производство.
Съдът намира, че предвид, че страните не са уговорили изрично помежду си, че при
неизпълнение отношенията между страните ще се уредят без да се вземе предвид уговорката
по чл. 1.2 от споразумението, а именно, че „с извършените плащания банката се задължава
да погасява първо дължимата главница, като най-обременително за длъжника
задължение,а след погасяването на главницата да погаси и натрупалата се наказателна
лихва до окончателно погасяване на задължението, както и дължимата такса по
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ “, то и договорката за погасяването на
5
вземанията следва да се има предвид като поредност, дори и при неизпълнение в срок по
споразумението или при принудително събиране на задълженията. С оглед на
гореизложеното и съдът намира, че приложим в отношенията между страните следва да
бъде вариант 2 на експертизата, доколкото страните са уговорили конкретен размер и начин
на погасяване, като условията по споразумението са изпълнени от ищцата и нейният съпруг
като солидарен длъжник по договора, въпреки че последният не е подписал споразумението
за доброволно изпълнение. Неизменно следва да се съобразят и извършените от Д.Дж.
плащания на задълженията, поради което и съдът приема, че с оглед на заключението на
вещото лице, за ищцата не са налични остатъчни задължения по главницата, след
приложението на договорената между страните поредност на погасяване чрез плащане. Като
аргумент за възприетото от съда следва да се съобрази и че ищцата е сключила процесния
договор и допълнителното споразумение към него в качеството си на потребител и като
такава се ползва с особената потребителска защита. В този смисъл и уговореното между
страните следва да е точно и ясно, а при спор и неяснота уговорките следва да се тълкуват в
защита на потребителя, каквото е и тълкуването на настоящия състав.
С оглед на гореизложеното и предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и ответникът следва да заплати на ищцата, сторените от
последната разноски. По приложения списък ищцата претендира: 50 лв. – заплатена
държавна такса в производството, 525 лв. – заплатени депозити за вещо лице и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата за оказаната на ищцата
като материално затруднено лице безплатна помощ и съдействие, както и допълнително
възнаграждение в размер на 200 лв. – за проведени две допълнителни съдебни заседания.
Съдът установи, че от ищцата са заплатени сумите за държавна такса и възнаграждения на
вещото лице и същите следва да й се присъдят в посочените размери. Следва на адвоката на
ищцата да се присъди и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.2 от ЗАдв,което
съдът изчислява по реда на Наредба № 1 от 9 Юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - по чл. 7 ал.2 т.4 – 2060,79 лв. и по чл. чл.7 ал.9 – 200 лв. или
общо сумата от 2260,79 лв.
Доколкото ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса по делото за
увеличения от нея размер на претенцията, то и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати в полза на съда дължимите държавни такси в размер на общо на 1991,05
лв., след като се приспадне внесената от ищцата държавна такса от 50 лв. при завеждане на
производството.
По изложените съображения съдът,
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищцата З. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:
*******, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата от 51 026,23 лв. / петдесет и една
хиляди двадесет и шест лева и двадесет и три стотинки/, претендирана от ответника като
задължение за главница по изпълнително дело No 543/2014 г. и изпълнително дело No 1046
/ 2021г. по описа на ЧСИ Даниела П. – Янкова, рег. № 711, образувани въз основа на
изпълнителен лист от 20.05.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 6226/2014 г. по описа на ВРС, на
основание чл. 439 от ГПК.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Московска“ № 19, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд- Варна сумата от 1 991,05 лв./ хиляда деветстотин деветдесет и
един лева и пет стотинки/, дължими държавни такси в производството, като и сумата от 5
лв. /пет лева/, държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78,
ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Московска“ № 19, ДА ЗАПЛАТИ на З. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:
*******, сумата от 575 лв. / петстотин седемдесет и пет лева/, представляващи сторените в
настоящото производство разноски за заплатена държавна такса и възнаграждения за вещо
лице, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Московска“ № 19, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Й. Н. от Адвокатска Колегия –
Варна със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ 44, ет.4, офис 6, сумата от 2
260,79 лв. / две хиляди двеста и шестдесет лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска помощ и защита, осъществена в
полза на ищцата З. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *******, на осн. чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7