Определение по дело №85/2019 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № .......

 

град Ловеч, 01.03.2019 година

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание на първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                          КРИСТИАН ГЮРЧЕВ                                        

при секретаря..............…..................................................…….......... и в присъствието на прокурора.................................................... като разгледа докладваното от съдия  МИТЕВА ч.гр.д. N 85 по описа за 2019 година, съдът, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.420 ал.3 от ГПК.

            Подадена е частна жалба вх. № 5182/ 27.11.2018 година от М.И.Г. с постоянен адрес:***, ЕГН **********, чрез О.Б. ***, адрес за кореспонденции: гр.Ллевен Ул."Кирил и Методий" №11, срещу Определение № 231/ 20.11.2018 г., по ч.гр.д.№ 599/ 2018г. по описа на Районен съд - Луковит, на основание чл.420 ал.З от ГПК, с което е отказано спиране на принудителното изпълнение на Заповед № 392/ 21.09.2018 година за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Считат същото за незаконосъобразно и неправилно и молят да бъде отменено, тъй като са осъществени хипотезите на чл. 420, ал.1 и ал.2 от ГПК. Изтъкват, че неправилно съдът е приел, че искането за спиране не е обезпечено с ипотека върху недвижим имот, която е учредена по договора за кредит и не представлява обезпечение по смисъла на чл. 420 от ГПК, както и че не е подкрепено с убедителни доказателства. Развиват подробни съображения.

          В законоустановения срок е постъпил отговор от "Сембодиа България" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуалния си представител адвокат Н.Т.К.,***. Счита жалбата, с която се иска отмяна на процесното определение на РС Луковит, с което бе оставено без уважение искането на длъжника М.Г. за спиране на изпълнително дело 819/18 по описа на частен съдебен изпълнител Георги Дичев per. № 781, за неоснователна, тъй като определението не страда от посочените пороци. Изтъква, че споразумението, на което се позовава жалбоподателят касае договор за продажба от 28.08.2013 година, а не цитираните фактури по които е извършено плащане. Не е налице и обезпечение по смисъла на чл. 180, ал.1 от ЗЗД, тъй като тя не е направена по този ред. В този смисъл моли да бъде оставена без уважение частната жалба.  

От приложените към делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното: По повод заявление от "Сембодиа България" ООД – София, ЕИК *********, срещу М.И. Йотова (сега Г.)***, е издадена заповед № 392/ 21.09.2018 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, за сумата от 80 000 лева – неиздължена сума по ипотечен акт и 3 200 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които 1600 лева държавна такса и 1600 лева адвокатско възнаграждение. Към заявлението е приложен нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 51, том І, рег. № 11456, дело 39/ 2017 година на нотариус Цветанка Михова – Ангелова, с район на действие РС-София, рег. № 562 в НК. За тази сума е издаден и изпълнителен лист в полза на кредитора.

Заповедта за изпълнение е връчена на М.И.Г. на 02.11.2018 година с покана за доброволно изпълнение, като на 19.11.2018 г. е постъпило възражение от длъжника, с което оспорва присъдените суми, поради това, че не се дължат и на същата дата е направено и искане за спиране на изпълнението.

В молбата за спиране е посочено, че сумата от 80 000 лева е останалата непогасена част от задължението, обезпечено с учредената от нея ипотека, и която сума е изплатена по банков път на 11.04.2017 г. и на 12.05.2017 година. Представени са копия от фактури, вносни бележки, споразумение, покани за доброволно изпълнение, удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за данъчна оценка, вносна бележка от изпълнително дело и извлечение от имотния регистър.

С определение № 231/ 20.11.2018 г. по ч.гр.д. 599/ 2018 година на РС – Луковит е оставено без уважение искането на длъжника на основание чл. 420 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение на заповед № 392/ 21.09.2018 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 599/ 2018 година по описа на РС – Луковит и на изпълнителния лист от същата дата, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20187810400819 по описа на ЧСИ Георги Дичев, рег. № 781, с район на действие СГС. Мотивите на първоинстанционния съд са, че не са налице убедителни писмени доказателства и урчедена в полза на кредитора нарочно обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимирано лице, в предвидения от закона срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт предвид разпоредбата на чл.420 ал.3 от ГПК.

В производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение, като безспорно, формално и едностранно, проверката по чл. 418, ал.2 от ГПК на съда се изразява в това дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право, за което се иска издаването на заповедта, кои са легитимираните страни и дали не е издадена такава. В случая производството е инициирано от "Сембодиа България" ООД– София, ЕИК *********, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на договор по чл. 417, т. 6 от ГПК. Съдът е извършил проверка дали този документ е редовен от формална страна, както и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане към конкретния длъжник и е издал заповед и изпълнителен лист. Длъжникът е подал възражение в срок и искане за спиране по чл. 420 от ГПК, тъй като в случаите по чл. 417, т.1-8 от ГПК възражението не спира изпълнението.  

В настоящето производство по реда на чл.420 ал.3 от ГПК, компетентността на съда е преценка само относно наличие на писмени доказателства или обезпечаване на кредитора по чл.180-181 от ЗЗД. В конкретния случай от приложените към молбата за спиране писмени доказателства е видно, че по същия ипотечен акт е издадена заповед № 85 за незабавно изпълнение от 07.03.2018 година по ч.гр.д. № 154/ 2018 година по описа на РС – Луковит за другата част от посочената в договора сума – 104 208 лева. Посочено е до подаване на заявлението това е останалата неплатена част от общата сума 184 208 лева. Въз основа на издадения по заповедното производство изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 20187810400413 по описа на ЧСИ Георги Дичев, рег. № 781, с район на действие СГС, което е прекратено по молба на взискателя "Сембодиа България" ООД, ЕИК *********, поради плащане.

По делото са приложени Фактури № 3195/ 23.10.2013 г. на обща стойност 84 720 лева и Фактура № 3194/ 23.10.2013г. на обща стойност 81 000лева, както и вносни бележки от 11.04.2017 година и от 12.05.2017 година по тях на обща стойност 80 000 лева. Действително от представеното споразумение от 23.03.2017 година е видно, че сумата от 184 208 лева се дължи по договор за продажба от 28.08.2013 година, но като приложение към споразумението е отбелязана справка за платените и неплатени фактури за доставени стоки. Освен това в обстоятелствата от които произтича вземането, за което е издадена предходната заповед за незабавно изпълнение е посочено, че сумата от 104 208 лева е остатък от неплатеното задължение по ипотечния акт, посочен и като основание за настоящата претенция. При така установените факти, преценени в тяхната взаимовръзка и обусловеност, настоящият състав счита, че са налице достатъчно данни, че така претендираното вземане вероятно е изплатено и не се дължи. В този смисъл е налице хипотезата на чл. 420, ал.2 от ГПК и принудителното изпълнение следва да бъде спряно.    

По тези съображения настоящата инстанция счита, че атакуваното определение № 231/ 20.11.2018 година по ч.гр.д. № 599/ 2018 година по описа на РС-Луковит, в частта с която е отказано спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20187810400819 по описа на ЧСИ Георги Дичев, рег. № 781, с район на действие СГС, образувано въз основа на заповед № 392/ 21.09.2018 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 599/ 2018 година по описа на РС – Луковит и на изпълнителния лист от същата дата, следва да бъде отменено и вместо него постановено спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал.2 от ГПК.

Воден от горното, съдът

 

                                          О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ определение № 231/ 20.11.2018 година по ч.гр.д. № 599/ 2018 година по описа на РС-Луковит, в частта с която е отказано спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20187810400819 по описа на ЧСИ Георги Дичев, рег. № 781, с район на действие СГС, образувано въз основа на заповед № 392/ 21.09.2018 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 599/ 2018 година по описа на РС – Луковит и на изпълнителния лист от същата дата, като вместо него постановява:

СПИРА на основание чл. 420, ал.2 от ГПК принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20187810400819 по описа на ЧСИ Георги Дичев, рег. № 781, с район на действие СГС, образувано въз основа на заповед № 392/ 21.09.2018 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 599/ 2018 година по описа на РС – Луковит и на изпълнителния лист от същата дата.

Определението е окончателно.

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

                                           ЧЛЕНОВЕ:1.                

 

                                                                 2.