Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                   28.02.2019г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 28 януари

Тринадесети наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:	КРАСИМИР ДИМИТРОВ

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2963/2018 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Л. М.Ц., с ЕГН: **********, в качеството му на управител на ***, ЕИК ***срещу Наказателно постановление № 351523-F392801 от 03.08.2018 г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на осн. чл.53, ал. 1 във вр. с чл. 27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, 185,ал.2,във вр. с ал.1 от ЗДДС  за нарушение на чл. 41,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лв.

 

В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят прави искане за изменение наложената му имуществена санкция с наказателното постановление, като се излагат конкретни съображения по същество.

 

Административно наказващия орган ТД НАП - гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител ст. юрк. ***, моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Излага доводи по същество в съдебно заседание.

 

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

 

От фактическа страна:

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, № F392801/04.07.2018 год., с който се констатира, че при извършена съвместна проверка с органи на РДГ – гр. Ловеч на 28.06.2018 г. в обект – склад за дървен материал находящ се в *** експлоатиран от ***, С ЕИК ***, след преглед на книгата за дневните финансови отчети се констатира, че няма отпечатани съкратени отчети на фискалната памет от наличното в обекта ФУ в седем дневен срок след изтичане на всеки месец за месеците 03.2018 г., месец 04.2018 г. и месец 05.2018 г. Същите не са съхранени в книгата за дневните финансови отчети на страницата за датата на последния ден от периода.

Отразено е, че констатираното съставлява нарушение на разпоредбите на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. 

 

Акта е бил съставен и връчен на Л.Ц. в качеството му на управител, който при съставянето на акта в графата за бележки и възражения,  е отразила, че няма възражения.

В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възраженията  пред административнонаказващия орган.

В съдебно заседание жалбоподателя също не отрича авторството на извършеното нарушение  !!!

 

Въз основа на така съставения акт, Директора на ТД на НАП – Велико Търново е издал НП № 351523-F392801 от 03.08.2018 г., с което на осн. чл. 185,ал.2,във вр. с ал.1 от ЗДДС  за нарушение на чл. 41,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискално устройство издадена от МФ на търговеца е била наложена имуществена санкция в размер на 700 / петстотин / лв..

В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят, който  потвърждава констатациите по акта.

 Свидетелят  сочи, че при проверка на място в обекта на търговеца е констатирано, че при преглед на книгата за дневните финансови отчети, няма отпечатани съкратени отчети от фискалната памет на наличното в обекта фискално устройство в 7-мо дневен срок след изтичане на всеки месец, а именно за месец март, април и месец май на 2018 г.

В тази връзка е съставен АУАН, който бил връчен и предявен на управителя на Е.Е.К.“ ООД.

Свидетелските показания на свидетелката М.С., съдът кредитира като логични и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства. В тази насока са и показанията на свидетелката С.П., която е свидетел както при установяване на нарушението, така и при съставянето на акта.

 

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите М.С. и С.П., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на ТД на НАП – Велико Търново., упълномощен със Заповед ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г..

Не са допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на производството пред административно наказващия орган.

АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

Посочени са законовите разпоредби, които са били нарушени.

Административно-наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от материално-правна страна, респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната отговорност на юридическото лице.

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството като нарушение на посочената разпоредба на чл.41, ал.1 от специалната Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ.

Съгласно чл.118, ал.4 от ЗДДС задължението на всяко регистрирано или нерегистрирано лице да регистрира и отчита продажбите, които извършва в търговските си обекти се осъществява въз основа на специална наредба, каквато е именно издадената от МФ Наредба № Н -18/2006 г.

Нормата на чл.41, ал.2 от същата гласи, че отчетите, които лицето, което извършва продажби в търговски обект в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година е длъжно да отпечатва, а именно съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период /съгласно ал.1 на същия чл.41/,  следва да се съхраняват в книгата за дневните финансови отчети на всяко устройство на страницата за датата на последния ден от периода.

В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява категорично, че търговецът- жалбоподател, няма отпечатани съкратени отчети на фискалната памет от наличното в обекта фискално устройство в седем дневен срок след изтичане на всеки месец – март 2018 г., месец април 2018 г. и месец май 2018 г., като същите не са съхранени в книгата за дневните финансови отчети на страницата за датата на последния ден и период !!!

 

Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.41 ал., от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите.

Нормата на чл.41 ал., от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите вменява в задължение на лицата, извършващи продажба на стоки и услуги /във вр.с чл.3 от Наредбата/ да съхраняват в касовата книга отчетите за всеки изминал месец и година на страницата за датата на последния ден от периода.

По наказанието:

Наказващият орган е съобразил, че нарушението от страна на жалбоподателя е извършено за първи път, но е наложил санкция малко над минималната предвидена в разпоредбата на чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС. Не е изложил обаче съображения кои обстоятелства приема като отегчаващи, за да наложи по-висок от минималния размер на имуществената санкция.

Ето защо съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта относно размера на санкцията, като същата бъде намалена на минималния предвиден за това размер от 500 лева.   

         Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,  Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 351523-F392801 от 03.08.2018 г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на осн. чл.53, ал. 1 във вр. с чл. 27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, 185,ал.2,във вр. с ал.1 от ЗДДС  е наложил на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лв., за извършено нарушение по чл. 41,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ГЛОБА от 700 (седемстотин) лв. на 500 (петстотин) лева.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: