№ 132
гр. Плевен, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело №
20244400900074 по описа за 2024 година
1. Твърдения от исковата молба :
Постъпила е ИСКОВА МОЛБА от адв. П. К. – САК,като пълномощник на
П. Е. Б., ЕГН ********** гр. **********, адрес за призоваване: гр. *********
с която против ЗД “Лев Инс“ АД гр. ******* са предявени обективно
съединени искове по чл. 432, ал.1 от КЗ за сумата 25 500 лв., впоследствие
увеличен на 100 000лв./частичен иск от 300 000лв./-обезщетение за
претърпени неимуществени вреди ,както и иск за сумата 10 946,12лв.-
иск за обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди ,
вследствие на ПТП от 06.07.2018г.,които вреди представляват ексцес
спрямо вредите ,които са обезщетени по т.д.№ 212/ 2019г. на ОС-Плевен.
В исковата молба се твърди ,че на 06.07.2018 г. около 00:10 ч., в гр. Плевен,
на кръстовището, образувано от ул. „В.“ и ул. „П. К.“, при управление на
моторно превозно средство - л.а. „****“, с рег. № *******, водачът Г. Л. Г.,
ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на
което изгубил контрол над автомобила, напуснал пътното платно и се ударил
последователно в метално заграждение и в дърво. В резултат на
реализираното ПТП са били причинени телесни повреди на П. Е. Б..
Сочи се ,че по случая е било образувано НОХД № 2692/2018 г. по описа на
РС - Плевен, което е приключило с влязла в сила Присъда № 192, по силата на
която Г. Л. Г. се признава за виновен в това, че на 06.07.2018 г. в гр. Плевен, на
ул. „П. К.“ до № **, при управление на МПС - л.а. „****“, с рег. № *******,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: Категория
„В“ в населено място 50 км/ч“, като се е движел със скорост 81.79 км/ч“, и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, в
1
т.ч. средни телесни повреди на П. Е. Б.. Сочи се,че настъпилото
произшествие се дължи единствено на допуснатите от водача на л.а. „****“, с
рег. № ******* Г. Л. Г. нарушения на правилата за движение по пътищата и
че съществува пряка причинна връзка между деянието на водача Г. и
настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени
на П. Е. Б..
Твърди се също така ,че за увреждащия л.а. „****“, с рег. № *******,
управляван от виновния водач Г. Л. Г. е имало сключена с ответника
застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. №
ВО/22/118000328190/19.01.2018 г., със срок на валидност една година, считано
от 19.01.2018 г. до 19.01.2019 г.
Твърди се също така ,че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ,
пострадалата е предявила претенцията си за изплащане на застрахователно
обезщетение пред ЗД “Лев Инс“ АД и е представила всички документи, с
които разполага. По заведената претенция застрахователят е постановил
отказ да изплати обезщетение. За компенсиране претърпените от пострадалата
вреди са били предявени искове на основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 432
от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като било образувано т. д. № 212/2019 г. по описа
на Окръжен съд - Плевен. По посоченото търговско дело е постановено
Решение № 260047 от 07.12.2020 г., потвърдено с Решение № 282/20.12.2021 г.
по в. т. д. № 247/2021 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което
се приема за установено, че получените при процесното ПТП телесни
увреждания на пострадалата П. Е. Б. са в пряка причинно- следствена връзка с
деянието на виновния водач Г. Л. Г., като се присъжда обезщетение за
претърпените от пострадалата неимуществени вреди.Сочи се ,че било
установено , че при процесното ПТП пострадалата П. Е. Б. е получил следните
травматични увреждания: Тежка съчетана травма: 1/Тежка черепно - мозъчна
травма със счупване на черепа - челно и към основата на черепа с притискане
на мозъка от костни фрагменти и контузия на мозъка, проникване на въздух в
черепната кухина; 2/Множество счупвания на лицеви кости: 2.1/ носните
кости; 2.2/счупване на скули; 2.3/счупване на горна челюст; З/Счупване на 5
зъба; 4/Счупване на дясна раменна кост; 5/Счупване на дясна лакътна
кост/една от костите на дясната предмишница.
Заедно с това , обаче ,се твърди , че след даване ход по същество по
горепосоченото дело на първоинстанционния съд, пострадалата е
продължила да има оплаквания по повод претърпените травми,като се
излага следната хронология на фактическата обстановка :
На 07.12.2020 г. П. Б. била приета по спешност за оперативно лечение в
УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД - София, поради оплаквания от изтичане
на бистра течност от носа. На осъществена в клиниката КТ цистернография
било установено, че са налице данни за дефект на черепната база в областта на
планум сфеноидале. Съгласно Оперативен протокол № 2218 от 08.12.2020 г. е
била извършена оперативна интервенция, при която се е попаднало на
краниален дефект в областта на планум сфеноидале вляво, който е пластиран
със синтетична дура, фибриново лепило, собствена мастна тъкан и фасциа
бата,като пострадалата била изписана с окончателна диагноза
2
Назоликворея след ЧМТ.
Твърди се също така ,че на 30.06.2023г. ищцата отново постъпва за
оперативно лечение в УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД - София, с
оплаквания от рецидивиращи параназални синуити с честота до два пъти
месечно през последната година. На осъществена контролна КТ на глава са
били установени данни за екстрадурална тъмна колекция с наличие на
въздух под поставения титаниев имплант на челната кост. Съгласно
Оперативен протокол от 03.07.2023 г. на пострадалата е била извършена
супраорбитална краниектомия и трепанация на фронталния синус
вдясно и етмоидалния синус вдясно.При това се попаднало на гнойно
възпаление в областта на етмоидалния синус, както и под титаниевата плака.
Осъществена била евакуация и лаваж на гнойното съдържимо, както и
краниализация на фронталния ситус. Краниопластика с титаниева плака и
винтове. Поставена била окончателна диагноза: Хроничен синуит
параназален. Състояние след ендоназалника пластика на костно- дурален
дефект на черепната база.
На 04.08.2023 г. ищцата била консултирана от специалист акушер-
гинеколог, извършени са необходимите изследвания - трансвагинална
ехография, микробиологични изследвания. Установено било Състояние на
дисбактериоза. Назначено било лечение.
Във връзка с продължаващото лечение и извършените нови операции са
били причинени и допълнителни имуществени вреди на пострадалата в
размер на 10 946.12 лв. за заплащането медицински изделия, прегледи,
лекарствени средства и консумативи, които също следва да бъдат
възстановени.
С оглед на посоченото е видно, че в резултат на уврежданията, получени
при процесното ПТП пострадалата П. Б. и към настоящия момент продължава
да търпи силни болки и много страдания. Въпреки, че от настъпилото ПТП са
изминали повече от пет години, лечебният и възстановителен период при
ищцата не е приключил, тъй като вследствие на получените при ПТП
увреждания, вследствие ЧМТ и първоначално проведено лечение, същата не е
възстановена напълно, което е наложило извършването на нови
оперативни интервенции на 07.12.2020 г. и 03.07.2023 г. Огромният стрес на
който е била подложена пострадалата вследствие претърпяното ПТП и
последвалото лечение, извършените нови оперативни интервенции, както и
приема на редица силни антибиотици и други медикаменти, е довело вероятно
и до гинекологични проблеми при ищцата.
Твърди се ,че причинените при ПТП травми са довели до усложнения,
изразяващи се в Назоликворея, Хроничен синуит параназален.
Състояние след ендоназалника пластика на костно-дурален дефект на
черепната база. Състояние на дисбактериоза, психически стрес и други
травми.
Според ищцата посоченото представлява ексцес в състоянието на
пострадалата, което е настъпило в пряка-причинно следствена връзка с
претърпените в резултат на процесното ПТП телесни увреждания, които не
3
са взети предвид при определяне на обезщетението при постановяване на
посочените по-горе решения на Плевенски окръжен съд и Апелативен
съд - Велико Търново.
Твърди се ,че въпреки изминалият период от инцидента ищцата все още не е
възстановена от претърпените при процесното ПТП увреждания, поради което
се е наложило извършване на нови оперативни интервенции и приема на
медикаменти, за стабилизиране на нейното състояние.
Проведените нови оперативни интервенции, както и нов възстановителен
период, са свързани с допълнителни болки, страдания, неудобства и стрес за
нея . За дълъг период от време пострадалата отново е трябвало да спазва
хигиенно-възстановителен режим, като за този период за ежедневното си
обслужване е разчитала единствено на своите близки.
Твърди се също така ,че към настоящия момент пострадалата продължава да
изпитва болки в наранените области. Освен болките ищцата е изживяла и
силен емоционален стрес и притеснение, тъй като се притеснява за
състоянието си, като е на мнение, че никога няма да може да се
възстанови и да извършва обичайни дейности в ежедневието си.
Настъпила е радикална промяна в емоционалното й състояние и
невъзможност да води предишния си начин на живот.
Във връзка с настъпилия ексцес в състоянието на пострадалата, съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, същата е предявила претенцията си за
изплащане на обезщетение пред ответника, видно от приложената обратна
разписка . Сочи се ,че към момента не е налице произнасяне от страна на
ответника.
По силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени
неимуществени вреди изисква размера на обезщетението да бъде съотносим с
болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да
представлява справедлив еквивалент на нанесените морални вреди. Предвид
изложеното, ищцата счита ,че причинените неудобства, болки и страдания на
пострадалата следва да бъдат компенсирани.
Поради това се иска постановяване на решение, с което да се приеме, че
предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер, и да бъде
осъден ответника ЗД “Лев Ине“ АД да заплати на П. Е. Б. обезщетение в
размер на 25 500 лв.,увеличен на 100 000лв./частичен иск от 300 000 лв./, за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на причинените допълнителни усложнения от
претърпените телесни увреждания в резултат на процесното ПТП,както и
обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 10 946.12 лв.
Претендира се и законната лихва върху сумата от 13.07.2018 г. до
окончателно изплащане.
2. Твърдения и възражения от писмения отговор :
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна
по делото – ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС „ АД ЧРЕЗ
ПЪЛНОМОЩНИКА АДВ. Н. М. .
4
С него се оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени и
имуществени вреди - по основание и размер.
Оспорват се всички твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за неимуществени и имуществени вреди.
Оспорват се твърденията, че за ищцата е настъпил ексцес - ново състояние
или качествена промяна на полученото състояние при произшествието от
06.07.2018г.,като се сочи ,че съгласно теорията за да е налице ексцес, следва
да е възникнало такова състояние, което да е различно от
първоначалното, като новото състояние следва да се отклонява
съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение.
Сочи се ,че в конкретният случай, между страните е водено ТД № 212/2019г.
по описа на ОС-Плевен, по което на 07.12.2020г. е било постановено
решение, с което ответното дружество е осъдено да плати на ищцата сумата
от 420 000 лв„ представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпилото на 06.07.2018 г. застрахователно
събитие по договор за застраховка ,.Гражданска отговорност’', ведно със
законната лихва върху горепосочената главница от 420 000 лв., считано от
01.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата ; сумата 9 131.57 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди от настъпилото на 06.07.2018 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху
горепосочената главница от 9 131.57 лв., считано от 01.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.Сочи се ,че Първоинстанционното
решение е потвърдено от ВТАС- ВТД № 247/2021 г. по описа на ВТАС с
Решение№ 282 от 20.12.2021 г. ,както и че На 12.03.2024г. ВКС постановява
Решение № 50110 по т.д. № 1108/2022г.„ с което изменя първоинстанционото
решение в частта на периода на лихвата, но приема за справедлив размер
сумата от 420 000 лв.
Ответникът сочи ,че в съдебното си решение, първоинстанционния съд е
обсъдил приетата по делото КСМАТЕ, СМЕ, ППЕ, установяваща получените
от ищцата вследствие на ПТП телесни травми, проведеното лечение и
възстановителния период, както и остатъчните прояви в резултат на
получените увреждания - съчетана механична травма: глава-черепно мозъчна
и лицева травма (отоци и кръвонасядания по лицето, разкъсно-контузна рана в
лявата челна област с подлежащо многофрагментно счупване на челната кост,
разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и проникване на въздух в черепната
кухина, счупване на лявата слепоочна кост. на носните кости и горната
челюст-тип Льо Фор II.пирамидална фрактура с почти напълно отделяне на
средната част на лицето от черепа, набиране на кръв в пазухите на лицевите
кости-хемосинус, мозъчна контузия); счупване на пет зъба; крайници-
счупване на лявата раменна кост (открито, с рана) и на лявата лакътна
кост.Взети са предвид и видимата асиметрия, дължаща се на хлътване на
средния лицев етаж праг в областта на инфраорбиталните ръбове двустранно
и корена на носа; Изкривената носна преграда; степен до почти пълна
непроходимост на десен външен слухов проход; както и това ,че след
5
инцидента е била в състояние на Остра стресова реакция (Р43.0 по МКБ -10). а
след овладяване на Острата стресова реакция при нея се наблюдава
Разстройство в адаптацията (Р43.2 по МКБ-10). Обсъждането, дадено от
решаващия съд в мотивите на съдебния акт, постановен по ТД № 212/2019г. по
описа на ОС-Плевен, ВТД № 247/2021 г. по описа на ВТАС, т.д. № 1108/2022г.
по описа на ВКС следва изложението в приетите по делото експертизи и
разясненията по тях, дадени от вещите лица, съответно на данните от
медицинската документация на ищеца и бъдещото лечение. Сочи се ,че ВКС
е постановява Решението си № 50110 по т.д. № 1108/2022г. на 12.03.2024г.. а
датите на който се твърди ексцеса са 07.12.2020г. и 04.08.2023г. С оглед на
това ответникът счита ,че ексцес в случая няма поради обстоятелството, че
чл. 147 от ГПК позволява на страните до приключване на съдебното
дирене да представят нововъзникнали обстоятелства. Сочи се също така
,че съдът е взел предвид и това бъдещо лечение при определяне на своето
обезщетение за неимуществени вреда на ищцата.
Изтъква се ,че Първоинстанционният съд в своето решение подробно е
обсъдил телесните повреди на ищцата: „...Въз основа на доказателствата по
делото съдът приема, че на ищцата П.Б. са причинени следните травматични
увреждания: глава-черепно мозъчна и лицева травма (отоци и кръвонасядания
по лицето, разкъсно-контузна рана в лявата челна област с подлежащо
многофрагментно счупване на челната кост. разкъсване на твърдата мозъчна
обвивка и проникване на въздух в черепната кухина, счупване наляната
слепоочна кост, на носните кости и горната челюст-тип Льо Фор II.
пирамидална фрактура с почти напълно отделяне на средната част на лицето
от черепа, набиране на кръв в пазухите на лицевите кости-хемосинус, мозъчна
контузия); крайници-счупване на лявата раменна кост (открито, с рана) и на
лявата лакътна кост.Съобразено е това ,че Ищцата е претърпяла няколко
операции; на 06.07.2018 г. черепно-мозъчна операция по спешност с
почистване на костни фрагменти и оформяне на костен дефект, повдигане на
кости, шев и пластика ни твърдата мозъчна обвивка; втора операция - на
09.07.2018 г. - открито наместване с вътрешна фиксация на счупената лява
мишечна кост. па 2, .02.2019 г. трета операция за възстановяване на дурален
дефект по базата на черепа в областта на крибриформеиата пластина и
възстановяване па дефект в челната кост с титаниева тшетика.Наложена е и
нова имобилизация за 30 дни във връзка с травмата на лявата ръка. с
контрактура-ограничено движение на съседните стави.Съобразени са
няколкото престоя в болнични заведения със следната продължителност - в
периода от 06.07.2018 г. до 16.07.2018 г.. когато е приета по спешност в
неврохиругичпо отделение в безсъзнание; от 25.02.2019г. до 08.03.2019г.
престой във ВМА и от 14.10.2019 г. до 26.10.2019 г., когато постъпва в КИБ в
много тежко общо състояние, с изразена психомоторна възбуда, в кома.
Първата операция е спешна поради опасност за живота, тя е
животоспасяваща, а без нея фаталният резултат би бил налице, тъй като
черепно- мозъчната травма е опасна за живота, докато счупването на костите
на лявата ръка няма такъв ефект.Установена била също така фрактура на 42,
41, 32, 31, 11 и болезненост на 32 зъб.Лечението на петте зъба е била крайно
6
болезнена манипулация. Лечението на счупванията на кости на лявата ръка е
било продължително и не съвсем успешно.Сочи се ,че при ищцата е била
установена липса на обоняние, имала е оплакване от двойно виждане, като е
поставена диагноза Хиперметропия и е предписана терапия-оптична корекция
на двете очи +3,5 деф, а вдясно е установено звукопроводно намаление на
слуха в степен към практическа глухота.Сочи се също така ,че след инцидента
на 06.07.2018 г., ищцата П.Б. е била в състояние на Остра стресова реакция, а
след овладяване на Острата стресова реакция при нея се наблюдава
Разстройство в адаптацията. След ПТП при ищцата П.Б. е бил установен и
автоимунен тиреодит, който съдът приема въз основа на доказателствата по
делото, че е в пряка причинно-следствена връзка с инцидента.Сочи се ,че през
периода от 14.10.2020 г. до 26.10.2020 г., т.е.12 дни, ищцата е била приета за
лечение в кома в болнично заведение от пневмококов менингит , който
съдът е приел, че е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП,
тъй като при нея има „ликворея ", която е резултат на черепно-
мозъчната травма, което е състояние, което създава постоянна опасност
за живота и е входна врата за инфекции.Цитират се мотивите на
първоинстанционният ПлОС,че „ От доказателствата по делото се
установява, че от настъпването на ПТП до настоящия момент продължава
нейното лечение, като оздравителният процес още не е завършен след тази
тежка черепно-мозъчна травма, тъй като се касае до счупване на черепния
покрив и основата на черепа, където влизат и излизат нервите - очен, ушен,
обонятелен.Тази черепна травма и пластика на отвора, направен на челото, е
разстройство на здравето за цял живот, но не и опасно за живота,както и че
предстоят операции в лицевата област, за овладяване наличната
асиметрия и увреждане на обонятелният нерв, както и операция на
лъжливата става в областта па лявата раменна кост.Взето е било предвид от
съда ,че Лечението е продължило 1 година и 8 месеца, като е възможно да
продължи поне още 5-6 месеца,както и че това Какъв ще бъде крайният
резултат от посочените 2 предстоящи планови операции не може да се
прогнозира, като не се изключват и трайни последици.Отразено е било това
,че всички медицински манипулации и оздравителен процес са съпроводени с
продължителни болки и страдания, като остава болката в областта на
счупените кости при рязка промяна на времето,както и това ,че операциите,
лечебните манипулации и интервенции са съпроводени и с продължителни
периоди на обездвижване на ищцата, която е само на 19 години, на легло, с
невъзможност за самообслужване, което е налагало непрекъснато до нея да
бъдат близките й и да й помагат при осъществяване на елементарни дейности
по поддържане на жизнените й функции - хранене, тоалетна, обличане,
хигиена, в началото и на памперси, а в известен период са я хранили като бебе
- със сокове със сламка и пасирана храна.Станала е студент, макар и не по
мечтаната специалност - право, като се е наложило и да пропусне една година
с оглед на влошеното й здравословно състояние след инцидента.Преди
инцидента е имала активен социален живот, участвала е в различни конкурси
за красота, снимала се като модел на рекламни материали, но сега реална
възможност да продължи със снимките няма, имала е доста приятели,
7
контактувала с тях в социалните мрежи, обичала да излиза. След ПТП се е
променила - нощем не спяла, през деня била в полубудно състояние, станала
по-плаха, не била толкова уверена както преди, започнала да се изолира, не
излизала, не си искала телефона, рядко се чувала само с две приятелки. Сама
се определяла като „хипохондрик".Гледала снимките си от преди и говорела
колко добре е изглеждала, а сега не е хубава.След ПТП се появили и
панически кризи, характеризиращи се със сърцебиене, повишена тревожност,
студена пот, чувство, че ще умре, които кризи продължават и понастоящем,
около една на 2 седмици.Като цяло започнала да мисли по-
песимистично.Студентка е в София, но не може да остава сама, поради което
когато се наложи трябва някои от близките й да е с нея. Нещата, които
вълнуват изцяло ежедневието й са дали ще се наложи отново да й обръснат
главата, ще оглушее ли, дали ще могат да бъдат заличени белезите й, какво ще
се случи с външния й вид.Забранено й било летенето със самолет.Започнат
били шофьорски курсове преди ПТП, по след това вече няма желание да кара
кола, изпитва страх и то да се вози на задна седалка.Сочи се също така ,че са
били съобразени и др. последици за ищцата , а именно ,че са налице и
трайни последици като загрозяване. По отношение на лявата ръка при
операцията па мишницата няма зарастване и белегът ще остане завинаги.Има
белег на челото, като кожата над импланта там е подвижна. Устната й е
разкъсана. Има видима асиметрия както в очите, така и във веждите.Следва да
се приеме, че загрозяването е довело до значително намаляване и на
самочувствието па ищцата - на 19 години, манекен.Сочи се ,че При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, ПлОС е
съобразил характера, вида и степента на многобройните увреждания,
интензитета и търпяните физически и емоционалните страдания, прогнозата
за бъдещото здравословно състояние и неприключил оздравителен процес,
предстоящите няколко оперативни интервенции, неудобствата и
ограниченията, промените в обичайния начин па живот, останалите белези,
довели до загрозяване, продължителността на оздравителния период и
отражението му върху начина на живот на ищцата П.Б., също манекен, както и
нейната възраст - на около 19 години към момента на ПТГ1, настъпило на
06.07.2018 г.,поради което е определи обезщетение в значителен размер - 420
000 лв. Цитира се и част от мотивите на решението на Апелативен съд-Велико
Търново с което е потвърдено първоинстанционното решение на ПлОС,като е
посочено ,че „ Съдът е взел предвид, че Б. е претърпяла няколко операции за
лечение на получените травми, първата от която-спешна поради опасност за
живота заради черепно-мозъчната травма. Взел е предвид и настъпилите в
резултат на травматичните увреждания усложнения за Б.-същата е получила
пневмококов менингит, във връзка с тази черепно-мозъчна травма. Взето е
предвид и обстоятелството, че и към момента при нея се наблюдава
разстройство в адаптацията, лечението й от получените физически и
психически травми продължава, оздравителният процес на черепно-мозъчната
травма, довела до усложнения-ликворея, увреждане на обонятелния нерв,
асиметрия в лицевата област, също продължава. Взето е предвид и
обстоятелството, че всички тези травми са нанесли изключително тежък удар
8
върху психиката на ищцата Б., която е млад човек, на 22 години, с надежди и
планове за живота, възпрепятствани сериозно от получените при ПТП
физически и душевни травми. /стр.4 Решение№ 282 от 20.12.2021г. по ВТД №
247/2021г по описа на ВТАС/
Сочи се също така ,че въззивният съд е намерил за неоснователни
направените оплаквания по отношение на определените размери на
обезщетенията, като след обсъждане на заключенията на СПЕ и СМЕ е приел,
че обезщетенията са съобразени с всички релевантни обстоятелства в тяхната
конкретика - вид, характер и степен на уврежданията, получени от
пострадалите, период на тяхното проявление продължителност и
интензивност на претърпените болки и страдания, психически и
емоционални такива, продължителност на оздравителния процес
препятстването на нормалния живот на пострадалите, възрастта им,
обективното им здравословно състояние към настоящия момент, датата на
настъпване на увреждането и икономическата конюнктура в страната към този
момент, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68г. и
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС... като потвърждава решение №
282 от 20.12.2021г. по в.т.д. № 247/2021г. на Апелативен съд - Велико Търново,
с което е потвърдено решение № 260047 от 07.12.2020г по т.д. № 212/2019г. на
Плевенски окръжен съд по отношение на справедливия размер.
Оспорват се изрично твърденията, че причинените при ПТП травми са
довели до усложнения, изразяващи се в Назоликворея, Хроничен синуит
параназален, състояние след ендоназалника пластика на костно- дурален
дефект на черепната база, състояние на дисбактериоза, психически стрес и че
те представляват настъпване на ексцес на състояние възникнало при
транспортния инцидент. Твърди се , че всички описани травми са взети
предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Оспорва се твърдението, че при ищеца са възникнали Назоликворея,
Хроничен синуит параназален, състояние след ендоназалника пластика на
костно- дурален дефект на черепната база, състояние на дисбактериоза,
психически стрес и че описаните състояния са се проявили с постоянен
характер и са довели до изява на допълнителни неимуществени вреди.
Оспорва се твърдението, че спрямо ищеца на посочената дата са възникнали
Назоликворея Хроничен синуит параназален, състояние след ендоназалника
пластика на костно- дурален дефект на черепната база, състояние на
дисбактериоза. психически стрес, както и че описаните състояния
представляват нови такива или качествена промяна на получено травматично
увреждане.
Оспорва се твърдението, че Назоликворея. Хроничен синуит параназален.
състояние след ендоназалника пластика на костно- дурален дефект на
черепната база, състояние на дисбактериоза, психически стрес представляват
качествено ново състояние, непредвидено и неочаквано усложнение на
травмите и тяхно качествено ново състояние.
Твърди се отново ,че Характеристиките, особеностите и срока както на
оздравителния, така и на възстановителния период при ищеца са обсъдени и
9
взети предвид както от решаващия състав на Окръжен съд- Плевен, така и от
въззивния състав на Апелативен съд- велико Търново и ВКС, с оглед
прилагане на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, като е обсъдено и са взети
предвид увредите на ищеца-вид. характер и степен на уврежданията, получени
от пострадалите, период на тяхното проявление, продължителност и
интензивност на претърпените болки и страдания, вкл. психически и
емоционални такива, продължителност на оздравителния процес,
препятстването на нормалния живот на пострадалите, възрастта им,
обективното им здравословно състояние към настоящия момент, датата на
настъпване на увреждането и икономическата конюнктура в страната към този
момент.
С оглед на предходното и предвид изчерпателното обследване на фактите от
значение за спорното право, извършено от ОС-Плевен, ВТАС и ВКС по реда
на инстанционния контрол, съобразяването в цялост на всички данни относно
морфологичния характер на травмите, естеството на лечението и
продължаващия оздравителен процес ,се поддържа становището , че правото
за обезвреда на ищеца за причинените травми в конкретният им
морфологичен характер и при характеристиките на оздравяването, за
състоянията с постоянен характер и във връзка с прогнозното предвиждане за
бъдещото развитие на състоянието му е упражнено в пълен обем, като ищцата
е получила обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в пълен
обем, определено по съдебен ред, с което правото на обезвреда е погасено
като упражнено.
Оспорват се твърденията в исковата молба за настъпили в причинно-
следствена връзка с механизма на транспортния инцидент и поради
възникнали травматични увреждания неимуществени и имуществени вреди за
ищеца, които да не са били съобразени при първоначалното разглеждане на
претенцията на ищеца за неимуществени и имуществени вреди, като
самостоятелно оспорвам и твърденията за естеството на заявените вреди и
относно периода за търпене.
Оспорват се твърденията, че по причина на описаните състояния на
ищцата са и причинени болки и страдания, неудобства от битов характер и
невъзможност за трудова дейност, влошило се е качеството и на живот без
съпоставяне по отношение на конкретен правнорелевантен момент и
значително е удължило възстановяването и
Оспорва се претенцията за неимуществени и имуществени вреди и по
размер.,като завишена и прекомерна ,тъй като исковата сума е предявена в
прекомерен размер и не отговаря на действителните вреди, за което се твърди,
че представляват ексцес, като в тази връзка се оспорват всички направени
твърдения за естество, интензитет и продължителност на неимуществените
вреди, които се сочи да са търпени от ищеца, както и същите да не са
репарирани в цялост и съответно на постановените в преюдициалното съдебно
производство, съдебни актове.
На самостоятелно основание, по аргумент от разпоредбата на чл. 378 от
Кодекса за застраховането и предвид датата на настъпване на процесното
10
произшествие, респ. датата на възникване на описаните в исковата молба
състояния,се прави и възражение за изтекла петгодишна погасителна
давност за предявяване на исковата претенция за ексцес, към момента
на депозиране на исковата молба.
Оспорва се изцяло акцесорния иск за присъждане на лихва, като се
поддържа, че предявения акцесорен иск е изцяло неоснователен поради
неоснователност на главния иск.
На самостоятелно основание се прави възражение и за изтекла погасителна
давност по отношение на претенцията за лихви, считано от датата на
настъпване на произшествието за пострадалото лице до датата на
предявяване на преките искове срещу застрахователя по аргумент от Решение
№128 от 25.06.201 Зг. на ВКС по т.д. № 396/2012г„ II т.о., ТК, съгласно което
вземането на лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя
на Гражданската отговорност на деликвента се погасява с кратката
тригодишна погасителната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, считано от деня
на настъпилото Г1ТП. откогато е изискуемо вземането за обезщетение от
непозволеното увреждане.
ВЪЗРАЗЯВА се срещу искането за присъждане в полза на ищеца на
направени по делото разноски, поради заявеното искане за освобождаване от
заплащане на държавна такса за производството, тъй като в посоченият случай
и при уважаване на искането, такива не се следват и не се дължат.
Отделно, се възразява срещу искането за освобождаване на ищцата от
държавна такса в случай на ангажиране на доказателства за платен адвокатски
хонорар за процесуално представителство в настоящето производство.
Възразява се и срещу искането за присъждане на адвокатски хонорар, вкл. по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, както и се заявява отделно и
възражение за прекомерност в случай, че размерът му е посочен в представен
по делото списък по чл. 80 ГПК и надвишава минималните размери съгласно
Наредба №1/2004г. на ВАС.
3.Постъпила е допълнителна искова молба адв. П. К. – САК,като
пълномощник на П. Е. Б., с която се оспорват всички възражения на
ответното дружество, като неоснователни, незаконосъобразни и недоказани,
не се противопоставя на доказателствените искания на ответника , като заедно
с това се поставят задачи към СМЕ ,като се иска това да бъдат две отделни
експертизи от в.л. неврохирург и в.л. акушер-гинеколог , поради различното
естество на травмите на пострадалата.
4. Постъпил е и допълнителен отговор на допълнителната искова молба ,
подаден от ответното застрахователно дружество с който се поддържат изцяло
развитите в първоначалния отговор твърдения и възражения.
5.Съображения на съда по съществото на спора :
Претендираните права произтичат от твърдяната в ИМ фактическа
обстановка със следните съществени елементи : Настъпило ПТП на
06.07.2018г. с участието и по вина на водача на лек автомобил **** с рег №
11
******- Г. Л. Г. в резултат на което е пострадала ищцата П. Е. Б., която
получила множество травматични увреждания за една част от които,
настъпили преди приключване на съдебното дирене по т.д.№ 212/2019г. на
Плевенски окръжен съд, на ищцата е било присъдено обезщетение -за
имуществени и неимуществени вреди , но за друга част, която
представлява ексцес на травматичните увреждания , настъпил от
07.12.2020г. нататък , ищцата не е обезщетена .
Обстоятелствата ,които се признават от страните по делото и са безспорни са
следните :
-не е спорно наличието на влязла в сила присъда по нохд № 2692/2018г. на РС-
Плевен по силата на която Г. Л. Г. се признава за виновен в това, че на
06.07.2018 г. в гр. Плевен, на ул. „П. К.“ до № **, при управление на МПС -
л.а. „****“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата -
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта
в км/ч: Категория „В“ в населено място 50 км/ч“, като се е движел със скорост
81.79 км/ч“, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на
повече от едно лице, в т.ч. средни телесни повреди на П. Е. Б.
-не е спорна валидността на застрахователния договор по застраховка
„Гражданска отговорност“ относно процесния л.а. „****“, с рег. № *******,,
сключен с ответното застрахователно дружество , валиден към датата на
настъпване на ПТП – 06.07.2018г.
-не е спорно ,че между страните е водено ТД № 212/2019г. по описа на ОС-
Плевен, по което на 07.12.2020г. е било постановено решение, с което
ответното дружество е осъдено да плати на ищцата сумата от 420 000 лв„
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 06.07.2018 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка ,.Гражданска отговорност’', ведно със законната лихва върху
горепосочената главница от 420 000 лв., считано от 01.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата ; сумата 9 131.57 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от
настъпилото на 06.07.2018 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху
горепосочената главница от 9 131.57 лв., считано от 01.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата,както и че Първоинстанционното
решение е потвърдено от ВТАС с решение по ВТД № 247/2021 г. по описа на
ВТАС с Решение№ 282 от 20.12.2021 г. ,както и че На 12.03.2024г. ВКС е
постановил Решение № 50110 по т.д. № 1108/2022г.„ с което изменя
първоинстанционото решение в частта на периода на лихвата, но приема за
справедлив размер сумата от 420 000 лв.
-не е спорно ,че извънсъдебната претенция на ищцата за обезщетение на
вредите представляваща ексцес, е била предявена пред ответника на
28.12.2023г.
С доклада си по делото съдът е извършил следното разпределение на
доказателствената тежест между страните в процеса:
12
С оглед влязлата в сила присъда ,която на осн. чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието от
Г. Л. Г. при осъщественото ПТП на 06.07.2018 г. в гр. Плевен, на ул. „П. К.“ до
№ **, при управление на МПС - л.а. „****“, с рег. № ******* , както и че то е
противоправно и дееца е виновен за него , и поради влязлото в сила решение
по ТД № 212/2019г. по описа на ОС-Плевен, то за ищцата остава
доказателствената тежест относно твърдението и за настъпил ексцес
/влошаване / в здравословното и състояние след приключване на
съдебното дирене по ТД № 212/2019г. по описа на ОС-Плевен и по –
конкретно за вида , обема , продължителността и интензитета на
търпените от нея нови болки и страдания от този ексцес.
Върху ответника е доказателствената тежест да установи въведените от него
в предмета на делото възражения срещу твърденията от исковата молба .
Като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства ,съдът
намира ,че ищцата успешно е изнесла възложената и с доклада по делото
доказателствена тежест изцяло що се отнася до основанието на обективно
съединените и искови и претенции за неимуществени и имуществени вреди ,
а по отношение на размера на предявените претенции доказателствената
тежест е изнесена успешно изцяло по иска за имуществени вреди и само
частично по иска за обезщетение за неимуществените вреди .
Съдебното дирене по предходното т.д.№ 212/2019г. на Плевенски окръжен
съд е приключило в о.с.з. на 05.11.2020г.,поради което и Плевенски окръжен
съд по това дело в мотивите на решението си е обсъждал и присъдил
обезщетение за неимуществени вреди само за тези проявни форми на
вредите ,които са се били проявили към посочената дата- 05.11.2020г.,но
не и след тази дата.
Както се вижда от мотивите на съдебно решение № 260047/ 07.12.2020г. в
него са обсъждани и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди,които
са резултат от следните телесни увреждания,причинени на П. Е. Б.:
„ Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че на ищцата П. Б.
са причинени следните травматични увреждания: глава-черепно мозъчна и
лицева травма (отоци и кръвонасядания по лицето, разкъсно-контузна рана в
лявата челна област с подлежащо многофрагментно счупване на челната кост,
разкъсване на твърдата мозъчна обвивка и проникване на въздух в черепната
кухина, счупване на лявата слепоочна кост, на носните кости и горната
челюст-тип Льо Фор ІІ.пирамидална фрактура с почти напълно отделяне на
средната част на лицето от черепа, набиране на кръв в пазухите на лицевите
кости-хемосинус, мозъчна контузия); крайници-счупване на лявата раменна
кост (открито, с рана) и на лявата лакътна кост.
Ищцата е претърпяла няколко операции: на 06.07.2018 г. черепно-мозъчна
операция по спешност с почистване на костни фрагменти и оформяне на
костен дефект, повдигане на кости, шев и пластика на твърдата мозъчна
обвивка; втора операция - на 09.07.2018 г. - открито наместване с вътрешна
фиксация на счупената лява мишечна кост; на 27.02.2019 г. трета операция за
възстановяване на дурален дефект по базата на черепа в областта на
13
крибриформената пластина и възстановяване на дефект в челната кост с
титаниева пластика.Наложена е и нова имобилизация за 30 дни във връзка с
травмата на лявата ръка, с контрактура-ограничено движение на съседните
стави.
Има няколко престоя в болнични заведения със следната
продължителност - в периода от 06.07.2018 г. до 16.07.2018 г., когато е приета
по спешност в неврохиругично отделение в безсъзнание; от 25.02.2019 г. до
08.03.2019 г. престой във ВМА и от 14.10.2019 г. до 26.10.2019 г., когато
постъпва в КИБ в много тежко общо състояние, с изразена психомоторна
възбуда, в кома.Първата операция е спешна поради опасност за живота, тя е
животоспасяваща, а без нея фаталният резултат би бил налице, тъй като
черепно-мозъчната травма е опасна за живота, докато счупването на костите
на лявата ръка няма такъв ефект.
Установена е също така фрактура на 42, 41, 32, 31, 11 и болезненост на 32
зъб.Лечението на петте зъба е била крайно болезнена манипулация.
Лечението на счупванията на кости на лявата ръка е продължително и не
съвсем успешно.
При нея е установена липса на обоняние, имала е оплакване от двойно
виждане, като е поставена диагноза Хиперметропия и е предписана терапия-
оптична корекция на двете очи +3,5 дсф, а вдясно е установено звукопроводно
намаление на слуха в степен към практическа глухота.
След инцидента на 06.07.2018 г. ищцата П. Б. е била в състояние на Остра
стресова реакция, а след овладяване на Острата стресова реакция при нея се
наблюдава Разстройство в адаптацията.
След ПТП при ищцата П. Б. е установен и автоимунен тиреодит, който
съдът приема въз основа на доказателствата по делото, че е в пряка причинно-
следствена връзка с инцидента.
През периода от 14.10.2020 г. до 26.10.2020 г., т.е.12 дни, ищцата е била
приета за лечение в кома в болнично заведение от пневмококов
менингит, който съдът приема, че е в пряка причинно-следствена връзка
с процесното ПТП, тъй като при нея има „ликворея”, която е резултат на
черепно-мозъчната травма, което е състояние, което създава постоянна
опасност за живота и е входна врата за инфекции.
От доказателствата по делото се установява, че от настъпването на ПТП до
настоящия момент продължава нейното лечение, като оздравителният процес
още не е завършен след тази тежка черепно-мозъчна травма, тъй като се касае
до счупване на черепния покрив и основата на черепа, където влизат и излизат
нервите - очен, ушен, обонятелен.Тази черепна травма и пластика на отвора,
направен на челото, е разстройство на здравето за цял живот, но не и опасно за
живота.За ликвореята се посочи по-горе.
Предстоят операции в лицевата област, за овладяване наличната асиметрия
и увреждане на обонятелният нерв, както и операция на лъжливата става в
областта на лявата раменна кост.Лечението е продължило 1 година и 8 месеца,
като е възможно да продължи поне още 5-6 месеца.Какъв ще бъде крайният
14
резултат от посочените 2 предстоящи планови операции не може да се
прогнозира, като не се изключват и трайни последици.
Всички медицински манипулации и оздравителен процес са съпроводени с
продължителни болки и страдания, като остава болката в областта на
счупените кости при рязка промяна на времето.
Освен това, операциите, лечебните манипулации и интервенции са
съпроводени и с продължителни периоди на обездвижване на ищцата, която е
само на 19 години, на легло, с невъзможност за самообслужване, което е
налагало непрекъснато до нея да бъдат близките й и да й помагат при
осъществяване на елементарни дейности по поддържане на жизнените й
функции - хранене, тоалетна, обличане, хигиена, в началото и на памперси, а в
известен период са я хранили като бебе - със сокове със сламка и пасирана
храна.
Станала е студент, макар и не по мечтаната специалност - право, като се е
наложило и да пропусне една година с оглед на влошеното й здравословно
състояние след инцидента.
Преди инцидента е имала активен социален живот, участвала е в различни
конкурси за красота, снимала се като модел на рекламни материали, но сега
реална възможност да продължи със снимките няма, имала е доста приятели,
контактувала с тях в социалните мрежи, обичала да излиза.
След ПТП се е променила - нощем не спяла, през деня била в полубудно
състояние, станала по-плаха, не била толкова уверена както преди, започнала
да се изолира, не излизала, не си искала телефона, рядко се чува само с две
приятелки.Сама се определя като „хипохондрик”.Гледала снимките си от
преди и говорела колко добре е изглеждала, а сега не е хубава.
След ПТП се появили и панически кризи, характеризиращи се със
сърцебиене, повишена тревожност, студена пот, чувство, че ще умре, които
кризи продължават и понастоящем, около една на 2 седмици.Като цяло
започнала да мисли по-песимистично.Студентка е в София, но не може да
остава сама, поради което когато се наложи трябва някой от близките й да е с
нея.Нещата, които вълнуват изцяло ежедневието й са дали ще се наложи
отново да й обръснат главата, ще оглушее ли, дали ще могат да бъдат
заличени белезите й, какво ще се случи с външния й вид.
Забранено й е летенето със самолет.
Започнала е шофьорски курсове преди ПТП, но след това вече няма
желание да кара кола, изпитва страх и то да се вози на задна седалка.
При ищцата са налице и трайни последици като загрозяване.По отношение
на лявата ръка при операцията на мишницата няма зарастване и белегът ще
остане завинаги.Има белег на челото, като кожата над импланта там е
подвижна.Устната й е разкъсана.Има видима асиметрия както в очите, така и
във веждите.Следва да се приеме, че загрозяването е довело до значително
намаляване и на самочувствието на ищцата – на 19 години, манекен.“
Както се вижда от цитираните мотиви на решението на Плевенски окръжен
съд по т.-д.№ 212/ 2019г., в тях действително има обсъждане за пръв път на
15
състоянието „ликворея „ във връзка със събраните по делото доказателства за
периода от 14.10.2020 г. до 26.10.2020 г., т.е.12 дни,през който ищцата е била
приета за лечение в кома в болнично заведение от пневмококов менингит,за
който съдът е приел, че е в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, тъй като при нея има „ликворея”, която е резултат на черепно-мозъчната
травма, което е състояние, което създава постоянна опасност за живота и е
входна врата за инфекции .
В т.см. въпросното медицинско състояние е било предмет на изследване
и обсъждане и по т.д.№ 212/2019г. на ПлОС, но само в неговото
проявление до 26.10.2020г. за която дата се отнасят последните
медицински документи ,представени в о.с.з. на 05.11.2020г., а това е
епикризата от клиника по инфекциозни болести при УМБАЛ „ д-р Георги
Странски „ в която е поставена диагнозата пневмококов менингит .
При това този медицински документ не е бил предмет на изрично
изследване от СМЕ ,която да е специално назначена с тази цел по делото , а е
бил предмет само на инцидентно обсъждане от в.л. д-р П. Л. в
последното по делото с.з. от 05.11.2020г. в което вещото лице се е
запознало с новопредставеното писмено доказателство и е посочило , че
„Менингитът е причинен от стрептокок. Момичето има данни, че е
боледувало преди това при простуда някаква и това са обстоятелства, които
едно изтичане на ликвор, т.нар. „ликворея“, поначало се приема като
състояние, което създава постоянна опасност за живота и е основание да
бъде прието като такова, е че е входна врата за инфекции. Тук има и
другото обстоятелство – че има простуден момент, съответно пневмококовата
инфекция. Пневмококите ги има навсякъде, така че връзката е пряка между
това изтичане на ликвор, което пък е резултат на черепно-мозъчната
травма, и развитието на менингита и момичето ще го има този проблем
дълго. И здрав индивид може да се разболее от такъв пневмококов менингит,
това са предразполагащи моменти. А иначе клиниката – менингитите са много
чести и без травми.“
Иначе в основното експертно заключение на СМЕ , изготвена от в.л. д-р П.
Т./ на л. 163 – 170 от том 1 на т.д.№ 212 / 2019г. на ПлОС / изобщо не е било
констатирано и обсъждано такова медицинско състояние ,което очевидно не е
било намерило никакво външно проявление до датата на изготвяне на това
експертно заключение- 25.02.2020г. ,когато същото е било депозирано пред
ПлОС.
Или от изложеното по –горе се налага извода ,че „ликвореята „ се е проявила
като проблем още по време на разглеждането на т.д.№ 212 / 2019 г. на
Плевенски окръжен съд ,но тя е била обсъждана и съобразена от ПлОС по
това дело само от гл.т. на свързаното с нея заболяване от менингит по повод
на което ищцата е била лекувана в инфекциозна клиника при УМБАЛ „ Д-р
Георги Странски „ за периода от 14.10.2020 г. до изписването и от болницата
на 26.10.2020г. , а не като самостоятелно и отделно по вид увреждане
,което да е свързано с процесното ПТП.
В т.вр. следва да се има предвид ,че сочените от ищцата в исковата молба
16
проявни форми на назоликвореята са вече от дата 08.12.2020г. , която
безспорно следва по време на проявлението си датата на приключване на
съдебното дирене по т.д.№ 212 / 2019г-. на Плевенски окръжен съд , която
е 05.11.2020г. и в т.вр. очевидно не е имало как да бъде съобразена от
Плевенски окръжен съд при постановяване на решението му от
07.12.2020г.
Касае се за наложилата се оперативна интервенция ,извършена на
08.12.2020г. свързана с ендоскопски достъп до синуса на клиновидната кост и
затваряне на костния дефект със синтетична тъкан ,фибриново лепило
,собствена мастна тъкан и фасция ,след чието извършване пациентката е била
изписана без данни за ликворея.
Вещото лице д-р С. К. който е изготвил СМЕ по т.д.№ 74/ 2024г. на
Плевенски окръжен съд / на л. 121- 129 от делото/ сочи ,че назоликвореята е
посочена за пръв път в писмено становище изх.№ 4/ 17.12.2018г., дадено от д-р
М. О. ,неврохирург ,както и че фактически е била лекувана още с първата
оперативна интервенция извършена в Клиника по неврохирургия на ВМА в
периода 25.02.2019г. – 08.03.2019 г. ,когато черепните дефекти са били
затворени със собствен периост и фибриново лепило,наложен е херметичен
шев на твърдата мозъчна обвивка – оперативна интервенция от 27.02.2019г.
,като при изписването пациентката е била без данни за ликворея.
Очевидно , обаче , след тази оперативна интервенция горното заболяване е
рецидивирало, след като се е наложила нова оперативна интервенция на
08.12.2020г. след която вече липсват данни за последваща ликворея и именно
този рецидив на назоликвореята представлява ексцес ,който подлежи на
отделно обезщетяване.
В резултат на изложеното дотук, съдът намира ,че действително е налице
усложнение/ ексцес / на здравословното състояние на ищцата,намиращо
израз в проявилата се отново след първата оперативна интервенция
/която пък е била извършена по време на болничния и престой от
25.02.2019г. – 08.03.2019 г. / назоликворея , което е довело до втората
оперативна интервенция , проведена на 08.12.2020г. след която вече не се
намират данни за продължаващо подобно състояние – на назоликворея.
Именно неимуществените вреди свързани с тази втора оперативна
интервенция,което е извършена на 08.12.2020г. ,т.е . след приключване на
съдебното дирене по т.д.№ 212 / 2019г. , според настоящия съдебен състав е
останала необезщетена по т.д.№ 212 / 2019г. на ПлОС ,поради което подлежи
на отделно обезщетяване по т.д.№ 74/ 2024г. на ПлОС , а не изобщо
наличието на напълно ново заболяване –назоликворея ,което всъщност е
било констатирано още по време на висящото производство по първото
дело / № 212 / 2019г. на ПлОС / в рамките на което назоликвореята е била
инцидентно обсъждана само като една от причините за проявата на
заболяването менингит , лечението на което очевидно е било взето предвид от
ПлОС при определяне размера на цялото обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди .
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обезщетение
17
за заболяване назоликворея не следва да се определя като за някакво
принципно ново заболяване ,което да не е било изобщо проявено и поради
това да не е станало известно изобщо на ПлОС по т.д.№ 212/ 2019г. , а следва
да се определи само поради претърпените от ищцата допълнителни
неимуществени вреди ,свързани с наложилата се втора оперативна
интервенция за лечение на това състояние – тази от 08.12.2020г. ,която не
е била нито известна ,нито обсъждана в решението на Плевенски
окръжен съд от 07.12.2020г. по т.д.№ 212 / 2019г.
Според СМЕ , изготвена от в.л. д-р С. К. състоянието назоликворея е
преодоляно с операцията от 08.12.2020г. ,като при нормално протичане на
оздравителния процес ,същият е с продължителност около месец.
Като се има предвид тежестта и сложността на посочената по –горе
оперативна интервенция и свързаните с нея болки и страдания ,както и
продължителността на оздравителния период около месец ,съдът намира,че
обезщетение в размер на 20 000лв. е адекватно на претърпените от ищцата
болки и страдания ,свързани с лечението на това състояние –назоликворея
,извършено с втората оперативна интервенция.
Що се касае до другото състояние – хроничен параназален синузит ,то
от експертното заключение на в.л. д-р С.К. става ясно ,че това състояние е
било диагностицирано за пръв път в етапната епикриза , издадена от Клиника
по неврохирургия при МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ София ,където ищцата е
била хоспитализирана за периода 30.06.2023г. – 07.07.2023г. с цел
хирургично лечение на заболяването. При тази хоспитализация, на ищцата
е била извършена операция на 03.07.2023г.при която са отворени предните
клетки на етмоидалната кост и синуса на челната кост вдясно , евакуирана е
насъбралата се гнойна колекция и след антисептична промивка е възстановена
цялостта на челната пазуха / с перикраниум, синтетична дура ,фибриново
лепило ,титаниева плака / . Предвид получените анатомични промени на
черепа и околоносните кухини ,довели до нарушения им дренаж ,пълното
излекуване на това състояние е малко вероятно според експертното
заключение на СМЕ.Сочи се ,че е възможно да се наложат и последващи
оперативни интервенции ,които обаче само могат да облекчат
протичането му .
Сочи се ,че профилактиката на това заболяване / на бъдещи обостряния /
изисква спазване на хигиенен режим с избягване на простуди ,запрашена
среда ,контакт с инфекциозно болни и пр.
В заключение вещото лице сочи ,че състоянието,свързано с хроничния
параназален синуит се е подобрило ,но предвид анатомичните промени на
околоносните кухини ,не може да се изключи вероятността от клинични
рецидиви и необходимостта от съответно лечение / с оглед състоянието това
лечение може да бъде както антибиотично ,така и хирургично/.
Като се има предвид изложеното , че се касае за хронично заболяване,което
се проявява сравнително често / в последната година с оплаквания от
рецидивиращи паранзални синуити с честота до два пъти месечно,както е
посочено в анамнестичните данни,снети при лечението и в МБАЛ „Св.Иван
18
Рилски „ през 2023г. /, чието пълно излекуване е малко вероятно ,т.е. то ще
съпътства ищцата през живота и оттук нататък , както и че при неговото
развитие са възможни бъдещи обостряния ,които могат да наложат и нови
хирургични интервенции ,съдът намира,че за обезщетяването на болките и
страданията на ищцата, свързани с това състояние , адекватната сума е в
размер на 50 000лв.
Що се отнася до констатираното състояние вагинална дисбактериоза ,
вещото лице сочи ,че то е вписано за в анамнестичните данни в амбулаторен
лист № 73 / 04.07.2024г. ,като е посочено ,че то е с давност няколко години, а
самата диагноза е вписана във фиш за микробиологично изследване , издаден
ДКЦ „Авис Медика „ на 08.08.2023г.
Влагалищната дисбактериоза представлява нарушение в естествения баланс
на вагиналната микрофлора ,изразяваща се в намаляване на броя на
полезните лактобацили за сметка на увеличен растеж и развитие на различни
групи „лоши “, условно патогенни микроорганизми.
От коментирания по - горе фиш за микробиологично изследване е видно ,че
е била направена антибиограма / определяне на чувствителността на
изолираните микроорганизми към антибиотици /, което предполага
проведено антибиотично лечение . От събраните по делото доказателства ,
в т.ч. и свидетелски показания, става ясно ,че ищцата многократно се е
налагало да бъде лекувана с антибиотици поради обостряне на проявите на
хроничния синуит.
В т.вр. вещото лице сочи ,че по отношение на влагалищната
дисбактериоза,насочено антимикробно и пробиотично лечение би следвало да
регулира влагалищната микрофлора ,но прогнозата е умерено оптимистична
,доколкото пък рецидиви на хроничния параназален синуит биха
предпоставили употреба на антибиотици и нов риск от развитие на
влагалищна дисбактериоза. От това може да се направи извод ,че
вероятността за рецидивни прояви на хроничния параназален синуит
предполага с голяма вероятност и рецидивираща влагалищна
дисбактериоза вследствие на употребата на антибиотици при лечението
на синуита.
В т.вр. следва да се има предвид ,че това състояние / на влагалищна
дисбактериоза/ при липса на лечение увеличава риска от полово предавани
инфекции и води до негативни последици за женското здраве и за
репродуктивните функции.
Като се има предвид горното състояние на ищцата, което макар и в
опосредена връзка с процесното ПТП / доколкото към причинната връзка с
него се наслагва и причинната му връзка с второто заболяване – хроничния
параназален синуит,поради необходимостта от периодично лечение с
антибиотици ,които нарушават влагалищната микрофлора / , то съдът приема
, че и в т.сл. се касае за медицинско състояние ,което е свързано макар и
опосредено , с причинените на ищцата телесни увреждания в резултат на
процесното ПТП, а не до някакво самостоятелно, случайно настъпило и
непредизвикано от ПТП медицинско състояние , което да няма връзка с това
19
ПТП.
Като се има предвид ,че и в т.сл. се касае за състояние ,което макар и да е
преодоляно към момента на изготвяне на СМЕ , то има възможност от
рецидив, като следствие от вероятния клиничен рецидив на хроничния
синуит и свързаната с него нужда от масирано антибиотично лечение,което
вероятно ще съпътства ищцата и за в бъдеще, съдът намира,че и в т.сл.
обезщетение в размер на 20 000 лв. ще е адекватно на търпените от ищцата
болки и страдания, поради това нейно периодично повтарящо се
състояние,което продължава от години и което вероятно ще продължи да се
проявява и в бъдеще.
Общо за описаните дотук усложнения на здравословното състояние ,
проявили се след приключване на съденото дирене по т.д.№ 212 / 2019г. на
ПлОС, респ. след постановеното от ПлОС решение от 07.12.2020г.по това дело
,Плевенски окръжен съд определя обезщетение в размер на 90 000/ деветдесет
хиляди лева /лв. За разликата до претендираните 100 000лв. съдът намира, че
искът за обезщетение за неимуществени вреди се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен за тази разлика.
Все в т.вр. следва да се посочи ,че действително чл. 266 от ГПК дава
принципна възможност на ищцата до приключване на съдебното дирене пред
въззивната инстанция ,да твърди нови обстоятелства и да сочи , и да
представи нови доказателства ,но в конкретния случай ,както се вижда от
производството по в.т.д.№ 247/ 2021г. на Апелативен съд-Велико Търново
такива нови обстоятелства не са били въведени с въззивните жалби от двете
страни в процеса ,нито са били събирани пред въззивната инстанция нови
писмени или гласни доказателства във връзка с ексцеса , т.е. обстоятелствата,
свързани с твърдения ексцес в здравословното състояние на ищцата,настъпил
след 05.11.2020г. когато е приключило съдебното дирене пред ПлОС по т.д.№
212 / 2019г. ,не са били предмет на обсъждане и изследване и по делото
на ВТАС ,следователно не са били съобразени и в неговото решение.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла петгодишна
погасителна давност по отношение на двете искови претенции за вреди , тъй
като както се вижда от доказателствата по делото най-ранните усложнения са
възникнали на 07.12.2020г. , а искът е предявен на 29.03.2024г. ,т.е. преди
изтичането на петгодишния давностен срок,което би станало на 07.12.2025г.
по отношение на посоченото първо по време усложнение на вредите.
Колкото до претенцията за претърпени от ищцата имуществени вреди във
връзка с посочените по - горе ексцеси в здравословното и състояние , и
наложилите се за тяхното лечение оперативни интервенции и употреба на
лекарствени средства ,съдът кредитора допълнителното заключение на в.л. д-р
С. К. ,който сочи ,че заявените разходи за медицинско обслужване и
консумативи ,посочени в справката по чл. 366 от ГПК,представена с исковата
молба и приложените разходооправдателни документи /фактури и касови
бонове /са относими към диагностиката , медицинското проследяване и
лечението на травмите от ПТП – назоликворея, хроничен параназален синуит
,вагинална дисбактериоза.
20
Всички тези имуществени разходи,както се вижда от приложените
документи са направени след приключване на съдебното дирене пред
Плевенски окръжен съд по т.д.№ 212 / 2019 г., а именно направени са през
периода от 07.12.2020г. , откогато е датирана първата по време фактура и до
16.08.2023г.,откогато е датирана последната по време от представените с
исковата молба фактури ,т.е тези имуществени вреди също така не са били
обезщетени в производството по т.д.№ 212/2019 г. на ПлОС.
Поради това предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди се явява
изцяло основателен до пълния му предявен размер от 10 946,12лв.
Върху определените размери на обезщетенията ответното дружество дължи
и законната лихва за забава ,считано от 28.12.2023г. ,когато е била предявена
пред ответника извънсъдебната претенция и настъпилите допълнителни
усложнения от телесните увреждания са били доведени до знанието на
ответното дружество с което то е поставено в забава.
С оглед този изход на делото , следва ответното дружество да бъде осъдено
да заплати държавни такси върху цената на уважените искове както следва :
1. по иска за неимуществени вреди ,уважен в размер на 90 000лв. – д.т. 3600лв.
2.по иска за имуществени вреди ,уважен в размер на 10 946,12лв.- д.т. 109,46
лв.
Ответникът също така следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Плевенски окръжен съд и съответна част от направените от бюджета на този
съд деловодни разноски ,които са в размер на 409 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на осн. Чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата и адвокатско възнаграждение в полза на адв. П. К. с адрес –
гр.******** в размер на 7850 лв. ,дължимо по иска за неимуществени вреди
,както и 1382, 45 лв. по иска за имуществени вреди.
Ищцата следва на осн. Чл. 78, ал.3 от ГПК да бъде осъдена да заплати на
ответника част от направените от него деловодни разноски ,съразмерно с
отхвърлената част на иска и , а именно - 162,28 лв.
Поради изложеното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. Чл. 432, ал.1 от КЗ и във вр. с чл. 86 от ЗЗД ЗД “Лев Инс“
АД -гр. София, п.к. 1700,р-н ***********, ЕИК- ********* , ДА ЗАПЛАТИ
на П. Е. Б., ЕГН ********** гр. **********, с адрес за призоваване: гр.
*********- адв.П. К. , сумата 90 000 лв./ деветдесет хиляди лева /-
обезщетение за причинените и неимуществени вреди вследствие на
допълнителни усложнения от претърпените от нея телесни увреждания в
резултат на ПТП от 06.07.2018г. в гр.Плевен,настъпило с участието и по вина
на водача на лек автомобил „****“, с рег. № ******* - Г. Л. Г. ,застрахован при
ответното дружество ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано
от 28.12.2023г.до окончателното и изплащане , като ЗА РАЗЛИКАТА до
претендираните 100 000 лв. по главния иск ,както и за законната лихва за
21
периода от 13.07.2018г. до 28.12.2023г. , ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. Чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД , ЗД “Лев Инс“ АД -
гр. София, п.к. 1700,р-н *********** ,с ЕИК- ********* , ДА ЗАПЛАТИ на
П. Е. Б., ЕГН ********** гр. **********, с адрес за призоваване: гр.
*********- адв.П. К. , сумата 10 946,12 лв./ десет хиляди , деветстотин
четиридесет и шест лева и дванадесет ст. / - обезщетение за причинените и
имуществени вреди вследствие на лечението на допълнителните
усложнения от претърпените от нея телесни увреждания в резултат на ПТП
от 06.07.2018г. в гр.Плевен,настъпило с участието и по вина на водача на лек
автомобил „****“, с рег. № ******* - Г. Л. Г. , застрахован при ответното
дружество ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
28.12.2023г. до окончателното и изплащане ,като за периода от 13.07.2018г.
до 28.12.2023г. , ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД “Лев Инс“ АД - гр. София, п.к. 1700,р-н ***********,с ЕИК-
********* да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавни такси
върху цената на уважените искове в общ размер на 3 709,46лв. , както и да
заплати по сметка на Плевенски окръжен съд направените от бюджета на този
съд деловодни разноски в размер на 409 лв.
ОСЪЖДА на осн. Чл. 38 , ал.2 от ЗА , ЗД “Лев Инс“ АД - гр. София, п.к.
1700,р-н ***********, с ЕИК – *********, да заплати на адв. П. К. с адрес –
гр.******** адвокатско възнаграждение в размер на 7850 лв. ,дължимо по
иска за неимуществени вреди , както и адвокатско възнаграждение в размер
1382, 45 лв.,дължимо по иска за имуществени вреди.
ОСЪЖДА на осн. Чл. 78, ал. 3 от ГПК П. Е. Б., ЕГН ********** гр.
**********, с адрес за призоваване: гр. *********- адв.П. К., да заплати на ЗД
“Лев Инс“ АД гр. София, п.к. 1700,р-н *********** ,с ЕИК-*********
направените от последното дружество деловодни разноски , съразмерно с
отхвърлената част на иска , а именно - 162,28 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Велико
Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
22