мотиви
към Присъда № 94
/23.04.2010 година
постановена по НОХД № 128 / 2010 год. на ХОС
Обвинението срещу
подсъдимия А. *** е повдигнато от Хасковска окръжна прокуратура за това, че на 15. 09. 2009
година в гр. Димитровград унищожил противозаконно чужди движими вещи -
радиокасетофон /неустановена марка, малък, еднокасетъчен/ и цигулка /неустановена марка, италианска/,
собственост на М.Р.К. *** - престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК.
Освен това, против
подсъдимия П. е повдигнато и второ обвинение - за престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4,
вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29
ал. 1 б. "а" и "б" от НК, за това че на 15. 09. 2009 година
в гр. Димитровград, при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 170 лева, от
владението на М.Р.К. ***, с
намерението противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила.
Представителят на
Хасковска окръжна прокуратура поддържа
обвиненията във вида, в който са предявени. Счита, че същите са доказани и предлага на подсъдимия да се наложат
наказания при условията на чл. 55 ал.
1 т. 1 от НК: „пробация" за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК и „лишаване от свобода" за
срок около 2 години за рецидивния
грабеж.
Подсъдимият А.С.П. в условията на производство по чл. 370-374 от НПК заявява, че
разбира обвинението и се признава за
виновен изцяло. На основание чл. 371 т. 2 от НПК признава всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства
за проверка на тези факти.
Служебният защитник
на подсъдимия Польонов - адв. А.Г.
***, на основание чл. 371 т. 2 от НПК и от името
на подзащитния му заявява, че изцяло признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и дават съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
Моли за определяне на справедливо наказание.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като
ги съпостави със самопризнанията на подсъдимия и становището на защитата за
това, че самопризнанията са
подкрепени с надлежно събрани доказателства, на основание чл. 373 ал. З от НПК приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт. От тук
съдът възприема изцяло приетата от обвинението фактическа обстановка, която е
следната:
Подсъдимият А.П. ***. Пострадалият - св. М.К.,***.
На 15. 09. 2009 година, към 16 часа,
подсъдимият отишъл в дома на свид. М.Р.К. ***, когото познавал, т. като живеели в
един блок, макар и в различни входове, под претекст да се подстриже. Поискал от свид, К. да му
даде пари. След като свидетеля отказал, П.
се ядосал, счупил цигулка, собственост на К. /италианска, неустановена марка/, и радиокасетофон -еднокасетъчен /неустановена марка, малък/. След
това ударил К. с юмрук в областта на лицето и от портфейла, който се намирал в
джоба на панталона му, взел сумата от 170 лева, след което напуснал жилището. Няколко часа след това при свид. К. отишла негова
приятелка -свид. Н.В.Д., която
видяла счупените вещи и разбрала от М.К.,
че обвиняемия му е взел парична сума в размер на 170 лева.
Според заключението
на назначената оценъчна експертиза, стойността на 1 бр. радиокасетофон, еднокасетъчен, неустановена
марка възлиза на сумата от 12. 00 лева, а
стойността на 1 бр. цигулка, италианска, неустановена марка възлиза на
сумата от 400. 00 лева. Така, общата
стойност на вещите, които подсъдимият е унищожил възлиза на сумата от 412. 00 лева.
Гореописана
фактическа обстановка изцяло се потвърждава от показанията на свидетелите М.К., Н.Д. и Д.Т., дадени на
досъдебното производство. Те са последователни, ясни, логични и
непротиворечиви, изцяло кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства
и направените от подсъдимия самопризнания, ето защо съдът ги кредитира изцяло.
Освен свидетелските показания, в подкрепа
на възприетата от обвинението и съда
фактическа обстановка и направените от подсъдимия
самопризнания, са приобщените в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, събрани по ДП № 708/2009 година по описа на РУ на МВР-Димитровград.
Обвинението се доказва и от
заключението-оценителната експертиза, което
съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно.
Съдебното следствие е
проведено съгласно правилата на Глава двадесет и седма от НПК, в което
подсъдимият направи изрично признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния
акт и заяви, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Действията по разследването и събиране на доказателства на
досъдебното производство са извършени
при условията и по реда на НПК, ето защо съдът преценява събраните на досъдебното
производство доказателства като надлежни.
Направените от
подсъдимия П. самопризнания под формата на признание и потвърждаване на
всичките факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепят
от събраните в досъдебното производство доказателства. Ето защо съдът реши при постановяване на присъдата да ползва
самопризнанията, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При така
установената фактическа обстановка
съдът достига до следните правни изводи:
От обективна страна
безспорно се установи, че подсъдимият А.С.П., роден на *** ***, живущ ***, ЕГН ********** е
осъществил състава на престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 във вр.
чл. 29 ал. 1 б. "а" и б. „б" от НК, а именно на 15.09.2009 година в град
Димитровград, Хасковска област, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи - парична сума в размер на 170 лева, от владението на М.Р.К. ***, с намерение
противозаконно да я присвои, като употребил за това сила.
Престъплението, авторството на деянието и
вината на подсъдимия са доказани по несъмнен
и категоричен начин от събраните по
делото доказателства и направеното от подсъдимия самопризнание. Признавайки всички факти по обвинителния акт,
подсъдимиятт на практика е потвърдил
и изложеното от обвинението обстоятелство, обуславящо квалификацията на престъплението като грабеж - употреба на сила за отнемане на парите от владението на
пострадалия.
По-тежката
квалификация на престъплението като извършено при условията на опасен рецидив се
обуславя от предходните осъждания
на А.П.. Видно от свидетелството за съдимост, подсъдимият
е осъждан многократно. С Присъда № 224/ 1997 г., постановена по НОХД № 177/ 1997 г. по описа на РС Димитровград, в сила от 04. 11. 1997 г., А.П. е бил признат за
виновен за извършено от него
престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК, поради което му е наложено наказание "лишаване от
свобода" за срок от 4 години при първоначален
общ режим. С Присъда № 260/ 2007 г. , постановена по НОХД № 374/ 2006 г. по описа на РС Димитровград, в
сила от 10. 07. 2007 г., подсъдимият П.
е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2, вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 и 5,
вр. чл. 29 ал. 1 б. "б" от НК, поради което му е наложено
наказание "лишаване от свобода"
за срок от 5 месеца при първоначален общ режим. С Присъда №
185/ 2006 г., постановена по НОХД №
216/ 2006 г. по описа на РС Димитровград, в сила от 10. 10. 2006 г., А.П. е бил
признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 211 предл. Ш-то, вр. чл. 209 ал. 1 от НК,
поради което му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок
от 3 години при първоначален строг режим. С определение от 15. 09. 2006 г., постановено по
НОХД № 341/ 2006 г. на ОС Хасково, съдът е одобрил споразумение, с което П. е
бил признат
за виновен в извършено от него престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. чл. 198 ал. 1,
вр. чл. 29 ал.1 б. "а" и "б"от НК, като му е било определено наказание "лишаване от
свобода" за срок от 1 година при първоначален
строг режим. От тук е изводът, че подсъдимият е извършил престъплението „грабеж" при условията на
опасен рецидив, при двете хипотези.
От субективна страна престъплението е
извършено при условията на пряк умисъл.
Това следва от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от доказателствата по делото. П. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
тяхното настъпване. Подбудите му са били користни - да се облагодетелства по
бърз и лесен начин.
Причина за
извършване на престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимия, слаби
морално-волеви задръжки, желание за бързо и лесно парично облагодетелстване.
Подсъдимият А.С.П. е
роден на ***
***, където е живял до задържането му. Притежава средно образование, заявява,
че е трудово зает. От личната му декларация се установява, че не е семеен и няма
непълнолетни деца, за които да е длъжен да се грижи. Няма доходи и имущество,
от които да се издържа.
При определяне на вида и размера на
наказанието на подсъдимия П.,
съдът взе предвид разпоредбата на чл. 373 ал. 2 предл. последно от НПК, която задължава съда при постановяване на осъдителната присъда да определи наказанието при
условията на чл. 55 от НК и без да
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това, съдът
отчита данните за личността на
подсъдимия, степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът отчита тежкото
семейно положение, недоброто му
имуществено и финансово състояние и относително ниската стойност на предмета на престъплението Тези обстоятелства съдът цени като смекчаващи вината. От друга
страна, обществената опасност на
извършеното престъпление и на дееца, който е извършител на множество подобни деяния е много висока. Това
не следва да се
пренебрегва при определяне размера на
наказанието на подсъдимия. Той е с изключително обременено съдебно минало и се
характеризира отрицателно.
С оглед гореизложеното съдът приложи
разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и
наложи на подсъдимия А.П. наказание
под минималния предел, установен в санкцията на чл. 199 ал. 1 т. 4 от НК, при
баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, а именно - "Лишаване от свобода" за срок
от две години и 6 месеца. Не са налице
условията и предпоставките на чл. 66 ал. 1 от НК. Неведнъж вече подсъдимият е бил порицаван за умишлени
престъпления, но не се е поправил.
При така установената фактическа
обстановка и събрани доказателства се налага изводът, че от обективна и
субективна страна подсъдимият П. е
осъществил състава на престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК, а именно на 15.09.2009 година в град Димитровград, Хасковска област, унищожил противозаконно чужди
движими вещи -радиокасетофон (неустановена марка, малък, eднокасетъчен) и цигулка (неустановена марка, италианска), собственост на М.Р.К. ***.
Престъплението, авторството на деянието и
вината на подсъдимия са доказани по несъмнен
и категоричен начин от събраните по
делото доказателства и направеното от подсъдимия самопризнание. Признавайки всички факти по обвинителния акт,
подсъдимият на практика е потвърдил и
изложеното от обвинението обстоятелство, а именно че е унищожил собствените на св. К. вещи, като проява на
недоволство от отказа на пострадалия да му даде пари.
От субективна страна
престъплението е извършено при условията на пряк умисъл. Това следва от
направеното от подсъдимия самопризнание, както и от доказателствата по делото. П. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.
Причина за извършване на престъплението е
ниското правосъзнание на подсъдимия, слаби
морално-волеви задръжки, неуважение към закона, охраняващ
неприкосновеността на чуждото имущество.
При определяне на
вида и размера на наказанието на подсъдимия П., за престъпление по чл. 216
ал. 1 от НК, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 373 ал. 2 предл. последно от НПК, която задължава съда при
постановяване на осъдителната присъда да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Освен
това, съдът отчита данните за личността на подсъдимия, степента на обществената опасност на деянието и дееца,
както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Съдът отчита тежкото семейно положение, недоброто
му имуществено и финансово състояние и сравнително ниската стойност на предмета
на престъплението. Тези обстоятелства съдът цени като смекчаващи вината. От друга страна, обществената опасност на
извършеното престъпление и на дееца, който
е осъждан многократно е много висока.
С оглед
гореизложеното съдът приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б" от НК и
наложи на подсъдимия А.П. наказание „пробация" със следните пробационни
мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" - за срок от 2 (две)
години, с периодичност
четири пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен
служител" - за срок от 2 (две) години. Продължителността на мерките е
определена при лек превес на отегчаващите вината обстоятелства, малко над средната
продължителност, установена в чл. 42а ал. З т. 1 вр. ал. 2 т. 1 и 2 от НК.
Тъй като и двете процесии
престъпления са извършени при условията на реална съвкупност, налице са условията и
предпоставките на чл. 23 ал. 1 от НК. На подсъдимия А.С.П. следва да бъде определено
едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно "лишаване от свобода"
за срок от 2 (две) години и 6 (шест) месеца, което да се изтърпи при
първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор от закрит тип.
Предвид изводите за виновност и
осъждането на подсъдимия, той
следва да понесе тежестта от направените по делото разноски.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
Съдия: