РЕШЕНИЕ
№164
25.03.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети март, две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: Цветомира Д.
при
секретаря Ивелина Въжарска……………………………………и
в присъствието на прокурор………………………………………………………………..............като разгледа
докладваното от съдия Д. адм.
дело №219 по описа за 2021година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК/), във връзка с чл. 27, ал.
1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба подадена от С.Д.Р.,***, С.Г.П. ***, П.Г. ***, С.П.Д. ***, И.М.К. ***,
М.М.К. ***, А.В.К. *** и М.Д.К. *** чрез пълномощник, против Заповед № 1952 от 30.12.2020г. Кмета на
Община Свиленград, в частта на приетия
начин на обезщетяване за отчуждаване на
реална част с площ от 219 кв.м. от ПИ 65677.701.8407 по КК и КП на
гр.Свиленград и определената сума за
парично обезщетение за
отчуждаваната част от имота в размер на 3032 лева.
Жалбоподателите считат, че незаконосъобразно
с оспорената заповед е приет начин на обезщетяване за отчуждаваната част от имота с парични средства, вместо с равностоен общински недвижим имот, каквато възможност
реално съществувала и предпоставките за което реално били налице. В тази връзка
се сочи, че в землището, в което попадал
предвидения за отчуждаване техен имот имало многобройни равностойни
свободни общински имоти от същия
вид, представляващи земеделски земи от
общинския поземлен фонд, които
били еднакви по произход и функции с отчуждавания имот.
Твърди се също, че незаконосъобразно е определен и размерът на равностойното
парично обезщетение за
отчужаваната част от имота. Същият бил
несправедлив и значително занижен, спрямо действителната пазарна стойност на имота, а така
определената крайна сума за обезщетение не съответствала на пазарните цени. Размерът бил определен по непрозрачен начин, посредством прилагането на
неясни критерии и в нарушение на Закона за общинската собственост. От заповедта не ставало ясно кога, от кое
лице и на базата на какви данни е
изготвена оценката. Сочи се също, че по
силата на чл. 22, ал.10 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение
следвало да бъде определен не по-рано от три месеца преди издаване на заповедта
за отчуждаване. В конкретния случай в оспорената заповед не било посочено кога е изготвена оценката на
имота и дали това е станало в рамките на указания от закона срок. При изготвяне
на оценката следвало да бъде взето предвид обстоятелството, че имотът на
оспорващите попадал в строителните граници
на град Свиленград. От съдържанието на оспорената заповед не ставало
ясно и дали при изготвяне на оценката са
взети предвид всички условия предвидени
в пар. 1, т.2 от ДР на ЗОС.
По изложените в жалбата съображения, се иска от съда да отмени заповедта по отношение начина на обезщетяване – парично
обезщетение, а при условията на евентуалност да се измени заповедта в частта на
определената сума за парично обезщетение.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Кмет на Община Свиленград, редовно призован, в писмено
становище и чрез процесуален
представител оспорва жалбата. Претендира
разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на заплатения от жалбоподателите адвокатски хонорар.
Съдът, като взе
предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от
Решение № 01001 издадено на 10.06.1995г. от Поземлена комисия гр.
Свиленград, и скица №
15-544815-25.06.2020г. , имот с № 65677.701.8407(номер
по предходен план 017018), с площ от 0.882
дка, V категория, находящ се в местността“ Речните
лозя“, землище гр.Свиленград, с начин на трайно ползване –нива,
е собственост на наследници на Д.Ж. К.,
бивш жител *** .
От удостоверение с изх. №518
издадено от Община Свиленград на 16.07.2020г.
е видно, че жалбоподателите: С.Д.Р., С.Г.П., П.
Г. А., С.П.Д., И.М.К., М.М.К., А.В.К. и М.Д.К., са наследници на Д.Ж. К..
С Решение № 1017 от 28.11.2018г. взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл.
129, ал. 1 от ЗУТ, чл.21, ал.1 и ал.7 от
ЗОС, Общински съвет – Свиленград е
одобрил ПУП – ПУР на местността „Речни лозя“ в масиви с № 11,12,13,14,15,16,17
и 18 и части от масиви с № 296, 298, 299,
300, 301, 334, 335, 1, 336, 603 и 952 по КВС на Свиленград, в съответствие с
общия устройствен план на Свиленград,
приет с Решение № 1007 от 26.11.2014г.
на ОбС-Свиленград за изграждане на нова улична мрежа. Решението е било публикувано
в Държавен вестник бр.7/22.01.2019г.Видно от констативен протокол от 23.02.2019г.
изготвен от служители на Община Свиленград, срещу решението не са постъпили
жалби и същото е влязло в законна сила.
С Обявление рег.№И-5039 от 20.07.2020г. на
Община Свиленград собствениците на имоти, попадащи в засегнати от изграждането на улици, съгласно
ПУП - ПУР на местност“Речните лозя“ и Общия устройствен план на гр.Свиленград, са били уведомени за откритата процедура по принудително отчуждаване по реда
на Гл.III от ЗОС за задоволяване на неотложна общинска
нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин и за изграждане на
общински обект от първостепенно значение, въз основа на влязъл в сила ПУП,
одобрен с Решение №1017/28.11.2018г, предвиждащ изграждане на обекти – публична общинска собственост, съгласно
чл.21 ал.1 от ЗОС. Под т.62 в
обявлението били посочени и жалбоподателите, в качеството им на наследници на Д.Ж.
К..
Обявлението е
било публикувано на официалния сайт на Община Свиленград на 20.07.2020г., както
и поставено на същата дата на видно място
на първи етаж в сградата на Общината. На 24.07.2020г.обявлението е било
публикувано във вестниците „Марица“, „Труд” и „24 часа“.
В хода на административното
производство е била извършена експертна пазарни оценка на имот 65677.701.8407, с която е прието, че пазарната стойност на отчуждената част от 219.00кв.м. от имота е в размер на 3032.00 лева.
Развилото се административно производство по
реда на Глава трета от ЗОбС по отношение на процесните имоти е завършило с
издаване на Заповед №1952 от 30.12.2020г. С
административния акт, на основание чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25 ал. 2 и ал.3
от ЗОС, вр. чл. 21 ал.1 и чл.29, ал.1 и
ал.2 от ЗОС и въз основа
на влезлия в сила ПУП – ПУР, одобрен
с Решение № 1017 от 28.11.2018г. на
Общински съвет Свиленград, е наредено
отчуждаването на реална част от 219 кв.
м. от ПИ с идентификатор 65677.701.8407 по КККР на гр.Свиленград, община
Свиленград.
С оспорената
заповед е определено и обезщетение на собствениците на процесните поземлени имоти,
съгласно изготвената от лицензиран оценител експертна пазарна оценка: в размер
на 3032.00 лева за отчуждената част от 219.00 кв.м., от които 606.40 лева за С.Д.Р., 303.00 лева за С.Г.П.,
303.00 лева за П.Г.А., 606.40 лева за С.П.Д.
, 606.40 лева за И.М.К., 202.13 лева за М.М.К., 202.13 лева за А. В. К. и
202.14 лева за М.Д.К..
Заповедта е връчена с известия за
доставяне на адресатите й както следва: на
27.01.2021г. е връчена на С.Г.П., П. Г. А., С.П.Д., И.М.К., М.М.К. и А.В.К., а на
28.01.2021г. на М.Д.К.. По преписката не са представени доказателства за датата
на връчване на заповедта на С.Д.Р..
Жалбата срещу заповедта е подадена
чрез административният орган на 10.02.2021г., където е заведена под вх. № В-895 от същата дата.
По
делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, заключението по която е прието с
оспорване от страна на процесуалния представител на жалбоподателите. Видно от заключението, оценката на обезщетението на предвидения за отчуждаване имот е
определено, като пазарна стойност на същия.
Пазарната стойност на земята е определена по сравнителен метод, като са ползвани оферти на обявени за продажба имоти в района и около автомагистрала Марица публикувани в
сайтове за недвижими имоти. Избраните аналози са близки по характеристики на
оценявания като местоположение, площ отстояние от строителни граници, отстояние
от път с трайна настилка, транспортна
достъпност, начин на ползване, изградена инфраструктура, потенциални
възможности за развитие и т.н. За
привеждане в съответствие на цените на
избраните аналози към тези на оценявания имот са приложени съответни
корекционни коефициенти. Поради обстоятелството, че цените са офертни, а не
реализирани сделки, същите са намалени с
10 % за достигане до най-вероятната цена на реализация. При така използвания метод и начин на оценка
вещото лице е изчислило, че стойността на отчуждаваната част на имота следва да
бъде в размер на 3504 лева, от които: за С.Д.Р. – 700.80 лева, за С.Г.П. - 350.40лева, за П. Г. А. - 350.40 лева,
за С.П.Д. - 700.80 лева, за И.М.К. - 700.80лева, за М.М.К. - 233.60, за А.В.К. -
233.60лв, за М.Д.К. – 233.60 лева. При
изготвяне на вариант втори за определяне пазарната стойност на паричното
обезщетение на отчуждаваната част от имота,
освен пазарните аналози по вариант едно от заключението е използван за пазарен
аналог по представена от жалбоподателите оферта. При този вариант вещото лице е дало заключение, че стойността
на отчуждаваната част на имота следва да бъде в размер на 3749.00лева, от които: за С.Д.Р. – 749.80лева,
за С.Г.П. - 374.90, за П. Г. А. - 374.90лева, за С.П.Д. - 749.80лева, за И.М.К. - 749.80, за М.М.К.
- 249.94,за А.В.К. - 249.93, за М.Д.К. –
249.93лева.
Вещото лице сочи също, че към момента не е възможно да се извършват
разпоредителни действия от страна на Общинска администрация Свиленград,
представляващи замяна със земи, поради
наличието на забраната предвидена в чл.19,
ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. с пар. 27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.
Съдът, като прецени доказателственият материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок за
обжалване, изхожда от лица с правен интерес от оспорването и е насочена против
годен за съдебен контрол административен акт. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Процедурата по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за
общински нужди е регламентирана в Глава трета от Закона за общинската
собственост. Съгласно чл. 25 ал. 2 от с.з., отчуждаването в разглежданата
хипотеза се извършва със заповед на кмета на общината по местонахождението на
недвижимия имот. Имотите – предмет на
отчуждаване, се намират в землището на гр. Свиленград, поради което процесната
заповед като изхождаща от Кмета на Община Свиленград е издадена от материално и
териториално компетентен орган, респективно представлява валиден
административен акт.
Относно формата и реквизитите на оспорения акт, съдът приема, че не са
допуснати нарушения, които да обусловят наличието на основание за отмяна.
Съгласно чл. 25 ал. 2 от ЗОС в заповедта, с която се отчуждава частен имот за
общински нужди срещу парично обезщетение, се посочват основанието за
отчуждаването, предназначението, видът, местонахождението, размерът и
собственикът на имота, както и размерът на обезщетението. Всички тези реквизити
са налице в проверяваната заповед, следователно последната се явява и надлежно
мотивирана - посочено е, че принудителното отчуждаване на процесната реална
част от имота е основано на влязъл в
сила ПУП одобрен с Решение
№1017/28.11.2018г. на Общински съвет – Свиленград, обективирани
са данни за предназначението, местонахождението и собствеността на поземления
имот, определен е и размерът на дължимото обезщетение за отчуждаването му.
При осъществената проверка за допуснати в хода на особената процедура
нарушения на административнопроизводствените правила, съдът не откри такива
като следва да се има предвид, че оспорването е по отношение на частта от
заповедта, касаеща начина и размера на определеното обезщетение за отчуждаваните
имоти.
Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът приема
следното:
Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗОС, имоти - собственост на физически или на
юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на
общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на
влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти-
публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план,
предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска
собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на
предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон,
след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.
В разглеждания случай по делото се установява, че е налице влязъл в сила
ПУП-ПУР,
чиито предвиждания налагат необходимост от отчуждаване на имот - частна
собственост за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин,
поради което е налице и материалното основание за нареденото с оспорената
заповед отчуждаване, като по този въпрос липсва заявен спор.
Спорният по
делото въпрос касае начина и размера на определеното за отчуждаваните имоти/части
от имоти обезщетения.
Жалбата в частта
й на приетия от ответника начин на
обезщетение – парично такова, вместо с равностоен общински имот е неоснователна. Видно от изготвеното заключение
по допуснатата съдебно-оценителна експертиза, което в частта му по т. 2 от поставените задачи, съдът кредитира изцяло, в близост до отчуждавания имот, в кв. 701 се
намират общински имоти, придобити с приемо предавателен протокол от
13.01.2009г. по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ. До 22.12.2020 е съществувала временна забрана за разпоредителни сделки със земеделски земи по чл.19, от ЗСПЗЗ, като
с пар. 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП, този срок е удължен, като видно от текста на
същата норма в срок от пет години считано от 23.12.2020г., земите по чл. 19,
ал.1 от ЗСПЗЗ се предоставят от общинските съвети само при условията посочени в същия параграф в т.1-т.4 и при
наличието на условията на пар.27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
Предоставянето на имотно обезщетение не попада в хипотезите на пар.12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП, поради което и не
съществува възможност ответника да обезщети жалбоподателите за отчуждаването на имота по
друг начин, освен под формата на равностойно парично обезщетение по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗОС.
Съгласно чл.
22, ал.5 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за
имотите, предвидени за отчуждаване се определя съобразно конкретното им
предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди
одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на
пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до
отчуждавания имот.
Съгласно изготвената на основание
чл. 22 ал. 3 от ЗОС в хода на административното производство експертна оценка към дата 03.07.2020г., пазарната цена на процесната отчуждавана част от 219.00 кв. от имот с № 65677.701.8407
е в размер на 3032 лева. Съдът счита, че тази оценка не
следва да се кредитира доколкото противоречи на приетото в хода на съдебното
производство заключение по допусната съдебно – оценителна експертиза, както във
вариант едно, така и във вариант две. Заключението прието в хода на съдебното
производство е изготвено от назначено от съда и непосредствено изслушано от
съдебния състав вещо лице, което е компетентно по смисъла на чл. 22, ал.3 от ЗОС - вписано в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл.401, ал.1 от ЗСВ за съдебният
район на Административен съд, гр. Хасково, като оценител на недвижими имоти,
земеделски земи и трайни насаждения, т.е. е напълно компетентно да извършва
оценки на земеделски земи. От друга
страна заключението по допусната в хода на съдебното производство отговаря и на изискването на ЗОС за определяне на равностойно парично обезщетение по ЗОС .
Вещото лице М. е дало два варианта на заключение – при
първия, като пазарни аналози е използвало, като аналози,
установените от него оферти с имоти с близки по характеристики на
оценявания имот, осъществени в актуалния преди издаване на заповедта, период.
Във вторият вариант, освен тези пазарни аналози е ползвало за пазарен аналог и оферта представена
по делото от процесуалния представител на жалбоподателите.
Съдът намира, че не следва да кредитира експертизата по вариант две, тъй като както от самата
оферта, така и от заключението, а и от устното изслушване на вещото лице се
установява, че процесната оферта касае
имот с осъществени подобрения - ток и
вода, каквито отчуждавания такъв няма, т.е. касае се за имоти със несходни
характеристики. Освен това вещото лице изрично сочи, че предложената в тази оферта цена съответства
на такава за имоти находящи се в регулация, какъвто имота на жалбоподателите
отново не е бил към датата на одобряването на процесния ПУП-ПУР с Решение №1017/28.11.2018г. на Общински съвет – Свиленград. Преди този момент имота на
оспорващите е бил със статут на земеделска земя, т.е. извън регулация. Освен
това, в самата оферта е налице и противоречие касателно местонахождението на
посочения в нея имот. Визирано е, че същия е както в регулация, така и извън
регулация. При това противоречие за съда не съществува яснота какво е
действителното местоположение на имота посочен в офертата, а оттук и неговия
статут - на земеделска земя или не. Ето
защо и намира, че същият не следва да се взема предвид като пазараен аналог при
определяне равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имот
65677.701.8407 по ККР на гр.Свиленград .
При тези съображения съдът счита, че равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота следва
да се определи в посочения във вариант
две от заключението на вещото лице
размер. В тази връзка заповедта в оспорената ѝ част, следва да се измени
съобразно това заключение.
Съобразно изхода
на спора, основателна е претенцията на жалбоподателите за присъждане на направените
по делото разноски в общ размер от
960.00 лева, от които 780.00 лева представляващо действително заплатено адвокатско
възнаграждение и 180.00 лева – внесена сума за възнаграждение на вещо лице.
Възражението на
ответната страна за прекомерност на заплатеното от жалбоподателите възнаграждение
за адвокат е своевременно сторено, но неоснователно. Всеки от адресатите на
акта има право на свое собствено основание да оспори същия и да упълномощи свой
процесуален представител, поради което общността на фактите и предмета на
делото не изключва заплащане на
адвокатски хонорар от всеки един от жалбоподателите на собствено основание.
Предвид това заплатеното адвокатско възнаграждение, съпоставено с броя на
жалбоподателите и правната и фактическа
сложност на делото, в случая не се явява прекомерно такова.
Водим от горното
и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК , съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед № 1952 от 30.12.2020г. на Кмета на Община
Свиленград, в частта на определената сума за парично обезщетение за извършено отчуждаване на реална част с площ
от 219.00 кв.м. от ПИ с идентификатор 65677.701.8407
по КККР на гр.Свиленград(номер по
предходен план 017018), целият с площ
от 0.882 дка, дка V категория,
находящ се в местността“ Речните лозя“,
землище гр.Свиленград, с начин на
трайно ползване – нива, като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението,
както следва: от 3032.00 лева, от които: 606.40 лева за С.Д.Р.,
303.00 лева за С.Г.П., 303.00 лева за П.Г.А.,
606.40 лева за С.П.Д., 606.40 лева за И.М.К., 202.13 лева за М.М.К., 202.13
лева за А.В.К. и 202.14 лева за М.Д.К., на 3504.00
лева, от които
за С.Д.Р. - 700.80 лева, за С.Г.П. –
350.40 лева, за П.Г.А. - 350.40 лева, за И.М.К. – 700.80 лева, за М.М.К. –
233.60 лева, за А.В.К. – 233.60 лева и за М.Д.К. *** да заплати на С.Д.Р.,***, С.Г.П.
***, П.Г. ***, С.П.Д. ***, И.М.К. ***, М.М.К. ***, А.В.К. *** и М.Д.К. *** направените по делото разноски в размер на 960.00 (деветстотин и шестдесет лева)
Решението е окончателно.
Съдия: