№ 17565
гр. София, 23.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20231110132408 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2023 г. от И. Н. Н. чрез адв. И. И. от САК против
„...........“ ЕООД ЕИК ......., въз основа на което съдът е издал заповед №23541 за изпълнение
от 09.08.2023 г. за сумата 9779,15 лева , представляваща левовата равностойност на 5000
евро – главница за връщане на платен депозит (стоп капаро) поради неизпълнение от страна
на продавача по споразумение от 04.04.2022 г. , дължима до 31.03.2023 г. ведно със законна
лихва от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 184,72 лева обезщетение за забава
за периода 01.04.2023 г. до 05.06.2023г., както и разноски в размер на 205,00 лева за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева.. Заповедта е връчена
на длъжника на 10.09.2023 г.
По делото е постъпило възражение с вх. №290545/17.10.2023 г. (п.кл. 11.10.2023г.) от
длъжника с твърдения, че сумата за главница, за която е издадена заповедта за изпълнение е
заплатена на заявителя на 15.06.2023 г., за което прилага платежно нареждане от същата
дата. Претендира присъждането на разноски за производството за адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение.
Подаденото от длъжника възражение с твърдения за плащане на задължението е
изпратена заедно с приложенията на заявителя чрез упълномощения му представител на
основание чл. 414а, ал. 3 ГПК за становище, който е предупреден, че ако не подаде
становище в указания срок, съдът ще обезсили изцяло или частично заповедта за
изпълнение, включително и в частта за разноските като неподаването на становище и
обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда
чл. 422 ГПК.
В указания срок заявителят е подал становище, с което признава плащането на сумата
9779,15 лева, но поддържа че същото е направено след образуване на делото. Счита, че
длъжникът следва да заплати и обезщетението за забава и сторените разноски, за които е
издадена заповед за изпълнение, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на
делото. Поддържа, че съгласно уговореното между страните сумата за главница е следвало
да бъде заплатена в срок до 31.03.2023 г. , което до подаване на заявлението в съда на
16.06.2023 г. не е сторено, поради което е начислена и лихва за забава. Сочи, че
претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение от 800 лева е съобразено с
предвидените минимални размери според НМРАВ.
1
Съдът като съобрази данните по делото и заявеното от страните, намира
следното:
Направеното доброволно плащане на сумата от 9779,15 лева – главница в хода на
производството следва да бъде съобразено на основание чл. 414а ГПК и съдът следва да
обезсили заповедта за изпълнение в тази част, но доколкото плащането е направено след
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда длъжникът следва да понесе
отговорността за разноски, и в полза на заявителя да се издаде изпълнителен лист за
държавна такса и адвокатски хонорар съразмерно на платената сума за главница, или сумите
201,20 лева и 785,17 лева. Наведеното от длъжника възражение за прекомерност на същото
съдът намира за неоснователно, тъй като същото е съобразено с минималните размери,
предвидени в НМРАВ.
За останалата част от вземанията – сумата 184,72 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 01.04.2023 г. до 05.06.2023 г. предвид възражението на
длъжника, че не я дължи, на ищеца следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1
ГПК за предявяване на иск за установяване на оспореното вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение.
Водим от горното и на основание чл. 414а, ал. 4 и чл. 415, ал. 1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед №23541 за изпълнение на парично задължение по чл. 410,
издадена на 09.08.2023 г. по ч.гр. д. №32408/2023 г., на СРС, 71 състав в частта за сумата
9779,15 лева, представляваща левовата равностойност на 5000 евро – главница за връщане
на платен депозит (стоп капаро) поради неизпълнение от страна на продавача по
споразумение от 04.04.2022 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за присъдените със Заповед №23541 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК суми за разноски за държавна такса в
размер на 201,20 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 785,17 лева в полза на
заявителя И. Н. Н. ЕГН **********.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си за
сумата 184,72 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
01.04.2023 г. до 05.06.2023 г., в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса.
УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи по делото
доказателства, че е предявил иска, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Да се извърши съответното отбелязване върху заповедта по реда на чл. 416 ГПК за
издадения изпълнителен лист
Определението в частта за издаване на изпълнителен лист може да бъде обжалвано
пред Софийския градски съд с частна жалба в двуседмичен срок, който за заявителя тече от
връчването на разпореждането, а за длъжника - от връчването на поканата за доброволно
изпълнение.
Определението в останалата част подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2