№ 308
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300500154 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез пълномощника по делото адвокат В.Г., против Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
10825/21.12.2021г. по ч.гр.д.№ 19657/2021 г. на ПРС, с което е отхвърлено заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя
против И.Ж.Г. с ЕГН: **********, за сумата от 164.05 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 25.11.2019 г., ползван от потребителя
при дружеството - жалбоподател. В частната жалба се излагат доводи за неправилност
на обжалваното определение. Намира се, че неустоечната клауза на чл.11 от договора
има различно съдържание от възприетото от районния съд за отхвърляне на
заявлението по отношение на претендираната неустойка. Излага се съображение, че
договорената неустойка в размер на 3 месечни абонаментни вноски при предсрочно
прекратяване на договора не води до неравностойност на насрещните престации, а с
нея се цели постигането на основните функции на неустойката. Моли се да се отмени
разпореждането в отхвърлителната част и да се постанови издаване на заповед за
изпълнение съобразно подаденото заявление.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството.
Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт,
подадена е в срок, внесена е дължимата ДТ, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото от
жалбоподателя заявление за издаване на заповед за сумата от 164.05 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, след
като е приел, че клаузите на неустойката предвиждат задължение за потребителя по
двустранен договор без да има насрещна престация и насрещно задължение за
1
кредитора, поради което са неравноправни по смисъла на ЗЗП.
Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка
на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на
клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и относно наличието на
неравноправни клаузи по см. на ЗЗП. В случая заявителят „Теленор България“ ЕАД е
поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника
И.Ж.Г. за сумата в общ размер на 164, 05 лева по фактура № **********/15.05.2020 г.,
включваща сумите от 74, 53 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент по договор за мобилни услуги от 25.11.2019 г. и 89, 52 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент по договор за мобилни услуги от
25.11.2019 г. Посочено е, че абонатът не е изпълнил свои месечни задължения,
съобразно използваните от него услуги в общ размер на 287, 37 лева, което е
ангажирало договорната му отговорност за заплащането на претендираните неустойки,
поради предсрочното прекратяване на договорния абонамент, представляващи
стойността на 3 месечни абонаментни вноски по всеки от договорите. Така заявителят
претендира двете суми в общ размер на 164, 05 лева, представляващи стойността на 3
месечни абонаментни такси по всеки от договорите.
В случая заявителят е поскал издаване на заповед за изпълнение за
вземане за неустойки по два договора за мобилни услуги и видно от представените
заверени копия от тях с приложения, договорени са идентични клаузи,
регламентиращи отговорността на абоната. Според тези клаузи, в случай на
прекратяването на договорите преди изтичане на срока им по вина или искане на
потребителя той дължи неустойка в размер на всички месечни абонаментни вноски
за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер
на неустойката не може да надвишава трикратният размер на месечните абонаменти.
Посочено е, че месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на
неустойка, е най-високият според условията на плана. В допълнение на посочените
неустойки, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия
срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент
според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна
стойност на месечни абонаменти.
Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност
посочените клаузи да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5
от ЗЗП. Целта на договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за
изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се претендира
неустойка за прекратяване на договорите, равняваща се на най-високите месечни
абонаменти според плана, ведно с разликата между най-високия и най-ниския месечен
абонамент за оставащия срок на договора . Следва в един състезателен процес да се
провери дали така договорената неустойка се явява необосновано висока, тъй като не
отчита размера на евентуалните вреди. Съдът намира, че тези вреди не следва да
бъдат определяни като пропуснати ползи в размер на невнесени месечни абонаменти в
техният най-висок размер, тъй като заплащането на месечните абонаменти за срока на
договора е обвързано с предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора
вече не се предоставя. Вредите не следва да се определят и като съвкупност от най-
високите месечни абонаментни вноски, макар и ограничени до размер на 3 месечни
абонаментни вноски, ведно с допълнителна сума, представляваща разликата между
2
най-високата и най-ниската вноска за оставащия срок на договора. С оглед на това,
едва в исково производство следва да се провери дали договорената неустойка се явява
необосновано висока. На този етап е достатъчно да се констатира само обоснована
вероятност или възможност за наличие на такива неравноправни клаузи, без да е
необходимо това да е доказано по категоричен начин, както правилно е преценил
заповедния съд.
Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка по реда
на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение за
горепосочени суми, т.к. основанието на което се претендират представлява вероятна
неравноправна клауза в потребителски договор.
В този смисъл изводите на заповедния съд, че посочената клауза е
неравноправна, са правилни и постановеното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 10825/21.12.2021г. по ч.гр.д.№ 19657/2021 г.
на ПРС, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, подадено от „Теленор България“ ЕАД, *********, против И.Ж.Г. с ЕГН:
**********, за сумата от 164.05 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент по договори за мобилни услуги от дата 25.11.2019 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3