Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

12.11.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

23.10.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

303

по описа за

2019

година.

Производството е по чл. 191 във вр. с чл. 185 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба/вх. № ***/*** г./ от П.Т.З. от ***, против чл. 41, т. 11, абзац 1-ви от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Джебел, предвиждаща заплащане на такса за информация по Закона за достъп до обществена информация в размер на 2 лв. за писмена справка на една страница.

Въвежда доводи, че оспорената част от разпоредбата страда от пороците по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. Счита, че общинският съвет не разполага с компетентността да въвежда нов вид такса, която не е установена със закон. В този смисъл твърди, че в ЗМДТ и ЗДОИ липсвали норми, уреждащи заплащането на разходите за предоставяне на информация по ЗДОИ.

Релевира твърдение, че в нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от ЗНА (редакция с ДВ, бр. 46 от 2007 г.), на официалната страница на община Джебел не е бил публикуван проект на оспорената част от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Джебел, както и липсвал анализ за съответствието на оспорената норма от подзаконовия нормативен акт с правото на Европейския съюз.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени чл. 41, т. 11, абзац 1-ви от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Джебел. Претендира присъждането на деловодни разноски. 

На 13.09.2019 г./вх. ***/ е депозирана жалба от П.Т.З. от ***, с която се оспорва чл. 41, т. 11, абзац 2-ри от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Джебел, предвиждаща заплащане на такса за информация по Закона за достъп до обществена информация в размер на 2 лв. за факс-1, стр. формат А4.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорената част от разпоредбата, които изцяло съвпадат съображенията, изложени в жалба с вх. № ***/*** г., с която се оспорва чл. 41, т. 11, абзац 1-ви от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Джебел. Предвид идентичността на страните и въведените от жалбоподателя твърдения за незаконосъобразност, съдът намира, че е надлежно сезиран с искане за отмяна на чл. 41, т. 11, абзац 1-ви и абзац 2-ри от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Джебел. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят П.З. поддържа депозираните жалби по изложените в тях съображения. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор Г. изразява становище за основателност на оспорването.

Ответникът по жалбата Общински съвет – Джебел, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбите.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 306 от 26.09.2018 год. по Протокол № 31 от заседание на Общински съвет – Джебел, проведено на цитираната дата, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, е приета Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Джебел/Наредбата/. Приемането на Наредбата е извършено от Общински съвет – Джебел при наличие на кворум, като в гласуването са участвали 21 общински съветници (от общо избрани 21 общински съветници), от които при вземането на решението за приемането на Наредбата, „ЗА” са гласували всички 21 общински съветници. Решението е гласувано и прието въз основа на внесен проект, публикуван на официалния сайт на община Джебел на 08.08.2018 г. и след обсъждането му от Постоянната комисия/ПК/ по законност, обществен ред и контрол върху работата с жалби и предложения на гражданите.

Процесната норма на чл. 41, т. 11, абзац 1-ви и абзац 2-ри от Наредбата въвежда изискването при предоставянето на информация по Закона за достъп до обществена информация да се заплащат следните суми: писмена справка на 1 страница – 2.00 лв.; факс-1стр. формат А4 – 2.00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че въведеното оспорване от П.Т.З. от *** против разпоредбата на чл. 41, т. 11, абзац 1-ви от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Джебел, е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.  

В тази връзка предмет на протеста е конкретна разпоредба на цитирания подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд в отделни техни разпоредби, като в съответствие с нормата на чл. 186, ал. 1 от АПК, гражданите могат да оспорват подзаконов нормативен акт, чиито права за засегнати от него или за които той поражда задължения. Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето - чл. 187, ал. 1 от АПК.

В конкретния случай очевидно по отношение на П.Т.З. е  налице правен интерес от оспорването, респ. налице са предпоставките на чл. 186, ал. 1 от АПК предвид обстоятелството, че същият е депозирал до община Джебел заявления за достъп до обществена информация, съответно на 11.08.2019 г. и 03.09.2019 г./л. 9 и л. 18 от делото/, за което в съответствие с горецитираната разпоредба е заплатил двукратно такса от по 2 лв., видно от Разписка № ***/** г./л. 10/ и Разписка № ***/*** г./л. 17/.

Съдът намира тези обстоятелства за безспорно установени по делото, с оглед липсата на възражение по тях от страна на ответника и съдържанието на гореописаните доказателства.

Разгледано по същество оспорването се явява основателно, по следните съображения:

Съгласно законовата делегация, визирана в нормите на чл. 76, ал. 3 от АПК вр. чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал.21 от ЗМСМА, в изпълнение на правомощията си общинският съвет е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на наредби.

Процесната наредба е приета от компетентен орган – Общински съвет Джебел, който съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, в приложимата към 26.09.2018 год. редакция (Обн. - ДВ, бр.69 от 2006 г.), е имал процесуално-правна компетентност, в изпълнение на правомощията си, да издава нормативни актове - правилници, наредби, решения и инструкции, с които да урежда, съобразно с нормативните актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение, на територията на община Джебел.

Нормативният акт и последващите изменения на процесната разпоредба са приети и в съответствие с изискването за публикуване на проектите на подзаконови нормативни актове/ПНА/, ведно с мотивите към тях, регламентирано в чл. 26, ал. 2 от ЗНА, в приложимата й редакция, съгласно която норма, преди внасяне на проект за нормативен акт, заявителят на проекта е длъжен да го публикува на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, за да могат заинтересованите страни, най-малко в 14/четиринадесет/-дневен срок преди разглеждането му, да се запознаят с него и да правят евентуални възражения, становища и предложения по проекта.Това обстоятелство се установява от представените и приети по делото извадки от официалния уеб сайт на община Джебел относно публикувания проект на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Джебел/л. 52 от делото/.

Спазени са и изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, а именно: наличието на мотиви или съответно доклад, съдържащи причините, които налагат приемането на акта; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В тази връзка, видно от извършената от съда справка с официалния сайт на община Джебел в раздел „Обявления и документи“ е наличен проект на процесния подзаконов акт към който е публикувано и предложението на вносителя/кмет на община Джебел/ за приемането му,  в което се съдържат мотиви, макар и формални, в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА.

Настоящият съдебен състав не възприема доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорената част от разпоредбата на чл. 41, т. 11 от Наредбата, обосновани с липса на компетентност. В тази връзка следва да се отбележи, че до нищожност водят толкова тежки пороци при издаването на административен акт, че той не поражда правни последици за адресатите си, каквито в конкретния случай не са налице.

Безспорно е, че едно от условията за законосъобразност на административният акт е, той да е издаден от компетентен орган, т.е от орган, оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт, която може да произтича от закон или друг нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на закон или друг нормативен акт за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси. Липсата на компетентност във всички случаи води до нищожност на административния акт и е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК и след като е установена от съда, оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен на това основание.

Нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен – чл. 15, ал. 1 от ЗНА. По силата на чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Нормата на чл. 76, ал. 3 от АПК въвежда изискването общинските съвети да издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, а съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен

Процесната Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Джебел е издадена от Общински съвет – Джебел на основание чл. 9 от Закона за местните данъци и такси, която норма предвижда: „Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги“. В този смисъл съдът намира, че оспореният подзаконов нормативен акт е приет от компетентен орган в рамките на правомощията му, но по същество оспорената част от нормата на чл. 41, т. 11 от Наредбата се явява незаконосъобразна, като противоречаща на матерално правни разпоредба.

По аргумент от чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, данъците и таксите се установяват със закон. С чл. 141, ал. 4 от Конституцията на РБ и чл. 8 от ЗМДТ законодателят е регламентирал правомощие на общинския съвет да определя размера на таксите, както и реда, границите и принципите при определянето им. Таксите се заплащат за предоставяне на услуга и се определят като размер въз основа на необходимите административни и/или материалнотехнически разходи по нейното предоставяне. Задължението да се плати се поражда по волята на лицето, което желае да се ползва от дадена услуга. В чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ са установени видовете такси, които общината събира, сред които такси за административни услуги/б. „е“/. Не съществува възможност с подзаконов нормативен акт съответният общински съвет да въвежда нови местни такси, каквато е определената в случая „такса за предоставяне на информация по Закона за достъп до обществена информация“. В правомощието на общинския съвет е само да определя конкретния размер на таксата, дължима за реалното ползване на услугата. Въвеждайки местна такса за предоставяне на информация по ЗДОИ, общинският съвет е формирал задължение, което от една страна не е законово регламентирано в закона за местните данъци и такси и от друга, е преуредил обществени отношения, които са регламентирани от закона – чл. 20, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация, предвиждаща разходите по предоставяне на обществена информация да се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, като същите не могат да превишават материалните разходи по предоставянето.

Съгласно чл. 21 от ЗДОИ субектите по чл. 3 от същия закон са длъжни да обявяват на мястото, където се подават заявленията, възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите разходи и начините за заплащането им, респ. общината/общинският съвет като субект по чл. 3 от ЗДОИ има задължение да обяви дължимите разходи за предоставяне на обществена информация, определени със Заповед № ЗМФ-1472 от 29.11.2011 г. за определяне на нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по Закона за достъп до обществена информация според вида на носителя, като приходите от предоставянето на обществена информация по силата на чл. 23 от ЗДОИ, постъпват в бюджета на съответния орган.

В настоящия случай с оспорената норма на чл. 41, т. 11 от Наредбата, Общински съвет – Джебел незаконосъобразно е въвел такса за предоставяне на информация по ЗДОИ, каквато такса на първо място не е предвидена в чл. 6 от ЗМДТ, на основание чл. 9 от който нормативен акт е издаден процесният подзаконов нормативен акт и на следващо място оспорената норма се явява незаконосъобразна, тъй като се явява в пряко противоречие с норма от по-висок ранг - чл. 20, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация. 

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената разпоредба на чл. 41, т. 11, абзац 1-ви и абзац 2-ри от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Джебел, приета с Решение № 306 от 26.09.2018 год. по Протокол № 31 от заседание на Общински съвет – Джебел, е незаконосъобразна, поради противоречието й с материалноправни разпоредби, респ. налице е  основанието за отмяната й по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, приложим на основание чл. 196 от АПК.

При този изход на делото в полза на П.Т.З. следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 1 440 лв., от които 1 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.08.2019 г./л. 8 от делото/ и договор за правна защита и съдействие от 11.09.2019 г./л. 15 от делото/, 20 лв. внесена такса за обнародване в ДВ и 20 лв. внесена държавна такса при подаване на жалбите. В тази връзка следва да се отбележи, че заплатеното адвокатско възнаграждение очевидно не съответства на фактическата и правна сложност на делото и оказаната процесуална защита, но доколкото в производството липсва заявено възражение от ответника за прекомерност на заплатеното възнаграждение, то в случая съдът няма основание да се произнесе по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. 2-ро от АПК, съдът 

 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

 

ОТМЕНЯ разпоредбата на чл. 41, т. 11, абзац 1-ви и абзац 2-ри от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Джебел, приета с Решение № 306 от 26.09.2018 год. по Протокол № 31 от заседание на Общински съвет – Джебел,  като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Общински съвет - Джебел ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.З. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 1 440 лв.

Решението може да се обжалва или протестира пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Препис от решението да се връчи на страните по делото. 

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване в срок на касационна жалба или протест или ако те са отхвърлени от касационния съд.

              

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                  

                                                                                           2.