Р Е Ш Е Н И Е
Номер 489 от 10.04.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на дванадесети март две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Диана Ганева
при секретаря С.А. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 386 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр.
чл. 208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
„Едреви“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие,
ул.“Места“ №9а, представлявано от управителя С.А.Е., чрез пълномощника -
адвокат П.В., против Решение №300/08.11.2019г., постановено по АНД № 1117 от
2019 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е изменено наказателно
постановление (НП) № 24-002498/16.08.2019 г. на директор на Дирекция
"Инспекция по труда" – Стара Загора, с което за нарушение на чл. 403а, ал.
1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 414, ал. 1 от КТ,
на жалбоподателя е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000
лв., като размерът на санкцията е намален на 1500 лв.
В касационната жалба се твърди, че
обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие с материалния
закон. Изложени са аргументи, че изводите на съда са необосновани и не
кореспондират със събраните по делото доказателства. Оспорва се изводът за
допуснато нарушение, както е че е налице неяснота относно санкционната норма.
Направено е искане, касационната инстанция да отмени оспореното решение на
Районен съд – Несебър и вместо него да постанови друго, с което да отмени
наказателното постановление.
Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК
– неправилно решение поради допуснато нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание, касаторът,
редовно уведомен, се представлява от адв.В., която поддържа жалбата по
доводите, изложени в нея. Пледира за отмяна на първоинстанционното решение и
отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касация – Дирекция
"Инспекция по труда" – Стара Загора, редовно уведомен, не изпраща
представител. В писмена молба, преди датата на съдебното заседание, оспорва
касационната жалба. Иска решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението
на РС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
След като прецени доводите и
становищата на страните, събраните по делото доказателства, Административен съд
– Бургас, в настоящият състав, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от
надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
за която съдебният акт е неблагоприятен
и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално допустима. Констатираното е необходимо условие да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд –
Несебър е образувано по жалба на „Едреви“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Поморие, ул.“Места“ №9а, представлявано от управителя С.А.Е.,
против НП № 24-002498/16.08.2019 г. на директор на Дирекция "Инспекция по
труда"– гр. Стара Загора, с което за нарушение на чл. 403а, ал.
1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 414, ал. 1 от КТ,
на дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000 лв.
С оспореният първоинстанционен
съдебен акт, Районен съд – Несебър изменил размера на имуществената санкция от
2000 на 1500 лв., а за да постанови това решение съдът приел, че нарушението е
доказано по категоричен начин, но намерил за необоснован определения от органа
размер на имуществената санкция. Съдът е установил, че НП не съдържа мотиви
относно определения по-висок размер на санкцията, нито са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства. Преценено е, че деянието е осъществено за първи
път, поради което и с оглед естеството на нарушението е определил като
справедлив размер на санкцията законоустановения минимум - 1500 лв.
Съдът изложил мотиви относно липсата
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
производството и липсата на основание за прилагане на чл.415в от КТ.
Настоящият касационен състав счита,
че решението на първоинстанционния съд е неправилно.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на
основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
От приетите по делото доказателства,
се установява, че на 30.07.2019 г. инспектори при Дирекция "Инспекция по
труда" – град Стара Загора, извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в обект–бистро „При М. и К.“, находящ се в гр.Свети Власт,
местност „Юрта“, стопанисван от „Едреви“ ООД. При проверката било установено,
че дружеството в качеството на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към КТ
не държи на разположение на контролните органи документи, свързани с
разпределението на работното време и организация на работа, а именно графици за
работа за месец юли 2019 г. на горепосочения обект. За установеното нарушение
срещу дружеството бил издаден АУАН. Въз основа на този АУАН било издадено и
оспореното НП.
Настоящият съдебен състав намира, че
при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в това, че с него касаторът е санкциониран на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ,
а в същото време в диспозитива на НП е посочено, че имуществената санкция е по чл. 415б от КТ. Нормата
на чл.415б от КТ действително не съдържа
състав на административно нарушение и не е санкционна. Тя установява задължение
за заплащане на лихви за неплатени имуществени санкции или глоби, наложени с
наказателно постановление и регламентира моментът, в който то възниква за
работодателя, длъжностното лице, работника или служителя – едномесечен срок,
считано от влизане в сила на наказателното постановление. Разминаването обаче
при отразяване на санкционната норма (чл.414, ал.1 от КТ в мотивите на НП, а в
диспозитива чл.416, ал.5 от КТ) препятства санкционираното лице да разбере дали
санкцията му е наложена за установеното административно нарушение или за
дължима лихва. Това разминаване води до объркване кое е правното основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-работодател.
Освен това, документите, които
работодателят е длъжен да държи на разположение в обекта, са изброени
изчерпателно в чл.403а от КТ. Изискването за поименни графици се отнася само в
случаите, когато работодателят е установил сумарно изчисляване на работното
време. В случая от данните по делото не се установява да е било установено
такова сумарно изчисляване на работното време, поради което нарушението не е
доказано.
С оглед изложеното, оспореното
решение следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на
закона.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. II-ро
АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН Административен съд – Бургас, ХV
- ти състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№300/08.11.2019г, постановено по
АНД №1117/2019г., по описа на Районен съд –
Несебър и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ наказателно
постановление (НП) № 24-002498/16.08.2019 г., издадено от директор на Дирекция
"Инспекция по труда" – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.