№ 11669
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110166294 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З срещу М, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 1908,74 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ за вреди на МПС „Нисан Кашкай“ с рег. № С, причинени на 07.08.2017 г. в
гр. София, Летище София, от служители на ответника при извършване на ремонтни
дейности и бояджийски услуги без да обезопасят околните обекти и сигнализират за
дейността си, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 19.08.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 581,65
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
18.08.2019 г. до 18.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45033/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ – на 07.08.2017 г., е настъпило застрахователно събитие, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № С.
Поддържа, че щетите са на стойност 1898,74 лева, като в този размер е изплатил
застрахователно обезщетение, след което в негова полза е възникнало регресно вземане
срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение и ликвидационните
разноски в размер на 10 лева. Твърди, че вредите са причинени от работници на ответното
дружество, които извършвали ремонтни дейности и бояджийски услуги на паркинга на
фирма „Луфтханза техник“ при Хангар № 3, където е било паркирано и процесното МПС,
като същото е било напръскано с боя върху голяма част от повърхността му, поради което
ответникът носел отговорност за настъпването на щетите. По така изложените съображения
предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М, с който
оспорва предявените искове. Оспорва негови работници да са извършвали бояджийски
дейности на твърдените дата и място, съответно да са причинили твърдените вреди. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между вредите и настъпилото събитие, както и
размера на вредите. В условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване от
страна на водача на увреденото МПС. Оспорва и наличието на валидно застрахователно
1
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“. По така изложените доводи моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди.
В настоящия случай съдът намира, че всички посочени по-горе предпоставки са налице
по следните съображения:
От представените по делото писмени доказателства – комбинирана застрахователна
полица № ********** от 27.06.2017 г., ведно с добавък към нея и квитанции за платена
премия и свидетелство за регистрация на МПС, се установява, че към датата на настъпване
на ПТП – 07.08.2017 г. между ищеца и собственика на МПС „Нисан Кашкай“ с рег. № С е
било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“. От
представеното по делото възлагателно писмо, проформа фактура, приемо-предавателен
протокол, доклад по щета и преводно нареждане от 20.11.2017 г. се установява, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на 1898,74 лева на
сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС, което е в съответствие с Общите условия
към застрахователния договор. Ирелевантно е възражението на ответника, че полицата не е
подписана от законния представител на собственика на процесното МПС, доколкото в
случая се касае за търговска сделка, поради което следва да се съобрази разпоредбата на чл.
293 ТЗ, съгласно която разпоредба страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението и може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В
случая не е налице оспорване на договора за застраховка от никоя от страните по него
/възражението е направено от трето за договора лице – М/ и от поведението на двете страни
по договора за застраховка може да се заключи, че е налице съвпадащо тяхно волеизявление
за сключване на такъв и последващо упражняване на права и изпълнение на насрещните
задължения по него. Ето защо се налага извод, че е налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № С и период
на покритие от 27.06.2017 г. до 27.06.2018 г., включващ датата на настъпване на
застрахователното събитие.
На следващо място при съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства – уведомление – декларация за щета, декларация от водача при ПТП на
паркинг, опис на претенция, опис-заключение по щета, доклад по щета, както и
неоспореното заключение на автотехническата експертиза, се установява, че на 07.08.2017 г.
в гр. София, на паркинг на „Луфтханза техник“ на летище София – хангар 3, работници на
ответното дружество при извършване на ремонтни дейности са допуснали напръскване с боя
на процесното МПС „Нисан Кашкай“ с рег. № С. Настъпването на застрахователното
събитие се установява освен от събраните писмени доказателства, но и от показанията на
свидетеля В. Т. Т., който подробно и последователно описва мястото на събитието и
свързаните с него обстоятелства. Свидетелят изрично посочва, че в близост до паркинга се е
извършвал строеж на сграда, като работниците са боядисвали навес. От показанията му се
установява, че същите са били работници при ответното дружество. Не е налице основание
събраните по делото гласни доказателства да не бъдат взети предвид, които макар и косвени
в някаква част напълно съответстват на останалите събрани по делото доказателства, като
показанията на свидетеля за последователни, логични, непротиворечиви и добросъвестно
дадени. В същия смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в
неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за
компетентно, пълно и обективно изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС „Нисан
Кашкай“, с рег. № С, за които ищецът е изплатил обезщетение, са причинени в резултат на
процесното събитие.
2
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденото МПС
да е допринесъл за настъпване на вредите, тъй като е знаел, че в близост се извършва
строителство на сграда и има вероятност на управлявания от него автомобил да бъдат
причинени вреди с оглед твърдението за констатирани преди това случаи на увреждане на
паркирани автомобили в резултат на строителните дейности. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД
основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият
е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с
поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение
е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно
субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи водачът
на увреденото МПС да е знаел или да е бил длъжен да знае, че има опасност от напръскване
на автомобила с боя, още повече, че съгласно изложеното от свидетеля увреждането на
процесното МПС е било първият констатиран случай от няколко последователни такива
събития по отношение и на други автомобили. Не се установява мястото да е било
обозначено, респ. служителите, които са паркирали автомобилите си на паркинга да са били
предупредени по някакъв начин от страна на ответника за опасност от напръскване с боя.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД: наличие на договор за
застраховка на имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение и вреди, причинени по вина на работници на ответника при изпълнението на
работата, възложена им от него. Следователно увреденият собственик на застрахованото
МПС има срещу ответника вземане по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е
встъпил в правата на увредения по силата на факта, че на посочената по-горе дата е платил
обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
делинквента.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е
пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда. Изключение от принципа, че размерът на обезщетението при деликтна отговорност се
определя по средни пазарни цени е предвидено в правилото на чл. 17, ал. 1 от Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на
задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Цитираната
норма посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по
фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на
експлоатация до 3 години, като това се отнася и за нормовремената и стойността на
сервизния час, които се приемат изцяло съгласно чл. 19, ал. 1 от Методиката. В същия
смисъл е и практиката на въззивната инстанция (вж. напр. Решение № 442 от 18.01.2019 г.
на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр.
д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от 18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. №
11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г.
ІІ-Г с-в и др.).
Съгласно заключението на автотехническата експертиза към датата на настъпване на
ПТП увреденият автомобил е бил в експлоатация от 1 месец и 8 дни от датата на
първоначалната регистрация, като между страните не се спори, а и събраните доказателства
сочат, че процесното МПС е било ремонтирано в оторизиран сервиз. Именно предвид
3
обстоятелството, че се касае за МПС със срок на експлоатация до 3 години, то приложение
намират специалните правила на чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Съобразявайки това
обстоятелство вещото лице е определило пазарната стойност на необходимия ремонт за
възстановяване на вредите по процесното МПС на сумата в размер на 1898,74 лева. Към
тази сума следва да бъде добавено и дължимото на основание чл. 411 КЗ обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата, като съдът намира, че претендираната
сума от 10 лева е в обичайния размер за такива. Ето защо общият дължим от ответника
размер възлиза на сумата от 1908,74 лева, в какъвто размер е и претенцията на ищеца. При
това положение предявеният от ищеца иск се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването от ответника.
Между страните не се спори, а и от представената по делото покана по регресна претенция
се установява, че ответникът е получил покана за заплащане на процесната сума на
28.05.2018 г. и повторна покана – на 02.07.2018 г. Ето защо съдът намира, че с оглед
доказването на главния дълг и получаването на съобщението от ответника, същият е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, което
определено по реда на чл. 162 ГПК за процесния период от 18.08.2019 г. до 18.08.2022 г.
възлиза на сумата от 581,65 лева в какъвто размер е и предявеният иск. При това положение
акцесорната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за забава се явява
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото в общ размер на
600 лева, от които 80 лева за платена държавна такса, 350 лева за депозит за вещо лице, 70
лева за депозит за свидетел и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. В полза на
ищеца следва да бъдат присъдени и направените и претендирани в заповедното
производство разноски в общ размер на 99,81 лева, от които 49,81 лева – държавна такса и
50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора разноски в полза на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от З, с ЕИК ,, искове по реда на чл.
422 ГПК, че М, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Луи Айер“ № 2,
дължи на З, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ №
2, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата в размер на 1908,74 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ за вреди на МПС „Нисан Кашкай“, с рег. № С, причинени на 07.08.2017 г.
в гр. София, Летище София, от служители на ответника при извършване на ремонтни
дейности и бояджийски услуги, ведно със законната лихва върху сумата от 19.08.2022 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 581,65 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.08.2019 г. до 18.08.2022
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 45033/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА М, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Луи Айер“ №
2, да заплати на З, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 600 лева – разноски в
4
исковото производство и сумата в размер на 99,81 лева - разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5