Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-1 29.06.2018г.
гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд
гражданска колегия, втори въззивен състав
На шестнадесети януари 2018
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Таня Русева-Маркова
Членове: Галя Белева
мл.с. Сияна Димитрова
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1729 по описа
за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1131
от 27.07.2017г., постановено по гр. дело № 3821/2016г. по описа на Районен съд
– Бургас е отхвърлен иска на М.З.Ч. и Л.С.Ч. – двамата със съдебен адрес ***
против „Хелио-тур-С“ АД със седалище гр. Елхово,
представлявано от „ТХ Русалка Холидейз“ за приемане
за установено спрямо ответното дружество, че ищците М.Ч. и Л.Ч. са собственици
на поземлен имот с идентификатор ****.119 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, м. „М.“, землището на гр. Созопол с площ
от 3 860 кв.м., на основание давностно владение в продължение на десет
години, считано от 01.06.2006г. до 22.09.2016г.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от М.З.Ч.
и Л.С.Ч., с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и
вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което
предявеният иск да бъде уважен. В жалбата се посочва, че съдът неправилно е
оценил събраните по делото доказателства и така неправилно е приложил закона. В
жалбата се посочва, че от събраните по делото доказателства може еднозначно да
се определи, че за периода от 01.09.2006г. до 22.09.2016г. ищците владеят като
свой процесния имот, грижат се за него, стопанисват
го, охраняват го, експлоатират го сами и независимо от когото и да било друго
лице и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС за ищците е настъпила законовата
последица през месец юни на 2016г. и същите оригинерно
са придобили правото си на собственост върху парцела – имот с идентификатор
****.119 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол. В
жалбата се посочва, че са неправилни съжденията и интерпретациите на
показанията на свидетелите от страна на съда и се явява изолиран от
доказателствата по делото мотива на съда, че ищците са сключили договор за наем
след 01.06.2006г. за този имот с друго лице. В жалбата се посочва, че
цитираният договор за наем не обвързва ищците, а и след неговото оспорване
ответната страна не е ангажирала каквито и да било доказателства, че договорът
има връзка с ищците и тяхната претенция. В жалбата се претендира да бъдат
допуснати гласни доказателства чрез разпита на свидетел – С. Ч., посочен като
страна по договора за ваем, касаещ процесния мот.
Ответната
страна по депозираната въззивна жалба – „Хелио-тур-С“ АД със седалище гр. Елхово, не депозира по
делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на
жалбата. Не отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен иск от М.З.Ч. и Л.С.Ч. против „Хелио-тур-С“ АД със седалище гр. Елхово, с който се
претендира да бъде прието за установено, че ищците са собственици на следния
недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ****.119 кк
Бургас, местност „М.”, землището на гр. Созопол, площ от 3 860 кв.м. –
земеделска земя. Изрично в исковата молба се твърди, че правото на собственост
е възникнало в патримониума на ищците след изтекла в
тяхна полза придобивна давност, като се посочва, че от началото на летния сезон
на 2006г. – 01.06.2006г. ищците са решили да завладеят като свой собствен процесния имот и това владение продължава и към момента на
предявяване на исковата молба. В исковата молба се посочва, че ищците са
изолирали всяко трето лице от възможността да ползва, владее, държи чрез другиго
този имот, като са възприели дезинтересирането на
другите бивши съсобственици спрямо имота за периода от месец март – 2006г. до
настоящия момент и като са демонстрирали вътрешното си убеждение, че са
собственици на този имот – вкл. ответното дружество, то ищците са придобили
собствеността на имота съгласно закона оригинерно,
чрез давност по силата на чл. 79 от ЗС.
Ответната
страна - „Хелио-тур-С” със седалище гр. Созопол в
депозирания по делото отговор на исковата молба оспорва предявения иск и твърди,
че процесният имот е собственост на ответното
дружество. Посочва, че по отношение на недвижимия имот е постановено влязло в
законна сила съдебно решение, с което правото на собственост е признато за
дружеството и имотът е включен в капитала му като част от къмпинг „Каваци –
Смокиня“. От друга страна – в отговора се посочва, че наемателите физически
лица от момента, в който договорът за наем е прекратен през 2006г. стават
държатели на вещта и не могат да се позовават на давностно владение по
отношение на действителните собственици на имота.
По делото е
представен Договор за наем от 01.02.2009г., от който е видно, че „Хелио Тур С” АД със седалище гр. Созопол в качеството си на
наемодател е предоставил на наемателя „Туристически холдинг Русалка Холидейз” АД със седалище гр. София за временно и възмездно
ползване срещу определена в договора цена недвижими имоти, притежавани от
дружеството и представляващи туристически бази – къмпинг „Каваците” с площ от
217 400 кв.м. и съответните, находящи се в него търговски и туристически
обекти и къмпинг „Златна рибка” с площ от 58 000 кв.м. и находящите се в
него търговски и туристически обекти.
По делото е
представено Решение № 741 от 15.08.2003г., постановено по гр. дело №
2583/2001г. по описа на Районен съд – Бургас, от което е видно, че е отхвърлен
предявения от „Хелио Тур С” АД със седалище гр.
Созопол, с който се претендира да бъде осъден Г. П. К. и Е. П. Л. да предадат
на ищеца недвижим имот с площ от 3 860 дка, част от къмпинг „Каваци”,
възстановен с Решение № 1450/17.03.1999г. на ПК – Созопол като нива с площ от
3, 860 дка, десета категория, м. „М.”, землището на гр. Созопол, представляваща
имот № **60. По делото е представено и Решение № 15 от 21.06.2004г.,
постановено по въззивно гр. дело № 1414/2003г. по
описа на БОС, от което е видно, че е отменено Решение № 741 от 15.08.2003г.,
постановено по гр. дело № 2583/2001г. по описа на БРС и вместо него са осъдени Г.
П. К. и Е. П. Л. да предадат на „Хелио Тур С” АД със
седалище гр. Созопол владението върху недвижим имот с площ от 3, 860 дка,
представляваща част от къмпинг „Каваци”, десета категория, м. „М.”, имот № **60,
възстановен с Решение № 1450/17.03.1999г. на ПК – Созопол. С Решение № 114/22.03.2006г.,
постановено по гр. дело № 2430/2004г. по описа на ВКС на РБ е оставено в сила
Решение № 15 от 21.06.2004г., постановено по гр. дело № 1414/2003г. на Окръжен
съд – Бургас.
По делото е
извършена съдебно-техническа експертиза от 03.04.2017г., от неоспореното
заключение на която е видно, че поземлен имот с идентификатор ****.119 по
кадастралната карта на землището на гр. Созопол и имот с № **60 по картата на възстановената собственост на същото
землище са номера на един и същи имот.
По делото е
извършена съдебно-счетоводна експертиза от неоспореното заключение на която е
видно, че от извършена проверка в счетоводството на „Хелио
Тур С“ АД със седалище гр. София се установява, че са постъпвали плащания по
сключения договор за наем от 2009г. между „Хелио Тур
С“ АД и „Русалка Холидейз“ АД. Отделно вещото лице
посочва, че за периода от 2007г. до 2016г. са установени доказателства за
наличие на фактури за абонат ЕТ „Люси – С. Читакон“ за къмпинг „Каваци“, гр. Созопол (плащани към В и
К Бургас) в размер на обща стойност от 8 258, 12 лева, от която обща сума
са останали за плащане единствено 8, 32 лева.
По делото е
представен Договор за наем от 01.06.2007г., от който е видно, че Е. П. Л. в
качеството си на наемодател е предоставила на ЕТ „Люси
– С. Ч.”, представляван от С. И. Ч. за временно и възмездно ползване на наемателя
недвижим имот № **60, находящ
се в къмпинг „Смокиня“, община Созопол безсрочно – считано от 01.06.2007г.
По делото е
представен и Договор за наем от 15.03.2015г., от който е видно, че Г. К. Г.и Е.
К. С.в качеството им на наемодатели са предоставили за временно и възмездно
ползване на ЕТ „Люси – С. Ч.”, представляван от С. И. Ч. в качеството му на наемател имот с идентификатор
***.119, като в договора изрично е записано, че имотът се отдава считано от
01.06.2016г. без фиксиран срок и може да бъде прекратен по желание на една от
страните с предизвестие от един месец.
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан Л. Л. Ч.
(син на ищците – М.Ч. и Л.Ч.), от показанията на когото се установява, че
неговите родители са собственици на място в землището на гр. Созопол, м. „М.”,
като имотът е земеделска земя с площ от 3, 800 дка и в него са разположени бунгала,
санитарни помещения и офис, ползва се като къмпинг. Свидетелят посочва, че
неговите родители са наели имота през 2004г. от Е. Л., която впоследствие е
заявила, че вече не е собственик на имота, тъй като ВКС се е произнесъл, че
имотът е на „Хелио Тур С” АД и се е оттеглила от
имота, при което неговите родители са отишли, за да разговарят с управителя на
целия къмпинг „Каваци”, който от своя страна им е казал, че има проблеми с апортната
вноска и няма да се занимава с това място и тъй като родителите му са вложили
парични суми за изграждане на къмпинга са продължили да стопанисват имота до
2016г. Свидетелят сочи, че за периода от 2006г. до септември – 2016г. приходите
от къмпинга са били лично за тях, не са се отчитали пред никого. Свидетелят
сочи, че няколко пъти е имало претенции от други лица за имота на неговите
родители, управителят на „Хелио Тур С” АД след една
или две години се е върнал, но те са му казали, че имотът е техен и са го
изгонили. Свидетелят посочва, че на 22.09.2016г. в имота са пристигнали
непознати лица, които са ги изгонили, заплашили са ги да не се връщат в имота и
на оградата са поставили свои обозначителни знаци.
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан И. Е. И., от показанията на когото се
установява, че се познава с М. и Л. Ч. от месец юни 2004г. и сочи, че всяка
година в къмпинга е имало подобрения и когато са започнали да правят
инвестициите са им казали, че къмпинга е техен. Свидетелят сочи, че всяка
година през лятото са се отбивали, за да се видят с М. и Л. Ч..
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан П. П. Е., от показанията на когото се
установява, че работи в „Туристически холдинг „Русалка Холидейс”
ЕООД и сочи, че имат договор за наем с „Хелио Тур С”
с предмет на договора къмпинг „Каваци” – 217 дка от февруари – 2016г. Посочва,
че първият договор за наем е сключен през 2009г., който е продължен с три
години, впоследствие е сключен договор за наем през 2013г. и е продължен с още
три години.
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана М. В. М., от показанията на която се
установява, че работи като управител на Къмпинг „Каваци“ от 2013г. въз основа
на трудов договор с „Русалка Холидейз“ ЕООД, познава М.
и Л. Ч. и знае за терена, тъй като има непрекъснати спорове с „Хелио Тур С“ и тези лица. Свидетелката посочва, че за този
имот е имало непрекъснати спорове откакто тя е започнала да работи като управител
на дружеството-наемател.
Пред настоящата инстанция е
представено Решение № ІV-80 от 03.11.2017г., постановено по гр. дело № 613/2017г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, по силата на което е отменено Решение № 101
от 23.01.2017г., постановено по гр. дело № 5423/2013г. по описа на Районен съд
– Бургас и е отхвърлен иска на Л.Ч. и М.Ч. за осъждане на „Хелио
Тур С“ АД на основание чл. 76 от ЗС да предаде на ищците отнетото им на
22.09.2016г. по насилствен начин владение върху недвижим имот с идентификатор
****.119 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, целият
имот с площ от 3 860 кв.м., находящ се в м. „М.“,
гр. Созопол.
На
основание чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
На
основание чл. 69, ал. 1 от ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
С
оглед приетото в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г., постановено по
тълкувателно дело № 1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 от ЗС се характеризира с
два основни призната – обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта
(corpus) и субективен – намерение да се
държи вещта като своя (animus domini). При държането фактическата
власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според
презумпцията на чл. 69 от ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не
докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна
презумпция. Законодателят е установил оборимата
презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението
за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед
на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен
факт, а именно субективният признак на владението – намерението да се държи
вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт – обективния признак на
владението – упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я
приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го
задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува
и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички
оборими законни презумпции, доказателствената тежест
се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.
В
цитираното решение се приема, че владението е факт, а не право и като
фактическо състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част
от съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика
право да упражнява фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо
от намерението му. С цитираното решение
се приема, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно
този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си.
С
Решение № 41 от 26.02.2016г., постановено по гр. дело № 4951/2015г. по описа на
ВКС на РБ по реда на чл. 290 от ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса за необходимостта
да се демонстрира промяна в намерението за своене на
имота спрямо собственика при наличие на основание за упражняване на фактическа
власт към момента на установяването й. С цитираното решение е прието, че
въпросът, произнасянето по който е обосновало наличието на основание за
допускане на касационно обжалване, касае приложимостта на презумпцията по чл.
69 от ЗС в хипотеза, при която е налице основание за упражняване на
фактическата власт върху недвижим имот към момента на установяването й, и
необходимостта да се демонстрира промяна в намерението, с което тази фактическа
власт се упражнява спрямо собственика. По така поставения въпрос, ВКС на РБ
приема, че ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт
върху недвижим имот към момента на установяването й (допускане от собственика),
презумпцията на чл. 69 от ЗС следва да се счита оборена. За да се приеме, че
упражняваната фактическа власт представлява владение, упражняващото фактическа
власт лице следва да демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на
имота. Ако собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето
лице, упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по
смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС – налице е основание вещта да се държи не за
себе си, а за другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт
във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в
намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на
собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост
фактическата власт с намерение за своене следва да
бъде упражнявана явно. Това разрешение следва да намери приложение и в
отношенията между лицето, което е придобило право на собственост върху вещта по
силата на прехвърлителна сделка и лицето, което поддържа, че е установило
самостоятелна фактическа власт върху имота с намерение за своене
след сключването на сделката по волята на прехвърлителя, както и ако помежду им
съществува уговорка за ползването. В този смисъл е и Решение № 12/19.02.2014г.,
постановено по гр. дело № 1840/2013г. по описа на ВКС на РБ, в което е прието,
че в хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на
правно основание (сключен договор за заем за послужване по чл. 243 от ЗЗД) и
липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя и
трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69 от ЗС не
намира приложение. В своето решение, цитирано по-горе, ВКС на РБ приема, че
презумпцията по чл. 69 от ЗС намира приложение само когато по естеството си
фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването си.
От
събраните по делото доказателства по отношение на конкретния недвижим имот – имот
№ **60 по картата на възстановената собственост на землището на гр. Созопол
(понастоящем имот с идентификатор ****.119 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Созопол) се установява, че по силата на сключен
Договор за наем от 01.06.2007г. имотът е отдаден за временно и възмездно
ползване на ЕТ „Люси – С. Ч.“ в качеството му на
наемател от Е. П. Л. в качеството й на наемодател.
По
делото от събраните гласни доказателства се установява и обстоятелството, че
няколко години преди да бъде сключен този договор – М. и Л. Ч. са наели този
имот от Е. Л., но след като тя е била осъдена по силата на съдебно решение да
предаде имота на „Хелио Тур С“ АД се е оттеглила от
имота и М. и Л. Ч. са разговаряли с Управителя на „Хелио
Тур С“ АД и след като той им е казал, че няма да се занимава с това място те са
продължили да стопанисват имота и това е продължило до 2016г. От свидетелските
показания се установява и обстоятелството, че една или две години след
проведения разговор между Управителя на „Хелио Тур С“
АД и М. и Л. Ч. дружеството се е опитало да влезе в имота, но не е успял, тъй
като те са го изгонили от имота.
Безспорно
е, че е предявен положителен установителен иск против „Хелио
Тур С“ АД, с който ищците претендират да бъде установено правото им на
собственост, възникнало вследствие на изтекла в тяхна полза давностно владение.
В конкретния случай ищците следва да установят необезпокоявано владение в
продължение на повече от десет години спрямо ответното дружество. Безспорно е и
обстоятелството, че ищците сочат, че те са започнали да държат имота, тъй като
същият е бил отдаден под наем от лице на име – Е. П. Л., която впоследствие –
въз основа на влязло в законна сила съдебно решение на дата – 22.03.2006г. е
осъдена да предаде процесния имот на ответното по
делото дружество - „Хелио Тур С“ АД. По делото са
налице доказателства, че имотът не е бил отдаден под наем на двамата ищци – М.
и Л. Ч. (както изрично се твърди в исковата молба), а на друго лице – ЕТ „Люси – С. Ч.“, за което лице впоследствие от свидетелските
показания се установява, че е дядо на разпитания по делото свидетел Л.Ч. (който
от своя страна е син на ищците – М. и Л. Ч.). В тази връзка, настоящият състав
намира, че началният момент, от който е могло да се противопостави владението
на ответното дружество е датата на влизане в сила на съдебното решение по гр.
дело № 2583/2001г. по описа на Районен съд – Бургас, а именно – 22.03.2006г., въз
основа на което съдебно производство е оставено в сила Решение № 15 от
21.06.2004г., постановено по гр. дело № 1414/2003г. по описа на БОС, по силата
на което Е. П. Л. и Г. П. К. са осъдени да предадат на „Хелио
Тур С“ АД владението върху недвижим имот с площ от 3, 860 дка, имот № **60,
представляващ част от къмпинг „Каваци“, м. „М.“. По делото от събраните гласни
доказателства не може да се установи началният момент, от който е започнало
владението на процесния имот, тъй като както бе
отбелязано по-горе има данни, че имотът е отдаден под наем на ЕТ „Люси – С. Ч.“. В случай, че се приеме, че М. и Л. Ч. са
стопанисвали този имот като наематели в съвместна дейност с едноличния
търговец, то те безспорно са имали качеството на държатели на имота и по делото
не се установява от кой момент е трансформирано тяхното държане в намерение да
се свои имота като свой собствен. Нещо повече – по делото са представени
доказателства и за последващо сключване на договори за наем с едноличния
търговец – през 2007г. и през 2015г., които разколебават твърденията на ищците
за намерение да своят процесния имот.
В
случай, че се приеме, че М. и Л. Ч. са започнали самостоятелно да стопанисват процесния имот (отблъсквайки и едноличния търговец, който е
сключвал през годините договори за наем) то по делото също няма данни от кога е
трансформирано тяхното намерение, тъй като по делото са налице доказателства,
че те са разговаряли с представители на ответното дружество „Хелио Тур С“ АД (без по делото да има данни точно кога е
станало това) за статута на имота и
неговото евентуално ползване, което също е индиция
за тяхното намерение да държат имота чрез другиго, а не да го своят като свой
собствен.
По
делото от събраните доказателства се установява и обстоятелството, че ответното
дружество е отправяло своите претенции за ползването на имота спрямо М. и Л. Ч.,
поради което и не може да се приеме, че за твърдяния
период от време ищците са упражнявали необезпокоявано владение по отношение на
имота. По делото има и данни, че ответното дружество е отдавало през годините
този имот под наем, като видно от представеното по делото заключение на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза дължимата наемна цена е
плащана и осчетоводявана в счетоводствата на двете дружества, поради което и
може да се приеме, че представените договори за наем касаят именно периодите, за
които са сключени и не се касае за писмени доказателства, които са съставени по
повод водения спор, а са такива, които биха могли да се противопоставят на ищцовата страна.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид всички събрани по делото доказателства,
настоящата инстанция намира, че по делото не се установява по безспорен начин
ищците по делото да са упражнявали явно и необезпокоявано владение върху процесния имот за периода от 01.06.2006г. до 22.09.2016г.,
поради което и не може да се приеме, че в тяхна полза е изтекла десетгодишна
придобивна давности и не може да се приеме, че правото на собственост по
отношение на имот с идентификатор ****.119 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Созопол (имот № **60 по картата на възстановената
собственост на землището на гр. Созопол) е възникнал в техния патримониум. Мотивиран от изложеното, настоящият състав
намира, че предвид недоказаността на владението в полза на ищците по делото,
предявеният иск, с който се претендира да бъдат признати за собственици на процесния недвижим имот по отношение на ответната страна -
„Хелио Тур С“ АД е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че
направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи
напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено, като на
основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите, отразени
в първоинстанционното решение.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът не следва да се произнася по отношение на
направените разноски от ответната страна по въззивната
жалба, тъй като такива не са поискани.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1131 от 27.07.2017г.,
постановено по гр. дело № 3821/2016г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.