Решение по дело №1766/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1854
Дата: 26 май 2022 г.
Съдия: Ваня Ангелова Горанова
Дело: 20221110201766
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1854
гр. С., 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20221110201766 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „М.Б.“ ЕООД, представлявано от П. П. П.
срещу наказателно постановление /НП/ № К-040963 от 21.12.2021 г., издадено
от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Перник,
Кюстендил, Блгоевград със седалище гр.София към ГД „Контрол на пазара“
към Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на жалбоподателя на
основание чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. за нарушение по чл.68г, ал.1, вр. чл. 68в,
ал.1 от ЗЗП.
В жалбата се прави искане атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че при
съставяне на АУАН и при издаване на НП не са спазени изискванията
относно задължителното съдържание, съгласно чл.57, ал.1, т.13 от ЗАНН във
връзка с изменението на закона, както и че административнонаказващият
орган не се е произнесъл по института „маловажен случай“.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и
1
не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, като
жалбата се оспорва, с искане за потвърждаване на НП. В писмено становище
от 03.02.2022 г. се отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение; алтернативно се претендира прекомерност на адвокатско
такова.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното
наказателно постановление, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
В КЗП е постъпила жалба от потребител, като на 19.08.2021 г. е
извършена проверка на „М.Б.“ ЕООД – проверен е магазин, находящ се в
гр.София, ж.к.“Д.“, до бл.311. Направена е контролна покупка, преди
легитимация – на извара „М.“ /опакована на 19.08.2021 г., цена за килограм-
4.99 лв., нетно количество 0.352 кг., цена за 0.352 кг.-1.76 лв., с липсваща
описана тара и след приспадната тара-нетно количество 0.342 кг.-1.71 лв./;
„Салата чушки нарязани с чесън“ / цена за килограм-7.50 лв., нетно
количество 0.414 кг., цена за 0.414 кг.-3.11 лв., с липсваща описана тара и
след приспадната тара-нетно количество 0.404 кг.-3.03 лв./; „Маслини зелени
пълнени с бадем“ /цена за килограм-10.15 лв., нетно количество 0.196 кг.,
цена-1.99 лв., с липсваща описана тара и след приспадната тара-нетно
количество 0.188 кг., крайна сума за плащане 1.91 лв./. Извършена е
констатация за това, че след измерване на грамажа, в същия е включен и
грамажът на тарата, като дружеството е поставило информация на видно за
потребителя място, че всяка опаковка се остойностява допълнително на каса,
но при измерване на закупеното количество хранителен продукт, същият е
измерен заедно с опаковката, като по този начин потребителят заплаща по-
висока цена от обявената за килограм на съответния продукт. Проверяващите
заключили, че потребителят търпи неоправдани финансови загуби, с което се
променя икономическото му положение и той е поставен в условията на
недобросъвество и непрофесионално отношение от страна на„М.Б.“ ЕООД,
като при закупуване на стоката освен, че опаковката се заплаща на каса,
теглото на същата се измерва и заплаща и заедно с количеството на избрания
хранителен продукт. Извършена е преценка за това, че преди претегляне на
2
поисканото количество от готовите ястия на електронната везна, продавач-
консултантът не е извадил теглото на празната пластмасова опаковка,
въпреки че е имал тази възможност.
Изискани са относими документи от дружеството-жалбоподател.
Изготвен е констативен протокол и протокол за проверка на документи към
него. Постъпило е писмено становище от жалбоподателя, във връзка с
констативния протокол.
Във връзка с установеното по-горе е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 040963 от 15.09.2021 г., връчен на
упълномощено лице на 20.08.2021 г. Въз основа на същия е издадено
процесното НП срещу жалбоподателя, с което на същия на основание чл.83,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лв. за нарушение по чл.68г, ал.1, вр. чл. 68в, ал.1 от
ЗЗП.


По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на свидетеля Д. К. Д., констативен протокол
и протокол за проверка на документи към него, заповеди за компетентност,
писмено становище,копия от касови бонове, както и от останалите материали
по делото.
Съдът цени показанията на свидетеля Д., които потвърждават
констатациите по АУАН, като логични, последователни и непротиворечиви,
те намират подкрепа в останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, събрани и приобщени
по предвидения в закона ред.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
3
контрол административно-наказателен акт, в законоустановен срок, с оглед на
което се явява процесуално допустима.
В това производство районният съд има за задължение да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът
констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление
са издадени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност,
съгласно приложени заповеди за компетентност. Спазена е предвидената от
закона писмена форма и съдържание, спазени са и давностните срокове,
визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на акт и
издаване на наказателно постановление. В наказателното постановление ясно
са посочени всички факти относно съставомерните признаци на вмененото на
дружеството нарушение, както и допълнителните относими към него
обстоятелства. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да
разбере, за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си. Налице е съответствие между обстоятелствената
част на акта за установяване на административно нарушение с
обстоятелствената част на наказателното постановление. Налице е и редовна
процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
При извършената цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваното наказателното постановление съдът установи, че при издаването
на същото не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
ограничават правото на защита на жалбоподателя и да са самостоятелно
основание за отмяна на издаденото НП.
По съществото на спора съдът намира следното:
Основният фактически състав на нелоялната търговска практика по чл.
68г, ал. 1 от ЗЗП изисква кумулативното наличие на три елемента: да е
налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги /§ 13,
т. 23 във връзка с т. 29 от ДР на ЗЗП/; тази търговска практика да
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност /§ 13, т. 28 от ДР на ЗЗП/, и прилаганата търговска практика
да променя или да е в състояние да промени съществено икономическото
4
поведение на средния потребител или на средния член от групата
потребители, когато търговската практика е насочена към определена група
потребители /§ 13, т. 31 във връзка с т. 25 от ДР на ЗЗП/. В българското
законодателство не съществува легална дефиниция на понятието "среден
потребител". То се определя в Директива 2005/29/ЕО от 11.05.2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар, чиито разпоредби са въведени в ЗЗП. Така в
т. 18 от преамбюла на Директивата е посочено, че "среден потребител" е този
потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително
наблюдателен и предпазлив, като се отчитат обществените, културни и
лингвистични фактори. Наличието на всички тези предпоставки се
установява в настоящия случай от съвкупната преценка на доказателствата,
съдържаща се в административната преписка, и тези, приобщени в хода на
съдебното производство. Представянето на цената за нетното количество на
дадена стока е основната информация, въз основа на която потребителят
взема решение за закупуване на дадена стока. С включването на тарата при
изчисляване на стойността цената на крайния продукт, който потребителят
закупува, се променя, както е видно и от касовите бонове, приобщени към
преписката. От друга страна, не е обсъдено приложението на института на
чл.28 от ЗАНН, и доколкото в следствие на извършеното нарушение се
проявява разлика в цените в размери между 0.05 и 0.08 лева – в обжалваното
НП липсват аргументи, относно тежестта на нарушението, предвид
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, съгласно която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В ЗАНН няма легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, затова с
оглед препращащата норма на чл.11 от същия закон следва да намери
приложение легалното определение на това понятие, визирано в чл.93, т.9 от
НК: извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни
последици или незначителността им и другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от същия вид. Неоправданите финансови
загуби, пр.пени от потребителя и съставляващи вредоносния резултат,
безспорно са в малки размери. Заедно с другите установени обстоятелства в
5
съвкупност - включително писмени бележки на жалбоподателя, представени в
следствие извършената на 19.08.2022 г. от КЗП проверка, в които се посочва,
че причината за вредоносния резултат е неправилно функциониране на
електронната везна - се определя ниска степен на обществена опасност,
поради което и случаят е следвало да бъде определен като маловажен. При
издаване на наказателното постановление АНО не е проверил дали са налице
условията за прилагане на чл.28 от ЗАНН. В правомощията на съда в
настоящото производство е да провери изцяло правилността на обжалвания
акт, включително да подложи на съдебен контрол законосъобразността на
преценката по чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ № К-040963 от 21.12.2021 г., издадено от директора на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Перник, Кюстендил,
Блгоевград със седалище гр.София към ГД „Контрол на пазара“ към Комисия
за защита на потребителите /КЗП/, с което на жалбоподателя на основание
чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лв. за нарушение по чл.68г, ал.1, вр. чл. 68в, ал.1 от
ЗЗП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6