Р Е Ш Е Н И Е № 183
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 29.06.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от деветнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №105 описа на
ПАС за 2020 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК.
Обжалва се постановеното решение
№470 от 25.10.2019 г. по търг.дело №324/2018 г. по описа на Окръжен съд С.З. в
частта, с която е осъдено застрахователното дружество да заплати
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000
лв. до 20 800 лв. / или за 8 800 лв./, ведно със законната лихва,
считано от 07.06.2016 г.
Недоволен от така постановеното
решение в обжалваната му част е останал жалбоподателят З.А.Д.Д.Б.:Ж.З. АД,
който е подал въззивна жалба.
Счита, че
решението в обжалваната му част е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи
се в следното: допуснал е нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, като е
надценил търпените болки и страдания от ищеца, определил е прекомерно по размер
застрахователно обезщетение, не е съобразил, че не са установени твърденията за
психически увреди и стрес, занижил е размера на приноса на база установените
факти по делото, като размерът на обезщетението
не съответства на приноса от страна на ищеца за настъпване на процесното
ПТП.
Счита и, че решението е неправилно досежно
началният момент, от който се присъжда
лихва върху обезщетението. В тази връзка е изложил подробни съображения.
Моли да се отмени решението в обжалваната осъдителна
част, след което се отхвърли исковата претенция с произтичащите от това последици досежно лихвата и разноските. В
условие на евентуалност, ако се намери въззивната жалба за частично
основателна, да се намали размера за застрахователното обезщетение. Моли да се вземе отношение по отношение на
началния момент, от който се дължи законна лихва за забава. Претендира
разноските, вкл.юрисконсултско възнаграждение.
Срещу
въззивната жалба е постъпил отговор от Т.И.П., чрез пълномощника му адвокат Е.Е.
***, в който се изразява становище за неоснователност на оплакванията във въззивната
жалба и моли да не се уважава. Изложил е подробни съображения. Направено е
искане за присъждане на адвокатсто възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Съдът,
след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както
и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Първоинстанционното решение е
връчено на жалбоподателя на 25.11.2019 г. Въззивната жалба е подадена чрез куриер на 06.12.2019 г. Ето защо е депозирана в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Отнася се до размера на присъдено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП за разликата над 12 000
лв. до 20 800 лв., до процента на съпричняване от страна на пострадалия
ищец по повод възражение на ответника, до началния момент, от който започва да
тече лихва за забава.
Видно от данните по делото, предявена е искова молба от Т.И.П. за
заплащане на обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ за причинените му неимуществени
вреди – болки и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие ПТП от 07.06.2016
г., причинено от противоправно поведение на Н. С. С. при управление на лек автомобил с марка С., модел И., с
рег.№** **** **, застрахован при ответното застрахователно дружество със
застраховка Гражданска отговорност. По случая било образувано досъдебно
производство №****-**-*** от **** г. на сектор П.П.при ОД на МВР С.З. и прокурорска
преписка №**** от **** г. по описа на РП С.З., прекратени по искане на
пострадалия.
Ищецът
твърди, че в резултат на посоченото ПТП са му причинени телесни увреждания –
счупване на костите на лявата подбедрица, представляващо трайно затруднение на
движенията на левия му крак. Бил приет в болница и хоспитализиран за оперативно
лечение. Под интубационна анестезия е било извършено открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Фрактурата се репонирала и
синтезирала със заключваща плака за тибия. След изписването от болницата било
невъзможно да извършва движения с левия
крак, изпитвал силни болки в него. Постъпил в отделение по физикална и рехабилитационна медицина,
където били проведени 2 курса на рехабилитационна програма. Въпреки 22-дневният
престой в болница и след изписването му продължавал да бъде с много болезнени и
ограничени движения, нуждаел се от постоянни грижи, не можел да се обслужва
сам. Твърди също така, че в
продължение на повече от три месеца се
придвижвал с патерици и проходилка, след това – с бастун. Движенията били
трудни, не можел да сяда, трудно ставал и движенията го натоварвали. Оздравителният
процес протичал бавно с болки в левия крак, което налагало прием на
обезболяващи лекарства. Освен
посочените телесни увреждания, изпитвал вследствие на болките от същите, и ред
неудобства, като трудно придвижване, липса на нормален сън и грижи за
домакинството. Изпитал и силен стрес, а понастоящем страх от пресичане на улици,
от коли.
Твърди,
че в резултат на ПТП са му причинени радикално и необратимо разстройство на
здравето, лишен е от воденето на живот, еквивалентен на този на здравите хора.
Изправен е пред болки и страдания до края на живота си. Към насотящия момент
продължава да има болки и подуване в лявата колянна става и подбедрица, в левия
глезен, има ограничени движения в лява колянна става, придвижва се с бастун.
Предстои му операция за изваждане на фиксиращия имплант, поставен в областта на
лявата подбедрица, всичко това съпътстващо с допълнителни физически и душевни болки и страдания.
Посочва, че е отправил претенция до
застрахователя с вх.№1301/22.05.2018 г., която е отказана, с което обосновава
правния си интерес от воденето на иска.
Видно от отговора, ответникът оспорва иска и
прави възражение за съпричиняване. Счита, че ищецът е пресичал на необозначено
място, като внезапно е изкочил на пътното платно, като това негово нарушение се
намира в пряка причинно следствена връзка с ПТП и травматичните последици от
него.
Първоинстанционният
съд е приел, че са налице предпоставките
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и е определил обезщетение
при условието на чл.51,ал.2 от ЗЗД с 20% съпричиняване. Посочил е законна лихва
от датата на увреждането. Така е достигнал до извод за основателност на
исковата претенция до 20 800 лв., като е отхвърли иска за разликата до
26 000 лв. Предмет на въззивното производство е размерът на определеното
обезщетение за разликата над 12 000 лв. до 20 800 лв. и процент на
съпричиняване.
За установяване на твърденията относно
причиненото увреждане от ПТП и последвалите болки и страдания, както и за
възражението за съпричиняване страните са ангажирали писмени и гласни
доказателства, както и експертизи – съдебно-техническа и съдебно-медицинска
експертизи, в съответствие с разпределената им доказателствена тежест.
Несъмнено от представените писмени
доказателства - констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за
оглед на местопроизшествие, постановление за прекратяване на наказателно
производство, медицинска документация се установява възникването на ПТП на
07.06.2016 г., настъпили увреждания за ищеца, посочени в исковата молба,
причинно –следствената им връзка с поведението на посочения водач.
От констатациите на съдебно-техническата
експертиза се установява механизмът на ПТП. Водачът на автомобила е предприел
изпреварване на колона от автомобили в района на вход/изход Б. и е преминал
в лентата за насрещно движение при
наличие на двойна непрекъсната разделителна линия и в условия на временна
организация на движението. В същия момент, между колоната от изпреварвани
автомобили, от тротоара на временно обособената спирка на градския транспорт
пешеходецът-ищец е предприел пресичане на платното за движение от запад на
изток при липса на обособена в тази зона пешеходна пътека. Така се е стигнало
до ПТП, като водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП при скоростта му на движение, като реагира чрез
спиране в лентата си за движение към момента, в който е имал обективната
възможност да забележи пострадалия пешеходец. Закъснял е с реакцията си повече
от 1,5 с. Вещото лице е посочило и техническите причини за настъпване на ПТП, а
именно предприетото изпреварване от водача на лекия автомобил на колона от
автомобили при двойна непрекъсната осева линия, закъснялата реакция
на водача, пресичане на платното за движение от пострадалия.
Във връзка с механизма на ПТ е
разпитан свидетелят Н. С. С., причинителят на ПТП. От показанията му се
установява, че имало много коли в колона и той се опитал да завие към магазина.
Тогава видял пешеходеца, който минал между колите, с периферното си зрение,
натиснал клаксон и спирачки едновременно, но нямало реакция от негова страна.
Нямало пешеходна пътека, както и
поставени пътни знаци и маркировка, имало голямо движение и много коли,
тъй като се ремонтирала улицата. От документите разбрал, че се движил с 40-50
км/ч., като важало правилото за скорост в градски условия.
Представени са проект и схема от
Община С.З. относно временната организация на движението, съгласно които не е
предвидена пешеходна пътека до временната спирка, както и в зоната на пресичане
на пешеходеца. Така изводите на вещото лице кореспондират с представените писмени
доказателства и следва да бъдат кредитирани при изграждане на изводите от съда,
включително и относно двойната
непрекъсната осева линия.
От констатациите на съдебно-медицинска експертизи се
установяват уврежданията на ищеца.
Видно от заключението на вещото лице Б., ищецът е получил
счупване на двете кости костите на лявата подбедрица при ПТП - голям и
малък пищял, което е причинило трайно затрудняване движението на долния ляв крайник за повече от 30 дни по
смисъла на чл.129 от НК. Възстановяването трае около 7-8 месеца. Към момента металната плака все още не е свалена, като
отстраняването зависи от степен на възстановяване и скорост на възстановителните процедури при възрастен
пациент, както и от преценката на лекуващия лекар. В случая пациентът имал
ограничена флексия - сгъване, от което може да се направи извод, че основната
функция на крайника - ходенето, е възстановена. Възможно е пациентът да изпитва болки. Обичайно
счупванията на кости в по-напреднала възраст зарастват бавно и след това
болковият синдром е редовно явление, особено при промяна на климата.
Липсват данни за много фрагментарно
счупване.
Съдът
кредитира тези констатации, тъй
като са изготвени на база медицинска
документация и преглед на ищеца. Ето защо, следва да се приемат настъпилите
увреждания, степента
им, механизма на настъпване, период на лечението им.
Разпитана са и свидетели за
състоянието на ищеца в резултат от ПТП. От показанията на свидетеля М. П.,
съпруга на ищеца, се установява, че
тя посочва състоянието му веднага след
ПТП и след изписването му от болницата.
Бил на подлога доста дълго време
около5-6 месеца и тя го миела и обслужвала, тъй като имал силни болки в
крака, не смеел да се обръща. После взели проходилка, патерици, канадки, все
още ползвал помощни средства, като най-дългото разстояние, което можел да
измине сам с помощните средства е да слезе до пейките долу и да обиколи блока, за разлика от преди,
когато излизал на кафе и разходки всеки ден.
Тези показания се потвърждават от показанията на другия разпитан
свидетел по делото И.П.. Около 4-5
месеца били необходими, за да може с две патерици да достига до банята и
обратно. Бил получил стрес и се страхувал да стъпи на крака си. В момента
стъпвал с една канадка, но максималното разстояние за изминаване е не повече от 60-70 метра пред блока и около
него. Не може да ходи пеш до центъра, както преди всеки ден.
Съдът
кредитира свидетелските показания, като непротиворечиви, непосредствени, дадени
от хора, които са се грижили за ищеца ежедневно. Те съответстват и на
констатациите на съдебно-медицинската експертиза.
Въз основа на така събраните
доказателства се установяват настъпилите увреждания на ищеца в резултат на ПТП
и техния характер, наличните болки и страдания към момента на ПТП, по време на
оздравителния процес и след това. Несъмнено
счупването на долния ляв крайник представлява средна телесна повреда, която е
довела до трайно затрудняване на движението му, като към настоящия момент не се
е достигнало до обичайния начин на живот
на ищеца – ежедневни разходки пеша до центъра на града и срещи с приятели. Той
може да най-много да обикаля около блока не
повече от 60-70 метра с помощно средство. Установява се и, че е изпитвал страх
в резултат на ПТП, включително страхувал се да стъпва на крака си. Изпитвал и
болки, които с оглед възрастта му ще са редовни и ще зависят от времето.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на увреждането от
ПТП следва да се определи по критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД на
база преценка на конкретните обективно
съществуващи обстоятелства, установени по делото, като
се отчетат причиненото телесно увреждане,
интензитета му, влиянието му върху личността на пострадалия, времето за
възстановяване, изпитаните болки при възникване на ПТП, на лечението и към
настоящия момент, жизнеспособността на пострадалия, нормативно определените
лимити на застрахователните компании, социално икономическите условия в
страната, както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в
конкретния случай. При отчитане на всички тези критерии, справедлив размер в
съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява исковата сума от 26 000 лв. при положение, че е
причинена средна телесна повреда с общ период на оздравяване около 7-8 месеца,
която не е отшумяла напълно и ще оказва влияние до края на живота на
пострадалия. Следва да се имат предвид коренната промяна на начина на живот,
предстоящо оперативно лечение, зависещо от възрастта му,
възрастта
на пострадалия.
По отношение процент на съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД и
след преценяване на събраните доказателства, се установява, че водачът на лекия
автомобил, блъснал пешеходецът, основно е причинил ПТП, тъй като е предприел изпреварване на колона
от автомобили при двойна непрекъсната осева линия и е имал закъснялата
реакция в случая.
С оглед гореизложеното, въззивна жалба се явява неоснователна относно прилижението на чл.52 от ЗЗД и определяне на процент на съпричиняване от страна на пострадалия.
Претендираното и присъдено застрахователно
обезщетение е в съответствие със събраните доказателства по делото и
установената фактическа обстановка, с критерия за справедливост в чл.52 от ЗЗД.
Не е прекомерно на база конкретно установените факти и обстоятелства по делото.
Определеният процент на съпричиняване 20 % не следва да се увеличава, тъй като
основната причина за ПТП и за уврежданията в негов резултат е поведението на
водача на лекия автомобил. Ето защо и тъй като не се установяват оплакванията
във въззивната жалба, същата следва да се остави без уважение, като се потвърди
постановеното решение в обжалваната му осъдителна част досежно размера на
присъденото обезщетение 20 800 лв.
По отношение на началния момент за присъждане
на законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение се установява,
че застрахователният договор е сключен на 12.01.2016 г., а застрахователното
събитие е от 07.06.2016 г. Договорът и
събитието са при действието на КЗ от
2016 г. и следователно неговите норми са приложими към настоящия случай. Съгласно
чл.429 от КЗ, застрахователят отговаря за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал. 3. Съгласно посочената алинея, в този случай лихвите за
забава плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума, като
същите са дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От данните по делото
се установява, че застрахователната претенция е предявена пред застрахователя
на 22.05.2018 г. При така установената нормативна уредба и при тези данни следва началният момент на
законна лихва да е от датата 22.05.2018 г. Като е определил друг момент -
датата на увреждането, окръжният съд не се е съобразил със закона, поради което
оплакванията на жалбоподателя относно последиците от присъждане на
застрахователно обезщетение за началния момент на дължимата законна лихва са
основателни. В тази част решението следва да се отмени, като се посочи друг
начален момент на законна лихва, а именно датата 22.05.2018 г.
По отношение на разноските -
Ответникът е претендирал разноските,
изразяващи се в присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв. Приложен е договор за
безплатна адвокатска помощ. Ето защо и с оглед резултата на делото, и съобразно
обжалвания интерес 8 800 лв. на пълномощника на ответника следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 602 лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №470 от
25.10.2019 г. по търг.дело №324/2018 г. по описа на Окръжен съд С.З., с което е
постановено ЗАД Д.Б.:Ж.З. да заплати на Т.И.П. застрахователно обезщетение в размер
на 20 800 лв. за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от
телесни увреждания – счупване на костите на лява подбедрица, в резултат на ПТП,
ведно със законната лихва, като
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която е определена начална дата на
дължима законна лихва, считано от 07.06.2016 г., и
вместо това ПОСТАНОВЯВА: считано от
22.05.2018 г.
ОСЪЖДА
ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД да заплати на адвокат Е.Д.Е. адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 602 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.