Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Гр.В.Търново , 27.01.2009 г.
Великотърновският районен съд,, девети състав , в публичното заседание
на двадесет и шести януари , две хиляди и девета година ,
В състав: районен
съдия- Й.В.,
При секретаря Д. С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1400
по описа за 2008 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът С.А.К. чрез пълномощника си – адв. П.Ч. излага в исковата си молба, че с ответницата К.П.
Казагьозова са сключили граждански брак на 28.07.1991 г., от който
имат родено едно дете – Илхан Сергеев К. - непълнолетен. След
сключването на брака съпрузите заживяват самостоятелно в гр. Ловеч, където се
ражда и детето им След 1998 г. съпрузите заминават в чужбина. Устройват се в
Швейцария, където работят. Детето им остава в България, а за него полага грижи
основно майката на ищеца. Преди няколко години отношенията им се влошават.
Ответницата установява извънбрачна връзка и заживява отделно с друг мъж.
Продължават да работят в Швейцария, но живеят разделено. При връщането си в
България също не живеят заедно – ответницата при родителите си в с. Черни вит,
а ищецът – в гр. Горна Оряховица. Детето учи и живее постоянно в Швейцария,
като посещава и двамата родители. С оглед гореизложеното, С.А.К. моли съдът да
постанови решение, с което на основание чл. 99, ал. 1 СК, да прекрати сключения
граждански брак между съпрузите, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и
на двамата съпрузи, а титулярството на упражняването на родителските права да
бъде предоставено на майката, като за бащата да бъде постановен подходящ режим
за лични отношения, както и да се присъди ищецът да заплаща месечна издръжка в
размер, съответен на възрастта и нуждите на детето. След развода ищецът желае
ответницата да възстанови предбрачното
си фамилно име – П., заявява, че семейно жилище нямат.
В съдебно заседание ищецът лично и с
пълномощника си- адв.Б.Ч. , поддържа
брачния и небрачния искове.
Ответницата не се явява ,представвлява се
от назначения й особен
представител- адв.Ю.Д., която заявява , че
не би могло да се приеме, че е доказана вина на жената за
дълбокото и непоправимо разстройство на
брака , респ. , че тя е установила извънбрачна връзка с друг мъж.
Съдът, след като прецени по реда на
чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Страните са съпрузи от 28.07.1991 г. – удостоверение за граждански брак №
201/28.07.1991 г. на община Ловеч. От брака си имат родено едно дете – Илхан
Сергеев К., роден на 22.07.1994 г. Първоначално са живяли в гр. Ловеч, а по –
късно – в гр.Г.Оряховица , като след 1998 г., съпрузите заминават в Швейцария,
където започват да работят. С течение на времето техните отношения губят
нормално присъщото за семейна общност съдържание ,
при което от 2003 г. двамата живеят фактически разделени и се отчуждават .
Детето пребивава ту при единия , ту
при другия. Безспорен е фактът, че и двамата установяват
извънбрачни интимни отношения .
Тази обобщена и оскъдна картина на семейния живот на страните се установява освен чрез показанията на свидетелката Стела Петрова, така и от обясненията на ищеца , чиято достоверност не е
компрометирана, поради
обстоятелството , че ответницата не
е изразила противоречиви твърдения, а е
представила по делото документ , с който недвусмислено е разкрила
воля бракът да бъде прекратен .
Изложената фактология обосновава извод за основателност на брачния иск.
Разпоредбата на чл.99, ал.1 от СК по своя социален смисъл предпоставя
възникването на субективно преобразуващо право да се иска прекратяване на
гражданския брак с развод, поради наличие на порочно обективно негово
състояние, довело до пълното му формализиране и изключване на всякакви шансове
за задравяването му. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на
взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство, вярност и
съвместен живот. Тези ценности напълно липсват в брака им понастоящем.
Трайната фактическа раздяла между
съпрузите е довела до пълно разкъсване
на семейната общност, както и
обстоятелството, че вече в субективен план
това неприемливо явление е
непреодолимо, обосновават извод за пълна липса
на дължимото от закона и морала жизнено съдържание на брака между
страните. Така опорочена, брачната връзка се явява безполезна и ненужна , което налага прекратяването й развод , като един
краен коректив, израз на идеята да бъде приведено правното положение в
съответствие с фактическото. По неизбежна
житейска логика , следва да се
приеме , че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
носят и двамата съпрузи , които са подходили
егоистично към възникналите междуличностни проблеми и със
своето поведение са
пренебрегнали дълга си да
положат максимални и разумни усилия за компромисното им разрешаване. Всеки от тях е нарушил / и е съзнателно е пъддържал това нарушение/ правните и морални повели за съвместен живот, дължимо уважение
към брачния партньор и вярност - чл. 15 и чл.16 от СК.
По реда на чл.326 от ГПК и по
аргумент за противното от чл.103 от СК, след развода ищцата
следва да възстанови предбрачното си фамилно име- П. .
Тя няма
субективно лично право
да носи след развода брачното си фамилно име- К. . Това
субективно право би възникнало за нея и би било позитивно санкционирано от съда , само при
дадено съгласие от другия
съпруг – чл. 103, ал.1 от СК. Щом такова съгласие не е изявено
по делото от ответника , нормална
правна / и морално оправдана/ последица
е, ищцата да възстанови с
решението предбрачното си фамилно име. Правилото на чл.103, ал.1 от СК е пределно ясно и не търпи разширително тълкуване , имащо за мисловен
резултат разрешението , че щом ответникът не се е противопоставил на искането , то това
му „мълчание” е знак на съгласие. Ако такава бе волята на законотвореца , то е
повече от разбираемо , че той би е изразил с добавъчния алтернативен словесен изказ: „ . . . или не се е противопоставил”/ по
стария Семеен кодекс от 1968 г. такова
бе разрешението / . Ищцата
не е поставила като основа на
искането за запазване на брачното си
фамилно име , обстоятелството „лична
известност” с това име – чл.103, ал.2 от СК, което при
убедително доказване , би
позволило на съда да уважи искането , без оглед на това дали ответникът е съгласен или не. Служебно
е недопустимо въобще да се
обсъжда/ след като няма предявен иск на посоченото основание/ дали е налице или не явлението придобита
известност на ищцата с брачното фамилно име.
Ако наистина съществува подобно важно обстоятелство , то е принципно допустимо след влизане в сила на решението за развод ,
да бъде променено фамилното име на основание чл.19, ал.1 от ЗГрР.
Спор за родителските права, относно
непълнолетния Илхан Сергеев К. няма. Титулярството върху упражняването
им следва да бъде предоставено на майката предвид изявеното от ищеца желание за
такова разрешение на въпроса /имащо обичайна доминантна приложимост в живота и
съдебната практика/ и липсата на каквото и да било възражение на ответницата. От
това служебно произнасяне на съда по въпроса за титулярството в упражняване на
родителските права по отношение на непълнолетното дете на страните /чл. 106,
ал.. 1 от СК/, естествено произтича и нуждата за определяне на някакъв режим за
лични контакти между бащата и детето. Този режим съдът определя така: бащата да
има право да вижда и да взема със и при себе си /където обичайно
местопребивава/ детето, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в
зависимост от преценката на конкретните обстоятелства от 9:00 часа на съботния
ден до 18:00 часа в неделя, както и за двадесет дни през летния сезон, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
По въпроса за издръжката на детето на страните:
Независимо, че детето преимуществено пребивава в Швейцария, то е български
гражданин и съдът е длъжен да приложи българското
материално право, регламентирано с нормите на СК. Съгласно
правилото на чл. 82, ал.1 от СК законоустановените родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо
дали /последните/ са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, като размерът на издръжката следва да се определя в резултат на внимателно преценено съотношение между
нуждите на правоимащото дете и възможностите на родителите в граници,
установени от МС - чл. 85, ал.1, вр. с чл.84 от СК. По принцип, ако обективно възможностите на
двамата родители не са съществено различни, изпълнението на този техен
алиментен дълг към детето следва да се поеме поравно - арг. от чл.14, вр. с
чл.68 от СК, чл.6, ал.2 от КРБ, арг. от чл.80, ал.3 от СК. В случая съдът не разполага с никакви данни за доходите и имуществото на страните ,
но поради безспорните обстоятелства, че
ищецът е млад и в работоспособна възраст, няма наведени от
него данни да страда от някакво серизно
заболяване, изискващо разходи за системно лечение и намаляващо
трудоспособността му, да има задължение
да издържа друго дете, то алиментното
му задължение към неговия син
следва да бъде в
максималната величина като парично изражение. Този
размер съответства на установената за
страната граница на минимум и максимум на издръжката/ от 30 до 80 лева/ -ПМС № 288/10.12.2002 г., вр. с чл. 85, ал.1 от СК. Определената издръжка следва да се
изплаща до 10-то число на текущия месец
, за който се дължи .
При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по
сметката на ВТРС сумата от 115,20 лева- представляваща ДТ върху
присъдената издръжка.
На основание чл.69, ал.2 от ГПК съдът определя окончателен размер на
държавната такса за разглеждане на делото
на сумата от 50 лв, от която сума ищецът е внесъл
при завеждане на молбата за развод, а остатъкът- се дължи от ответницата
.
Предвид горното , съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод
брака между С.А.К., с ЕГН: **********,***„ 6 септември” блок Стоян Едрев, вх.
Г, ап. 24, с адрес на призоваване:
гр.Вв.Търново , ул.”Ц.Церковски” № 39, кантора № 309 и К.П.К.
с ЕГН: **********,***„ 6 септември” блок Стоян Едрев, вх. Г, ап. 24, живуща в
Швейцария ,сключен на 28.07.1991 г. с акт № 201/ 28.07.1991 г. на община Ловеч като дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на двамата.
След прекратяване на брака К.П.К. да носи предбрачното си фамилно име П..
ПРЕДОСТАВЯ титулярството в упражняване на родителските права по отношение
на непълнолетния ИЛХАН СЕРГЕЕВ К. на майката.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 106,
ал. 1 от СК режим на лични отношения между С.А.К. и неговия син Илхан Сергеев К.
както следва: бащата да има право да вижда и да взема със
и при себе си /където обичайно местопребивава/ детето, всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, в зависимост от преценката на конкретните
обстоятелства от 9:00 часа на съботния ден до 18:00 часа в неделя, както и за
двадесет дни през летния сезон, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА на осн. чл.
106, ал 1 от СК вр. .чл. 82, ал. 1 от СК С.А.К., с ЕГН: : **********, да заплаща за непълнолетния си син ИЛХАН СЕРГЕЕВ К., с ЕГН: ********** със
съдействието на неговата майка К.П.К. / след развода- П./ месечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева , считано
от влизане в сила на решението за
развод до настъпване на законна причина
за нейното изменяване или прекратяване ,
платима до 10-то число на текущия месец , за който се дължи , заедно със
законната лихва при забава в изплащането
на всяка месечна вноска до окончателното
й изплащане .
ОСЪЖДА, на осн. чл. 69, ал. 2
от ГПК К.П.К. , с ЕГН: **********,***„Стоян Едрев”, вх.Г, ап.24да заплати по
сметката на ВТРС сумата от 25/двадесет и пет /лева, представляваща остатък от
държавна такса за образуване на бракоразводно дело.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, С.А.К., с ЕГН: **********,***.Оряховица
, ул.”Цар Освободител” № 52, ет.2, ап.10 да заплати по сметката на ВТРС сумата от 115,
20 лева – представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му , пред ВТОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: