РЕШЕНИЕ
№ 2447
гр. Варна, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110112166 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с
вх. № 61420/08.09.2022 г. от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България”
№ 49, бл. 53Е, вх. В срещу Е. Г. Ч., с адрес: гр. ****************** с искане
до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответника
дължи на ищеца сумите от: 2536.69 лева, представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит ************ от 11.04.2017 г.,
1246.07 лева, представляваща договорно възнаграждение , начислено за
периода от 10.04.2018 г. до 03.09.2019 г., 398.71 лева, представляваща лихва
за забава, начислена за периода от 03.09.2019 г. до 28.06.2022 г., от която:
267.37 лева - лихва върху главницата и 131.34 лева - лихва върху договорното
възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 28.06.2022 г. до окончателното им изплащане, за което вземане
по ч. гр. д. № **** по описа на ВРС за 2022 е издадена Заповед №
4257/08.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение. Отправено е и
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 2781.26 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението и за осъждане на
1
длъжника да заплати на кредитора сумата от 2781.26 лв., представляваща
такса за пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва, от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и извършените разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 11.04.2017 г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит ************, по
силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит на ответника в размер
на 3000 лева, който е следвало да бъде върнат в срок от 36 месеца. Ищецът е
изпълнил задълженията си по договора, като е превел сумата от 3000 лева по
банкова сметка на ответника Ч.. От страна на кредитополучателя е поето
задължение за заплащане на договорно възнаграждение, а също и
възнаграждение в общ размер на 3801.96 лева - за пакет от допълнителни
услуги. Уговорено е връщане на дължимата сума на 36- месечни вноски, с
падеж 10- то число на месеца. Ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на дължимите суми.
Ответникът – Е. Г. Ч. депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК,
в който изразява становище за неоснователност на исковете. Не оспорва
факта на сключване на договор за потребителски кредит ************ от
11.04.2017 г., въз основа на който е получила кредит в размер на 3000 лв., за
срок от 36 месеца. Позовава се на неизправност на кредитора във връзка с
закупения пакет допълнителни услуги. Възразява срещу настъпване на
предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Оспорва размера на исковата претенция. Отправя искане за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 11.04.2017 год. между „Профи Кредит българия“ ЕООД и Е. Г. Ч.
(„Клиент“) е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № *******, по силата на който на клиента е отпусната сумата от
3000.00 лв., за срок от 36 месеца. Видно от съдържанието на договора, между
страните е постигната съгласие, размерът на погасителната вноска по кредита
да е 146.39 лева, годишният лихвен процент да е 41.17 %, а ГПР е 49.90 %.
Общата дължима сума по кредита е определена в размер на 5270.04 лв. В
договора е направено отбелязване за избран и закупен от клиента пакет
2
допълнителни услуги, при цена от 3801.96 лв. Размерът на вноската по пакета
задължителни услуги е 105.61 лв. Общото задължение по кредита и по пакета
за допълнителни услуги е посочено в размер на 9072.00 лв., с обща
погасителна вноска в размер на 252.00 лева. Падежът на вноските е 10- то
число на месеца.
Приобщено на л. 9 е споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 11.04.2017 г., подписано от страните, в което са
описани допълнителните услуги, които могат да бъдат предоставени са
следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна
на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Съгласно споразумението страните приемат, че 15 % от
възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, но не повече
от 300 лева, представляват стойността на разходите за предоставената услуга
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит.
Представени са и Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД
към договора за потребителски кредит.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и погасителния
план към договора за кредит, видно от който първата вноска по кредита е с
падеж 10.06.2017 г., а последната 10.05.2020 г.
Въз основа на сключения между страните Анекс № 1 от 05.07.2017 г., е
изменен погасителния план, както и ГПР, като е предвидено същият да е
46.32 %. Съобразно промените, последвата погасителна вноска е с падеж
10.06.2020 г.
Представено от ищеца е извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит № ******, съгласно което по договора са извършени
погашения, в общ размер на 3760.66 лв.
Приобщено на л. 29 е уведомително писмо от 09.06.2022 г., от „Профи
Кредит България“ ЕООД, адресирано до Е. Г. Ч., обективиращо изявление за
обявяване на предсрочна изискуемост на договора за кредит, считано от
03.09.2019 год.
Видно от приобщеното на л. 30 известие за доставяне, уведомителното
писмо е получено от адресата на 14.06.2022 г.
3
От заключението на вещото лице И. Х. по изготвената в хода на процеса
съдебно – счетоводна експертиза, се установява следното: размерът на
отпусната главница е 3000.00 лв., която сума е преведена по сметка на
заемополучателя; извършените погашения за в общ размер на 3990.26 лв.;
съобразно извършените плащания, дължимият остатък от главницата е
2536.69 лв., на договорната лихва, за периода 10.04.2019 г. – 03.09.2019 г., е
1249.09 лв., лихвата за забава, за периода 03.09.2019 г. – 20.02.2023 г., е
455.34 лв.при вариант на погасяване на кредита, без с извършените плащания
да се погасяват вноските за пакета допълнителни услуги, дължимият остатък
от главницата е 1895.71 лв., а възнаградителната лихва е погасена в пълен
размер. Съгласно Приложение № 4 към експертизата погасена в цялост е и
лихвата за забава.
От заключението на вещото лице Е. А. по изготвената в хода на процеса
съдебно – графологична експертиза, се установява, че подписите, положени
за „клиент“ в Анекс № 1 към Договор за кредит ************ от 05.07.2017
г., са изпълнение от Е. Г. Ч..
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове, с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
Предявен е и осъдителен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Искът с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД е
предявен в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок
от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет
между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от
приложеното ч. гр. д. № ****/ 2022 год. на ВРС.
Процесният договор за кредит е потребителски (същият попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит), едновременно с
което е сключен при действието на ЗПК (ред. ДВ бр. 14 от 20.02.2016 г.), като
нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
4
Процесният договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК
писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на отпуснатия
кредит – 3000 лева. В представения по делото екземпляр от договора за
кредит, съдържа клаузи, уточняващи общия размер на плащанията, лихвения
процент върху усвоената сума (като същият е под 50 %), конкретните
падежни дати, поради което и изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 9 - 12 ЗПК,
следва да се приеме за изпълнено. Налага се извод за действителност на
договора съобразно чл. 22 ЗПК.
Налице е и валидно изменение в част от параметрите на договора, в т. ч.
краен падеж, ГПР. С подписа си, положен в анекса от страна на длъжника е
изразено съгласие, че приема описаните условия. В тази връзка, следва да се
отбележи, че във връзка с предприето оспорване по реда на чл. 193 ГПК, в
хода на процеса е установена автентичността на документа.
Гореизложеното обосновава извод, за валидно възникнала между
страните облигационна връзка по силата на договор за паричен заем, изменен
с анекс от 05.07.2017 г., по който заемодателят е изправна страна, поради
което и за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна
сума и уговорената договорна лихва на съответните падежни дати.
По отношение на предсрочната изискуемост:
Съгласно т. 18 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т. дело № 4/ 2013 година на
ОСГТК, ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда
на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита. Независимо от обстоятелството, че
ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3
5
ЗКИ, даденото в цитираното Тълкувателно решение разрешение за
необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, следва
да намери приложение. Същото следва да се прилага не само за настъпване на
предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит (който
по същността си е договор за заем), но и по отношение настъпването на
предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други
договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а
задължението на длъжника е разсрочено. Отделно от това,
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови
институции, биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо
длъжниците по договори за банкови кредити.
В настоящата хипотеза, видно от приобщения погасителен план въз
основа на анекса, са падежирали всичките 36 вноски, съобразно погасителния
план по договора за кредит, като дължимата главница по тях е общ размер от
252.00 лева. Съгласно заключението по съдебно- счетоводната експертиза, от
страна на ответника са извършени погашения по договора за кредит в общ
размер на 3990.26 лева.
За да се направи извод за останалите след извършените погашения
задължения, съдът следва да разгледа и дължимостта на задълженията за
договорна лихва и закупен пакет от допълнителни услуги. Установи се, че с
договора между страните е уговорено заплащането на възнаградителна лихва.
Конкретни възражения относно основанието и размера на това вземане не са
релевирани от oтветника. Същевременно съдът не констатира нарушение на
императивна разпоредба при уговаряне на това задължение. Общият размер
на ГПР е 49,90%, който формално не надвишава допустимата стойност
съобразно чл.19, ал.4 от ЗПК, макар и да се доближава до същата. По
отношение на главницата подлежащи на връщане са всички 36 вноски, в
предвид настъпване на падежа и на последната. Установи се също, от
представения договор и споразумение, че е страните са уговорили
закупуването от страна на кредитополучателя на допълнителен пакет услуги,
за което същият се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 3801.96
лева.
Видно от съдържанието на споразумението, 15 % от общия размер на
6
възнаграждението, но не повече от 300 лева, е за компенсиране разходите на
кредитора. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Съобразно изложените
твърдения като уговореното възнаграждение не е за реално предоставените
услуги, а за потенциалната възможност на длъжника да се възползва от тях по
време на действието на договора. Доколкото посочените действия са свързани
с управлението на кредита, следва да се приеме, че договарянето на подобна
такса е недопустимо и клаузата от договора, в която същата е предвидена, е
нищожна поради протИ.речие със закона. Същевременно, клаузата е
нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП като неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, до колкото възнаграждението е определено отнапред, при
липса на сигурност за осъществяване на насрещната престация от
финансовата институция, което като води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя. Нещо повече –
предвид размера на възнаграждението по допълнителния пакет, който
надвишава чистата стойност на отпуснатия кредит и алеаторния характер на
насрещната престация на търговеца, очевидно крайната цел на последния при
сключване на допълнителното споразумение е да си осигури завишен размер
на сумата, която следва да бъде върната, заобикаляйки изискванията на
специалния закон за максимален годишен процент на разходите по кредита
(чл. 19, ал. 4 ЗПК).
С оглед гореизложеното налага се извод за недължимост на заплатените
суми за допълнителни услуги. При това положение размерът на задълженията
за за главница и договорна лихва следва да се определи присъобразяване на
направеното плащане в размер на 3990.26 лева, без да се погасяват вноските
за такса за пакет допълнителни услуги. Съобразно експертното заключение,
кредитирано като обективно всестранно и компетентно изготвено, при този
вариант, дължимият остатък от главницата е 1895.71 лв., а възнаградителната
лихва и лихвата за забава са погасени изцяло.
Гореизложеното обуславя извод за съществуващо вземане на кредитора
към ответника по процесния договор за кредит за сумата от 1895.71 лева,
представляваща непогасена главница.
По изложените съображения се налага извод за основателност на
7
исковете за установяване на вземане за сумата от 1895.71 лева,
представляваща непогасена главница по договор за заем, поради което и
същия следва да бъдеуважен, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД.
Претенциите за установяване на вземането, представляващо главница за
горницата над 1895.71 лв. до пълния предявен размер от 2536.69 лв., 1246.07
лв. - договорна лихва и за 398.71 лв., представляваща лихва за забава, за
периода 03.09.2019 г. – 28.06.2022 г., са неоснователни, поради което и
същите следва да бъдат отхвърлени, 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.
240, ал. 2 ЗЗД.
Претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца 2781.26 лв.,
представляваща такса за пакет допълнителни услуги, ведно със законната
лихва, от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, е неоснователна поради което и следва да бъде отхвърлена, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от ТР
№ 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на
ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство
разноски, които съобразно уважената част на исковете, възлизат на 30.62 лв. В
полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 195.38 лв. – разноски в
настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора в полза на
ответника следва да се присъдят направените разноски, които съобразно
отхвърлената част възлизат на 109.19 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, с оглед изхода
на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Т. П. сумата от
587.07 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено
съобразно отхвърлената част на исковете.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. Г.
Ч., ЕГН: **********, с адрес: г*********************дължи на „Профи
8
кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В сумата от 1895.71
лв. (хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и тридесет и седемдесет и
една стотинки), ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 28.06.2022 г. до окончателното им изплащане, за което вземане
по ч. гр. д. № **** по описа на ВРС за 2022 е издадена Заповед
№*********/08.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България”
№ 49, бл. 53Е, вх. В срещу Е. Г. Ч., ЕГН: **********, с адрес:
**********************иск за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца горницата над 1895.71 лв.
(хиляда осемстотин деветдесет и пет лева и тридесет и седемдесет и една
стотинки) до пълния предявен размер от 2536.69 лв. (две хиляди петстотин
тридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит ************ от
11.04.2017 г., 1246.07 лв. (хиляда двеста четиридесет и шест лева и седем
стотинки), представляваща договорно възнаграждение, начислено за периода
от 10.04.2018 г. до 03.09.2019 г., 398.71 лв. (триста деветдесет и осем лева и
седемдесет и една стотинки), представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 03.09.2019 г. до 28.06.2022 г., от която: 267.37 лева - лихва върху
главницата и 131.34 лева - лихва върху договорното възнаграждение, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.06.2022 г. до
окончателното им изплащане, за което вземане по ч. гр. д. № **** по описа на
ВРС за 2022 е издадена Заповед № 4257/08.07.2022 г. за изпълнение на
парично задължение, чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България”
№ 49, бл. 53Е, вх. В срещу Е. Г. Ч., ЕГН: **********, с адрес:
****************************за присъждане на сумата от 2781.26 лв. (две
хиляди седемстотин осемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки),
представляваща такса за пакет допълнителни услуги, ведно със законната
лихва, от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
9
вземането във връзка с ************ от 11.04.2017 г. на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. Г. Ч., ЕГН: **********, с адрес:
**********************да заплати на „Профи кредит България” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В сумата от 30.62 лв. (тридесет лева и
шестдесет и две стотинки), представляваща извършени в заповедното
производство разноски, определени съобразно уважената част на исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Г. Ч., ЕГН: **********, с адрес:
**************************да заплати на „Профи кредит България”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България” № 49, бл. 53Е, вх. В сумата от 195.38 лв. (сто деветдесет и пет
лева и тридесет и осем стотинки), представляваща извършени в настоящото
производство разноски, определени съобразно уважената част на исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. В да заплати на Е. Г. Ч., ЕГН: **********, с адрес:
************************************ сумата от 109.16 лв. (сто и девет
лева и петнадесет стотинки), представляваща извършени в настоящото
производство разноски, определени съобразно отхвърлената част на исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. В адв. Т. Н. П., член на Адвокатска колегия – гр. Варна, с личен номер
**********, със служебен адрес************************ сумата от 587.07
лв. (петстотин осемдесет и седем лева и седем стотинки), представляваща
адвокатско възнаграждение, определено съобразно отхвърлената част на
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10