Р Е
Ш Е Н
И Е № 260025
гр. Пловдив, 19.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ
ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ
въззивно гражданско дело № 343/2020 г., намира за установено следното:
Производство по реда
на чл. 247 от ГПК.
Постъпила молба вх. № 260785/28.01.2021 г. от О.П.б. с която се иска допускане поправка на решение № 260012/24.09.2020 г., като в мотивите на
решението по отношение на евентуалния иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД, точка
ІІІ, абзац осми вместо написаното: „до тези правни изводи е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му част,
следва да бъде потвърдено“ да бъде записано съдържание, което да отговаря на
диспозитива на решението, според който обжалваното решение, в тази част, е
отменено и този иск е отхвърлен.
Ответникът счита, че искането е неоснователно.
След съобразяване с доводите на страната и преценка на данните по делото, съдът намира за установено следното:
Молбата за допълване на решението е допустима – подадена е от надлежна
страна в производството по делото.
Предмет на въззивното производство е и иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД за осъждане
на О.П.Б. БУЛСТАТ ********* да заплати на „М Д.С." ЕООД, ЕИК ********* сумата
от 379 245.00 лева, като сума, с която Община се е обогатила за сметка на
дружество, ведно с обезщетение за забавено плащане върху сумата от завеждане на
исковата молба (07.03.2016 г.) до окончателно изплащане.
По този иск
въззивната инстанция, в мотивите на решението, е приела следното:
„Ищецът твърди, че е
заплатил на ответника сумата от 379 245.00 лева. Това обстоятелство се
доказва от заключението на счетоводната експертиза (л. 336 от делото на ОС).
Сумата е платена на три превода (л. 111, 112 и 113 от делото на ОС), за което е
издадена фактура № 5237/01.08.2011 г. (л. 110 от делото на ОС).
Посочено е, че
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и обогатяването е неоснователно.
Това твърдение е неоснователно. Ищецът е заплатил процесната сума в изпълнение
на свое задължение, поето с договор между него и Т. Г. П. ЕГН **********, в
качеството на едноличен търговец с фирма „П. – П.Б. – Т. П.“, ЕИК *********,
видно от текста на този договор, изповядан с нотариален акт № …, дело № .. г.
на нотариус Н.Б., рег. №… (л. 28 – 29 от делото на ОС).
Няма твърдения или
доказателства този договор да е преустановил своето действие.
В случая отношенията
между Т. Г. П. ЕГН **********, в качеството на едноличен търговец с фирма „П. –
П.Б. – Т. П.“, ЕИК ********* и О.П.б. са ирелевантни.
Следователно „М Д.С."
ЕООД, ЕИК ********* не е изпълнило чуждо задължение по смисъла на чл. 74 от ЗЗД, а е изпълнило едно свое действително и все още съществуващо задължение, на
основание валиден договор.
Ето защо не е налице
хипотезата на чл. 59 от ЗЗД – ответникът не се е обогатил без основание. При
това положение и този иск следва да бъде отхвърлен“.
След това е записано:
„До тези правни
изводи е достигна и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение,
в тази му част, следва да бъде потвърдено“.
Очевидно това
изречение не кореспондира на всичко гореизложено.
В диспозитива на
обжалваното решение, по отношение на този иск, е записано:
„ОТМЕНЯ решение №
574/25.10.2019 г., постановено по г. д. № 32/2019 г. по описа на ОС – Стара
Загора в частта, с която О.П.б. е осъдена да заплати на „М Д.С.“ ЕООД, ЕИК *********
сумата 379 245.00 лева, по предявения евентуален иск с правна квалификация
чл. 59 от ЗЗД, като сума, с която Община се е обогатила за сметка на дружество, ведно с обезщетение за забавено
плащане върху сумата от завеждане на исковата молба (07.03.2016 г.) до
окончателно изплащане, както и в частта за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с
правна квалификация чл. 59 от ЗЗД на „М Д.С.“ ЕООД, ЕИК ********* за осъждане
на О.П.б. да заплати сумата 379 245.00 лева, като сума, с която Община се
е обогатила за сметка на дружество,
ведно с обезщетение за забавено плащане върху сумата от завеждане на исковата
молба (07.03.2016 г.) до окончателно изплащане“.
Това е действителната
воля на съда, която съответства на възприетата фактическа обстановка.
Ето защо следва да бъде допусната поправка на очевидна грешка в решение № 260012/24.09.2020
г., като в мотивите на решението по отношение на евентуалния иск с правна
квалификация чл. 59 от ЗЗД, точка ІІІ, абзац осми вместо написаното: „до тези
правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното
решение, в тази му част, следва да бъде потвърдено“ ДА СЕ ЧЕТЕ: Не до тези
правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното
решение, в тази му част, следва да бъде отменено, а искът следва да бъде
отхвърлен.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна грешка в решение № 260012/24.09.2020 г., като
в мотивите на решението по отношение на евентуалния иск с правна квалификация
чл. 59 от ЗЗД, точка ІІІ, абзац осми вместо написаното: „до тези правни изводи
е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази
му част, следва да бъде потвърдено“ ДА СЕ ЧЕТЕ: Не до тези правни изводи е
достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази му
част, следва да бъде отменено, а искът следва да бъде отхвърлен.
Преписи от решението
да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на
касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на
предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: