Решение по дело №956/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 437
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 25 август 2020 г.)
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20204430200956
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е

 

30.07. 2020 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на 30 юни

Тринадесети наказателен състав

година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 956 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от страна на ***против Наказателно постановление № РД-05-28 от 07.05.2020 година на ***на РЗИ – Плевен, с което на основание чл. 210, ал. 1 от ЗЗ е наложил на ***, с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ.

За съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Административно наказващия орган РЗИ – Плевен, редовно призован, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № РД-05-28 от 07.05.2020 г. е издадено от ***на РЗИ – гр. Плевен, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение, с бланков № 0000858 от 22.04.2020  г., от който е видно, че:

При извършена инспекция от РЗИ – Плевен на 22.04.2020 г. от ***, в обект Хипермаркет „***“, находящ се в ***, е установено, че лицето ***, в качеството си на управител, допуска нарушаването на Заповед№ РД-01-197 от 11.04.2020 г., т. 9 на Министъра на здравеопазването, като няма осигурен пропускателен режим на входа на обекта. Допускат се лица без лични предпазни средства и на места се образуват струпвания.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от актосъставителя *** на длъжност инспектор в Дирекция „ОЗ“, отдел „ДЗК в присъствието на свидетелката ***.

При издаване на обжалваното наказателно постановление административно наказващият орган правилно е съобразил събраните доказателства и приложил въз основа на тях материалния закон.

Административно-наказващият орган след като е проверил акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства е установил, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 210, ал. 1 от ЗЗ на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 300 лв. 

Цитираните – АУАН и НП съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.

Вмененото на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво следва да се защитава.

Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на наказателното постановление. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателката, което тя е упражнила с подаването на жалба до настоящата инстанция.

В наказателното постановление е посочена нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като деянието е правилно квалифицирано, няма нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като актът е законосъобразен – описанието на нарушението е ясно, като административно-наказващият орган е спазил и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на атакуваното наказателно постановление, тъй като са описани нарушенията, посочена е датата и местото на извършване на нарушението, и са посочени законовите разпоредби които са нарушени.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител ***, както и от показанията на свидетелката ***, чиито показания съдът кредитира изцяло, с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите, относно  които от една  страна не намира никакво основание за предубеденост, тъй като възпроизвеждат факти и обстоятелства, станали им известни във връзка с рутинните им контролни правомощия и от друга показанията им са кореспондиращи  и взаимно допълващи се, между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото. Същите се потвърждават и от приложените по делото документи.

 

Поради изложеното съдът намира, че така установените обстоятелства по делото, потвърждават фактическата обстановка възприета от административно наказващия орган в обжалваното наказателно постановление.

 

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.

 Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

Досежно наложеното наказание, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 210. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), който извършва дейност в нарушение на здравните изисквания по този закон и нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 100 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 5000 лв.

На жалбодателката е наложено наказание към минималния установен от закона размер.

Деянието не може да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28, ал.1, б. „а” от ЗАНН, поради следното:

Извършеното нарушение е формално и е на просто извършване.

С оглед характера на охраняваните обществени отношения и  свързания с тях пропусквателен режим, наложително е стриктното спазване на правилата, регламентиращи тези отношения, както и на вмененото с тях поведение, поради което чл.28 от ЗАНН е  неприложим.

Съдът намира, че целите на административното наказание по смисъла на чл. 12 от ЗАНН не биха могли да се постигнат в необходимата степен само с предупреждение (дори и писмено), каквато е единствената възможност по чл. 28, ал.1, б. „а” от ЗАНН. 

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

                                           Р    Е    Ш    И    :

        

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-28 от 07.05.2020 година на ***на РЗИ – Плевен, с което на основание чл. 210, ал. 1 от ЗЗ е наложил на ***, с ЕГН: ********** ***  административно наказание – глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: