Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 09. 08. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на шести август през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1999 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Т. - П. ” ЕАД гр. П. , в
която се твърди, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответника И.Ц.З. *** за сумата
от 2 484, 00 лв.,
от които 2 008, 86 лв.
главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода
от 01. 06. 2014 год. до 31. 12. 2018 год., и сумата 475, 14 лв.,
представляваща лихва за забава за
периода от 02. 03. 2016 год. до 06. 02. 2019 год., ведно
със законната лихва върху главницата
до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че
с разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 902/ 2019 год. по
описа на П. ския районен съд е било уважено искането на ищеца и е била
издадена заповед за изпълнение срещу
ответника. Твърди се, че в срока
по чл. 414 от ГПК същият е депозирал възражение срещу така издадената заповед. Твърди се, че в законоустановения
срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяването
на съществуване на вземането му
за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответника за негов топлоснабден
имот- ***, находящ
се в гр. П. , ***, с аб. № ***. Твърди се, че
основанията, обстоятелствата
и фактите, от които произтича вземането на ищеца
са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. П. , ответникът е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла
на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че
всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Твърди се, че
за ответника важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че
съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към Министерски
съвет. Твърди се, че съгласно
ал. 2 същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане на клиентите.
Твърди се, че Общите условия
от 2007 год. са публикувани
във вестник „Нощен
труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във вестник „Посоки”
бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че
с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се,
че в раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане
на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и ответника/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Твърди се, че задължението на ответника за заплащане
на дължимите от него суми
в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края
на текущия месец, следващ месеца на доставката
на топлинна енергия. Твърди се, че
с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпаднал в забава за тази
сума, като на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди се, че
ответникът е ползвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от
01. 06. 2014 год. до
31. 12. 2018 год. и не е погасил задължението си. Твърди се, че
сградата, етажна собственост на адрес гр. П. , ***, в която
се намира абонатната станция, от която се
доставя топлинна енергия до имота на
ответника, е сключила
договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия
с фирма „Х.И Р.” ЕООД ***. В заключение ищецът
моли съда да признае за установено по отношение на ответника вземането за
сумата 2 484, 00 лв., от които 2 008, 86 лв.
главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода
от 01. 06. 2014 год. до 31. 12. 2018 год., и сумата 475, 14 лв.,
представляваща лихва за забава за
периода от 02. 03. 2016 год. до 06. 02. 2019 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
С молба от 12. 04. 2019 год. ищцовото дружество е
направило уточнение на исковата молба, като е посочило, че претенцията му към
ответника е за сумата от
1 697, 50 лв. главница за периода от 01. 01. 2016 год. до 31. 12.
2018 год. и за сумата от 284, 20 лв. лихва за периода от 02. 03. 2016 год. до
06. 02. 2019 год.
Ответникът И.Ц.З. *** ангажира становище, че
исковата молба е частично основателна.
Третото лице „Х.и Р.” ЕООД *** не е взело
становище.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 902/
2019 год. по описа на П. ския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Данните по делото сочат, че
ответникът И.Ц.З. е абонат на „Т. - П. ” ЕАД с абонатен № ***. Разпоредбата
на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването на договорни
отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи
условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите /така
опр. № 1200- 2013- ІІІ г. о., определение № 392- 2015- ІІІ г. о. и много други/.
На съда е служебно известно обстоятелството, че общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.
- П. ” ЕАД на потребители в гр. П.
са публикувани в броя на вестник „Нощен
труд” от 13- 14. 12. 2007 год., като след изтичането на предвидения в закона 30- дневен срок същите обвързват
ответника като собственик на процесния
топлоснабден имот. Съгласно разпоредбата на чл.
31 ал. 1
от Общите условия месечните дължими суми за
топлинна енергия следва да се
заплащат в 30- дневен срок след изтичане
на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение на това задължение
купувачът заплаща на продавача обезщетение
в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането
на топлинната енергия /ал. 6 на същия член/.
Видно от приложеното по
делото препис- извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна
енергия от абоната И.Ц.З., че към 06. 02. 2019 год. ответникът е дължал на „Т. - П. ” ЕАД гр. П. сумата от 1 697, 50 лв. за консумирана, но неплатена топлинна
енергия за периода от 01. 01. 2016 год. до 31. 12. 2018 год., като лихвата за
забава върху тази сума възлиза
на 284, 20 лв. Видно е обаче, че с отговора
на исковата молба и с молбата му от 19. 06. 2019 год.ответникът е представил писмени
документи, от които се установява, че на 22. 02. 2019 год. е превел на ищцовото
дружество сумата от 214, 00 лв., на 24. 04. 2019 год.- сумата от 600 лв., на
10. 05. 2019 год.- сумата от 885 лв. и на 19. 06. 2019 год.- сумата от 290 лв.,
с което, а това се потвърждава и от заключението на вещото лице Т.И.,
процесното задължение за главница, мораторна и законна лихва е било изцяло
погасено. Във връзка с извършеното плащане е възникнал спор относно
обстоятелството правомерно ли е била начислена на ответника сума за отопление с
ИРУ, която съгласно заключението на вещото лице Т.И. за процесния период 01. 01. 2016 год.-
31. 12. 2018 год. е в размер на 219, 13 лв. За изясняване на този въпрос в хода
на съдебното дирене е назначена съдебно- техническа експертиза. Същата е дала
заключение, че през 2016 год. и 2017 год. фирмата за дялово разпределение е
отразявала служебна консумация на ответника, въпреки че отоплителните тела в
жилището му са били демонтирани още през 2015 год. Според вещото лице това
начисление не съответства на нормативната уредба и тези суми следва да бъдат
приспаднати от общата стойност на топлинната енергия за процесния период.
Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че ответникът И.Ц.З. не е дължал
заплащането на посочената по- горе сума от 219, 13 лв. и мораторна лихва върху
нея /която изчислена с помощта на онлайн електронен калкулатор възлиза на 55,
34 лв./. Ето защо преведената от ответника на ищеца сума в общ размер на 274,
47 лв. се явява платена без правно основание.
При тези обстоятелства
се налага изводът, че вземането на „„Т. - П. ” ЕАД е погасено чрез плащане,
поради което предявеният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК следва
да се отхвърли изцяло.
Независимо от този изход
на делото съдът счита, че ответникът следва да понесе отговорността за
направените от ищеца разноски за държавна такса, депозит за съдебно- счетоводна
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, доколкото с извънсъдебното си
поведение е станал причина за завеждане на настоящото дело. Тук е мястото да се
отбележи, че доколкото паричното задължение на ответника е с определен падеж не
е била необходима покана от кредитора за изпълнение. От друга страна ответникът
е бил запознат с изискването да заплаща задълженията си за потребена топлинна
енергия в срок, доколкото видно от данните по делото срещу него е била издадена
и предходна заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3481/ 2014 год. по описа на П.
ския районен съд и е било образувано изпълнително дело. Общият размер на
дължимите се от ответника деловодни разноски съобразно уважената част от иска е
321, 12 лв. /65, 78 лв. в
заповедното производство и 255, 34 лв. в настоящото исково производство/.
Доколкото, както се посочи и по- горе, ответникът е превел на ищеца сумата от
274, 47 лв., която се явява платена без правно основание, същата следва да бъде
приспадната от задължението му за деловодни разноски, като непогасеният остатък
за разноски към ищеца е в размер на 46, 65 лв. От своя страна ответникът също е
направил разноски за назначаването на съдебно- техническата експертиза в размер
на 100 лв. Следователно след компенсация между двете насрещни вземания ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника деловодни разноски в размер
на 53, 35 лв.
По изложените съображения П. ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане
предявения от „Т. - П. ”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Й. ***, против И.Ц.З. ***, ЕГН **********, иск по чл. 422 във вр. с чл.
415 от ГПК за установяване вземането на ищцовото дружество за сумата 1 981, 70 лв.,
от които 1 697, 50 лв.
представляващи стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода
от 01. 01. 2016 год. до 31. 12. 2018 год. и 284, 20 лв., представляващи лихва за забава за
периода от 02. 03. 2016 год. до 06. 02. 2019 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Т. - П. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Й. ***, да заплати на И.Ц.З. ***, ЕГН **********,
деловодни разноски по компенсация в размер на 53, 35 лв.
Настоящото решение е постановено при участието
като трето лице на „Х.И Р.” ЕООД ***.
Решението подлежи на
обжалване пред П. ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: