Р Е Ш Е Н И Е
№ / .08.2020 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Насуф
ИСМАЛ– мл.с.
при секретаря Галина СЛАВОВА,
като разгледа докладвато от съдия Н.
Неделчева
въззивно гражданско дело №1334 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258
от ГПК, образувано е по въззивна жалба
на „Енерго-Про България Продажби” АД със
седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл.Варненчик“
№ 258, представлявано от П. С., Я. М. Д. и Г. К.– членове на УС срещу Решение
№90/27.03.2020г.,
постановено по гр. дело №1406/2019г. по описа на Районен съд -гр. Провадия, с
което е прието по отношение на „Енерго-Про Продажби” АД, че ищецът С.А.Р., ЕГН:
**********, действаща като ЕТ „Светлана – С.А.”, ЕИК *********, НЕ ДЪЛЖИ на
ответника „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс-
Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 сумата
315.92 лева, представляваща
стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 18.09.2019 г., начислена
след корекция на сметката за периода от 03.10.2018 г. до 11.10.2018 г., за
обект на потребление, находящ се в гр. Провадия, център, с абонатен №
********** и клиентски № **********, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Според изложеното в жалбата, решението на
Районен съд -Варна е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено
в разрез с процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода на
процеса доказателства. Жалбоподателят твърди, че са налице всички предпоставки
за извършване на корекция на сметката на ищеца чрез предвидената корекционна
процедура. Счита, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
тъй като процесната сума представлява цена за потребеното в обекта на
въззиваемия количество ел. енергия и се дължи на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл.
200, ал.1 ЗЗД. Излага, че са налице всички предпоставки като е осъществен
правопораждащия състав. Твърди, че при извършване на проверката е изготвен
констативен протокол, отговарящ на всички изисквания, който отразява
действителното фактическо положение и е съставен в съответствие с разпоредбата
на чл. 47, ал.2 ПИКЕЕ. Твърди, че електрическата енергия е родово определена
движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията
ѝ - чрез измерване от средството за търговско измерване и преминаването
ѝ през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа.
В този смисъл, ако доставената и преминала към консумативните уреди на обекта
на ищцата електрическа енергия не може да бъде измерена, то потребителят е
усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес на
ответното дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото
на ответното дружество, установено в чл.200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността
на пренесеното до обекта количество електроенергия. Съгласно разпоредбата на
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати
цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената
доставка на електрическа енергия. Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са
обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия. В
случай, че съдът счита разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ за неприложима към
конкретната хипотеза, моли искът да бъде отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД,
доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между
страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Счита, че е
налице годно правно основание за възникване на вземането му за потребена
електрическа енергия на осн. чл. 200, ал.1 ЗЗД вр. чл. 38, ал.2 от действащите
ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че е спазен редът по констатиране на неточното отчитане
на електрическа енергия като всички предпоставки за възникване на правото на
ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. По
изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно, а на негово място
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде осъдена ответната страна да
му заплати разноски за двете инстанции. В о.с.з. въззивната жалба се поддържа чрез
пълномощник.
Чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощника си, въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната
жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като
не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и бъдат
присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите
реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Във
връзка с нейната основателност, съдът
съобрази следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
е допустим поради наличие на правен интерес.
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа
реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд. Настоящото производство е въззивно,
поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни
изводи.
След
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено
следното:
Ищецът С.А.Р., ЕГН: **********, действаща като ЕТ „Светлана –
С.А.”, ЕИК *********
предявява срещу „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл. Варненчик“ № 258, представлявано
от Б. М., Б. П. и П. С. – членове на УС иск за приемане за установено спрямо
ответника, че не му дължи сумата от 315.92
лева, представляваща корекция на сметката на ищеца за потребена ел. енергия за
обект, находящ се в гр. Провадия, област Варна, център, с клиентски №
********** и абонатен № **********, за периода от 03.10.2018 г. до 11.10.2018
г., за която е издадена фактура №
********** от 18.09.2019г. на осн. чл. 124 ГПК. Според изложеното в исковата молба като
потребител на ел. енергия бил уведомен от ответното дружество за извършена
контролна проверка на средството за търговско измерване, при което било
констатирано неточно измерване на
консумирана ел. енергия, поради което на осн. ПИКЕЕ била коригирана сметката за
използвана ел. енергия, като е начислена посочената сума. Счита, че не са били
налице предпоставките за извършване на корекцията, че не е изпълнено
задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-про мрежи” АД
за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за
реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в корекционната
справка, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради
не законосъобразността на предвидените в ОУ и ПИКЕЕ корекционни процедури.
Твърди, че не дължи тази сума на електроразпределителното дружество, тъй като
не е консумирал начислената с корекцията ел. Енергия. Излага, че не следва да
му бъде начислявана ел. енергия, за която вече веднъж е извършил редовни плащания.
Оспорва, че на адреса е доставяна ел. енергия в посочените количества. Твърди,
че не се установява по безспорен начин, че това е реално консумираната енергия.
Оспорва да е нарушил някое свое договорно задължение. Оспорва основанието за
начисляването на допълнително количество ел.енергия, периода и методиката, въз
основа, на които е извършена корекцията. Сочи, че клаузата, въз основа на която
е извършена корекцията е лишена от законово основание. Оспорва правото на
ответното дружество да извършва такава корекция, както и процедурата по нейното
осъществяване. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено в отношенията между страните, че ищцът не дължи на
ответника допълнително начислената за плащане сума от 315.92 лева,
представляваща корекция на сметката на ищеца за потребена ел. енергия за обект,
находящ се в гр. Провадия, област Варна, център, с клиентски № ********** и
абонатен № **********, за периода от 03.10.2018 г. до 11.10.2018 г., за която е
издадена фактура № ********** от
18.09.2019г. на осн. чл. 124 ГПК.
Ответникът
“ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощник излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск. Твърди, че процесната сума се дължи по реален отчет като цена за потребено
количество ел. енергия на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Твърди, че
във връзка с извършената техническа
проверката е съставен Констативен протокол, отговарящ на изискванията на ПИКЕЕ.
Записани са показанията на тарифите на електромера, като същият е демонтиран,
поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. На 11.09.2019г. е извършена метрологична експертиза, при
която е установено, че има осъществен достъп до вътрешността на
електромера - завързан ампер ключ и добавено устройство за дистанционно
въздействие, чуждо за схемата. Твърди, че ищецът е бил
надлежно уведомен за извършената проверка и за издадената фактура. Счита, че
процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като претендира
присъждането на разноски.
От
събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
От
представения по делото Констативен протокол №1104820/11.10.2018 г., се
установява, че на същата дата длъжностни лица на „ЕРП Север“ АД са извършили
техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в
обекта на потребление,
отчитащ консумацията на ел.енергия за процесния недвижим имот, като той е
демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална
опаковка и предаден за последваща проверка от БИМ.
Видно
от съставения констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване №2087/11.09.2018г., при проверка на точността на електромера е
установено, че при кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода за
проверка грешката е в рамките на допустимата, при кратковременно включване с
отчитане импулсите на изхода за проверка при многофазни електромери грешката е
в рамките на допустимата, а при продължително включване с отчитане на
показващото устройство, грешката е - 100.00%. Установено е, че е осъществен
достъп до вътрешността на електромера – завързан ампер ключ и добавено
устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата. Отбелязано е, че
електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия и не
съответства на техническите изисквания
Видно
от приетото по делото справка за корекция при неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия от 17.09.2019 г.,
„Електроразпределение Север” АД е начислило допълнително количество
електроенергия на основание: извършена проверка на СТИ и издаден КП №
2087/11.09.2019 г., отразено е общото количество ел. енергия за корекция –
1579.23 квтч за периода от 03.10.2018 г. до 11.10.2018 г., като е посочено, че
количествата потребена енергия за периода са изчислени като функция на изчислената
мощност и броя дни за корекция при всекидневно 10 часово ползване.
С
фактура № ********** от 18.09.2019 г. за клиентския номер на ищеца е начислена
сумата 315,92лева, представляваща цена на ел. енергия за периода от 03.10.2018
г. до 11.10.2018г.
От
заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 27.02.2020г., се установява, че процесният електромер е бил
свързан към електроразпределителната мрежа, като е възможно чрез него да бъде
измерена цялата потребена от абоната електроенергия в периодау посочен в
корекционната сметка. Вещото лице посочва, че не може да бъде даден категоричен
отговор на въпроса, дали е измервана цялата или част от енергията, тъй като не
е установено кога точно електромерът спира да отчита и за какъв период от
денонощието не отчита. Според заключението касае е се за поставяне на
допълнително устройство, чрез което се получава шунтиране на част от ел.
енергията с цел да не бъде измервана. Налице е неправомерно вмешателство в
схемата но СТИ, изразяващо се в неправомерно монтиран ампер ключ и устройство
за дистанционно въздействие, които според вещото лице най – вероятно са
поставени с цел отклоняване от отчитане на потребената ел. енергия. Касае се за
вмешателство като метрологичната пломба на капака на електромера е нарушена.
Посочва, че най – вероятно пломбите, посочени в констативния протокол на БИМ,
са унищожени с цел достъп до вътрешността на електромера и промяна на
заводските настройки на електромера. Налице е неотчитане поради монтиране на
устройство, което спомага за неотчитане на част от ел. енергията. Съгласно
одобрените от ДКЕВР цени, фактурата е изчислена точно. Съобразявайки
пропускателната способност на линията, количеството ел. енергия, начислено
съгласно справка за корекция № 55039_D966 от
17.09.2019 г. теоретично може да бъде доставено до абоната.
В открито съдебно заседание вещото лице
посочва, че процесният електромер е бил нов и с метрологична годност. Годността
на трифазните електромери годността е 4 години. Заводът производител удостоверява с протокол, че е минала проверка
с протокол за плюс – минус 2 %, че е в нормите на стандарта. На базата на този
протокол, електромерите се дават на ЕРП-тата да се монтират в съответните
обекти. Процесният електромер е трифазен. Според вещото лице обстоятелството,
че в протокола за монтаж на процесния електромер, в графата дневна и нощна
тарифа има показания, вероятно се дължи на проверката в лабораторията, тъй като
когато един електромер се проверява в лабораторията, той минава през различни
часове по натоварвания – малък товар, среден товар и голям товар или се замерва
за клас на точност. Електромерът се проверява се около 8-10 часа за клас на
точност, за да се докаже, че е годен, за да се монтира наново. Посочва, че не
може да се вземе електромер от един абонат и да се сложи на друг абонат, без да
мине през лабораторията.
С
оглед така установеното от фактическа страна, настоящият състав стигна до
следните правни изводи:
Между
страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и
доставка на ел. енергия. Спорeн е въпросът дали е налице основание за
начисляване на процесната сума.
Процесното
вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в цената, дължима от
жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал период ел. енергия,
като корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието
на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и
действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ,
частично отменени от 14.02.2017г. На посочената дата е обнародвано в ДВ, бр.15,
Решение № 1500 от 6 февруари 2017
г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е обезсилено
Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014
г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49,
50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети
по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от
12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897
от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Т.Т. Ч., „Май
Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47
и на „Май Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта
й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството
електрическа енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен
вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено
е Решение №12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за
2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо това е
постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ –
ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен
вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този
акт.
На
практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ, действие запазват само нормите на
чл.48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките за извършване на корекция и
методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да
бъде установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за
извършване на корекция, както и процедурата- компетентен орган да извърши
метрологичната проверка, форма, обективираща установяване на предпоставките, и
т.н. не са регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ.
Респективно отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните
разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията,
определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Изложеното
мотивира настоящият състав да направи извода, че действащата част от ПИКЕЕ към
настоящия момент, не отговаря на изискванията на чл.83 ЗЕ поради следното:
Чл.
83 ал. 1 т. 6 от цитирания Закон за енергетиката предвижда, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правила за измерване на количествата електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Безспорно, съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в
чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в чл.83
ЗЕ правила. Такива са приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и
обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество
представляват подзаконов нормативен акт, задължителен за страните. От анализа
на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на ал. 2 ЗЕ следва, че корекционните процедури следва да
са предвидено именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ.
Аргумент за извода, че корекционните процедури /принципите, условията и редът и
методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от
абоната ел. енергия за минал период/ следва да са установени именно в ПИКЕЕ /в
нормативен акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на
чл. 104а от ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год.,
според които общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.
И двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т.
5, б. „а” от ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че
корекционните процедури /принципите, условията, редът и методиката за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел.
енергия за минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид
това и безспорно се налага изводът, че единствено и само ПИКЕЕ могат да
съдържат норми, задължителни по своя характер за потребителите, които да
уреждат не само методиката, но и условията, редът и принципите за извършване на
корекциите на сметки. Към настоящия момент обаче действащите норми на ПИКЕЕ не
изпълняват функциите, които нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ им възлага. Същите не
уреждат нито реда, нито условията за извършване на корекционните процедури.
Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, липсват и
правила кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да
я обективира. При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки
за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. Недопустимо е
приложение на общите правила за доказване на определени факти, тъй като
отношенията между доставчиците и потребителите на ел.енергия се регулират от
специален закон- ЗЕ. Поради това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК
доказателствени средства- свидетелски показания напр., да бъде установяван
факта на констатираното неточно измерване. Същото е и невъзможно, доколкото в
общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини,
съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения напр., съдържащи показатели за понятието
обща точност, нито пък за допустими граници на грешката. Няма как и общите
закони да намерят приложение в отношения, които се регулират по специален ред и
в регулирането на които Държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително
участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен
това, правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения,
регулирането на които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява
смесено- както в специалния закон, така и в общите граждански закони.
По
всички изложени съображения съставът приема, че липсата на регламентиран в
ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за установяване на предпоставките за
извършване на корекцията, води до невъзможност за прилагане и на действащите
норми, уреждащи методологията при начисляването на допълнителните количества
енергия. Съответно се налага изводът,
че след отмяната на Правилата в частта, регламентираща условията и редът за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване
или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия
за минал период, липсва и нормативно уредена възможност за доставчиците да
начисляват ел. енергия на това основание. При липса на предвидена в действащото
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено
количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да
обосновава това право с действаща норма на чл.48 ПИКЕЕ, на която се позовава
ответника. Затова и сумата от 315.92 лева, начислена на соченото основание, е
недължима от абоната, с оглед на което и предявеният отрицателен установителен
иск по чл. 124 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид
така установеното, настоящият състав счита, че ответникът не установява
наличието на основание за извършване на корекция на сметката на потребителя за
минал период от време, поради което и следва да се приеме, че предявеният иск
се явява основателен.
Предвид
изложеното, съдът приема, че сумата от 315.92 лв. е недължима от абоната, с оглед на
което намира, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК е
основателен и следва да бъде уважен.
По
изложените съображения и предвид съвпадащите изводи на двете инстанции,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение –потвърдено като правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода на правния спор, въззивникът дължи на въззиваемата страна
направените разноски по делото, които с оглед представения списък, доказателства за заплащане, съдът определя
в размер на 300.00 лв. на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Обективираното от въззивника възражение
за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е несъстоятелно, доколкото
същата тази страна, която е направила възражението, сама е оценила високо
фактическата и правна сложност на делото като е уговорила и изплатила на своя
процесуален представител адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева с
ДДС, а фактическата и правна сложност на делото е еднаква за двете страни в
процеса – в този смисъл е и Определение № 3 от 5.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 7153/2014 г., IV г. о., ГК.
Водим
от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №90/27.03.2019г.,
постановено по гр. дело №1406/2019г. по описа на ПРС, 3-ти състав.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК № 258, представлявано от П. С.
С., Я. М. и Г. К.–членове на УС ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Р., ЕГН: **********, действаща
като ЕТ „Светлана – С.А.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Провадия, област Варна, ул. „Стефан Караджа” № 30 сумата
от 300.00 /триста/ лева, представляваща извършени разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.280 ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.