№ 12482
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110120098 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Б. В. И., с която
е предявил срещу Фирма е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че
ищецът не му дължи следните суми: сумата 1188.70 лв., представляващи
главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до
30.04.2013 г., както и сумата от 158.69 лв. мораторна лихва за периода от
30.06.2011 г. до 19.12.2013 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
06.10.2015 г. по гр.д. № 2427/2014 г. по описа на СРС, 37 състав.
Ищецът поддържат, че въз основа на изпълнителен лист издаден на
06.10.2015 г. по гр.д. № 2427/2014 г. по описа на СРС, 37 състав било
образувано изпълнително дело № ************* срещу наследодателя на
ищеца. Посочва, че вземанията били погасени поради изтичането на
тригодишната давност. По изпълнителното дело не били извършвани
изпълнителни действия годни да прекъсната давността. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск, като неоснователен. Посочва, че в
случая били образувани две изпълнителни дела № ************** по описа
на ЧСИ С.Х., с район на действие Софийски градски съд, както и №
************* по описа на ЧСИ М.Б., по който били извършвани действия
водещи до прекъсване на давността. Посочва се още, че за времето на
извънредното положение не е текла давност. Претендира разноски, в
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Пред съда
1
процесуалният представител на ответника поддържа отговора исковата молба
и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че срещу наследодателя на ищеца е издаден изпълнителен
лист от 06.10.2015 г. по гр.д. № 2427/2014 г. по описа на СРС, 37 състав.
По делото е представен препис от изп. д. № ************** по описа на
ЧСИ С.Х., от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от ответника на 26.11.2018 г., като с молбата на съдебният
изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи
имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен
изпълнителен лист от 06.10.2015 г. по гр.д. № 2427/2014 г. по описа на СРС,
37 състав.
На 04.12.2018 г. е изпратено запорно съобщение до Фирма, с което е
наложен запор върху микросметка на длъжника В.Б.Щ.. От представените
доказателства се установява, че съобщението е било получено на 06.12.2018 г.
На 04.12.2018 г. е изпратено съобщение за образуване на изпълнително
дело до В.Б.Щ. в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.
С постановление от 07.09.2021 г. е прекратено изпълнителното
производство, тъй като взиксателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години.
По делото е представен препис от изп. д. № ************* по описа на
ЧСИ М.Б., от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от ответника на 04.02.2012 г., като с молбата на съдебният
изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи
имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен
изпълнителен лист от 06.10.2015 г. по гр.д. № 2427/2014 г. по описа на СРС,
37 състав.
Със съобщение от 25.02.2022 г. до Б. В. И., същият е конституиран като
длъжник по изпълнителното дело в качеството си на наследник на В.Б.Щ..
На 05.05.2022 г. е изпратено запорно съобщение до Фирма, с което е
наложен запор върху всички сметки на длъжника Б. В. И. открити в банката.
От представените доказателства се установява, че на 11.05.2022 г. /датата на
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника в Фирма.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
С определение от 05.05.2022 г. постановено по настоящото дело на
основание чл. 389, ал. 1 от ГПК е допуснато обезпечение на предявения иск
посредством спиране на изпълнението по изп. д. № ************* по описа
на ЧСИ М.Б..
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
2
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения –
изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416
ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен
спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на
вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в
действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011
г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
3
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, считано от датата влизането в сила на процесната заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 2427/2014 г. по описа на СРС, 37 състав е започнала
да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента на
предприемането от страна на кредитора на действия за принудително
изпълнение на вземанията по изпълнително дело № **************7 по
описа на ЧСИ С.Х., чрез подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело – на 26.11.2018 г. В разглеждания случай от
представения по делото препис на изпълнително дело № **************7, се
установява, че същото е било образувано въз основа на подадена молба на
26.11.2018 г. с приложен към нея - процесния изпълнителен лист. Съгласно
мотивите към Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, не прекъсва давността образуването на изпълнителния
процес, представляващо действието на съдебния изпълнител, който образува
изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това обаче не
важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело,
а такава е и молбата, съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва
давността. В настоящия случай в молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, поради което с нея може да се приеме, че е била
прекъсната давността. Като дори да се приеме, че молбата не е прекъснала
давността то следващите изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността по това изпълнително дело са запор от 06.12.2018 г. /датата на
получаване на запорното съобщение/ върху микросметка на длъжника В.Б.Щ.
в Фирма. Следващите изпълнителни действия, годни да прекъснат давността
по това изпълнително дело не са били извършвани, а такива са извършвани по
изп. д. № ************* по описа на ЧСИ М.Б., а именно молба от 04.02.2022
г. от взискателя съдържащо изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, на 25.02.2022
г. конституиране на Б. В. И., като длъжник по изпълнителното дело в
качеството си на наследник на В.Б.Щ. и запор от 11.05.2022 г. /датата на
получаване на запорното съобщение/ върху всички сметки на длъжника Б. В.
И. в Фирма.
В контекста на гореизложеното, в случая настоящият състав намира, че
4
между изпълнителните действия по изп. д. № **************7 по описа на
ЧСИ С.Х., а именно в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, налагането на
запор върху микросметка и изпълнителните действия по изп. д. №
************* по описа на ЧСИ М.Б., а именно молба от взискателя
съдържащо изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, конституиране на длъжник по
изпълнителното дело и запор върху банковите сметки не е изтекла
петгодишната давност за погасяване на задълженията. В случая след
последното изпълнително действия по изп. д. № **************7 по описа на
ЧСИ С.Х. насочено срещу длъжника, а именно запор от 06.12.2018 г., е
изтекъл период по-голям от две години, в който взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия, респективно изпълнителни действия
не са извършвани от съдебния изпълнител, поради което е настъпило
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона на
06.12.2020 г. Тъй като обаче това прекратяване е след приемане на ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, то новата погасителна давност за вземането е
започнала да тече от последното изпълнително действие. От 06.12.2018 г. е
започнал да тече нов петгодишен давностен срок, които не е изтекъл към
момента на предприемане на изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността, а именно подаване на молба съдържащо изрично възлагане по чл.
18 ЗЧСИ, конституиране на наследник като длъжник по изпълнителното дело,
както и налагане на запорното върху всички сметки на длъжника. Също така с
оглед изричното позоваване от страна на ответника в отговора на исковата
молба следва да се посочи, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР
на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният
давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни за периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. За пълното следва да е посочи, че
с определение от 05.05.2022 г. постановено по настоящото дело на основание
чл. 389, ал. 1 от ГПК е допуснато обезпечение на предявения иск посредством
спиране на изпълнението по изп. д. № ************* по описа на ЧСИ М.Б.,
като изпълнителното производство от представените доказателства по делото
не е възобновено и към момента на приключване на устните състезания, като
следва да се посочи, че при спряно изпълнителното производство до
възобновяването му извършването на изпълнителни действия е недопустимо,
5
поради което и давност не тече.
С оглед на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води
до извод, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед на неоснователността на предявените искове претенциите на
ищеца за присъждане на сторените по делото разноски следва да бъдат
оставени без уважение. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 във
вр. ал. 8 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. И., ЕГН ********** с адрес
/административен адрес/, срещу Фирма, ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление: /административен адрес/, иск с правна квалификация чл. 439
от ГПК за признаване за установено, че Б. В. И. не дължи на Фирма следните
суми: сумата 1188.70 лв., представляващи главница за потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г., както и сумата от 158.69
лв. мораторна лихва за периода от 30.06.2011 г. до 19.12.2013 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 06.10.2015 г. по гр.д. № 2427/2014 г. по
описа на СРС, 37 състав.
ОСЪЖДА Б. В. И., ЕГН ********** с адрес /административен адрес/, да
заплати на Фирма, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 100 лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6