№ 1637
гр. Варна, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501223 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на К. ЯН.
К. ЕГН **********, ***, Ж. Д. Н. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
Ш. Н. Ш. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***А, Д. Н. З. ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, Г. Ш. Н. ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, Н. Д. ЯНЧ. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ПЛ. К. П.
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Д. К. П. ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, ЯНК. П. К. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
АН. В. Н. ЕГН **********, постоянен адрес: ***, Н. В. Н. ЕГН **********,
постоянен адрес: *** и Д. В. ХР. ЕГН **********, постоянен адрес: ***
против Решение № 260306 от 03.02.2021 година, постановено по гр.дело №
20799/2019 година на ВРС, с което са били отхвърлени исковете на
въззивниците против Р. К. Р., ЕГН **********, *** и П. Д. ЕНЧ., ЕГН
**********, ***, за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищците, в качеството им на наследници на Н. Ш. Я., са собственици на
имот с идентификатор 10135.2052.531, находящ се в с.о. „ ***", землището на
кв. ***, общ. Варна, придобит на основание реституция по ЗСЗПП, съгласно
Решение № 1185 от 03.01.2005г. на ОСЗГ гр. Варна и Заповед по § 4к ал. 7 от
ЗСПЗЗ № 494/07.05.2007г. и за осъждане на ответниците да предадат на
ищците владението върху имота, на основание чл. 108 от ЗС.
В жалбата се излага, че решението се явява неправилно и не почива на
наличните по делото доказателства.Излагат се множество и различни
съображения по тълкуването на закона, най – вече нежеланието на съда да
допусне гласни доказателства и експертно заключение.Искането е същото да
1
бъде отменено и претенцията – уважена.
По делото е бил депозиран отговор от страна на адв.Б., като
процесуален представител на Р. К. Р. и П. Д. ЕНЧ., и с него се настоява
решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците са редовно призовани, не
се явяват, но чрез адв.Я. /ВАК/ поддържат въззивната си жалба и молят съдът
да я уважи.
Адв.Б., които представлява въззиваемите страни моли съдът да
потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред решаващия съд са били предявени искови претенции от К. ЯН. К.
ЕГН **********, ***, Ж. Д. Н. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Ш.
Н. Ш. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***А, Д. Н. З. ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, Г. Ш. Н. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Н. Д.
ЯНЧ. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ПЛ. К. П. ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, Д. К. П. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ЯНК.
П. К. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, АН. В. Н. ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, Н. В. Н. ЕГН **********, постоянен адрес: *** и Д. В.
ХР. ЕГН **********, постоянен адрес: ***, срещу Р. К. Р. ЕГН ********** и
П. Д. ЕНЧ. ЕГН **********, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищците, в качеството им на наследници на Н. Ш. Я., са
собственици на имот с идентификатор 10135.2052.531, находящ се в с.о. „
***", землището на кв. ***, общ. Варна, придобит на основание реституция по
ЗСЗПП, съгласно Решение № 1185 от 03.01.2005г. на ОСЗГ гр. Варна и
Заповед по § 4к ал. 7 от ЗСПЗЗ № 494/07.05.2007 година, както и за осъждане
на ответниците да предадат на ищците владението върху имота.
На основание чл.537 ал. 2 от ГПК ищците са настояли да бъде отменен
и н.а.№ 198, том II, peг. № 3218, дело № 298 от 2019г., съставен и подписан от
Нотариус Д.Б. съставен в полза на ответниците.
Пред ВРС ищцовата страна е изложила, че са собственици на поземлен
имот с идентификатор 10135.2052.531, с адрес-гр. Варна, с.о. ***, съгласно
Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 487 кв.м, като процесния имот е
бил е възстановен на ищците като наследници на стария собственик Н. Ш. Я.,
с Решение № 1185 от 03.01.2005г. на Общинска служба по земеделие и гори
гр. Варна. Те сочат, че по отношение на този имот е била издадена Заповед по
§ 4к ал. 7 от ЗСПЗЗ в полза на ищците, а именно Заповед № 494/07.05.2007г.
Прилагат и Протокол № 3 от 01.03.2019 година за извършен въвод във
владение на новообразувани имоти в местност „***", землище ***.
Сочат също така, че ответниците се легитимират като собственици на
базата на н.а. № 198, том II, per. № 3218, дело № 298 от 2019г., по силата на
който те са били признати за собственици на процесния имот по
давност.Сочат също така, че ответника Р. е и собственик на съседния на
2
процесния имот № 320, като част от построеното от него попада в имота на
ищците.
В исковата си молба и в уточнителните си молби ищцовата страна сочи
още, че по отношение на имот № 320 е налице влязло в сила решение на
ВАдм.съд, като размера на изготвената оценка за този имот е била завишена
от 4195 лева на 16 113 лева.Ищците сочат още, че Р. и съпругата му отказвали
да допуснат ответниците в имота, като дори съдействието на органите на
МВР не променило този факт.
Пред ВРС е станало ясно, че страните не спорят по следните факти: че
фактическата власт върху имота се упражнява от ответниците за целия
процесен период и към настоящия момент.
Пред ВРС от фактическа страна е било установено, че ищцовата страна
се легитимира посредством Решение № 1185 от 03.01.2005 година на ОСЗГ
гр. Варна и Заповед по пар. 4к ал. 7 от ЗСПЗЗ, а именно Заповед № 494 от
07.05.2007 година.
Ответниците противопоставят на ищците собствено придобивно
основание за имота, а именно осъществено давностно владение за периода от
1987 г. до настоящия момент, т.е. до подаване на исковата молба в съда, като
за този факт са се снабдили с КНА № 198, том II, per. № 3218, дело № 298 от
2019г.
Пред решаващия съд свидетелски показания не са били допуснати, а
пред настоящата инстанция са разпитани двама, по един за всяка от страните.
Свидетеля В. В. Д. излага, че е запознат със спора между страните; че
познава имота и е ходил на место.Той сочи, че органите на МВР са били там в
края на 2018 година, заедно с него, но че до промяна във фактическото
положение не се е достигнало, т.к. и до момента ответниците владеят
процесния имот.
Свидетеля С. Б. ЯН. излага, че е съсед и има непосредствени
впечатления от имота.Сочи, че имота е ограден и че в него се намират
ответниците, както и че до преди два месеца е нямал информация за наличен
спор.Заявява, че не познава ищците и никога не ги е виждал.
При тези данни становището на съда е следното:
Решението е правилно, а жалбата против него се явява
неоснователна.Съображенията за това се крият в наличните доказателства по
делото, но най – вече в статута на имота.Така например е установено по
делото, а не се спори и от страните, че процесния имот № 351 по ПНИ попада
3
в обхвата на земя по § 4 от ЗСПЗЗ.Установено е още, че първоначалния
приобретател на този имот валидира правата си н.а. № 198 от 2019 година по
давност.От своя страна ищците се легитимират с позитивно за тях Решение №
1185 от 03.01.2005 година на ПК-Варна.Също те се позовават на издадена в
тяхна полза Заповед по §4 к ал.7 от ЗСПЗЗ № 494 от 07.05.2007 година на
Кмета на Община – гр. Варна, която слага край на реституционната
процедура и де юре обявява ищцовата страна за собственици на имота.
Както правилно е приел и е изследвал ВРС, основното придобивно
възражение на ответната страна, касае протичането на давностен
срок.Ответниците са изложили още с отговора си против ИМ, че в тяхна
полза и при наличието на непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт
върху процесния имот, е протекла давност, както следва: от 1987 година до
настоящия момент.
Съобразно установената практика на ВКС самата придобивна давност,
като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за
придобиване право на собственост върху вещи.Предвид разпоредбата на
чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5
години.От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на
термина „владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.Следователно е
редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа
власт“ и факта, че веща се държи „като своя“. Презумпцията относно
субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта
(animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на
владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което
оспорва осъщественото владение.Елементите на фактическия състав на чл. 79
ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно
доказване.Няма спор, че основното доказателство за установяване на
придобивна давност са гласните доказателства, каквито са били ангажирани в
този процес.Единствено съдът е този, които може по същество да прецени
/след анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност.При
позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е
установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и
на кого е противопоставено.Следователно страната, която се домогва да
4
докаже, че е давностила имот/имоти е длъжна да установи, че той / те не са
изключени от оборота, т. е., че по отношение на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност, още повече,
че правата са оспорени от ответниците в процеса.
Основния спор между страните е свързан с началния момент от които
започва да тече давностния срок – дали се касае за влизане в сила на ПНИ или
за издаването на Заповедта по § 4 к ал.7 от ЗСПЗЗ.
В съответствие с Решение № 288 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2058/2013 г., I г. о., ГК, в хипотезата на възстановяване на собственост върху
земеделски земи, попадащи върху терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, началният
момент на придобивната давност срещу заявилите искане за реституция
собственици, може да бъде различен в зависимост от това дали за
възстановяване на собствеността, съответно за придобиването на имота от
ползватели, е необходимо издаване на заповед по § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Такива са случаите, в които правото на собственост се възстановява при
действието на чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ в редакция след изменението в ДВ бр.
68/1999 година, а придобиването на право на собственост от ползвателите е
при условията на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ. След влизане в сила на ПНИ правоимащите по § 4 а
и 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ отправят искане за оценка на предоставения за
ползване имот и ако в определения в закона срок след влизане в сила на
оценката на земята заплатят определената сума, Кметът на общината издава
заповед по § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на името на ползвателя за
придобиване на новообразувания имот.Именно тази Заповед поставя
край на административното производство по възстановяване на
собствеността, тъй като реализирането на правата на ползвателите по §
4а или §4 б ЗСПЗЗ изключва възстановяването на собствеността на
бившите собственици върху придобития имот и съответно - издаването
на заповед за възстановяване в тяхно лице. В тази хипотеза, ако правото на
собственост на ползвателите бъде оспорено от бившите собственици поради
това, че не са били налице предпоставките на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ за
трансформиране на правото на ползване в право на собственост, ползвателите
биха могли да се позовават на придобивна давност от датата на заповедта
на кмета по § 4 к ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като до завършване на
административното производство по възстановяване на собствеността,
5
давност не тече. Нормата на § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е конкретизирана с
чл.28 от ЗСПЗЗ, която предвижда възстановяването, съответно придобиване
правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти да се
извършва със заповедта на кмета, с която този имот се индивидуализира.
Разпоредбата се отнася както за лицата, на които е признато правото на
възстановяване с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, така и за правоимащите
по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.Именно Заповедта по § 4 к ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ за една от страните обуславя приключване на процедурата за
възстановяване на собствеността за тази площ. По отношение на другата
страна, която не е получила заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но тя
претендира, че е следвало да бъде адресат на тази заповед /което би
съставлявало спора за материално право/, ще е достатъчно да й е било
признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници с
решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, ако е бивш собственик, респ. наследник
на такъв или да е влязла в сила оценката на земята и да е налице издаден
документ за плащане, ако е правоимащ по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.С
Решение № 73 от 11.04.2011 година на ВКС по гр. д. № 1181/2010 г., II г. о.,
ГК ясно е посочено, че докато не бъде индивидуализиран възстановения
имот лицата, които го владеят, не могат да се ползват от давността спрямо
бившите собственици. Когато се възстановява собственост върху имоти в
терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, след измененията на закона в ДВ бр. 68/99 г.,
окончателното приключване на административната процедура настъпва с
издаването на заповед на Кмета на общината по § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в
която се определят местоположението, границите и съседите на имотите по
плана на новообразуваните имоти. Едва след издаването на такава заповед
би могло да започне течението на давностния срок за придобиване на
имота от лицето, което го владее.Видно е от делото, че в полза на ищцовата
страна е издадена Заповед по §4 к ал.7 от ЗСПЗЗ № 494 от 07.05.2007 година
на Кмета на Община – гр. Варна, следователно именно от тази дата е редно да
започне протичането на давностния срок и той не е изтекъл.Нещо повече – в
процеса на годините, по отношение на процесния имот не водени дела или
въобще производства, които да обуславят прекъсването на давностния срок.
Самото прекъсване на давността е уредено в нормата на чл.116 от
ЗЗД.Съобразно този текст давността се прекъсва: 1) с признаване на
вземането от длъжника; 2) с предявяване на иск или възражение или на
6
искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението
или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени,
давността не се смята прекъсната; 3) с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
От материалите по делото става ясно, че от 07.05.2007 година на която е
била издадена Заповедта по §4 к ал.7 от ЗСПЗЗ до момента на образуване на
производството 17.12.2019 година са протекли повече от 10 години, т.е. срок
достатъчен, за да легитимира ответниците като собственици.Също по делото /
а това става ясно и от исковата молба, и от уточнителните молби/ е видно, че
не са налице обстоятелства, които да смутят или прекъснат владението върху
процесния имот от страна на ищците.Напротив – доказано е, че претенциите
на ищците са били отблъснати и същите не са били допуснати в имота,
въпреки намесата на МВР.Процесуалното бездействие на ищцовата страна,
начиная от 07 май 2007 година до 17 декември 2019 година е продължило
твърде дълго.В този ред на мисли съдът не споделя виждането на свидетеля
Д., че е бил оценяван процесния имот – и в случая не е налице основание за
прекъсване на давностния срок, т.к. е видно от материалите по делото, че
оценката предмет на разглеждане в адм.дело № 676/2008 година е свързана
със съседен имот № 320, но не и с процесния.Ето защо и не дава вяра в
показанията му в тази им част.По този пункт ВОС споделя и мотивите на
първата съдебна инстанция.
По възражението за прекомерност:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на
въззивниците е направил възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия
Р..Установява се от материалите по делото, че същото е в размер на 2 500 (две
хиляди и петстотин) лева (вж.л.40).За да се произнесе по спора ВОС намери,
че следва да изходи от нормата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, която в конкретния случай предвижда, че при
интерес над 10 000 лв. до 100 000 лева се дължи хонорар от 830 лв. + 3 % за
горницата над 10 000 лева – или изчислено на тази база възнаграждението се
определя като сума в размер на 874.85 лева.Следва да се отбележи, че по
делото процесуалния представител на въззиваемите е изготвил отговор, но и
че съдебното заседание е било не е еднократно, при това са ангажирани и
свидетелски показания.С оглед факта, че са били представлявани двамата със
7
съпругата си, съдът подобно и на предходния прима, че адекватно
възнаграждение би било в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.
С тези мотиви, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260306 от 03.02.2021 година,
постановено по гр.дело № 20799/2019 година на ВРС, осемнадесети състав.
ОСЪЖДА К. ЯН. К. ЕГН **********, ***, Ж. Д. Н. ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, Ш. Н. Ш. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***А, Д.
Н. З. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Г. Ш. Н. ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, Н. Д. ЯНЧ. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
ПЛ. К. П. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Д. К. П. ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, ЯНК. П. К. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
АН. В. Н. ЕГН **********, постоянен адрес: ***, Н. В. Н. ЕГН **********,
постоянен адрес: *** и Д. В. ХР. ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да
заплатят в полза на Р. К. Р., ЕГН ********** сумата от 1800лв. /хиляда и
осемстотин лева/, представляваща разноски за производството за заплатено
адвокатско възнаграждение – пред ВОС, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8