Р Е Ш
Е Н И Е
№ __96___
гр. Кубрат, 21.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на петнадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 767 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът - „К.И.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** чрез пълномощник а.И.Д. от САК, като твърди, че в изпълнение на Договор за потребителски К.на граждани без поръчителство „Екстра“ № 75146/22.02.2018 г., сключен между „К.И.“ ООД, ЕИК ********* -като Кредитодател, и С.Д.Д., ЕГН ********** - като Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „К.И.“ ООД, ЕИК ********* и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити, съгласно който Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия, и е удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на „К.И.“ ООД, ЕИК ********* в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия, както и избирайки да му бъде предоставен/ осигурен Гарант за ползване на кредита от „К.И.“ ООД, ЕИК *********, с което на основание т. 4 от договора, сключен между страните се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант“ за предоставената услуга, е получил отпуснат К.в размер на 1 000.00 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора, и такса „Гарант“, за срок от 12 месеца; С.Д.Д. не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия К.с договорна лихва и такса „Гарант“, като общия размер на задължението – 1 884.00 лева, е платимо, ведно с главницата, на 12 равни месечни вноски с конкретно посочени в договора падежи; ищецът счита първите три вноски по кредита с падежи, настъпили на 22.03., 22.04. и 22.05.2018 г. за изцяло погасени от страна на длъжника; по четвъртата вноска с падеж 22.06.2018 г. е осъществено частично плащане в размер на 127.76 лв., с които по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД са погасени съответно дължимите договорна лихва и такса „Гарант“, начислена законна лихва за забава, както и част – неконкретизирана, от главницата по месечната вноска; към дата 11.10.2018 г. кредитополучателят не е извършвал плащания по кредитния план – 22.06., 22.07., 22.08. и 22.09.2018 г., въпреки осъществените с него контакти – изпращани ел.писма, ел. съобщения чрез моб.оператор и телефонни обаждания, поради което и на основание договореност по т. 6 от договора за кредит - поради неплащане на две поредни погасителни вноски, кредитодателя реда на в уговорения срок, поради което „К.И.“ ООД, ЕИК ********* в качеството на кредитодател е направил кредита предсрочноизискуем и е уведомил кредитополучателя за това с ел.писмо, изпратено на посочения от него за кореспонденция ел. адрес в съответствие с правилото на т.12.1 от Общите условия, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит. Като твърдят, че към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С.Д.Д., той дължи на дружеството заявител общо сумата 1 292.00 лева, от които 695.92 (шестстотин деветдесет и пет лева, деветдесет и две стот.) лева – главница, представляваща непогасено задължение по Договор за потребителски К.на граждани без поръчителство „Екстра“ № 75146/22.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 15.10.2018 г. до окончателното плащане; 96.00 (деветдесет и шест лева, нула стот.) лева – договорна лихва начислена за периода от 22.02.2018 г. до 11.10.2018 г.; 493.32 (четиристотин деветдесет и три лева, тридесет и две стот.) лева – договорна лихва „Гарант“ начислена за периода от 22.02.2018 г. до 11.10.2018 г.; 7.11 (седем лева, единадесет стот.) лева – законна лихва за забава, начислена за периода от 23.06.2018 г. до 11.10.2018 г., за които е издадена по ч.гр. дело № 580/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 311/ 19.10.2018 год. срещу С.Д.Д., ЕГН **********, връчена му при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК на рег. от него пост./ наст. адрес в гр. Завет, ул. „Рила“ № 14, че той дължи на ищеца претендираните в заповедното производство суми, както те са посочени в заповедта.
Ответниuкът – С.Д.Д., ЕГН ********** ***, надлежно удостоверени със справка от 15.10.2018 г., редовно уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. М. Х., АК – Разград, изпраща писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за допустимост на исковата претенция, а относно нейната основателност, заявява оспорване изцяло. Моли за отхвърлянето й, като възразява, че: 1/ между Ст. Д. и ищцовото дружество не съществува твърдяното с исковата молба облигационно правоотношение, тъй като той не е сключвал Договор за потребителски К.„Екстра“ № 75146/22.02.2018 г., а представения с исковата молба не го обвързвал, поради това, че е сключен в противоречие с изискванията на Закона за потребителския кредит – не му е била предоставена преддоговорна информация, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗПК; договорът е недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК; 2/ ищецът не установява получаването на съгласието на потребителя за сключването на договора, а от липсата на доказано съгласие за сключването на договора следва, че той е нищожен, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД; 3/ като счита клаузата за дължима за срока на договора такса „Гарант“ за неравноправна по см. на чл. 145, ал. 1 ЗЗП и съответно нищожна, съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, оспорва съществуването на претендираното за установяване вземане срещу ответника за сумата 493.32 (четиристотин деветдесет и три лева, тридесет и две стот.) лева – договорна лихва „Гарант“ начислена за периода от 22.02.2018 г. до 11.10.2018 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното гр.дело № 580/ 2018 г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № 75146/22.02.2018 г., сключен между „КРЕДИТ И.“ ООД и Ст. Д., се установи по несъмнен начин, че на посочената дата ищцовото дружество е предоставило на ответника в заем сумата 1 000.00 лева, който той е следвало да върне, ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора, и такса „Гарант“, за срок от 12 месеца и толкова месечни вноски по 157.00 лева всяка една, първата от които на 22.03.2018 г., а последната – 22.02.2019 г. Страните уговорили, че за използвания финансов ресурс ще се начислява договорна лихва от датата на получаване на парите до датата на връщането им, представляваща печалба на дружеството, в размер на 144.00 лева, като общата стойност на плащанията – връщане на дадената му в заем сума, ведно с договорна лихва и такса гарант ответника се е съгласил да възлиза на 1 884.00 лв. Месечната вноска в размер на 157.00 лева, видно от счетоводното извлечение, съдържащо се в изходящо от кредитора, изпратено на длъжника, писмо – л. 15 от делото, включва погасяване на следните задължения: 83.33 лв. – главница; 12.00 лева – договорна лихва; 61.67 лева – такса „Гарант“.
Видно от приложената към исковата молба Разписка за извършеното плащане – л. 13 от делото, на 22.02.2018 г. на С.Д.Д. е платена сумата 1 000.00 лева.
По признание на ищеца, първите три вноски по кредита с падежи, настъпили на 22.03. , 22.04. и 22.05.2018 г., са изцяло погасени от длъжника, а за четвъртата вноска с падеж 22.06.2019 г. той е осъществил плащане в размер на 127.76 лева.
След тази дата преустановил плащането им, на 22.07.2016 г. – падеж на първата изцяло неплатена от него месечна погасителна вноска, и останал задължен за останалите общо 8 месечни вноски. Въпреки осъществените с него контакти – изпращани ел.писма, ел. съобщения чрез моб.оператор и телефонни обаждания, поради което и на основание договореност по т. 6 от договора за кредит - поради неплащане на две поредни погасителни вноски, „КРЕДИТ И.“ ООД, ЕИК ********* в качеството на кредитодател е направил кредита предсрочно изискуем и е уведомил кредитополучателя за това с ел.писмо, изпратено на посочения от него за кореспонденция ел. адрес в съответствие с правилото на т.12.1 от Общите условия, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит.
Поради това, че ответника преустановил плащането на дължимите вноски по подписания между страните погасителен план на 22.07.2018 г., не платил и следващата шеста погасителна вноска – с падеж на 22.08.2018 г., поради което на 11.10.2018 г. е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, съгласно договореното между страните с клаузата на т. 6 от договора. Ищцовото дружество, позовавайки се на договореното с ответника свое право на предсрочна изискуемост, на 19.10.2018 г. предявило целия дълг за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в гр. дело № 580/ 2018 год. по описа на местно компетентния съд – Районен съд – Кубрат, за сумите, както следва: главница в размер на 695.92 (шестстотин деветдесет и пет лева, деветдесет и две стот.) лева, представляваща непогасено задължение по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № 75146/22.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 15.10.2018 г. до окончателното плащане; 96.00 (деветдесет и шест лева, нула стот.) лева – договорна лихва начислена за периода от 22.02.2018 г. до 11.10.2018 г.; 493.32 (четиристотин деветдесет и три лева, тридесет и две стот.) лева – договорна лихва „Гарант“ начислена за периода от 22.02.2018 г. до 11.10.2018 г.; 7.11 (седем лева, единадесет стот.) лева – законна лихва за забава, начислена за периода от 23.06.2018 г. до 11.10.2018 г..
Срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 311/ 19.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ответникът не е възразил, но тя е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което налага на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по цитираната, което той е направил в дадения му за това срок.
Приетият като писмено доказателство Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № 75146/22.02.2018 г., ведно с направена от от ответника заявка за ползване на кредит, възпроизведени в съответствие с изискването на чл. 184, ал. 1 ГПК на хартиен носител като преписи два електронни документа, ненаименувани – л. 11-л.15 от делото, в който се съдържат пълни данни за ответника – имена, ЕГН, телефони за контакт, местоживеене, доходи; като страни са посочени ищеца – кредитор, и Ст. Д. – кредитополучател, имащ за предмет предоставяне от страна на заемодателя от разстояние на заемателя на паричен заем в размер на 1 000.00 лв., със срок на издължаване – 22.02.2019г.; уговорено е плащането на сумата от 144.00 лв. – лихва; договорът е подписан за заемател с код 69547, съставлява частен диспозитивен документ, подписани и двете страни, и е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не оспорен от ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца. В тежест на ответната страна е да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи погасяване или изчерпване на поетите задължения към дружеството заемодател, в който смисъл възражения по делото не са заявявани и не са установявани.
С приложената разписка, неоспорена от ответника, е удостоверено надлежно задължението на кредитора – заемодател, да предаде на длъжника – заемател, заемната сума в размер на 1 000.00 лева.
По делото не е допусна съдебносчетоводна експертиза за установяване предоставена ли е заемната сума по процесния договор за кредит на ответника, както и какъв е размера на дължимите главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договора за кредит, тъй като относно тези обстоятелства ответника, чрез назначения му особен представител не е заявявал възражения. Видно от постъпилия писмен отговор, докладван по – горе, заявените от особения представител възражения са по съществото на спора.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:
Предявените установителни искове са процесуално допустими, доколкото в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания за главница, договорна лихва, такса „Гарант“ и обезщетение за забава, които подлежат на установяване по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК – когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжиника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, и те са предявени от ищеца в законоустановения едномесечен срок.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание с чл.240 ЗЗД, вр. с чл.6 от ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за присъдени в заповедно производство парични суми – главница, договорна лихва, такса „Гарант“ и обезщетение за забава. Уважаването на тази претенция предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните през процесния период да е съществувало валидно правоотношение; ищецът, като страна по последното, да е изпълнил поетите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава, за която да дължи на ищеца обезщетение; в полза на ищеца, при условията на чл.410 от ГПК, да е издадена заповед за изпълнение по отношение на исковите суми.
В тази връзка по делото безспорно бе установено, че е проведено заповедно производство – образувано в приложеното ч.гр. дело № 580/ 2018 г. по описа на РС - Кубрат, по което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение и в срок, по повод връчването и на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ищецът е предявил настоящия иск.
Легалната дефиниция на понятието „договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние” се съдържа в чл. 6 ЗПФУР, според който това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние в закона е предявено изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл. 8 – чл. 10 от ЗПФУР информация. Вън от горното, тъй като договорът за заем за потребление е реален договор – фактическият състав на сключването му завършва с предаването на парите или вещите, то в тежест на ищеца в настоящото производство е да установи и факта на предаването на определената в договора паричната сума на ответника.
За доказване на възникналата между ищцовото дружество и ответника облигационноправна връзка от страна на ищеца по делото са представени годни писмени доказателства – коментираните по – горе Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № 75146/22.02.2018 г., ведно с направена от ответника заявка за ползване на кредит, възпроизведени в съответствие с изискването на чл. 184, ал. 1 ГПК на хартиен носител като преписи два електронни документа, ненаименувани – л. 11-л.15 от делото.
Надлежно – с представена разписка, е удостоверено и изпълнението на ищцовото дружество да предаде на ответника договорената сума, предмет на договор за заем, в размер на 1 000.00 лева, случило се на 22.02.2018 г.
При наличието
на договор и изпълнение на задълженията
на кредитора, към датата на
всеки един от договорените
12 падежа, считано от 22.03.2018 г. до 22.02.2019 г., за ответника е възникнало задължение да изплати на заемодателя усвоената сума –
1 000.00 лева, с договорената лихва – 144.00 лева.
По признание на ищцовото дружество ответникът е платил по сметка на кредитора общо три пълни вноски – всяка една по 157.00 лева, и четвърта – частично с внасяне по сметка на дружествота на сумата 127.76 лева, т.е. общо сумата 598.76 лева.
На въпроса дали ответникът дължи и заплащане на такси на заемодателя, в който смисъл назначения му особен представител заявява възражение, следва да се отговори отрицателно, като съображенията за това са следните: В издадената заповед за изпълнение е посочено, че длъжникът дължи сумата от 493.32 (четиристотин деветдесет и три лева, тридесет и две стот.) лева – договорна лихва „Гарант“ начислена за периода от 22.02.2018 г. до 11.10.2018 г.. В исковата молба се заявява, че се претендира установяване на дължима от ответника такса „Гарант“, тъй като ответника е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от заемодателя, с което на основание т. 4 от договора се е задължил към ежемесечните вноски по кредита да му бъде начислена и такса „Гарант“ за предоставената услуга; „Кредит И.“ имало сключен договор за предоставяне на гаранция по потребителските кредити с „Бикнел корп“ – ООД, съгласно който последното, в качеството си на дружество гарант, се задължавало да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити. В процесния случай не се твърди и не се установява т.нар. дружество гарант да е извършило каквато и да било услуга в полза на ответника – кредитополучател, както и в полза на дружеството кредитодател, за да бъдат погасени вземанията му срещу ответника. Самото понятие " такса" се тълкува като парична стойност на някаква извършена услуга. Тази такса би се дължала само и едИ.твено при доказване на извършване на услугата. По производството не са ангажирани никакви доказателства за извършени услуги нито от заемодателя, нито от гаранта. Таксата за извършена услуга и „таксата” при неизпълнение по характера си се различават. Първата има характер на възмездност според извършени услуги, а при неизпълнение може да се уговорят предварителни суми с обезщетителен и наказателен характер, които неправилно се именуват такси, тъй като по характера си представялват или неустойка или наказателна лихва. По отношение на сключения между страните договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. Предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение в размер на 740.00 лв. за такса „Гарант“, не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на договора и за които ищцовото дружество претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителна услуга – т.нар. „Гарант“, са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора – твърди се, че кредитополучателят е избрал кредитодателя да ангажира дружество гарант, за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя „такса гарант“, и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Предвид тези съображения, съдът приема за установено за отношенията между страните в съответствие с заявеното признание на ищеца, изложено в исковата молба – л. 6, абз. 3, неоспорено от ответника в срока за писмен отговор, че към датата на настъпване на договореното между страните условие за предсрочна изискуемост на цялото вземане по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № 75146/22.02.2018 г., в съответствие с т. 6 от договора, че към 22.07.2018 год. – падежа на първата неплатена вноска, ответника е изплатил до този момент сумата 598.76 лева, с която са погасени, както следва: дължимата за целия срок на договора договорна лихва в размер на 144.00 лв., и част от главница в размер на 454.76 лева.
Безспорно между страните е, че общия размер на дължимата за връщане по договора главница е 1 000.00 лева, поради което към същата дата остава дължима, на основание т. 6 от сключения между страните договор за кредит, във вр. с чл.240 ЗЗД, разлика в размер на 545.24 лева, която не се твърди и не се установява да е платена от ответника на кредитора по договора - ищцовото дружество.
С оглед заявеното признание за извършените плащания по договора, както и с оглед основателното възражение на ответника за нищожност на клаузата за плащане на такса „Гарант“, неоснователно ищеца претендира за плащане от ответника сумите: за разликата от 545.24 лева до претендираните 695.92 (шестстотин деветдесет и пет лева, деветдесет и две стот.) лева – главница, представляваща непогасено задължение по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № 75146/22.02.2018 г.; и изцяло за сумите 96.00 (деветдесет и шест лева, нула стот.) лева – договорна лихва начислена за периода от 22.02.2018 г. до 11.10.2018 г.; 493.32 (четиристотин деветдесет и три лева, тридесет и две стот.) лева – договорна лихва „Гарант“ начислена за периода от 22.02.2018 г. до 11.10.2018 г.
На основание клаузата на т. 6 от договора, във вр. с чл. 86 ЗЗД, ответникът дължи обезщетение за забава, претендирано в размер на 7.11 (седем лева, единадесет стот.) лева – законна лихва за забава, начислена за периода от 23.06.2018 г. до 11.10.2018 г., но установено в размер на 0.15 лева, за същия период, чрез изчисляването му с програмен продукт „Апис Финанси“ върху дължимата и непогасена по давност главница в размер на 545.24 лева.
Съгласно представения договор за кредит дължимата главница по същия е в общ размер на 545.24 - сборът на дължимите главници по всички вноски с падеж след 22.06.2018 г., поради което до посочения размер предявения установителен иск за дължимостта на главница по договора за кредит се явява основателен.
Неоснователна е претенцията за присъждане на претендирана договорна – възнаградителна, лихва за сумата 96.00 лева, предвид признанието на ищеца, че същата е събрана изцяло от изплатените от ответника суми до 22.06.2018 г., в договорения размер на 144.00 лв., поради което следва да бъде отхвърлена, поради изпълнение на това договорно задължение от ответника.
Искът за установяване дължимостта на вземания за обезщетение за забава се явява основателен до размер на 0.15 лева, за периода 23.06.2018 г. до 11.10.2018 г., изчислен с програмен продукт „Апис Финанси“ върху дължимата и непогасена главница в размер на 545.24 лева, а за разликата до предявения размер – 7.11 лева, за същия период е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски съответно на уважената част от исковете – 42 %. Направените от ищеца разноски в заповедното и в настоящото производство са общо в размер на 1 125.80 лева – по представен списък на л. 69 от делото, вкл. и 300.00 лева – разноски за възнагр.на особен представител на ответника, в исковото производство. Ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство, поради което основателна е претенцията на ищеца в негова тежест да бъдат присъдени 42 % от направените в заповедното и исковото производство разноски, съответно на уважената част на установителните искови претенции, поради което в полза на ищеца срещу ответника за разноски по делото – заповедното и в настоящото производство, следва да се присъди сумата 473.00 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.Д., ЕГН ********** ***, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. М. Х., АК – Разград, вземането на „КРЕДИТ И.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 311/ 19.10.2018 г. по ч.гр. дело № 580/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника – С.Д.Д., ЕГН **********, да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения: главница в размер на 545.24 (петстотин четиридесет и пет лева, двадесет и четири ст.) лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.10.2018 год., до окончателното изпълнение; 0.15 (петнадесет ст.) лева – законна лихва за забава, начислена за периода от 23.06.2018 г. до 11.10.2018 г., съставляваща обезщетение за забава, всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № 75146/22.02.2018 г., сключен между „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК ********* и Ст. Д., като ОТХВЪРЛЯ установителните искови претенции по отношение на предявените за плащане в заповедното производство вземания, както следва: за разликата от 545.24 лева до претендираните 695.92 (шестстотин деветдесет и пет лева, деветдесет и две стот.) лева – главница, представляваща непогасено задължение по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ № 75146/22.02.2018 г.; за разликата от 0.15 лв. до претендираните 7.11 лева - законна лихва за забава, начислена за периода от 23.06.2018 г. до 11.10.2018 г., съставляваща обезщетение за забава, и изцяло за сумите: 96.00 (деветдесет и шест лева, нула стот.) лева – договорна лихва начислена за периода от 22.02.2018 г. до 11.10.2018 г.; 493.32 (четиристотин деветдесет и три лева, тридесет и две стот.) лева – договорна лихва „Гарант“ начислена за периода от 22.02.2018 г. до 11.10.2018 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН ********** ***, да плати на „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноските по заповедното и по настоящото производство, съразмерно с уважената част на исковите претенции, сумата 473.00 (четиристотин седемдесет и три) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/