№ 2466
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100511096 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №167977 от 17.07.2019г., постановено по гр.дело №2174/2015г. по описа на
СРС, ГО, 37 с-в, е признато за установено по предявените искове по чл.422, ал.1, вр.чл.415,
ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ, вр.чл.86 ЗЗД, че И.Ц. Д. с EГH********** дължи
на „Т.С.“ЕАД с ЕИК**** сумата от 2223,69 лева за периода от месец 12.2011г. до месец
04.2013г., от която сумата от 37,06 лева за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение 28.08.2014г. до плащането, сумата от 450,58лв.- мораторна лихва за периода
31.01.2012г.- 03.04.2014г., като исковете са отхвърлени за главница над сумата от 2223,69
лева до пълния размер от 3375,34 лева, както и за сумата над 450,58 лева до пълния предявен
размер от 545,81 лева за мораторна лихва за периода 31.01.2012г.- 03.04.2014г. Отхвърлено е
и искането за признаване за установено, че ответниците И.Ц. Д. и Р. П. Д. дължат сумите
солидарно на основание чл.32 СК, както и искането да се признае за установено, че
ответницата И.Ц. Д. дължи разделно 1/6 част от общото вземане. Ответницата е осъдена да
заплати на ищеца общо 566,10 лева разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца-
“Т.С.”ЕООД с ЕИК****.
Срещу решението в частта с която са уважени предявените против нея искове, е
подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника И.Ц.
Д.. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при допуснати съществени
1
процесуални нарушения- не и е била връчена исковата молба за отговор, както и не е
редовно призована за проведените открити съдебни заседания. Твърди, че е уведомена за
делото едва през м.март 2020г., когато се запознала с обжалваното решение. Ето защо моли
решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния
съд. Претендира разноски за въззивното производство.
Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал в срок писмен отговор на въззивната
жалба. С молба от 11.05.2022г. оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане обективно и субективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната му част, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави следното:
Настоящият състав не споделя изложените във въззивната жалба доводи относно
лишаването на ответника от възможността да защити правата си. Ответниците са
упълномощили адв.С.О. от САК да ги представлява както в заповедното производство, така
и (изрично) с правата да подаде отговор на исковата молба и да ги представлява в
последващо исково производство по реда на чл.422 от ГПК до приключване на делото във
всички съдебни инстанции с влязъл в сила съдебен акт (л.17 от заповедното производство,
приложено към настоящото дело). Това пълномощно нито е оттеглено, нито адв.О. се е
отказала от предоставената и представителна власт. Следователно както преписът от
исковата молба, така и призовките в първоинстанционното производство са надлежно
връчени на ответниците чрез упълномощения им процесуален представител. Едва след
връчването на препис от обжалваното решение адв.О. е заявила с молба от 12.08.2019г., че
няма връзка с доверителите си. Предвид изложеното не се установява при постановяване на
обжалваното решение да са допуснати твърдените от жалбоподателката процесуални
нарушения.
Установено е по делото, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се
2
намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също
така, че ответницата е собственик на посочените в решението идеални части от процесния
апартамент за процесния период. Следователно ответницата се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция,
Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./ за периода от месец 07.2009г. до месец 04.2011г.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани (което
обстоятелство е служебно известно на съда) – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между ответницата и ищеца по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че делът
за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Т.е., доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената топлоенергия в определено
количество за исковия период.
В този смисъл, при установеното облигационно правоотношение между страните и при
съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща
начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия правилно
СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до размерите и
за периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. В полза на
въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от
ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
3
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №167977 от 17.07.2019г., постановено по гр.дело
№2174/2015г. по описа на СРС, ГО, 37 с-в.
ОСЪЖДА И.Ц. Д. с EГH********** да заплати на „Т.С."ЕАД, с ЕИК ****, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.”ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4