№ 670
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Мирослав Г. Георгиев
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100603525 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 13.12.2019г., постановена по НОХД № 10031/15. по описа на СРС, НО, 105
състав, съдът е признал за невинен подсъдимия Д. Р. Я. по първоначално повдигнатите му
две обвинения за извършени престъпления по чл. 206 ал.3 вр. ал.1 от НК, като е постановил
направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпил протест от прокурор при СРП. В
същия се иска отмяна на същата като неправилна и постановяване на нова присъда от
въззивния съд, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и по двете обвинения като
му бъде наложено при условията на чл. 23 ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание в
размер на три години лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено при
условията на чл. 66 ал.1 от НК за срок от пет години, както и наказание „лишаване от право
да упражнява дейност като търговец и като управител на търговско дружество“ за срок от
три години. В протеста си депозиралият го прокурор изразява становище, че от
доказателствата по делото може да се направи извод, че подсъдимият е извършил и двете
престъпления, за които е предаден на съд. Заявява, че по несъмнен начин по делото е
доказано, че подсъдимият е ползвал двата инриминирани автомобила по силата на договор
за лизинг с № ********* от 29.11.2007 г., сключен с“Х.А.-А.-А.” ЕООД, ЕИК: ******* / в
последствие преименувано на “Х.А.Р.Б.” ЕООД/, по силата на договора подсъдимият не е
имал право да преотдава автомобилите, нито да се разпорежда с тях. Въпреки това,
подсъдимият се е разпоредил като със свой с първият автомобил едва месец след сключване
1
на договора като го е дал на М.А. М., а на неустановена точна дата се е разпоредил и с
втория автомобил като със свой като го дал на неустановено по делото лице.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба до
даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция.
В закрито заседание, проведено на 02,10.2022 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК,
прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция и такова не бе проведено.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа протеста. Като изрази становище, че е
неоснователен изводът на първоинстанционния съд по отношение на невъзможността да
бъдат идентифицирани датите на двете деяния. Моли съда да отмени протестираната
присъда като наложи на подсъдимия при условията на чл. 23 ал. 1 от НК едно общо най-
тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде
отложено за срок от пет години.
Защитникът на подсъдимия, адв. Р. заяви, че подаденият протест е неоснователен и моли
съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и постановена след анализ
на всички събрани по делото доказателства.
В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, подсъдимият Я. заяви, че
поддържа казаното от адвоката му и моли също протестираната присъда да бъде
потвърдена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV въззивен състав, след като обсъди доводите в
депозирания протест на прокурор от СРП, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание и след като в съответствие е чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намери за установено следното:
На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания
по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. След
самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за
установена фактическа обстановка, сходна с тази, приета от първоинстанционния съд:
Подсъдимият Д. Р. Я. е роден на ******* в Македония, живее в гр. София Български
гражданин е, с основно образование, неосъждан, женен, пенсионер. ЕГН **********
На 29.11.2007г. Подсъдимият Д. Р. Я. сключил с „Х.А.А.А.“ ООД договор за финансов
лизинг №*********, по силата на който му бил отдаден за временно ползване лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „MJ1 320 ЦДИ“, с per. № ******* на стойност 79 815,00.
Автомобилът бил предаден лично на подсъдимия Я. с приемо-предавателен протокол на
30.11.2007г.
На 27.12.2007г. Подсъдимият Д. Р. Я. сключил и друг договор, отново с „Х.А.А.А.“ ООД и
отново за финансов лизинг № *********, по силата на който му било отдадено за временно
ползване лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 8“, с per. № ******* на стойност 145 947,00
2
лева. Автомобилът бил предаден лично на подсъдимия Я. с приемо- предавателен протокол
на 28.12.2007г.
Известно време след сключване и двата договора, подсъдимият Д. Я. изгубил възможността
си да изплаща вноските по двата сключени договори за финансов лизинг и в неизвестен по
делото момент предал и двата автомобила на сина си, св. Р.Д. Р. с цел да намери друг човек,
на който да ги предаде и който ще може да изплаща дължимите лизингови вноски.
В изпълнение на даденото му поръчение св. Р.Д. Р. предал лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А 8“, с per. № ******* на св. М.А. М. с уговорката последният да продължи
изплащането на вноските по лизинговия договор.
И действително, св. М. плащал директно на лизингодателя лизинговите вноски, при което
изплатил 20-30 от тях, въпреки че не встъпил в правата по договора. Преустановил
плащането в момента, в който автомобилът бил иззет от органите на полицията.
На 30,07,2009г. било изпратено уведомително писмо от „Х.А.А.А.“ ООД до подсъдимия Д.
Р. Я. за прекратяване на сключения между тях договор. Със същото писмо подсъдимият бил
поканен да върне автомобила.
На 31,05,2013г. от пълномощник на „Х.А.А.А.“ ООД, К.Г., подал сигнал до началника на
отдел „ПИП“ при СДВР, с което уведомил за горното разпореждане от страна на
подсъдимия с предоставения му на лизинг автомобил.
Другият автомобил, „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с per. № *******,свидетелят Р. Р.
предал на неустановено по делото лице на име Б. с уговорката последният да продължи
изплащането на вноските по лизинговия договор. По-късно, през 2013г. — 2014г.
свидетелят М.С. получил автомобила от неустановени по делото лица на име Е.И А. след
около три месеца предал превозното средство на свидетеля Р.Д.Д..
На 12,03,2012г. било изпратено уведомително писмо от „Х.А.А.А.“ ООД до подсъдимия Д.
Р. Я. за прекратяване на сключения между тях договор. Със същото писмо подсъдиимя бил
поканен да върне автомобила.
На 31,05,2013г. от пълномощник на „Х.А.А.А.“ ООД, К.Г., подал сигнал до началника на
отдел „ПИП“ при СДВР, с което уведомил за горното разпореждане от страна на
подсъдимия с предоставения му на лизинг автомобил.
При така установеното при анализа на доказателствената съвкупност, настоящият въззивен
състав намира, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен и законосъобразен
извод, че по делото не е установено подсъдимият Д. Р. Я. да е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 206, ал. 3 от НК, а именно, че на неустановена дата
в края на 2007 г. в гр. София противозаконно е присвоил чужда движима вещ - лек
автомобил марка “Ауди”, модел “А8” с per. № *******, собственост на “Х.А.Р.Б.” ЕООД,
ЕИК: ******* /старо наименование “Х.А.-А.-А.” ЕООД/ на стойност 145 947.00 /сто
четиридесет и пет хиляди деветстотин четиридесет и седем/ лева ,която владеел по силата
на договор за финансов лизинг с № ********* от г., като стойността на присвоената вещ е в
големи размери./ разпоредил се с вещта, като посредством свидетеля Р.Д. Р. предал
3
автомобила на М.А. М. в замяна на друг автомобил/,
и за това, че на неустановена дата в средата на 2009 г. в гр. София, противозаконно е
присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “ML 320 CDI” с per.
№ ******* собственост на “Х.А.Р.Б.” ЕООД, ЕИК: ******* /старо наименование “Х.А.-А.-
А.” ЕООД /на стойност 79 815.00 /седемдесет и девет хиляди осемстотин и петнадесет/ лева,
която владеел, по силата на договор за финансов лизинг с № ********* от 29.11.2007 г.,
като стойността на присвоената вещ е в големи размери./ - разпоредил се с вещта, като
предал автомобила на неустановено до момента лице.
Въззивният съдебният състав напълно споделя направения от контролирания съд извод, че
от доказателствата по делото и от обективна страна не се установи по безсъмнен начин, че
деянията са осъществени през посочения в обвинителния акт период, а именно на
неустановена дата в края на 2007г. по отношение на разпореждането с лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А 8“, c per. № ******* и на неустановена дата в средата на 2009г. - за лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с per. № *******.
По делото се установи несъмнено обстоятелството, че подсъдимият е сключил договор за
лизинг с процесното дружество на посочените по-горе дати, както и обстоятелството, че в
по-късен, но неизвестен момент, е предал владението и на двата автомобила на сина си, св.
Р.Д. Р., който от своя страна го е предал на трети лица.
За установяване на инкриминирания момент за разпореждането от страна на подсъдимия с
лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А 8“, с per. № ******* по делото са депозирани
показанията на двама от разпитаните свидетели - М. М. и Р. Р.. И именно те в съдебно
заседание посочват като период на обсъжданото разпореждане периода между 2006г. и
2008г. от свидетеля М. М. и периода между 2007г. и 2008г. от страна на св. Р. Р.. Както е
видно, и двамата свидетели, чиито показания единствени допринасят за изясняване на
фактическата обстановка досежно периода на разпореждането с цитирания автомобил,
посочват по-обширен времеви период, в който се твърди да е предадена фактическата власт
върху лизинговия обект, отколкото посочения такъв от държавното обвинение във внесения
за разглеждане обвинителен акт. Другите доказателства, които могат да бъдат ползвани за
установяване на този период са подадения от пълномощник на „Х.А.А.А.“ ООД, К.Г.,
сигнал до началника на отдел „ПИП“ при СДВР и уведомителното писмо от „Х.А.А.А.“
ООД до подсъдимия Д. Р. Я. за прекратяване на сключения между тях договор. Същите
носят дати 31,02,2013г. първия от тях и 30,07,2009г. вторият. Тоест, и двата документа са с
дати, значително след посочения от прокурора инкриминиран период.
Същото е положението и с установяване на периода на разпореждане от страна на
подсъдимия и с другия инкриминиран лек автомобил, „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦЦИ“,
с per. № *******.
Досежно това обвинение по делото са депозирани показанията на свидетелите Р., Д. и С..
При това данни за период не се съдържат изобщо в показанията на свидетеля Р. Р..
Следващият свидетел, С. твърди, че през 2013г. - 2014г. е закупил лекия автомобил марка
4
„Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с per. № ******* от неустановени по делото лица на име
Е.И А., като три месеца по-късно продал автомобила на свидетеля Д.. От своя страна
свидетелят Д. сочи, че в края на 2013г. свидетелят С. му предложил автомобила.
Относно това обстоятелство доказателствен материал се съдържа и в изготвеното по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че вноските по
договора за финансов лизинг са изплащани до 18.11.2009г.
От гореизложеното е видно, че нито едно от събраните по делото доказателства не сочи за
възможен инкринимирания от държавното обвинение период - в средата на 2009г.
Други доказателства относно инкриминираните периоди не са събрани по делото, а и
въззивният състав не намира че е възможно събирането им към настоящия момент.
С оглед на изложеното въззивният състав намира за напълно правилен и изведен след
обстоен анализ на доказателствената съвкупност по делото направения извод относно
липсата на доказателства за периода на твърдяно извършване от страна на подсъдимия и на
двете престъпления по делото.
Настоящият съдебен състав е съгласен и със следващия направен от контролирания съд
извод относно липса на доказателства, които да сочат за осъществени действия по „своене”
на лизинговите обекти от страна на подсъдимия Д. Я., изпълняващи състава на
инкриминираното деяние. В този смисъл, от ангажираните по делото доказателства
безспорно се установява, че действителното намерение на подсъдимия Д. Я. е било да
предостави фактическата власт върху двата автомобила на свидетеля Р. Р. с цел да ги
предостави на трети лица, които да заплащат дължимите вноски до края на лизинговия
договор.
С оглед на всичко посочено, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
признал подсъдимия за невинен и го е оправдал изцяло по първоначално повдигнатите му
две обвинения.
А с оглед на присъдата, правилно е оставил направените по делото разноски за сметка на
държавата.
При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че постановената присъда на СРС следва да
бъде изцяло потвърдена.
Воден от горното и на основание чл. 334, т.6, вр. чл.338 от НПК Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13,12.2017г., постановена по НОХД № 10031/2015 г. по описа
на Софийски районен съд, НО, 105 състав.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6