Р Е Ш Е Н И Е
№ 474
гр. Русе, 16.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Аглика Гавраилова
Членове: Антоанета Атанасова
Атанас Димитров – мл.с.
при участието на секретаря Недялка
Неделчева, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров въззивно гражданско
дело № 636 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В.М.С.,
ЕГН ********** и С.Г.С., ЕГН ********** ***, чрез адв.
С.К. ***, против Решение № 861 от 23.05.2018г. по гр.д. № 1267/2018г. по описа на Районен съд – Русе.
Изложени са съображения за неправилност на решението, постановено в нарушение
на процесуалния и материалния закон, както и със задължителната съдебна
практика. Иска се неговата отмяна, като бъде постановено друго, с което да бъде
уважен изцяло предявения иск и се присъдят направените разноски в заповедното
производство и пред двете съдебни инстанции на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
В законоустановения срок не е постъпвал отговор
от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Добруджа“ № 6, представлявано от управителя д-р инж. С.С..
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Съдът намира, че въззивната жалба е
подадена от надлежна страна, в преклузивния за това срок и срещу решение на
районния съд подлежащо на въззивно обжалване, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 861 от 23.05.2018г. по гр.д.
№ 1267/2018г. по описа на Районен съд – Русе, съдът е отхвърлил предявеният от С.
против „ВиК“ ООД установителен иск за дължимост на
сумите 222,26лв., като събрана от техния наследодател без правно основание – в
резултат на принудително изпълнение по перемирано изпълнително дело, за която
сума била издадена Заповед № 45 от 05.01.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
57/2018г. по описа на Районен съд – Русе, като неоснователен и ги осъдил да
заплатят разноски в производството.
За да постанови така своя съдебен акт,
съдът е приел, че макар и изпълнителното дело да е било прекратено по силата на
закона, материално-правното вземане не се погасява по давност, поради което и
към датата на доброволното плащане през 2013г. давността за него не е била изтекла.
В случая било установено, че плащането е било извършено от трето лице - съпругата
на отказалия се от наследство син на длъжника, т.е. не била заплатена нито от
длъжника /наследодател на ищците/, нито от ищците, за да се позовават на
института на неоснователното обогатяване.
Във въззивната жалба са релевирани
оплаквания по отношение извода на съда, че извършените плащания представляват
„доброволни плащания“. Преведените суми са били събрани и разпределени от ЧСИ,
поради което не могат да се характеризират като доброволно плащане, в какъвто
смисъл е и даденото разрешение с т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Твърди се, че въпросното трето лице В. С. е внесла процесната
сума в качеството ѝ на пълномощник на наследодателя Г. С. и е платила
задължението му с негови средства. Това обстоятелство се установявало от аналогичен
правен спор приключил с влязло в сила съдебно решение от 28.12.2017г. по гр.д.
№ 6232/2017г. по описа на Районен съд – Русе, потвърдено с Решение № 195 от
25.04.2018г. по в.гр.д. № 134/2018г. по описа на Окръжен съд – Русе.
Въззивната инстанция споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което не
намира за необходимо да я преповтаря. От приложеното изпълнително дело се
установява, че с вносна бележка от 13.01.2011г. е внесена по сметка на ЧСИ
сумата от 200лв. от В. С. С.. От приложената справка по сметки на ЧСИ се
установява, че на 26.02.2013г. В. С. е внесла по делото сумата от 150лв., а на
25.03.2013г. – сумата 236,07лв. По делото не се спори, че В. С. С. е съпруга на
отказалия се от наследство син на длъжника – М. С.. Със съобщение до взискателя
от 16.04.2013г., ЧСИ е уведомил същия, че поради пълното погасяване на дълга с
постановление делото е обявено за свършено.
От изпълнителното дело се установява, че
в периода 13.01.2011г. до 26.02.2013г. не са извършвани никакви изпълнителни
действия, поради което и на основание чл.433, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се счита прекратено по силата на закона. В този смисъл основателно
се явява възражението, че извършените плащания са недължимо платени, предвид
липсата на основание за това. Те не могат да бъдат квалифицирани като
доброволни плащания, а се явяват принудително събрани в хода на изпълнителното
производство. Според задължителните разяснения по т.13 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК „Под „удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране
на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес” следва да се има
предвид следното: а/ в изпълнителното производство са проведени изпълнителни
действия, въз основа на които по сметката на съдебния изпълнител са постъпили
суми, подлежащи на разпределение, включително и при плащане от длъжника по
сметката на съдебния изпълнител, и б/ от така получените постъпления съдебният
изпълнител е превел суми на взискателя – кредитор за удовлетворяване на вземането,
предмет на издадения изпълнителен лист.“.
Неоснователно се явява обаче
възражението, че сумата е внесена от В. С. в качеството ѝ на пълномощник
на длъжника. Нито в исковата молба, нито след изслушване доклада по чл.146 от ГПК са наведени фактически твърдения за произхода на сумата, от кого е внесена
и в какво качество. Позоваването на обстоятелството, че по друго дело с
аналогичен спор, по което има влязло в сила решение, В. С. е била разпитана
като свидетел не води до извод, че същата е действала като пълномощник на длъжника.
Най-напред се касае за различни действия по погасяване на други вземания и
основанието за това може да е различно. Дори и установяването, че при предходни
погасявания на суми същата е действала като пълномощник на длъжника, не създава
презумпция, че всички нейни действия са извършвани в това качество. На следващо
място, съдът не може да се позовава на свидетелски показания
дадени по друго дело, тъй като се нарушава основен принцип на процеса, какъвто
е принципа за непосредственост. Част от фактическия състав на неоснователното
обогатяване е установяването обедняването на ищеца, т.е. провеждане при
условията на пълно и главно доказване на факта, че процесната сума е излязла от
патримониума на ищеца или в случая длъжника. Поради липсата на такова по
настоящото дело съдът намира, че претенцията е недоказана и като такава е
неоснователна. Предвид изложеното въззивният съд намира, че решението следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и съобразно с
правилото на чл.78 от ГПК, на въззиваемата страна се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 861
от 23.05.2018г. по гр.д. № 1267/2018г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА В.М.С., ЕГН **********
и С.Г.С., ЕГН ********** *** да заплатят на „Водоснабдяване и канализация“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Добруджа“ № 6, сумата
200лв. представляващи юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: