№ 15
гр. Ловеч, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20204300500511 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 230/09.07.2020 г., по гр.д. № 1195/2018 г. на РС – Троян, на
основание чл. 124 ГПК е признато за установено по отношение на
ответниците СТ. П. Ц. и Д. СТ. ЗЛ., че Д. Д. Т. е собственик на поземлен имот
с площ 755 м2, находящ се в с. Голяма Желязна, местност „В.ска“, заснет като
имот с идентификатор № 15703.28.90 по КККР на с. Голяма Желязна, както и
че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в заснемане и
записване на имота като собственост на СТ. П. Ц., вместо като част от
поземлен имот на ищцата Д. Д. Т., с идентификатор 15703.532.15. Съдът е
постановил отмяна по реда на косвения съдебен контрол на т. 14 от Решение
№ 750 от 24.02.2014 г. на ОСЗ - Троян, с която на СТ. П. Ц. е възстановено
право на собственост върху процесния имот от 755 м2, записан като Пасище
от 0.8 дка, местност „Колибата“ при граници: С.В., път и гора. Със същото
решение на основание чл. 108 ЗС съдът е признал за установено по
отношение на ответниците СТ. П. Ц. и Д. СТ. ЗЛ., че Д. Д. Т. е собственик на
поземлен имот с площ 210.82 м2, заснет като част от поземлен имот с
идентификатор имот 15703.532.18 по КККР на с. Голяма Желязна, заключена
между цифри 1,2,3,4,5 и 6, повдигната в червен цвят по комбинирана скица от
заключението на СТЕ (приложение № 5) и е осъдил ответниците да предадат
владението на същата част, а на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е съдът е приел
установено, че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в
заснемане и записване на имота като собственост на СТ. П. Ц., вместо като
част от поземлен имот на ищцата Д. Д. Т., с идентификатор 15703.532.15. С
решението съдът се произнесъл по отговорността за разноските, осъждайки
1
СТ. П. Ц. и Д. СТ. ЗЛ. да заплатят на Д. Д. Т. сумата от 2 795 лв.
Против решението е постъпила въззивна жалба от СТ. П. Ц. и Д. СТ. ЗЛ.,
подадена чрез адв. Б. Д.. Във въззивната жалба се правят оплаквания за
недопустимост на съдебното решение, основани на следните твърдения и
доводи: уважаване на иска за собственост против ответниците, без ищцата да
е ангажирала доказателства за подадено заявление за възстановяване на
поземлен имот с идентификатор 15703.28.90 или за съдебно решение по чл.
11, ал. 1 ЗСПЗЗ; недопускане от процесуалния закон да се разделя на части
една и съща установителна претенция, до каквото процесуално състояние се е
стигнало с предявяване на конкретния иск против ответниците, при влязло в
сила съдебно решение, с което същият иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е бил уважен,
но против Община Троян; предявеният иск засягал имот на Министерството
на земеделието и горите, граничещ с имота на ищцата от изток, но
министерството не било конституирано като страна по делото. От
въззивниците са наведени и оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и
необоснованост: погрешна интерпретация от районния съд на спорните
площи от имотите – като урбанизирана територия, вместо като земеделски
земи; несъобразяване от районния съд на фактите към 1958 г. относно
земеделския характер на имотите и тяхното обобществяване и игнориране от
съда на разпоредбите на ЗСПЗЗ, установяващи съответните способи за
възстановяване на земите, по които било извършена реституцията в полза на
ответниците; неправилно съобразяване от съда на факти и обстоятелства от
1975 г. и погрешна интерпретация на доказателствата, от които се
установявала идентичност на възстановения на ответниците имот, с този по
представените по делото доказателства за собствеността при
обобществяването; постановяване на решението от пристрастен и
необективен съдебен състав, който отказал да се отведе от разглеждане на
делото при наличие на основание за отвод, поради постановяване на решение
в полза на ищцата по гр.д. № 981/2017 г. на РС – Троян; игнориране от съда
на писмените доказателства, вкл. нотариален акт № 182, т. II, по н.д. 582/1991
г. на РС – Троян, довело до отричане правата на ответниците върху спорната
част от поземлен имот с идентификатор 15703.28.18 и неправилния извод за
установено владение върху същия имот едва след изпълнение на оградата
през 2010 г. Въз въззивната жалба е направено искане за обезсилване на
обжалваното решение, а при евентуалност - за неговата отмяна и отхвърляне
на предявените искове, както и за присъждане на разноските по делото за
двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата е постъпил писмен отговор, в
който се дава становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за
правилност на обжалваното решение, като се поставят следните акценти:
неотносимост на проведената от ответниците реституционна процедура към
процесния поземлен имот с идентификатор 15703.28.90 и погрешното му
заснемане като самостоятелен такъв, вместо като част от дворното място на
ищцата; неоснователност на оплакването за идентичност на спора по гр.д. №
981/2017 г. на РС – Троян, доколкото липсвало субективно и обективно на
същото с настоящето дело; неприложимост към конкретния спор на ЗСПЗЗ,
доколкото земите се намирали в границите урбанизирана територия,
определена с околовръстен полигон; извършване от районния съд на
задълбочен анализ на доказателствата по делото, довел до верен извод за
идентичност на имота на ищцата и за допусната грешка в картата, чрез
2
записване на част от него като самостоятелен имот с идентификатор
15703.28.90; установяване правото на собственост във верните граници
съставлявало основание за отмяна на Решение № 750 от 24.02.2014 г. на ОСЗ -
Троян, т. 14, с което на ответника се възстановявала земя в непоискани от
него граници; недоказаност на твърдението на ответниците за установено
владение върху спорната част от имота, на север от стената на постройките
им; липса на основание за отвод на съдията, разгледал делото. В писмения
отговор се прави искане за оставяне въззивната жалба без уважение, за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за
настоящата инстанция.
Въззивниците вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. Б. Д., който поддържа жалбата, излага
съображения за нейната основателност, акцентувайки на както на наведените
доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Същият моли за
обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на делото, а при
евентуалност - за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, както и за
присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В представени по
делото писмени бележки доразвива доводите за недопустимост и
неоснователност на атакувания съдебен акт.
Въззиваемата взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. В. АНГ., който оспорва въззивната жалба и
по двете опалвания (за недопустимост и неправилност), излага съображения
допустимост и правилност на обжалваното решение и моли за неговото
потвърждаване и за присъждане на разноските по делото. В представени по
делото писмени бележки доразвива съображенията си за неоснователност на
въззивната жалба.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема
следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Извършвайки проверка
за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът намира същото за
допустимо по следните съображения:
Решението е постановено при наличие на положителните процесуални
предпоставки, респ. отсъствие на процесуални пречки. В исковата молба се
поддържа, че през 1979 г. ищцата е призната за собственик по наследство и
давностно владение на дворно място от около 2 дка заедно с построената в
него сграда, че този имот е с трайно установени граници (телена мрежа и
постройки на съседни имоти) от почти всички страни, с изключение на
южната част от западната му граница, която не била изпълнена от
наследодателите на страните, поради съществувало между тях взаимно
уважение. От ищцата се посочва, че имотът с тези му граници не е нанесен в
кадастралната карта на с. Голяма Желязна, че в част от неговата площ
погрешно е нанесен имот с идентификатор № 15703.28.90 по КККР, че такъв
имот никога не е съществувал като самостоятелен обект и не е бил
собственост на ответниците, че възстановяването му с решение на ОСЗ Троян
от 22.10.2014 г. в полза на единия от тях е незаконосъобразно, доколкото СТ.
П. Ц. никога не е имал земя на конкретното място и имотът няма
характеристиките на земеделска земя. В исковата молба се посочва и че част
от дворното място на ищцата, находяща се в югозападната му част, с площ от
около 210,82 м2, заключена между цифри 1,2,3,4,5 и 6, погрешно е заснет в
3
кадастралната като част от поземлен имот с идентификатор имот 15703.532.18
по КККР на с. Голяма Желязна, собственост на СТ. П. Ц.. При тези твърдения
в исковата молба са изведени следните искания, обособени в две групи, както
следва: 1. да бъде установено по отношение на ответниците, че ищцата е за
собственик на имот с идентификатор № 15703.28.90 и че е налице грешка в
кадастралната карта, свеждаща се до погрешно записване на този имот като
самостоятелен обект на собственост на името на СТ. П. Ц., вместо като част
от дворно място на ищцата с идентификатор № 15703.28.15; 2. да бъде
установено по отношение на ответниците, че ищцата е за собственик на
поземлен имот с площ от около 210,82 м2, заключена между цифри 1,2,3,4,5 и
6, погрешно е заснет в кадастралната като част от поземлен имот с
идентификатор имот 15703.532.18 по КККР на с. Голяма Желязна, за
осъждане на ответниците да предадат владението върху тази част и за
установяване наличието грешка в кадастралната карта, свеждаща се до
погрешно записване на този имот като част от поземлен имот с
идентификатор имот 15703.532.18, вместо като част поземлен имот с
идентификатор имот 15703.532.15. Признавайки по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на двата имота (с идентификатор №
15703.28.90 и на площта от около 210,82 м2), осъждайки ги предадат
владението реалната част от същата площ, и приемайки за установено
наличието на поддържаните грешки в кадастралната карта, районният съд се е
произнесъл по предявените искове за собственост (установителен,
ревандикационен) и за установяване на грешка по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. След
като е постановено по въведения с исковата молба предмет, съдебното
решение е в съответствие с характера и обема на търсената защита и съдът не
е нарушил диспозитивното начало. Предявяването на иска за собственост
върху реална част от поземлен имот в случая е допустим, доколкото от
ищцата се поддържа, че тази част неправилно е заснета в кадастралната карта
като част от съседен имот, като в производството по иска за собственост
съдът ще изследва и наличието на непълнота или грешка в одобрената
кадастрална карта. Независимо от частичното припокриване на предмета в
установителната им част, едновременно разглеждане на исковете за
собственост с тези, за грешка в кадастралната карта не обуславя
недопустимост на съдебното решение, доколкото с исковете за собственост се
дава по широк кръг на защита и разглеждането им в едно производство се
явява процесуална необходимост (ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д.
№ 8/2014 г., ОСГК).
Отмяната на т. 14 от Решение № 750 от 24.02.2014 г. на ОСЗ - Троян, с която
на СТ. П. Ц. е възстановено право на собственост върху процесния имот
от 755 м2, записан като Пасище от 0.8 дка, местност „Колибата“ при граници:
С.В., път и гора, е извършена по искане на ищеца и по реда на косвения
съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК). В производството по иска за собственост
съдът може да извърши контрол за законосъобразност на административния
акт в тази му част, защото неговите последици се противопоставят на ищцата,
която не е била участник в административното производство по издаването и
обжалването му (ТР-6-05, ОСГК).
Конкретно изложените от въззивниците оплаквания, за недопустимост на
съдебното решение, са неоснователни и не обуславят претендирания порок.
Липсата на ангажирани доказателства за подадено от ищцата заявление за
възстановяване на поземлен имот с идентификатор 15703.28.90 или за
съдебно решение по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ не би могло да доведе до
4
недопустимост на предявения иск за собственост, защото ищцата се позовава
не на реституция по ЗСПЗЗ, а на придобивна давност и наследяване, чието
установяване е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска. С
постановяване на обжалваното решение не се е стигнало и до соченото от
въззивниците разделяне на една и съща установителна претенция, с оглед
предявяване против тях на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, при влязло в сила
съдебно решение, с което искът ищцата против Община Троян със същата
правна квалификация е уважен. Законът не ограничава възможността на
ищеца да води (последователно или едновременно) срещу различни лица
искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Напротив, именно защото непълнотата или
грешката в кадастралната карта е свързана със спор за собственост, който
може да се породи и манифестира по различно време от съответните
претенденти, едновременното предявяване на иска против всички тях е
практически невъзможно. В случая уважаването на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР
против Община Троян не води до недопустимост на исковете със съща
квалификация, предявени против въззивниците, защото не е налице
обективно и субективно тъждество в техните предмети – страните са
различни, а поддържаните грешки в кадастралната карта се отнасят до
различни пространствени предели на претендираното правото на собственост.
Наведеното от въззивниците опалване за засягане с предявения иск на имот
на Министерството на земеделието и горите, граничещ с имота на ищцата от
изток, без конституиране на министерството като страна по делото, не следва
да се разглежда, доколкото то е свързано с упражняване на чужди права.
Същото не би могло да обуслови недопустимост на решението, защото
ищцата не е предявила иск против държавата в лицето на съответното
министерство, а при липса на хипотеза на задължително другарство,
неоснователен се явява упрекът към районния съд за незаконосъобразно
пропускане на конституирането ѝ като страна.
Предвид извода за допустимост на обжалваното съдебно решение, съдът
следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във
въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в
тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт № 166, т. І, нот.д. № 314/1979 г. на РС Троян се
установява, че на 17.09.1979 г. Д. Д. Т. е призната за собственик по давностно
владение и наследство на следния недвижим имот, състоящ се от: дворно
място в местност „Бърдене”, землището на с. Голяма Желязна, цялото с площ
от около 2 дка, при граници: С.В., гора на ДЗС, шосе и наследници на С.В.,
заедно с намиращата се в него паянтова къща, което е извън блока на ДЗС.
Няма спор и това се установява от приетото удостоверение за наследници, че
Д. Д. Т. е дъщеря на Д.И.В..
С нотариален акт № 182, т. ІІ, нот.д. № 582/1991 г. на РС Троян се установява,
че на 15.05.1991 г. СТ. П. Ц. и Й.С.П. са признати за собственици по
давностно владение и наследство на парцел VІІ, пл. № 728, кв. 92 по плана на
с. Голяма Желязна, от около 600 кв. м, при граници: от две страни улица, дол
и Д.Б., незастроен; и неурегулирано дворно място, със селищен характер,
извън блоковете на ТКЗС, в мах. „В.ска”, местност „Бърдене”, от около 2 000
кв.м, при гариници: шосе, Д.И.В. и Ц.И.В., ТКЗС, заедно с подобренията, вкл.
жилищна сграда, плевня и сушилня.
5
От СТ. П. Ц. е подадено заявление вх. № 195ГЖ/28.09.1991 г. за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, като в т. 16 от
заявлението е означен имот „Пасище“, с площ от 0,8 дка, местност
„Колибата“ при граници: С.В., път и гора, като доказателство за собственост
върху този имот към заявлението е приложен опис-декларация, от което е
видно (т. 5 от опис декларацията), че характеристиките на заявения за
възстановяване имот са идентични с тези, по заявлението. С Решение № 750
от 01.03.1993 г. на ПК - Троян на СТ. П. Ц. е възстановено (по т. 16) в
съществуващи/възстановими стари реални граници правото на собственост
върху имот „Пасище“, с площ от 0,8 дка, местност „Колибата“ при граници:
С.В., път и гора. Във връзка с подаденото заявление за възстановяване на от
Д.С. З., като пълномощник на СТ. П. Ц., е подадено заявление за приемане на
помощен план по чл. 13а, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ с вх. № 0626-2 от 16.09.2013 г.,
като от завереното копие на преписката по заявлението се установява, че
процедурата е приключила с уважаване на заявлението и приемане на
помощен план (решение от 27.09.2013 г. по протокол № 2). С Решение № 750
от 24.02.2014 г. на ОСЗ – Троян на СТ. П. Ц. е признато (по т. 14) и
възстановено (т. 12) в съществуващи стари реални граници правото на
собственост върху имот „Пасище“, с площ от 0,8 дка, местност „Колибата“
при граници: С.В., път и гора. В решението за възстановяване е означено, че
имотът попада в урбанизирана територия. По действащата кадастрална карта
поземленият имот е с идентификатор № 15703.28.90, като от нотариален акт
№ 88, т. ІІІ, нот.д. № 394/2014 г. на Нотариус Димитър Кънчевски е видно, че
на 22.10.2014 г. същият е дарен от СТ. П. Ц. на Д. СТ. ЗЛ..
Установява се от приетите писмени доказателства и част от свидетелските
показания (св. Н.В., св. С.П., св. Й.Й. и св. С.Й.), че имотът на Д. Д. Т. (по
нотариален акт № 166, т. І, нот.д. № 314/1979 г. на РС Троян) е ограден от
всички страни, с изключение на западната му страна, от която се намира
имота, собственост на С.В. (наследодателят на ответниците на и брат на Д.В.
(бащата на ищцата). Ограда между двата имота не е имало, защото между
двамата братя не са съществували спорове за собствеността и пределите .
След одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Голяма Желязна, Д. Д. Т. установила, че са налице грешки при заснемането на
имота . По този повод, през 2009 г. тя подала възражение пред СГКК Ловеч,
в което посочва, че имотът по нотариален акт № 166, т. І, нот.д. № 314/1979
г. на РС Троян не е заснет като отделен имот с кадастрален номер и с граници
по документа за собственост, че част от него попадала в имота на съседа с
идентификатор 15703.532.18, а друга част е обособена като самостоятелен
имот с идентификатор 15703.532.40, като във възражението е направено
оплакване и че съществуващите на място огради също не били нанесени в
кадастралната карта. Възражението на Д. Д. Т. е уважено, като с акт № 99 от
20.05.2010 г. на АГКК са констатирани непълнотите и грешките, които
засягат процесните имоти (както са означени във възражението), но след това
не е извършвано изменение на кадастралната карта в съответствие с ката за
непълноти и грешки, поради отказа на съседа от юг (ответниците) да подпише
акта. Междувременно, в кадастралната карта е нанесен имот с кадастрален
номер 15703.532.91, записан като път на името на Община Троян, който
попадайки в имот с идентификатор 15703.532.15, отделя от него имот с
идентификатор 15703.532.40. Считайки, че такъв път никога не е съществувал
на място, Д. Д. Т. е предявила против Община Троян иск по чл. 54, ал. 2
ЗКИР, като с решение № 40/27.02.2018 г., по гр.д. № 981/2017 г. на РС Троян,
6
влязло в законна сила на 18.0.52018 г., е признато за установено, че ищцата е
собственик на имот 15703.28.91, с площ 74 м2, както и че е налице грешка в
кадастралната карта, изразяваща се в заснемането на този имот като
самостоятелен такъв, с предназначение „друг поземлен имот за движение и
транспорт“, вместо като част от имот с идентификатор 15703.532.15. По
заявление на ищцата и въз основа на същото решение имоти с
идентификатори 15703.532.15 и 15703.532.91 са обединени в имот с нов
идентификатор 15703.532.22 с площ от около 2 154 м2(в този смисъл е
констативната част по т. 2.4 от заключеното на съдебно техническата
експертиза по първоинстанционното гр.д. № 1195/2018 г. на РС Троян).
От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от
първоинстанционния съд, което настоящата инстанция също приема за
компетентно изготвено, се установява, че границите на имота по нотариален
акт № 166, т. І, нот.д. № 314/1979 г. на РС Троян са: С.В., гора на ДЗС, шосе и
наследници на С.В., че в тези граници се включват поземлен имот с
идентификатор 15703.532.90 и по-голямата част от имот с идентификатор
15703.532.22 (15703.532.15), която е между гората и имота на наследниците
на С.В.. От заключението и комбинираната скица към него се установява, че
тези граници са заключени в съответните координатни точки, че някои от тях
са по съществуващи на място стари огради (на север, откъм поземлен имот
15703.28.83 – от бодлива тел; на изток, откъм по поземлен имот 15703.160.13
(гората) – с телена мрежа и бодлива тел; на запад, откъм поземлен имот
15703.28.82, в частта, явяваща се западна граница на поземлен имот
15703.532.90 – жив плет. Експертът посочва, че поземленият имот по
нотариалния акт, както и този, на ответника (по нотариален акт № 182, т. ІІ,
нот.д. № 582/1991г. на РС Троян), се намират в махала „В.ска”, северно от път
ІІІ-402. Съдът кредитира заключението в тази му част, защото то се основава
на проучените от експерта доказателства по делото, вкл. на документите в
други институции, имащи отношение към реституцията и картографиране на
земната площ, върху която са ситуирани имотите, както и на извършените от
експерта оглед и измервания на място в присъствие на представители на
двете страни, при който са идентифицирани граници и топографски елементи
– стари дървета, сгради, слог, огради, подпорна стена и път. В същата му част
заключението кореспондира и с показанията на свидетелите св. Н.В., св. С.П.,
св. Й.Й. и св. С.Й., вкл. в частта на онези от тях, дадени при извършване на
очната ставка. От тези показния се установява, че от южната страна на имота
на ищцата се пада построения път (път III-402), че на север имотът на ищцата
граничи с имота на св. Н.В., че на изток границата е гора, че на запад част от
границата е имотът на А.В., по която има изграден жив плет, а останалата част
е имотът на Й. С.ва (съпругата на ответника С.Ц.). От показанията на
свидетелите се установява, че между имотите на ищцата и на ответника не е
имало ограда, че единствената такава се явявала къщата и постройките на
С.Ц.. Свидетелите непротиворечиво посочват по кои от границите на имота е
изпълнена ограда, приблизителното време на изпълнението, нейният вид,
както и особеностите на терена: от север (откъм Н.В.) и от изток (откъм
гората) – телена ограда, изпълнена след 1976 г. (когато е построена вилата на
Н.В.), като от северната страна (границата откъм Н.В.) има и слог, а от изток
оградата е изпълнявана от съпруга на ищцата (П.Б.) с участието на ответника
С.Ц., от запад – по границата с имота на А.В. е посаден жив плет с голяма
давност (стар плет, отдавна посаден). Същите свидетели единодушно
посочват, че през 2010 г. е направена ограда, която започва от южния край на
7
живия плет (границата с имота на А.В.) и завършва до северния ъгъл на
къщата (сграда с идентификатор 15703.532.15.4) на С.Ц. (координатна т. 28 от
комбинираната скица), че през пролетта на 2019 г. е станало и ограждането на
северната част от имота на ищцата (с идентификатор 15703.532.15),
граничеща с имотите на Н.В. и А.В., чрез изпълнение на ограда по южната
граница на поземлен имот с идентификатор 15703.532.90 (по координатни
точки 7, 8, 9, 10 и 11 от комбинираната скица). Свидетелите посочват, че на
това място (площта на поземлен имот с идентификатор 15703.532.90) СТ. П.
Ц. не е имал земя и че имотът на ищцата от север и северозапад граничел с
имотите, притежавани от Н.В. и А.В. и техните наследодатели. За него
свидетелите казват, че не е имал земя на това място, че той не е от рода В., че
е зет на С.И. (бащата на Й.С.П.) и че е дошъл в имота на В. през 1946 г. в
качеството му на съпруг на Й.П.. Показанията на свидетелите в тази им част
(за северната граница) се подкрепят и от ситуацията за разположение на
сградата в имота към „Проект за жилище във вилен имот на С.В. И.” (бащата
на св. Н.В. – собственикът на поземлен имот с идентификатор 15703.28.83), в
която като съсед от южната граница е посочен Д. И. (бащата на ищцата), а не
СТ. П. Ц.. В тази скица гората е означена като източна граница на
застроявания имот, от която посока такава се явява гората на ДЗС – една от
границата на имота по нотариалния акт на ищцата (включващ имотите с
идентификатор 15703.532.15 и 15703.532.90). От показанията на същите
свидетели се установява и че в тази част на имота, между новоизпълнената
ограда и къщата на ищцата, никога не е имало път, какъвто не се
идентифицира и в едромащабната топографска карта на местността (ЕТК) от
1970 г. Не се установяват и други особености на мястото, които биха
индицирали за такъв път – при огледа експертът е констатирал, че теренът в
района е с наклон от север на юг, без видими следи от полски път или
каменна настилка. В този смисъл показанията на останалите двама свидетели
Д.Т. З. и М.Л.Х. (св. З. и св. Х.), за наличие на път и слог, отделящи откъм
север имота на ищцата от имота на С.Ц., са изолирани и не намират опора в
останалите доказателства и доказателствени средства. Те не кореспондират не
само в показанията на останалите свидетели (родственици и съвременници на
ищцата и ответника и наследодателите им), но и на заключението на вещото
лице по съдебно техническата експертиза, изградено въз основа на
непосредствените възприятия и замервания на експерта при огледа на място,
при задълбочен анализ на наличните документи, карти и скици за терена,
съдържащи данни за трайните топографски елементи.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от
първоинстанционния съд, както и от това, на комплексната съдебно-
техническа и архитектурна, прието в настоящата инстанция, се установява, че
за местността (махала „В.ска” – с. Голяма Желязна) има приет околовръстен
полигон - от 1975 г., с площ от 31 000 дка, като при последвалото през 1987 г.
разширение, площта му е увеличена с 50 дка. От експертите не се установяват
данни за други околовръстни полигони на махала „В.ска” – предходен
(отпреди 1975 г.) и последващ (след изменението от 1987 г.). Процесната
(спорната) площ от 210,83 м2 попада изцяло в околовръстния полигон при
първоначалното му приемане от 1975 г., а имот с идентификатор 15703.532.90
попада отчасти в разширението на полигона от 1987 г. - западната му част. В
границите на полигона (стар и нов) са включени и застроените имоти на С.В.
и Д.В.. В околовръстния полигон на махала „В.ска” – с. Голяма Желязна
попада и имот с идентификатор 15703.532.22 (15703.532.15). От заключенията
8
се установява, че поземленият имот по решение № 750/24.02.2014 г. на ОСЗ
Троян с площ от 755 м2, е записан в решението като пасище, в местност
„Колибата”, при граници: С.В., път и гора, че същият е нанесен в помощния
план с номер 15703.532.90. Границите по решението не съответстват на
границите по декларацията по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ (път, гора, С. Д. В.) и на
тези, по кадастралната карта (наследници на С.В., гора, Д.Т. наследници на
Д.В. и наследници на Ц. В.). От заключението се установява, че в
реституционната процедура, при изготвяне на помощния план, старите
реални граници на имот с площ от 755 м2, са установени с декларация по чл.
12, ал. 3 ЗСПЗЗ. Както се посочи, пътят, за който се споменава единствено от
свидетелите З. и Х., не е съществувал и не се идентифицира от други
източници като трайна топографска характеристика на терена. Няма
идентичност между местностите „Колибата” и „Бърдене”, като от тях само
последната е отразена в кадастралната карта, разположена на север от път III-
402 и обхваща голяма територия, включваща северната част от нахала
„В.ска”. Налице е противоречие и между документите по реституцията на
С.Ц. с показанията на св. З., която казва, че дядо е внесъл в ТКЗС овощна
градина, но по опис декларацията се заявява за възстановяване пасище. От
тези несъответствия следва, че възстановеният на С.Ц. имот идентификатор
15703.532.90 не се идентифицира с имота по опис декларацията – Пасище от
0,8 дка, местност „Колибата”, при граници: път, гора, С. Д. В..
От заключението на комплексната експертиза се установява също, че
границите, отразени в извадката от контактната зона преди корекциите (прил.
3/2 от заключението на съдебно техническата експертиза), съответстват на
границите по нотариален акт № 166, т. І, нот.д. № 314/1979 г. на РС Троян
(С.В., гора на ДЗС, шосе и наследници на С.В.). Въпреки това, от експертите
е изграден извод за неяснота относно причината (за липса на удостоверени
основания), поради което поземленият имот 15703.532.15 е отразен с
променени граници, вкл. с изчертаване на граница с поземлен имот с
идентификатор 15703.532.18. За имота на ответника по нотариален акт № 182,
т. II, по н.д. 582/1991 г. на РС – Троян от експертите се прави извод, че е
нанесен в кадастралната карта с идентификатор 15703.532.18, като само част
от границите му по картата се идентифицират с тези, по нотариалния акт -
15703.28.42 (Д.И.В., понастоящем неговите наследници), 15703.532.16 (шосе),
а границата с поземлен имот 15703.532.19 (Д.З.) не се установява по
нотариалния акт. Същевременно поземлен имот 15703.532.18 не граничи с две
от границите по нотариалния акт - имота на Ц. В. (по кадастралната карта с
идентификатор 15703.28.82 – наследници на Ц. В.), както и с ТКЗС.
От заключението на комплексната експертиза се установява, че и по време на
колективизацията имотите по двата нотариални акта (от 1979 г. и от 1991 г.)
са представлявали жилища на наследодателите на страните, с оглед на което
те не са включвани в декларациите за влизане в ТКЗС. Освен за липса на
тяхното включване в ТКЗС, експертите посочват, че не се установяват и
данни за одържавяване по чл. 12 от Закона за собствеността на гражданите. В
нотариален акт № 166/1979 г. (на Д. Д. Т.) е означена една сграда – паянтова
къща, която е съборена, като съществуващите в момента сгради на място са
две - двуетажна масивна сграда (с идентификатор 15703.532.22.1) и
двуетажна селскостопанска сграда (с идентификатор 15703.532.22.2). В
нотариалния № 182/1991 г. (на СТ. П. Ц. и Й.С.П.) са описани жилищна
сграда, плевня и сушилня за плодове, като на място и в кадастралната карта
за поземлен имот с идентификатор 15703.532.18 са отразени шест сгради, от
9
които: с идентификатори 15703.532.18.4 и 15703.532.18.1 съответстват на
плевнята и сушилнята за плодове по акта за собственост, две жилищни сгради
с идентификатори 15703.532.18.5 и 15703.532.18.6, за които не може да се
приеме със сигурност коя от двете е означената по нотариалния акт (заради
липсата на посочена етажност, площ и други характеристики). В имота е
налична и сграда с идентификатор 15703.532.18.3, представляваща
едноетажна селскостопанска, която е разположена на границата с имот
15703.532.18.22 и е долепена до югоизточния край на плевнята. От
заключението се установява, че входовете на всички постройки с номера 6, 5
и 4 са откъм вътрешния двор, по югоизточната и югозападна фасади. По
северозападната и североизточна фасади няма прозорци и врати за
преминаване, като единствено на северозападната фасада на сграда
15703.532.18.4 (плевнята) има две врати, чието предназначение е за внасяне
на селскостопанска продукция. Предназначението на така изпълнените две
врати се потвърждава и от показанията на св. Й., Й.а и В.а, от които се
установява, че между имотите на двамата братя (наследодателите на
страните) не е имало ограда, че мястото под къщата на ищцата, заключено до
северозападната фасада от постройките на СТ. П. Ц. и от ъгъла на
постройката до ъгъла на живия плет се ползвало от бащата на ищцата и че
приживе П.Б. (съпруга на ищцата) се отказал от намерението да изпълни
ограда от ъгъла на живия плет на А. (границата с поземлен имот 15703.28.82)
до постройката на С.Ц. (сграда с идентификатор 15703.532.18.6) заради молба
на съпругата на ответника, за да може същият да си изкарва овцете на паша. С
оглед естеството и предназначението на сградите в поземлен имот
15703.532.18, конфигурацията на тяхното свързано застрояване и на вяска от
фасадите им налагат извод, че границата между имотите на наследодателите
на ищцата и ответниците е минавала по североизточната и северозападна
фасади на същите сгради, а не по оградата, започваща от ъгъла на сграда
15703.532.18.4 в северозападна и след това продължаваща в западна посока
(координатите по точки 28, 29, 30, 31 и 32 от комбинираната скица). Същата
ограда е изградена през есента на 2010 г. (протокол за трасиране от 20.09.2010
г.) с материали, който са идентични с материалите, от които е изпълнена
оградата откъм път III-402. През 2019 година е изпълнена и оградата от
южната страна на поземлен имот с идентификатор 15703.532.90 (откъм
поземлен имот 15703.532.22), като ползваната мрежа е видимо по-нова от
мрежите на останалите огради. В този смисъл показанията на свидетелите Д.
З. и М. Х., относно границите на възстановения на името на ответника
поземлен имот с идентификатор 15703.532.40 и относно границата между
имотите по двата нотариални акта, се отнасят единствено за новоизпълнените
през есента на 2010 и пролетта на 2019 г. огради. Показанията на тези
свидетели, отнасящи се до старите граници на имотите, не намират опора в
останалите доказателства и доказателствени средства, но и влизат в
противоречие с наличните на място дадености за терена и неговите
характеристики, установени от експертите.
От показанията на свидетелите Н.В., С.П., Й.Й. и С.Й. съдът приема за
установено, че ищцата Д.Т. е ползвала имота по нотариален акт № 166/1979 г.
на РС Троян, в посочените от тях граници, без да е имала спорове с ответника
за тяхното местоположение. Свидетелите казват, че такива спорове не е имало
и между нейния баща (Д.В.) и брат му С.В. (тъст на ответника С.П.) – двамата
братя много се уважавали, всеки от тях е знаел своя имот, зачитал е
собствеността на другия и затова не е имало спорове помежду им, нито се
10
налагало ограждането на имотите по общата им граница. Добрите отношения
се продължавали и между техните наследници, за което свидетелства
отказването на П.Б. (съпруга на ищцата) от намерението да изпълни ограда
между имотите (по молба на съпругата на ответника С.Ц., за да може да си
изкарва животните на паша, към гората), изграждането на оградата по
източната граница на имота по нотариален акт № 166/1979 г. на РС Троян
съвместно от П.Б. и от С.Ц.. От показанията на свидетелите се установява и
че никой не е имал претенции към северната част, че в нея имало засадени
стари крушови дървета (преди около 20 години били посадени и нови такива,
но те изсъхнали), че то се ползвало от ищцата, която допускала роднина (М.),
който го работел (посадил новите дръвчета). От показанията на свидетелите
се установява, че новите огради в имота по нотариален акт № 166/1979 г. на
РС Троян (от ъгъла на сграда 15703.532.18.4 в северозападна и след това
продължаваща в западна посока - координатите по точки 28, 29, 30, 31 и 32 от
комбинираната скица и ограда по южната граница на поземлен имот с
идентификатор 15703.532.90 - по координатни точки 7, 8, 9, 10 и 11 от
комбинираната скица) са изпълнени през есента на 2010 г., респ. пролетта на
2019 г. Съдът приема това време за несъмнено, защото то се свързва от
свидетелите с посочени от тях конкретни поводи за появата на място през
пролетта на 2019 г. (проверка за евентуални посегателства върху
собствеността) и за възприемане на случилите се промени след есента на 2018
г., когато тези огради не ги е имало. По отношение на оградата от ъгъла на
сграда 15703.532.18.4 в северозападна и след това продължаваща в западна
посока – по координатите по точки 28, 29, 30, 31 и 32 от комбинираната скица
за начало на нейното изпълнение се приема деня на съставяне на протокола за
извършеното трасиране – 20.09.2010 г. Изграждането на оградите в по ранен
момент (около 2008-2009 г. – „преди 10 години” св. Х.) не е приемливо и с
оглед възприетите от експерта относително по-новото състояние
материалите, от които са изпълнени. Съобразявайки датата на издаване на
разрешението за строеж на оградата, отделяща площта от 210,83 м2
(16.09.2010 г.) и на съставяне на протокола за трасиране, указващ
фактическото местонахождение на границата, по която да бъде изпълнена
според издаденото разрешение (20.09.2010 г.), няма как да се приеме, че
строителството на тази ограда е започнало 2008-2009 г., т.е. преди издаване на
строителните книжа. Поради неприключилите към този период (2008-2009 г.)
процедури по приемане на помощния план и на производството по приемане
на кадастралната карта, без които няма яснота за границите, по които е
възможно да се огражда имот с идентификатор 15703.532.90 – липсват стари
кадастрални планове, по които би могло да се трасират границите му, за
каквито действия дават показания свидетелите З. и Х. дават показания (за
сложени колчета, преди изграждане на оградата).
При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Предявените от Д. Д. Т. против СТ. П. Ц. и Д. СТ. ЗЛ. искове са основателни,
с оглед установеното от нея придобивно основание, пространствените
предели на правото на собственост, чиито граници на място съответстват с
тези, по титула за собственост, и попадане в тях на оградените от
ответниците спорни площи, за които те не доказаха, че са тяхна собственост.
Ищцата Д. Д. Т. е собственик по давност върху поземлен имот, съставляващ
дворно място в местност „Бърдене”, землището на с. Голяма Желязна, цялото
с площ от около 2 дка, при граници: С.В., гора на ДЗС, шосе и наследници на
11
С.В., заедно с намиращата се в него паянтова къща. Преди признаването за
собственик, имотът е притежаван от нейния баща Д.И.В., който приживе го е
ползвал в същите граници. От признаването за собственик през 1979 г.,
ищцата не е губила правото си на собственост - тя не се е разпореждала с
него, нито е било отнемано от държавата по принудителен ред (няма данни
за отчуждаване или за фактическо изземване на имота - изцяло или частично).
Бидейки застроено дворно място, имотът не е бил включван блок на ТКЗС
или ДЗС (не е масовизиран), като ползването от ищцата отново се
осъществявало в границите по нотариален акт № 166, т. І, нот.д. № 314/1979
г. на РС Троян, в които е призната собствеността. Тя е упражнявала правата
си на собственик, ползвайки го необезпокоявано до 2010 г. и 2019 г., когато
спорните части от имота били оградени от ответниците. До ограждането им,
ответниците не са имали претенции за тези площи, напротив – ответникът
С.Ц., а приживе и съпругата му Й. С.ва, са зачитали собствеността на ищцата
в признатите предели, вкл. чрез действия, несъмнено изразяващи признание
на границите (молба на Й. С.ва към съпруга на ищцата да не загражда имота
по общата им граница, участие на ответника при изпълнение на оградата от
източната граница). Като собственик Д. Д. Т. е предприемала необходимите
действия пред администрацията за нанасяне на имота в кадастралната карта с
границите му по титула за собственост - нотариален акт № 166, т. І, нот.д.
№ 314/1979 г. на РС Троян. По делото се установи, че в тези граници се
включват поземлен имот с идентификатор 15703.532.90, по-голямата част от
имот с идентификатор 15703.532.22 (15703.532.15), която е между гората и
имота на наследниците на С.В., както оградената площ от площ 210,82 м2,
заснета като част от поземлен имот с идентификатор имот 15703.532.18 по
КККР на с. Голяма Желязна. Тези граници се идентифицират като
съществуващи на място стари огради откъм всички съседни имоти, с
изключение към поземлен имот с идентификатор 15703.532.18 (собственост
на ответниците), за който се установи, че никога в миналото между него и
имота на ищцата не е имало ограда. Изпълнението на такава през есента на
2010 г., довело до отделяне на площта от 210,82 м2, е извършено при липса
сигурни и ясни данни за съществуващи стари граници между двата имота и в
противоречие с показанията на свидетелите относно пространствените
предели, в които страните (а преди това и техните наследодатели) са ползвали
имотите, в противоречие с естеството, предназначението и конфигурацията
на застрояването и фасадите на сградите в имота на ответника - поредицата
им би била права, а не както е в действителност (на чупка при сграда 4,
следваща линията на хоризонталата по ЕТК 1970 г.). След като границата
между имотите на страните по двата нотариални акта минава по
североизточната и по северозападната фасада на сградите в поземлен имот
15703.532.18, подленият погрешно е нанесен в кадастралната карта ведно с
площта от 210,82 м2, заключена в координатните точки от 1 до 6 с червен
цвят от комбинираната скица. Тази площ се явява част от площта на имота,
заключена в границите по нотариален акт № 166, т. І, нот.д. № 314/1979 г. на
РС Троян, затова неин собственик е ищцата. Установената от ответниците
фактическа власт и намерение за своене върху тази площ са изявени едва през
есента на 2010 г., когато са фактически са предприето действия по нейното
ограждане. Ищцата се е противопоставила на тези техни действия, правейки
искане до СГКК Ловеч за отстраняване грешката в кадастралната карта, а в
края на 2018 г. и предявявайки вещните искове. В този смисъл ответниците не
са могли придобият собствеността върху нея, вкл. по давност.
12
Площта от 755 м2, находяща се в с. Голяма Желязна, местност „В.ска“,
заснета като имот с идентификатор № 15703.28.90 по КККР на с. Голяма
Желязна, не съответства и не се идентифицира с имота по опис декларацията,
подадена от ответника С.П. – Пасище от 0,8 дка, местност „Колибата”, при
граници: път, гора, С. Д. В.. Напротив, за нея също се установи, че съставлява
част от площта на имота, заключена в границите по нотариален акт № 166, т.
І, нот.д. № 314/1979 г. на РС Троян. Независимо от възстановяването в
полза на ответника с окончателно решение по чл. 14 ЗСПЗЗ, реституцията не е
противопоставима на ищцата, защото тя не е страна в производството по
възстановяване. При изготвяне на помощния план за установяване границите
на бившите имоти в случая не са ползвани допустимите доказателствени
източници по чл. 13а, ал. 4 ППЗСПЗЗ. От експертизата се установява, че
заявеният от ответника имот за възстановяване Пасище от 0,8 дка, местност
„Колибата” не се идентифицира на място, в границите на имот с
идентификатор № 15703.28.90 по КККР на с. Голяма Желязна. Явявайки се
част от площта на имота, заключена в границите по нотариален акт № 166, т.
І, нот.д. № 314/1979 г. на РС Троян, неин собственик също е Д. Д. Т.. В този
смисъл означаването в кадастралната карта като самостоятелен поземлен
имот (с идентификатор № 15703.28.90), принадлежащ на друг собственик,
съставлява грешка, свързана със спор за материално право по смисъла на чл.
54, ал. 2 ЗКИР, доколкото то (означаването) не съответства на установените
по делото пространствени предели на собствеността на ищцата. Фактическа
власт и намерение за своене и върху тази площ са изявени едва с ограждането
през пролетта на 2019 г., когато ищцата вече предявила против тях иска си
за собственост, което също изключва възможността за продобиването и на
оригинерно основание.
Оплакванията във въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение
са неоснователни. Първото по ред възражение за неприлагане от районния
съд към конкретния случай на разпоредбите на ЗСПЗЗ няма опора в закона, а
упрекът за неправилна интерпретация на установените по делото
доказателства не се съвместява с обективната оценка на формираните от
районния съд изводи по фактите. Същественото в случая е, че имотът на
ищцата по нотариален акт № 166, т. І, нот.д. № 314/1979 г. на РС Троян, както
и имотът на ответниците по техния титул за собственост по (нотариален акт
№ 182, т. II, по н.д. 582/1991 г. на РС – Троян) са ползвани в реалните им
границите не само от страните по делото, но и от техните наследодатели Д.В.
(бащата на ищцата) и С.В. (тъста на ответника), които като братя са зачитали
взаимно правата си на собственост и не са имали спорове за общата им
граница. Двата имота винаги (докато са били притежание на двамата братя) са
съставлявали дворни места, застроени с жилищни и стопански постройки,
като с оглед на тази им характеристика те са били част от махала В.ска и
именно заради нея те са включени в строителните граници на махалата,
определени с околовръстния полигон през 1975 г. Заради тази им
характеристика дворните места не са били обобществявани (не са включвани
в блок на ТКЗС или ДЗС) и ползването им от двамата братя, а впоследствие и
от страните, е било възможно в реалните им граници - тези по двата
нотариални акта. След признаването за собственик през 1975 г. ищцата не е
губила правото си на собственост върху имота по - тя не се е разпореждала с
него, нито е било отнемано от държавата по принудителен ред (няма данни
за отчуждаване или за фактическо изземване на имота - изцяло или частично).
Ищцата, а преди това и нейният наследодател, са запазили фактическата
13
власт върху имота, в границите му по нотариалния акт, затова за него не е
било необходимо подаване на заявление по чл. 11 ЗСПЗЗ. В тази връзка и
доколкото имот с идентификатор № 15703.28.90 е част от площта на имота по
нотариален акт № 166, т. І, нот.д. № 314/1979 г. на РС Троян, неоснователно
се явява оплакването на въззивниците, че ищцата не била подала заявление за
възстановяването му. Макар от С.Ц. да е подадено заявление по чл. 11 ЗСПЗЗ,
заявеният за възстановяване имот пасище от 0,8 дка, местност „Колибата” не
се идентифицира на място с поземлен имот с идентификатор № 15703.28.90
по КККР на с. Голяма Желязна – по граници, по начин на трайно ползване и
по местност. Направената във въззивната жалба интерпретация на част от
доказателствата също не води към извод за наличие на идентичност на имота
по т. 5 от опис декларацията на С.Ц. с имота с идентификатор № 15703.28.90.
Невъзможното посочване на С.Ц. като собственик на пасището, заради
включването му в блока на ТКЗС, само по себе си не е аргумент за наличие на
такова тъждество, защото по всички останали характеристики на имотите (на
заявеният за възстановяване от С.Ц., на означения по опис декларацията и на
този, по кадастралната карта) липсва съвпадение. Неоснователно е
възражението на въззивниците за липса на направено от Д.Т. възражение
срещу одобрената КВС и че едва след индивидуализацията му в
кадастралната карта като поземлен имот с идентификатор 15703.28.90, тя е
започнала да има претенции за него. От наличните документи в приложената
преписка по приемане на помощния план се установява обратното – че
ищцата е възразявала пред общинската администрация, че възраженията не
са уважавани, поради отказа да я третират като заинтересовано лице по
приетия помощен план (с оглед наличие към онзи момент на общински път –
бивш поземлен имот 15703.28.91) и че на нея са давани указания за
решаване на спора за материално, ако такъв е наличен (вж. протокол №
3/29.01.2014 г. на комисията и писмо изх. № 02-253/06.12.2013 г. на Община
Троян). В преписката по изготвяне на помощния план не се съдържат
допустимите от закона източници, въз основа на които се установяват
границите на бившите имоти – съдебно решение, неделима част, от което е
скица или други доказателства по делото; кадастрален, план, комасионен
план, частичен земеустройствен план или планове за оземляване преди
образуването на ТКЗС и ДЗС; аеро фото снимки, дешифровъчни фотосхеми
или ортофотопланове, преди образуването на ТКЗС или ДЗС, както и анкети
за създаване регистъра на бившите имоти (чл. 13а, ал. 4, т. 1-3 ППЗСПЗЗ).
При тяхната липса, няма как да се приеме за доказано поддържаната от
ответниците идентичност на заявения от С.Ц. за възстановяване имот Пасище
от 0,8 дка, местност „Колибата” с образувания чрез приетия помощен план
имот, нанесен в кадастъра с идентификатор № 15703.28.90 по КККР на с.
Голяма Желязна. Претендираната идентичност не следва и от предложената
от ответниците интерпретация на границите на имота по техния нотариален
акт (№ 182, т. II, по н.д. 582/1991 г. на РС – Троян) и отъждествяването им с
тези, на съответните имоти по действащата кадастрална карта. По делото се
установи (заключението на допълнителната съдебно техническа и
архитектурна експертиза), че по кадастралната карта имотът по този
нотариален акт съставлява отразеният такъв с идентификатор 15703.532.18 и
че същият не граничи с имота на Ц. В. (15703.28.982), нито с имота с
идентификатор 15703.28.90, за да се приеме, че последният се явява
границата с ТКЗС. Тази граница (блок на ТКЗС) се идентифицира с поземлен
имот 15703.28.42, защото към 1991 г. същият, заедно с поземлен имот
14
15703.28.100, не са били възстановени и са съставлявали блок на ТКЗС,
независимо от включването им в разширението на оковръстния полигон.
Затова няма как да се приеме, че поземлени имот с идентификатор
15703.28.90 е бил част от блока на ТКЗС, явяваща се една от границите на
имота по нотариален акт № 182, т. II, по н.д. 582/1991 г. на РС – Троян.
Именно защото от изток граничи с поземлен имот 15703.160.13 (гора на ДЗС),
а от север с имот 15703.28.83 (С.В.), тези граници на поземления имот с
идентификатор 15703.28.90 се явяват две от границите имота на ищцата,
означени по нотариалния акт. Неоснователно е и възражението от
въззивниците срещу извода на районния съд, че по отношение на изявата на
владението върху спорната площ от 210,82 м2, негово начало следва да се
свързва с нейното ограждане. Изводът на съда е в съответствие с
установените по делото факти, в частност - че ограждането през есента на
2010 г. се явява първото действие на ответниците, чрез което те явно и
несъмнено са манифестирали намерението си за своене. Дотогава между
имотите по нотариалните актове не е имало огради и те се ползвали от
ответниците и техните наследодатели според разбиранията им за
пространствените предели на правата, за които до ограждането не е имало
спорове. Съдът изложи съображенията си по-горе, обяснявайки защо
границата между имотите минава по североизточната и северозападна фасади
на сградите в поземлен имот 15703.532.18, а не по оградата, започваща от
ъгъла на сграда 15703.532.18.4 в северозападна и след това продължаваща в
западна посока, с чието изпълнение е обособена спорната площ от 210,82 м2.
Преди ограждането , достъпът до нея и ползването на тази площ от
ответника, вкл. за да вкарва сено в плевнята, се допускало от ищцата и
нейния съпруг заради близкото им родство и съществувалите добри
отношения между тях и техните наследодатели. В този смисъл, тези действия
следва да се квалифицират като търпими, а не като упражнявано владение.
Затова те не могат да доведат до придобиване по давност, въпреки по-ранната
им изява, отпреди 2010 г.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по
посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото
направените от настоящия състав изводи по основателността на предявените
искове съвпадат с крайните такива на районния съд.
С оглед неоснователност на въззивната жалба и основателност на
предявените искове, на въззиваемата-ищец следва да се присъдят
претендираните разноски за въззивната инстанция. Тя е ангажирала
доказателства за сторени такива в общ размер на 2 000 лв. (1 700 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лв. – депозит за вещо лице),
поради което същата сума следва да се присъди нейна в полза чрез осъждане
заплащането ѝ от ответниците СТ. П. Ц. и Д. СТ. ЗЛ. (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 230/09.07.2020 г., по гр.д. № 1195/2018 г. на РС
– Троян.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СТ. П. Ц., с ЕГН **********, с
адрес: *** и Д. СТ. ЗЛ., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на Д. Д.
15
Т., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2 000 лв., представляваща
сторени във въззивното производство разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие
на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16