№ 73
гр. Пловдив, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г.а Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Г.а Гр. Арнаудова Въззивно търговско дело №
20255001000019 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от С Н ******“ чрез процесуалния му
представител адвокат З. Х. против решение № 386/16.10.2024 г., постановено
по т.д. № 580/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. Жалбоподателят
счита, че решението е незаконосъобразно и неправилно досежно приетия обем
на съпричиняване поради обстоятелствата, при които е настъпило пътното
транспортно произшествие и приноса на всеки от участниците в него, като за
пострадалия той трябва да бъде приет за 80%, на която база да се определи
справедливият размер на дължимото обезщетение, като счита, че изплатеният
извънсъдебно размер от по 30 000 лв. на всеки от ищците е достатъчен и
репарира понесените от тях неимуществени вреди. Оспорва началната дата на
лихвата за забава, като счита, че тя се дължи от датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по чл. 496, ал. 1 от КЗ, поради което моли
съда да отмени решеинето и да постанови друго, с което да отхвърли исковете
или да присъди лихвата за забава от посочения момент. Претендира разноски
за двете инстанции.
1
Въззиваемите А. Н. Д. и А. П. Д., действащ като малолетен чрез своята
майка и законен представител А. Д., чрез процесуалния си представител
адвокат Г. С. оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят да бъде
потвърдено решението на окръжния съд. Претендират присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от А. Н. Д. и А.
П. Д., действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител А.
Д., против С Н ******“ – София субективно и обективно кумулативно
съединени искове по чл. 511, ал. 3 от КЗ във вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ и по чл. 86 от
ЗЗД. Ищците твърдят, че на 29.06.2018 г. на път *******, на входа на с. П., о Г,
о С, М К, гражданин на Р Т при управление на товарна композиция с влекач
марка „Р.“ с рег. № 34 ** ***** и прикачено ремарке с рег. № 34 ** **,
собственост на О Л A.S., причинил пътно-транспортно произшествие,
вследствие на което настъпила смъртта на П И Д., съпруг на първата ищца и
баща на втория ищец. Било образувано наказателно производство,
приключило с влязла с сила присъда от 18.05.2023 г. по н.о.х.д. № 385/2023 г.
по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с която М К бил признат за виновен
за това, че на посочените време и място е нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Н Ц Нв и П И Д..
Ищците твърдят, че до момента на смъртта на П. Д. младото семейство
живяло задружно и щастливо, между тях била изградена силна и здрава
емоционална връзка, а след инцидента А. Д. изпаднала в състояние на
продължаващи и към момента скръб, болка и меланхолия, затворила се в себе
си и преустановила всякакви социални контакти, а А. Д. расте без баща от
съвсем крехка възраст и няма да успее да изгради нормална и здрава връзка
между баща и син, като и двамата чувстват страх и несигурност и не могат да
разчитат на подкрепата на съпруг и баща. Доколкото описаните в исковата
молба пътни превозни средства, управлявани от виновния водач, били
2
застраховани в застрахователна компания А С A.S. – И по застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № **/********, ведно с прилежаща към
нея зелена карта, относно товарния автомобил влекач „Р.“ и застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № **/*******, ведно с прилежаща към
нея зелена карта, относно прикачено ремарке, а застрахователната компания
няма кореспондент - представител за уреждане на претенции в България,
твърдят, че следва да бъдат обезщетени от С Н ******“, до което те отправили
искане за заплащане на обезщетение на претърпените от тях неимуществените
вреди вследствие смъртта на техния съпруг и баща, в размер от по 180 000
лева за всеки от двамата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждането на претенцията до окончателното й изплащане, в
законовия срок получили отговор, в който претенцията била приета за
основателна до размер от 150 000 лв за всеки от ищците, но ответникът
предложил да им изплати обезщетение в размер от по 30 000 лв. поради
съпричиняване от пострадалия Д., допринасящо за настъпването на
вредоносните последици в размер на 70 %; те изразили съгласие с
определения за справедлив пълен размер на обезщетението от по 150 000 лв.
за всеки от тях, но считали, че съпричиняването на вредоносния резултат от
страна на починалия Д. е в размер на 50 %, искайки от ответника да им
заплати по 75 000 лв. на всеки от тях, но получили по 30 000 лв., като
признават обстоятелството, че П. Д. е съпричинил вредоносния резултат със
своето поведение поради загубване частично управлението на моторното
превозно средство. Предвид изложеното ищците молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да им заплати по 45 000 лв.,
представляваща дължимо, но неизплатено обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за претърпени от тях неимуществени вреди - болка
и страдание, вследствие смъртта на съпруга на първата ищца и баща на втория
П. Д., настъпила на 29.06.2016 г., която сума е формирана като разлика между
приетия от страните справедлив размер от 150 000 лв., редуциран с 50 %
заради съпричиняване, и изплатената от ответника сума от 30 000 лв., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 28.06.2023 г. до
окончателното им изплащане. Претендират разноски.
Ответникът С Н ******“ чрез процесуалния си представител адвокат З.
Х. оспорва изцяло предявените искове по основание и размер и моли съда да
ги отхвърли. Не оспорва валидността на застрахователните правоотношения,
3
възникнали по силата на договорите по застраховка „Гражданска
отговорност“ на товарната композиция с влекач и прикачено ремарке, които
били валидни към датата на инцидента, но твърди, че водачът на товарната
композиция не е изцяло отговорен за настъпилото произшествие, а то в голяма
степен е настъпило поради вина на водача на лек автомобил марка „Ш“ П. Д.,
който се движел с превишена скорост, загубил контрол върху лекия
автомобил, навлязъл в насрещната лента за движение и се блъснал в
движещия се в неговата пътна лента товарен автомобил, поради което
изплатените от него на ищците обезщетения от по 30 000 лв. са справедливи
по размер и възмездяват причинените им неимуществени вреди. Оспорва
исковете за присъждане на законна лихва върху главниците поради
неоснователност на главните искове, а при условията на евентуалност твърди,
че лихва се дължи след изтичане на законоустановения срок за произнасяне по
извънсъдебната претенция. Претендира разноски.
С обжалваното решение е осъдено С Н ******“ – София да заплати на
А. Н. Д., действаща в лично качество и в качеството си на родител и законен
представител на малолетния А. П. Д., по 45 000 лв. на всеки от тях,
представляващи дължимо, но неизплатено обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за претърпените от тях неимуществени вреди -
болки и страдания - вследствие от смъртта на техния съпруг и баща П. Д. в
резултат на ПТП, настъпило на 29.06.2018 г. на път *******, на входа на с. П.,
о Г, С о, за което М К, гражданин на Р Т като водач на товарна композиция с
влекач марка „Р с рег № ******, и прикачено ремарке с рег. № ** ** **,
собственост на О Л A.S., е признат за виновен по н.о.х.д. № 385/2023 г. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора, като сумата представлява разликата
между платеното от застрахователя обезщетение от по 30 000 лв. на всеки от
ищците и дължимото им от по 75 000 лв. при определен от съда обем на
съпричиняване от 50 %, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 28.06.2023 г., датата на предявяване на претенцията, до окончателното й
изплащане, С Н ******“ – София е осъдено да заплати на адвокат Г. С.
адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално
представителство в размер на 4 000 лв., както и С Н ******“ – София е
осъдено да заплати по бюджета на съдебната власт 3 600 лв. държавна такса
съобразно уважения размер на претенцията.
Решението е обжалвано от ответника изцяло, поради което то е предмет
4
на въззивното производство в пълен обем.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата
фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
За да бъде изпълнен фактическият състав на чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ, е
необходимо да бъде установено наличието на няколко кумулативно съчетани
предпоставки: валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ между застраховател и прекия
причинител, настъпване на застрахователното събитие от виновното
противоправно поведение на застрахования, от което на ищците да е
причинена вреда и застрахователят на виновния водач да няма кореспондент
за територията на Р Б.
Безспорно е, че с оглед възприетото в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС ищците притежават активна процесуалноправна
и материалноправна легитимация да претендират обезщетение за
неимуществени вреди поради настъпилата смърт на П. Д., доколкото те са
съпруга и съответно син на починалия, което се установява от удостоверение
за съпруга и родствени връзки на О Р, П. о..
Не се спори между страните за това, че застрахователят на виновния
водач няма кореспондент на територията на Р Б, поради което ответното
сдружение е пасивно легитимирано да обезщети правоимащите лица за
причинените им неимуществени вреди от настъпилото пътно произшествие.
С изготвения проекто-доклад по чл. 146 от ГПК с определение №
1016/13.08.2024 г. първоинстанционният съд е приел за безспорни
обстоятелствата, свързани с това, че към датата на пътно-транспортното
произшествие са били налице застрахователни правоотношения, възникнали
по силата на застрахователни договори „Гражданска отговорност“ – зелена
карта на процесната товарна композиция с влекач и прикачено ремарке и че
5
ответникът е изплатил на всеки от ищците по 30 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди въз основа на предявена от тях извънсъдебна
претенция, които не се нуждаят от доказване, както и не се нуждае от
доказване по силата на чл. 300 от ГПК това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, които са предмет на
влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 385/2023 г. по описа на Окръжен съд -
Стара Загора.
В исковата молба ищците признават, че със своето поведение
починалият П. Д. е съпричинил вредоносния резултат, както и че са били
съгласни с предложения от ответното сдружение справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди от по 150 000 лв. за всеки един от
тях, на която основа е платено застрахователно обезщетение и на която
претендират допълнително обезщетение пред съда, което становище те
поддържат и във въззивното производство.
Обстоятелството за претърпените от ищците неимуществени вреди се
установява и от показанията на свидетеля Г. Д. /брат на починалия/, които
съдът кредитира при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК, отчитайки
близките му близки с ищците, но и възможността за пълни и всестранни
впечатления от случилото се именно заради тази връзка.
Според свидетеля Д. той и семейството на П. Д. живели в една къща в
дома на родителите им в гр. Р, след инцидента нещата много се променили,
към този момент А. бил на 4 години, било им трудно да преодолеят загубата, с
времето нещата ставали по-сложни, защото детето започнало да задава
въпроси за баща си, на които е трудно да се отговори, било изнервено, на А.
също било много трудно, година след катастрофата ищците се изнесли в друг
дом в Р, случили им се и други неприятни неща, свързани със смърт на близки
хора, което още повече задълбочило скръбта им, останали да живеят сами,
били затруднени финансово, първата ищца се опитала да работи в чужбина, но
не се получило и се върнала в България, а отскоро имала работа.
Въз основа на установената фактическа обстановка и изведените въз
основа на нея правни изводи съдът приема за установено, че на 29.06.2018 г.
на път *******, на входа на с. П., о Г, С о М К като водач на товарна
композиция с влекач марка „Р.“ и прикачено ремарке, собственост на О Л A.S.,
е допуснал нарушение на правилата на ЗДП и поради превишена скорост е
6
причинил пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е починал
наследодателят на ищците П. Д., за което М К бил признат за виновен и осъден
с влязла в сила присъда, за процесната товарна композиция имало сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
зелена карта със застрахователна компания в Р Т която няма кореспондент в Р
Б, като поведението на водача на товарния автомобил е виновно и
противоправно, а от това на ищците са били нанесени неимуществени вреди,
изразяващи се в загуба на обичан родител, респ. съпруг, с когото те живели
дълго време заедно, между тях били изградени отношения на обич, доверие,
привързаност и подкрепа, предвид внезапността на смъртта на Д. и възрастта
на детето /към този момент на 4 години/ отчаянието и скръбта им били още
по-дълбоки, те не са отминали и никога няма да отминат напълно, а загубата
на баща за втория ищец не може да бъде компенсирана по никакъв начин, като
тези вреди са достатъчно силни по интензитет и времетраене, поради което
следва да бъде определено обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от по 150 000 лв. за всеки един от ищците.
Основният спорен въпрос по делото е относно това какво е участието
на покойния Д. при съпричиняване на вредоносния резултат от
произшествието, т.е. за действителния обем, в който всеки един от
участниците в инцидента е допринесъл за настъпването му.
С влязлата в сила присъда водачът М К е признат за виновен за
настъпване на произшествието поради нарушаване правилата за движение по
чл. 21, ал. 2 от ЗДП, като с решението на Пловдивския апелативен съд е
признат за невиновен за извършване на нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от
ЗДП/в която част присъдата е изменена/ и по този начин е причинил смърт по
непредпазливост на пострадалото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно по силата на посочената разпоредба елементите от
състава на престъплението, при осъществяването на които обвиняемият е бил
признат за виновен и наказан, не могат да се пререшават в гражданското
производство. Такъв въпрос обаче не е този за съпричиняването от страна на
7
пострадалия, който може да бъде разгледан от гражданския съд, дори в
присъдата на наказателия съд да е приет определен процент, когато
съпричиняването не е елемент от състава на престъплението, какъвто е
настоящият случай.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза с вещо лице
инж. С. М. прието в първоинстанционното производство, неоспоР. от страните
и което съдът като компетентно изготвено възприема, се установява, че
произшествието е настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя в зоната
на ляв завой /спрямо посоката на движение на лекия автомобил „Ш Е/, при
движение през деня, при видимост на дневна светлина, платното за движение
в мястото на произшествието е с алфалтова настилка, която по време на
произшествието е била мокра, местопроизшествието се намира на
второкласен път ******** с. П., пътното движение е ориентирано в посока
север-юг, пътят се състои от две ленти за движение, разделени с единична
непрекъсната линия, покрит с гладък асфалт, дребнозърнест, на локални места
с леки неравности, западната лента е широка 4,40 м., източната 3,70 м., в
западната част има банкет широк 0,70 м., след който следва непрекъсната
метална мантинела. Пътният участък в зоната на произшествието
представлява ляв завой в посока север, напречен наклон 2/40 см., снижение в
посока запад, поставени са пътни знаци в двете посоки на големи жълти
фосфорестични табели - А1, А2 - опасен завой наляво и надясно на
движението съобразно движението на управляваното моторно превозно
средство, А40 - участък с концентрация на ПТП, В26 - 40км/ч - забранено
движението със скорост по-голяма от указаната, внимание хлъзгав път.
Скоростта на товарния автомобил „Р. П.“ непосредствено преди задействането
на спирачната му система е била около 65 км/ч, а на лекия автомобил „Ш Е
преди произшествието - около 93 км/ч, като водачът на лекия автомобил би
избегнал загубата на странична устойчивост и навлизане в лявата лента, ако
автомобилът се бе движил със скорост по-малка от 74 км/ч.
При приемане на заключението му в съдебно заседание на 09.10.2024 г.
експертът е допълнил, че лекият автомобил е навлязъл в лентата за движение
на товарния автомобил поради загуба на контрол върху автомобила при ляв
завой, като е спрял почти перпедикулярно на пътното платно, като при
загубена странична устойчивост няма никакво значение при каква скорост е
настъпила тази загуба - при 70 км/ч, 90 км/ч или 100 км/ч, но скоростта оказва
8
влияние върху загубата на такава странична устойчивост, при по-ниска от 74
км/ч. скорост той не би загубил устойчивост, такава загуба може да се получи
и при грешни маневри от страна на водача с волана и спирачките, а от
документите по делото няма данни за аквапланинг или следи от странично
преплъзване, но при мокра настилка те се забелязват трудно, в участъка има
ограничение на скоростта 40 км/ч и всяка скорост над тази е превишение, като
със сигурност скоростта на лекия автомобил е била над 40 км/ч. Вещото лице
признава също, че е работило с доста неизвестни, поради което е допустимо
отклонение в изчисленията му от 10 % до 20 % нагоре и/или надолу, но във
всички случаи скоростта на лекия автомобил няма да се слезе под 40 км/ч.
В трайната съдебна практика, в т.ч. задължителното за съдилищата
ППВС № 17/1963 г., се приема, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако пострадалият е допринесъл за тяхното настъпване,
като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат, не и вината на
пострадалия, а нарушението на установените в ЗДП и ППЗДП правила за
движение по пътищата само по себе си не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. пострадалият обективно да е създал предпоставки или възможност за
настъпване на увреждането чрез определени свои конкретни действия или
бездействия, а съпричиняването трябва да е доказано, а не предполагаемо.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че с поведението си П. Д. е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, доколкото се е движил с превишена скорост, без да
съобрази предвиденото за тази зона ограничение, пътните и
метеорологичните условия /ляв завой с леко снишение и мокра асфалтова
настилка/, вследствие на което е загубил контрол върху управлението на
автомобила и е навлязъл в насрещното платно, не е забелязал навреме
движещия се срещу него товарен автомобил, не е могъл да реагира
своевременно и по този начин е допринесъл за възникване на катастрофата.
От друга страна водачът на товарния автомобил също го е управлявал с
превишена скорост, несъобразена с условията и състоянието на пътя,
атмосферните условия, релефа на местността и превозвания товар, като
9
тежестта на управляваната товарна композиция допълнително се е отразила на
спирачния път и възможността за екстремно спиране, което е причинило
инцидента, признато в присъдата на наказателния съд. Трябва да се отбележи,
че макар К да е бил професионален шофьор с повече опит и възможност за
адекватна преценка, който при познаване на управляваната от него товарна
композиция е следвало да съобрази рисковете на пътя, в т.ч. от превишената
скорост и необходимото разстояние за спиране при необходимост, все пак той
е успял да контролира моторното превозно средство и да го задържи в лентата
си на движение.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че е доказано възражението
на ответника по чл. 51 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, поради което определеното за всеки от ищците
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 60 %, на
колкото съдът определя приноса на П. Д. за настъпване на вредоносния
резултат, имайки предвид, че освен превишената скорост, с която двамата
водачи са управлявали автомобилите, основна причина за възникване на
пътно-транспортното произшествие е навлизането на лекия автомобил в
лентата за движение на товарния.
Следователно на всеки от ищците са дължи по 60 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди, от които следва да бъде приспаднато изплатеното
доброволно от ответника такова преди завеждане на делото от по 30 000 лв. и
следва да бъде осъдено С Н ******“ да заплати на всеки от ищците по 30 000
лв.
Върху присъдените обезщетения на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ се
дължи законна лихва, считано от датата на предявяване на претенцията от
ищците, т.е. от 28.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.
Горният извод по отношение на началния момент, от който
застрахователят, респ. ответното сдружение, дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, се извежда от това, че тя е
функционална и произхожда от отговорността на делинквента, сключения
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ.
поетото задължение по силата на закона от ответника, с който застрахователно
дружество се задължава да покрие в границите на определената в него
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
10
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, в т.ч. лихви за забава /чл. 429, ал. 2 от
КЗ/, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал. 3 на същата разпоредба, т.е. само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/, което е единственото
ограничение в тази насока. В този случай застрахователят следва да заплати
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от по-ранната от двете
дати - на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. Същите съображения се
отнасят и до С Н ******“, спрямо което в разпоредбата на чл. 496 от КЗ, на
която то се основава, не предвижда различен правен режим, а следва да се
приеме, че тя урежда последиците от забавата на самото сдружение.
На база на изложените мотиви следва да бъде потвърдено решението
на окръжния съд в частта, в която исковете са били уважени до размер от по
30 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.06.2023 г. до окончателното й изплащане, в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на адвокат Г. С. адвокатско възнаграждеине за
предоставено безплатно процесуално представителство до размер от 2 666 лв.
съразмерно на уважената част от исковете и в частта, в която ответникът е
осъден да заплати държавна такса до размер от 2 400 лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в
която исковете са уважени за разликата над 30 000 лв. до пълните предявени
размери от по 45 000 лв,. ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 28.06.2023 г. до окончателното й изплащане, в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на адвокат Г. С. адвокатско възнаграждеине за предоставено
безплатно процесуално представителство за разликата над 2 666 лв. до
присъдените 4 000 лв. и в частта, в която ответникът е осъден да заплати
държавна такса за разликата над 2 400 лв. до присъдените 3 600 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да бъде
осъден ответникът да заплати на процесуалния представител на въззиваемите
адвокат Г. С. възнаграждение за осъществена безплатно правна помощ и
представителство за въззивното производство в общ размер на 2 000 лв.,
изчислени съразмерно на уважената част от исковете, предмет на въззивното
11
производство, респ. отхвърлената част от жалбата, действителната фактическа
и правна сложност на делото пред въззивната инстанция и извършените
процесуални действия.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят на ответника
направените по делото разноски в общ размер на 5 549,66 лв., изчислени на
база на отхвърлената част от исковете, от които 2 549,66 лв. за
първоинстанционното производство /216,66 лв. депозит за вещо лице и 1 333
лв. адвокатско възнаграждение/ и 4 000 лв. за въззивното такова /600 лв.
държавна такса и 3 400 лв. адвокатско възнаграждение/. Тук следва да се
отбележи, че при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение на
пълномощниците на страните за първоинстанционното производство съдът
изхожда от горепосочените критерии и ги е определя на 4 000 лв. за всеки от
тях /както е направил окръжния съд спрямо адвокат С./, имайки предвид и
направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Във въззивното производство
обаче не е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя, дори напротив –
пълномощникът на въззиваемите адвокат С. изрично е заявил в съдебното
заседание, че не прави такова, поради което за база при определяне на
възнаграждението на адвокат Х. следва да се приеме действително
заплатеното такова и то следва да се намали съобразно изхода на спора.
Предвид гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 386/16.10.2024 г., постановено по т.д. № 580/2023
г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, в която С Н ******“ – София е
осъдено да заплати на А. Н. Д. и на А. П. Д., действащ като малолетен чрез
своята майка и законен представител А. Н. Д., дължимо, но неизплатено
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените от тях
неимуществени вреди - болки и страдания - вследствие от смъртта на П. Д.
/съпруг и баща/, в резултат на ПТП, настъпило на 29.06.2018 г. на път *******,
на входа на с. П., о Г, С о, за което лицето М К, гражданин на Р Т като водач
на товарна композиция с влекач марка „Р с рег № ****** и прикачено ремарке
с рег. № ** ** **, собственост на О Л A.S., е признат за виновен с влязла в
сила присъда по н.о.х.д. № 385/2023 г. по описа на Окръжен съд - Стара
12
Загора, за разликата над 30 000,00 лв. /тридесет хиляди лева/ до пълния
размер от по 45 000,00 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/ за всеки един от
тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2023 г. до
окончателното й изплащане, в частта, в която С Н ******“ е осъдено да
заплати на адвокат Г. С. адвокатско възнаграждение за предоставеното
безплатно процесуално представителство на ищците за разликата над 2 666,00
лв. /две хиляди шестстотин шестдесет и шест лева/ до пълния размер от
4 000,00 лв. /четири хиляди лева/, и в частта, в която С Н ******“ е осъдено да
заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса
за разликата над 2 400,00 лв. /две хиляди и четиристотин лева/ до пълния
размер от 3 600,00 лв. /три хиляди и шестстотин лева/, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Н. Д., ЕГН ********** и А. П. Д., ЕГН
**********, действащ като малолетен чрез своята майка и законен
представител А. Н. Д., двамата от гр. Р, П о, ул. Н В № **, против С Н
******“, със седалище и адрес на управление: гр. С., *********, вписано в
регистъра на СГС по ф.д. № 11830/2001 г., искове за заплащане на дължимо,
но неизплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания - вследствие
от смъртта на П. Д. /съпруг и баща/, в резултат на ПТП, настъпило на
29.06.2018 г. на път *******, на входа на с. П., о Г, С о, за което лицето М К,
гражданин на Р Т като водач на товарна композиция с влекач марка с влекач
марка „Р с рег № ****** и прикачено ремарке с рег. № ** ** **, собственост
на О Л A.S., е признат за виновен с влязла в сила присъда по н.о.х.д. №
385/2023 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, за разликата над 30 000,00
лв. /тридесет хиляди лева/ до пълните предявени размери от по 45 000,00 лв.
/четиридесет и пет хиляди лева/ за всеки един от тях, като сумата
представлява разликата между платеното от застрахователя обезщетение от по
30 000 лв. на всеки от ищците и претендираното от тях по 75 000 лв. при
определен от съда обем на съпричиняване от 60 %, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 28.06.2023 г. до окончателното изплащане на
сумите.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 386/16.10.2024 г., постановено по т.д. №
580/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, в която С Н ******“
13
– София е осъдено да заплати на А. Н. Д. и на А. П. Д., действащ като
малолетен чрез своята майка и законен представител А. Н. Д., дължимо, но
неизплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания - вследствие
от смъртта на П. Д. /съпруг и баща/, в резултат на ПТП, настъпило на
29.06.2018 г. на път *******, на входа на с. П., о Г, С о, за което лицето М К,
гражданин на Р Т като водач на товарна композиция с влекач марка с влекач
марка „Р с рег № ****** и прикачено ремарке с рег. № ** ** **, собственост
на О Л A.S., е признат за виновен с влязла в сила присъда по н.о.х.д. №
385/2023 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, до размер от по 30 000,00
лв. /тридесет хиляди лева/ за всеки един от тях, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 28.06.2023 г. до окончателното им изплащане, в
частта, в която С Н ******“ е осъдено да заплати на адвокат Г. С. адвокатско
възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство до
размер на 2 666,00 лв. /две хиляди шестстотин шестдесет и шест лева/ и в
частта, в която С Н ******“ е осъдено да заплати в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт държавна такса до размер от 2 400,00 лв. /две
хиляди и четиристотин лева/.
ОСЪЖДА С Н ******“, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
*********, вписано в регистъра на СГС по ф.д. № 11830/2001 г., да заплати на
адвокат Г. С. от гр. П., бул. М. І ******, адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗА за предоставената на А. Н. Д. и на А. П. Д. безплатно правна
помощ за въззивното производство в размер на 2 000,00 лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА А. Н. Д., ЕГН **********, от гр. Р, П о, ул. Н В № ** да
заплати на С Н ******“, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
********* сумата 5 549,66 лв. /пет хиляди петстотин четиридесет и девет лева
и шестдесет и шест стотинки/ разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15