Решение по дело №587/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 624
Дата: 23 март 2022 г. (в сила от 9 април 2022 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20225330200587
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 624
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330200587 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3711189, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на А.Ч.А., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата и в допълнителна молба жалбоподателят излага съображения
за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и моли за неговата
отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище в хода на
производството за неоснователност на подадената жалба. Прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
При изпращането на преписката, от административнонаказващия орган
е представена справка от система АИС АНД, съгласно която ЕФ е връчен на
16.12.2021г., като такова е отбелязването и на представения ЕФ. С оглед
гарантиране правата на жалбоподателя, и доколкото липсват твърдения от
страните и не са представени доказателства за по-ранно подаване на жалбата,
съдът приема, че ЕФ е връчен на 16.12.2021г., като жалбата, подадена на
1
22.12.2021г., се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата
освен това е подадена от легитимирано лице, против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 31.05.2020г. в 11,37 ч. в с.
Стряма, ул. Христо Ботев до № 39, при ограничение на скоростта от 50 км/ч в
населено място, с отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, МПС
с рег. № **** се движел при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч с
установена наказуема скорост 72 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 22
км.ч. Собственик на автомобила бил А.Ч.А..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение клип
№16808, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е
годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол. Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема
скорост е приспаднат толеранс от -3 км.ч. В този смисъл следва да се
съобрази, че съгласно Протокола за проверка № 6-32-20/07.02.2020г.,
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост до 100 км.ч е +/- 3
км.ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело
скорост на движение на процесния автомобил от 75 км.ч. След приспадане на
нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан
деецът с ЕФ, а именно 72 км/ч.
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от 31.05.2020г., както и от
справката за собственик на процесния автомобил, от която е видно, че
собственик е именно жалбоподателя А.А..
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
2
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR 1-M, представляващо мобилна (съгласно представеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване) система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, . Техническото
средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Съгласно
Удостоверението за одобрен тип, срокът на валидност на устройството е до
24.02.2020г., която дата с оглед датата на издаване на удостоверението за
одобрен тип – 24.02.2010г., отговаря на изискванията на чл. 30, ал. 1 от Закона
за измерванията. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията обаче,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип. Отбелязване, че АТСС съответства на одобрения тип, се
съдържа в Протокола за извършена проверка № 6-32-20/07.02.2020г., поради
което и фикцията на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията е приложима за
процесното АТСС и същото е било от одобрен тип към датата на извършване
на нарушението. Ясно в електронния фиш е описано и АТСС, с което е бил
извършен контролът – TFR 1 – M № 581;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за
премината последваща проверка след ремонт № 6-32-20/07.02.2020г.;
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. В
протокола изрично е посочено, че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Доколкото процесното АТСС е било прикрепено към служебен автомобил,
няма изискване да се представя снимка на позиционирането на АТСС по чл.
3
10, ал. 3 от Наредбата.
По отношение на възражението за неспазване на нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, в процесния случай е налице фиксирана скорост на движение на
лекия автомобил посредством мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR 1-M видно от приложеното
по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Настоящият
съдебен състав намира, че издаването на електронен фиш при заснето
нарушение с мобилна система за контрол на нарушенията не се явява в
нарушение на нормативната база. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, стационарните и мобилните
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение,
като в чл. 3 от Наредбата е регламентирано, че за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз
основа на посочената нормативна регламентация следва извод, че към
настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат
да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при
установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС
(чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение - че в хипотезата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по
ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство,
което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в
4
отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани
правила за използването на мобилните технически средства, като е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията
на ЗДвП с ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г. и издаването на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., издаването на електронен фиш за налагане на административни
санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо
и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие,
че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата)
при мобилни АТСС, прикрепени към служебен автомобил, какъвто е
настоящият случай, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността
и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният
орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Регламентираното в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ следва да се
тълкува граматически, като поясняващо действието по издаване на
електронен фиш, а не установяването и заснемането на нарушението с
автоматизирано техническо средство. Предвид горното, настоящият съдебен
състав счита, че електронните фишове могат да бъдат издавани и при
употреба на мобилни системи за видеоконтрол в присъствието на контролен
орган, в случай че са спазени изискванията на Наредбата. Така неоснователно
се явява възражението, че е бил нарушен редът за съставяне на електронния
фиш.
Неоснователно се явява и възражението в допълнителните мотиви за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
Протокола по чл. 10 от Наредбата. В тази връзка правилно се посочва, че в
протокола следва да се удостовери режимът на измерване с попълване от
страна на служителя в нарочното поле на „С“ в случаите на стационарен
режим и на „Д“, когато измерването е извършено във време на движение. В
случая обаче неправилно процесуалният представител на жалбоподателя
посочва, че е попълнен режим „Д“ (в движение). Видно от самият протокол, в
5
полето, в което следва да се отрази при какъв режим на измерване работи
АТСС, е отразено, че същото работи при режим на измерване „С“ –
стационарен. Отбелязването в протокола на буква „Д“ касае посоката за
задействане при възможни варианти О-отделечаващ, П-приближаващ и Д-
двете посоки, а не режимът на измерване. Тоест посоката за задействане
визира дали АТСС заснема МПС-та, които се явяват приближаващи,
отдалечаващи или и двете, и няма връзка с режима на измерване, който
безспорно се установява да е отбелязано, че е бил стационарен. При това
положение, доколкото режимът на измерване не е бил "в движение", то и
административнонаказващият орган не е имал задължението по чл. 11, ал. 2
да спре нарушителя и да пристъпи към издаване на АУАН и НП. Цитираното
от процесуалния представител на жалбоподателя Решение № 1412 от
24.06.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1253/2019 г. касае случай,
при който в Протокола по чл. 10 въобще не е отразен режимът на измерване
на АТСС, за разлика от настоящия случай, поради което и същото се явява
неприложимо.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП,
като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 100
лв.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него
в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН,
вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството,
както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез
депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва
да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 3711189, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на А.Ч.А., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА А.Ч.А., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7