Р Е Ш Е Н И Е № 260093/01.11.2021
гр. Пловдив,
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание
на четвърти октомври две хиляди и двадесети първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА
АРНАУЧКОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
с участието на
секретаря Стефка Тошева като разгледа докладваното от съдията Панайотова
в.гр.д. № 324/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
повторно въззивно такова и се развива по реда на чл.294 от ГПК.
Предмет на
разглеждане в производството е отрицателен установителен иск ,предявен от Д.,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, със
съдебен адрес:***, пл.“Н.М.“№1, против „л.п.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, за приемане за установено по отношение на ищеца, че
ответникът „л.п.“АД не е собственик на следния недвижим имот: перон, изграден
върху държавна земя, представляваща ПИ с идентификатор №*************по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.К. с площ от 2000,805дка.
С решение № 212 /
20.02.2018 г. ,постановено по гр.д. 2379/17 г. по описа на ОС – Пловдив като
е приел ,че искът е неоснователен съдът го е отхвърлил , което
решение е потвърдено с решение № 169 / 16.10.2018 г. по описа на АС – Пловдив .
С определение № 236 /
10.05.2019 г. ,постановено по гр.д. 398 / 2019 г. по описа на ВКС решението на
въззивния съд е допуснато до касационно обжалване ,а с решение № 47/07.07.2020 г. решението на АС – Пловдив е отменено в частта ,в
която е отхвърлен предявеният от Д. ,представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството против „Л.П. „АД отрицателен
установителен иск за собственост на недвижим имот : перон ,изграден през 2009
г. върху държавна земя ,представляваща поземлен имот с идентификатор
№*************по КККР на с. К. с площ от 2000,805 дка ,който перон е
с площ *****кв.м. ,означен на скица приложение № 4 към СТЕ на в.л.
Г. ,неразделна част от решението ,по букви Б В Г Д Е Ж З И К Б и е
върнал делото за ново разглеждане от настоящия съд с дадени
задължителни указания . В частта ,касаеща перон ,изграден
върху същия поземлен имот през 1982г. ,очертан по скицата на вещото
лице Г. ,неразделна част от решението, по букви А Б К И Л
А ,по отношение на който предявеният от Д. отрицателен установителен
иск против „Л.П. „АД е отхвърлен решението на възиззивния съд
е потвърдено.
Производството се
е развило с участието на трето лице помагач на ответника – „Л.П. „ЕАД.
При настоящето
разглеждане на делото жалбоподателят Д. ,предстявлявана от министъра
на регионалното развитие и благоустройство поддържа въззавната си жалба и по съображения ,изложени в
писмена защита заявява искане решението в посочената му част да бъде отменено и
предявеният от нега отрицателен установителен иск да бъде уважен
като претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна
„Л.П. „АД поддържа ,че решението в неговата обжалвана част е правилно
и по съображения ,изложени в представената писмена защита заявява
искане същото да бъде потвърдено ведно с присъждане на разноски.
Третото лице помагач
„Л.П. „ЕАД счита решението в посочената по-горе част за неправилно и заявява
искане да бъде отменено и предявеният от ищеца отрицателен установителен иск да
бъде уважен като претендира присъждане на разноски.
Пловдивски апелативен
съд след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Предмет на настоящето
въззивно разглеждане е предявеният от Д., представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, против „Л.П.“АД иск с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че дружеството не
е собственик на перон ,изграден през 2009 г. върху държавна земя
,представляваща поземлен имот с идентификатор №*************по КККР на с.
К. с площ от 2000,805 дка ,който перон е с площ *****кв.м.
,означен на скица приложение № 4 към СТЕ на в.л. Г. ,неразделна част от
решението ,по букви Б В Г Д Е Ж З И К Б.
Отричаното от ищеца
право на собственост касае „перон“ като летищно съоръжение и елемент от целия
летищен комплекс. Според легалната дефиниция по пар.1,т.54
от ДР на Наредба №14 от 15.10.2012г. за летищата и летищното осигуряване,
„летище“ е определен район от земна или водна повърхност, предназначен изцяло
или частично за излитане, кацане и движение по тази повърхност на
въздухоплавателни средства. Съобразно посочения нормативен акт физическите
характеристики на летищата включват и перони, които се изграждат на места,
където се осигуряват условия за слизане и качване на пътници, извършване
на товаро-разтоварни операции на карго и поща, както и за обслужване на
въздухоплавателните средства на безопасно разстояние от летищния трафик,
съгласно чл.105,ал.1 от Наредбата, с оглед на което и съгласно пар.1,т.78 от ДР на Наредбата, „перон“ е определена площ от
наземно летище, предназначена за разполагане на въздухоплавателни средства с
цел вземане /натоварване/ или разтоварване на пътници, поща или товари,
зареждане с гориво, паркиране или техническо обслужване. В този смисъл летището
като комплекс от функционално свързани елементи/съоръжения и оборудване със
статут на движими и недвижими вещи, предназначени в своята цялост да обслужват
дейността по излитане, кацане и движение на въздухоплавателни средства,
съставлява самостоятелен обект на вещно право, който като такъв може да
принадлежи на лице различно от собственика на терена.
Първоначалният
предмет на делото е отричане правото на собственост на ответника
досежно целия перон ,за който безспорно е установено по делото ,че е
построен върху държавна земя през 1982г. ,когато е извършено и
строителството на самото Л. въз основа на решение №
185 на бюрото на министерски съвет от 18.12.1981 г. с
инвеститор МНО като през 2009 г. е извършен ремонт ,разширение и
реконструкция на перона на Л. въз основа на разрешение за строеж №
465 /23.10.2008 г. с възложител Министерство на транспорта на Р.Б.–
Главна дирекция „ Гражданска въздухоплавателна администрация „ .
С решението ,предмет на обжалване ,съдът е приел ,че от събраните
доказателства се установява , че процесното съоръжение „перон“ е придобито от
„Л.П.“АД чрез непарична вноска /апорт/ при учредяването му ,извършена от акцинора „Л. „ЕООД –еднолично търговско дружество с
държавно имущество ,бивша ДФ „ Л.“ . Непаричната вноска като част от капитала
на акционерното дружество включва цялото имущество на „Л.“ЕООД, в оценката на
което е включена и стойността на перона като летищно съоръжение, заприходявано години наред като ДМА и отчислено като
такъв наред с всички други ДМА след отчуждаване на имуществото чрез апортирането му в новоучреденото дружество с държавно
участие. Приел е също така, че с акта на преобразуването /Разпореждане на МС
№25/15.10.1991г./ на ДФ“ Л.“ неговият универсален правоприемник и вносител
на апорта „Л.“ЕООД е поело всички активи и
пасиви на държавната фирма без изключение ,както и че перонът като
част от комплекса, обслужващ летището също е бил част от имуществото на
държавната фирма, преминало в имуществото на ЕООД, след което станало и част от
капитала на АД.
Приел е,че тъй като с извършване на апорта през
1995г.в капитала на ответника , перонът заедно с останалите съоръжения на
летището е излязло от патримониума на Д. и следователно същата не
може да основава правата си на съставените по-късно АДС, нито пък като
собственик на земята, върху която е построено съоръжението, може да се позовава
на разпоредбата на чл.92 ЗС.
Не е споделил поддържаното от ищеца виждане ,че перона има статут на
публична държавна собственост доколкото същата произтича от разпоредбата на
чл.2, ал.2, т.2 и т.4 от ЗДС във вр. с чл.43а, ал.1 и ал.4 от Закона за
гражданското въздухоплаване, а цитираните текстове, касаещи имотите публична
държавна собственост, не са били действащи норми към момента на учредяването на
ответното акционерно дружество .
Що се отнася до оспорената от ищеца валидност на непаричната
вноска като противоречаща на чл.72 и чл.73 от ТЗ –липсва съгласие на вносителя
на апорта в писмена форма и с нотариална
заверка на подписа ,както и липса на пълно описание на непаричната
вноска ,съдът е приел това възражение за преклудирано от силата на
присъдено нещо с решение от 30.03.1999г„ постановено по т.д.№1729/1998г. на ПОС
, с което искът на Д. чрез Министерство на транспорта против „Л.П. „АД за прогласяване
нищожността на апорта на горепосочените
основание е отхвърлен.
При така възприетото съдът е направил извода ,че ответникът „Л.П.“АД е носител на
правото на собственост по отношение на целия перон , включваща стара и нова
част ,първо защото отричаното от ищеца право касае един цял обект - перон,
разположен в имот №4004.250.185, а не част от такъв ,и второ защото
разширението и дострояването на перона през 2009г.само по себе си не е довело
до възникване на нов самостоятелен обект на собственост, поради което и като е
съобразил наложилата се практика в аналогични казуси , а именно - че ако
построеното в повече от обема на учреданата суперфиция не може да се обособи като самостоятелен
обект на вещно право, същото се счита присъединено към главната вещ /в случая
„нов“ към „стар“ перон/, с която е функционално свързано и която обслужва и не
може да се счита като приращение по смисъла
на чл.92 ЗС, а следва да се приложи чл.97от ЗС.
При тези мотиви отрицателният установителен иск на Д. против
„Л.П. „АД е отхвърлен като с постановеното решение по в.гр.д. 373 /
2018 г. по описа наАС – Пловдив изложените
по горе фактически и правни изводи са възприети и доразвити
и първоинстанционното решение е потвърдено.
С определение № 236 / 10.05.2019 г. ,постановено по гр.д. 398 / 2019 г.
на ВКС решението на въззивния съд е допуснато до касация с цел
проверка дали на е очевидно неправилен извода на съда ,че съобразно
действащата нормативна уредба към момента на преобразуваното през
1991 г. на държавната фирма „Л. „ в еднолично търговско дружество с държавно
имущество и към момента на апортиране на
това имущество през 1995 г. в капитала на новоучреденото
„Л.П. „АД процесният имот не е имал статут на публична държавна
собственост ,поради и което не е съществувало нормативно ограничение
за разпореждане с него в полза на ответника .
С решение № 47 / 07.07.2020 г. ,постановено по
същото дело ВКС е приел по основанието за допускане на касационно
обжалване,че съществуването на публичната собственост е обявено в чл.17 от Конституцията като в чл.18 са посочени обектите ,които са
изключителна държавна собственост. Посочил е ,че Конституционният съд е дал
тълкуване на тези разпоредби като е извел основни критерии ,по които публичната
собственост се разграничава от частната и това са субектите –
упражняващи властнически правомощия ,поради което носител на публична
собственост е само Д. и община , и по вида и предназначението на вещта – да
служи на обществени интереси . Дадено също така е и тълкуване ,че Д. може да
има и други вещи като публична собственост ,но определянето им може да стане
само със закон.Посочено е ,че в практиката на ВКС липсва
тълкуване дали имуществото ,което отговаря на горните критерии ,но
не е посочено като такова в чл.18 от Конституцията ,при преобразуване на държавна
фирма в еднолично търговско дружество с държавно имущество ,осъществено преди
приемане на закон, с който имуществото се обявява за публична държавна
собственост ,става собственост на последното.На този въпрос с посоченото
решение е даден положителен отговори и е прието ,че в посочената хипотеза
имуществото става собственост на новообразуваното търговско дружество с
държавно участие дори и с оглед на горепосочените
критерии да притежава характеристиките на публична собственост и съответно
дружеството може да се разпорежда с това имущество ,включително и чрез апорт в
друго дружество.
В светлината на казаното касационният съд е приел ,че към момента на
влизане в сила на Конституцията на Р.Б.предоставеното държавно имущество на ДФ
„ Л. „ е имало характеристиките на публична държавна
собственост според горепосочените критерии. С факта на
преобразуването това имущество е станало собственост на едноличното търговско
дружество с държавно имущество „Л. „ЕООД и това
дружество е бил собственик на това имущество към момента ,когато е
извършен учредителния апорт – 1995 г. доколкото не е бил приет закон ,който да
го обявява за публична държавна собственост .,което е станало едва с
изменението на Закона за гражданското въздухоплаване през 1998 г. , с който се
регламентира ,че гражданските летища за обществено ползване са публична
държавна собственост като в §90 от ПЗР ЗИД
ЗГВ е предвидено същите да бъдат извадени от имуществото на
търговските дружества с държавно имущество чрез намаляване на капитала и да се
ползват по реда на Закон аз концесиите.Прието от съда ,че имуществото което Д.
е обявила за публична държавна собственост ,но към този момент е собственост на
частноправни субекти е следвало да бъде отчуждено по реда на ЗДС ,каквото
безспорно в настоящия казус не е извършено ,поради
което е приел ,че правилно , с оглед фактите по делото е прието ,че
процесния перон не е публична държавна собственост.
Понататък по съществото на спора касационният съд е
приел,че Л. към момента на построяването е било стопанисвано и управлявано от
Б. „Б.„ и МО като с прекратяването на Б. „Б.„ през 1990
г. стопанисваното от нея имущество на Л. е преминало към новосъздадената
държавна фирма „Л. „ като това имущество е включвало и съществуващия към
момента перон ,поради и което е преминал и в капитала
на ЕТД с държавно имущество „Л. „ЕООД.Прието е също така ,че на
база установените по делото факти правилен е и извода
,че съществуващият към 1995 г. перон е част от извършената от „Л.
„ЕООД апротна вноска в капитала на “Л.П. „АД
,поради което е придобит от последния.
С оглед на гореизложеното касационният съд е приел ,че въззивното
решение , с което отрицателният установителен иск е бил отхвърлен за
перон ,изграден през 1982 г. и означен по скица приложение 1 по
букви А Б К И Л А е правилно и като такова го е
потвърдил.
Изводът обаче,че „Л.П. „АД е собственик и на допълнително построената
част от перона при реконструкция и разширение през 2009 г. на
основание чл.97 от ЗС е възприет за необоснован от касационния съд.Посочено е
,че преценката дали спрямо новопостроената част на перона ще се приложи чл.92
или чл.97 от ЗС зависи от това дали същата съставлява самостоятелен обект на
вещни права ,т.е. спрямо предназначението на новопостроената част дали до
същата има самостоятелен достъп на въздухоплавателни средства и
необходимата обслужваща техника за натоварване и разтоварване на
пътници ,поща или товари ,зареждане с гориво ,паркиране
или техническо обслужване без да се преминава през построения
пред 1982 г. перон.Посочено е също така ,че от приетите две
експертизи е видно ,че от пистата за кацане и излитане е налице
връзка с двете части на перона ,но не е изяснено дали
пътеките за рулиране позволяват
самостоятелно ползване на старата и новата част.Поради това в частта ,в
която е отхвърлен предявеният от Д. против „Л.П. „АД отрицателен
установителен иск за собственост по отношение на частта от перона ,построена
през 2009 г. решението на въззивния съд е отменено и делото е
върнато за разглеждане от настоящия съд и състав със задължителни
указания ,свързани с изслушване на експертиза съобразно мотивната част на
решението.
Безспорно е установено по делото ,че през 2009 г. е извършен ремонт ,разширение
и реконструкция на перона на Л. – отводняване на перона и
ремонт ,разширение и реконструкция на перона на Л. ,част пътна
,вертикална планировка и настилки.
При настоящето разглеждане на делото и съобразно дадените задължителни
указания са изслушани две СТЕ – основна и допълнителна .От същите се установява
,че пистовата система на Л. се състои от една бетонова писта за излитане и
кацане с цифрови обозначения 12/30 като полоса/ в смисъла на посока
/ 30 е разположена в югоизточния край ,а полоса 12 – в
северозападния.Полоса 30 е оборудвана с радионавигационна система
,която се използва при приземяване при полет по уред – при намалена видимост.По
тази причина и поради ориентирането спрямо вятъра на пистата за излитане и
кацане и на летището въобще приоритетно използване за
кацане е полоса 30 към полоса 12- от югоизток
към северозапад,при което положение достигането на въздухплавателното средство
до частта от перона ,построен през 2009 г. се осъществява през пътека за рулиране А – приложение 1 ,и се преминава през старата
част на перона. Аналогично е положението и при излитане от полоса 30 ,в който
случай въздухоплавателното средство излиза през пътека за рулиране А ако се налага използване на цялата дължина
на пистата. Случаите, в които старата част на перона не се ползва е при кацане
по полоса 12 ,което е по-редкия случай.В случаите, когато не се
използва цялата дължина на пистата при излитане от полоса 12 се ползва пътека
за рулиране В ,а при кацане – С, а за
излитане от полоса 30 пак когато не се налага ползване на цялата дължина на
пистата се ползва пътека за рулиране С ,а
за кацане В. В тези случай не се налага преминаване през старата част на
перона, за да се достигне до новата част.Тук вещото лице по СТЕ е дало
обяснения ,че големите самолети ползват цялата дължина на пистата за излитане и
кацане като малките самолети – чартърни ,частни и други нямат необходимост от
цялата дължина на пистата.
По отношение натоварването и разтоварване на
пътници ,товари или поща на въздухоплавателни съдове ,разположени в
новата част на перона , те се осъществява без преминаване през старата част на
същия.
При зареждане с гориво на въздуплавателните съдове
,разположени в новата част на перона ,част от маршрута на горивовозите минава през старата част на перона.
Паркирането на въздухоплавателни съдове ,при кацане по полоса 30 ,за да
достигнат до местостоянка ,разположена в
новата част на перона ,се осъществява чрез преминаване през старата част на
същия.Ако кацането е по полоса 12 или при кацане по полоса 30 ще се ползва
пътека рулиране В тогава за паркиране на
въздухоплавателното средство няма да се налага преминаване през старата част на
перона.
Работилницата за ремонт на наземна техника ,противопожарните автомобили
заедно с резервоара за вода и снегопочистващатата техника
са разположени на север и северозапад от пътническия терминал ,поради което
достъпът на тази техника до пистата за излитане и кацане ,пътеките за рулиране и новата част на перона се осъществява чрез
лентата за движение ,разположена върху старата част на перона.
С оглед на гореизложеното и доколкото от него се установява ,че
новопостроената част от перона не е в състояние да бъде ползвана изцяло
самостоятелно без за целта да се ползва и се преминава
през старата част на същия ,построена през 1982 г. ,съотнесено към легалното определение за перон ,а
именно определена площ от наземно летище ,предназначена за разполагане на
въздухоплавателни съдове с цел натоварване или разтоварване на
пътници ,пощи или товари ,зареждане с гориво ,паркиране на ВС или техническо
обслужване, сочи ,че новата и старата част на перона са функционално
свързани ,те не съставляват самостоятелни съоражения ,а
функционират и се ползват по предназначение като едно цяло ,поради което следва
извода ,че към съществуващия перон е присъединено осъщественото от Д.
негово ушерение по начин ,че е увеличен
неговия обем и двете части съставлява едно единно съоражение.При това положение , противно на поддържаното от
жалбоподателя, е налице хипотезата на чл.97 от ЗС относно
придобиването на правото на собственост върху присъединената част ,която става
собственост на собственика на главната вещ ,а именно „Л.П. „АД .
Предвид казаното предявеният и Д. отрицателен установителен
иск против „Л.П. „АД с който се цели да се отрече правото
на собственост в лицето на последния досежно перон ,изграден през
2009 г. върху държавна земя ,представляваща поземлен имот с
идентификатор №*************по КККР на с. К. с площ от 2000,805 дка
,който перон е с площ *****кв.м. ,означен на скица приложение № 4
към СТЕ на в.л. Г. ,неразделна част от решението ,по букви Б В Г Д Е Ж З И К Б
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С обжалваното решение първоинстанционният окръжен съд е стигнал до
същите изводи и като е отхвърлил така предявения иск досежно описания недвижим
имот е постановил правилно решение ,което следва да се потвърди.
Във връзка с разноските „Л.П. „АД не е представило доказателства за
направени разноски както при разглеждане на делото пред ВКС ,така за
настоящето производство ,поради което такива не му се присъждат.Не се присъждат
разноски и на третото лице помагач на ответника „Л.П. „ЕАД ,тъй като
същото такива не се дължат – чл.78 ал.10 от ГПК.
Мотивиран от
горното ,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
212 / 20.02.2028 г. ,постановено по гр.д. 2379/17 г. по описа на ОС – Пловдив
,в частта ,в която е отхвърлен отрицателен установителен иск ,предявен от
Д., представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
със съдебен адрес:***, пл.“Н.М.“№1, против „л.п.“АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, за приемане за установено по отношение на ищеца, че
ответникът „л.п.“АД не е собственик на следния недвижим имот: перон ,изграден
през 2009 г. върху държавна земя ,представляваща поземлен имот с
идентификатор №*************по КККР на с. К. с площ от 2000,805 дка
,който перон е с площ *****кв.м. ,означен на скица приложение № 4
към СТЕ на в.л. Г. ,неразделна част от решението ,по букви Б В Г Д Е Ж З И К
Б .
Решението е
постановено при участието на „Л.П.“ЕАД като трето лице помагач на ответника
„Л.П.“АД.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
:
1. 2.