№ 502
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507334 по описа за 2022 година
С Решение № 20027921 от 06.04.2022 г. по гр.д. № 16249/2021 г. по описа на
СРС, 69 с-в, е осъден "ДЗИ - О.З.“ ЕАД с ЕИК *******, да заплати на Д. Е. Л., с ЕГН:
**********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата в размер на 6857,10 лева /частичен
иск от 10 500 лева/ , представляващи неизплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № 440120091000849 във връзка с претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на л.а. „Фолксваген
голф“ с peг. № *******, вследствие на настъпило застрахователно събитие - ПТП,
реализирано на 18.08.2020г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба-22.03.21г. до окончателно изплащане на вземането, като е
отхвърлен иска за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от
7046,52 лева.
Решението е обжалвано от ответника "ДЗИ - О.З.“ ЕАД, с основни доводи, че е
неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила, неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост на формираните правни и
фактически изводи.
Заявява становище, че застрахователят дължи застрахователно обезщетение в
размер на 70 % от сумата при тотална щета, както и че останалите части от автомобила
представляват така наречените „ползи от вредите, като последните следва да се извадят
от обезщетението. Като не е съобразил това съдът е постановил неправилно решение,
1
тъй като необосновано е приел, че в случая всички части от увредения автомобил са
унищожени и неизползваеми. Доказване в тази насока не е проведено и по този начин
се достига до неоснователно обогатяване за увреденото лице. От една страна
последното получава обезщетение в размер на действителната стойност на автомобила
за тотална щета в максимален размер като същевременно разполага и с части от
автомобила, които не са увредени и могат да бъдат осребрени по средните за пазара
цени.
Отправя искане за отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от Д. Е. Л., с който е изразено
становище за нейната неоснователност. В производството е установено, че стойността
необходима за възстановяване на щетите като обща стойност по средни пазарни цени
към датата на събитието е в общ размер на 9910.58 лв. Доколкото въззивникът –
ответник не е ангажирал доказателства за наличието и стойността на запазените части
от увредения автомобил, правилно и законосъобразно СРС е съобразил констатациите
на експерта по САТЕ в тази насока. Отправя искане за потвърждаване на решението на
СРС като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във жалбата относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество,
съдът намира че същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 69-ти състав, решение за
валидно, допустимо и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Производството е образувано по предявен от Д. Е. Л. срещу "ДЗИ – О.З.“ ЕАД
иск по чл.405, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 7046.52 лева, частичен иск от обща
претенция 10500 лева, представляваща незаплатена част от застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по застраховка „КАСКО +“ в „ДЗИ О.З.“ ЕАД,
обективирана в полица № 440120091000849/22.07.2020г., за щети по л.а. „Фолксваген
голф“ с peг. № *******, причинени при ПТП на 18.08.2020г., заедно със законната
лихва от 22.03.2021г., до погасяване на задължението.
В подадената искова молба ищцата поддържа, че на 18.08.20г., около 20:50ч., в
2
гр. София, по ул. „*******, л.а. „Фолксваген голф“ е peг. № *******, собственост и
управляван от В. И., претърпял ПТП с л.а. „Нисан“ с peг. № *******, собственост на
„Е.“ ЕООД, управляван от К.М.. С протокол за ПТП, съставен от органите на СДВР-
ПП било установено, че виновен за произшествието е водачът на л.а. „Нисан“, поради,
което и предвид наличие на застраховка „Каско +“, сключена с ответника,
собственикът на увредения автомобил „Фолксваген голф“, предявил претенция за
обезщетяване на щетите по автомобила. Била образувана щета с №
44010112022844/26.08.20г., по която било заплатено от застраховареля обезщетение в
размер на 2547,41 лева. Поддържа, че сумата е значително по-малка от действителната
стойност на причинените вреди. Счита, че справедливият размер на застрахователно
обезщетение е в размер на 11 011, 86 лева, като искът е предявен като частичен в
размер на 1000 лева.
Ищцата поддържа, че се легитимира като носител на спорното вземане на
основание договор за цесия, сключен на 05.01.2021г., по силата на който вземането е
прехвърлено от носителят му В. И., за което ответникът е бил надлежно уведомен.
Ответникът „ДЗИ О.З.“ ЕАД, оспорва иска, като поддържа, че с извършеното
плащане е погасил изцяло вземането. Твърди прекомерност досежно претендираният
размер, както и че в случая е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ.
Същевременно поддържа, че застрахования не е изпълнил условията на чл.390, ал.1 КЗ,
поради, което застрахователят не е изпаднал в забава.
В проведеното производство са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване фактите, че между собственика на увредения автомобил „Фолксваген голф“,
като застрахован, и ответника, като застраховател е било налице правоотношение по
имуществената застраховка „Каско +“, със срок на покритие към датата на процесното
ПТП - 18.08.20г., със съдържанието на представената към исковата молба
застрахователна полица, че е платена дължимата застрахователна премия, като към
датата на реализираното ПТП застрахованото лице е имало да заплати оставащи 3
вноски в размер на 506,07 лева, както и че ответникът е заплатил на ищеца сума в
размер на 2547, 41 лева на 04.09.20г.; че между собственика на л.а. „Нисан“ и
ответника е налице към датата на процесното събитие валидна застраховка „ГО“,
сключена с ответника, че цесията е редовно съобщена на ответника.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че на
26.08.2020 г. праводателят на ищцата е уведомила застрахователя за настъпилото
събитие, вследствие на което автомобилът на ищцата е бил увреден. Застрахователят е
изготвил Опис - заключение по щета № 44010112022844/ 26.08.20г. На 04.09.2021г.,
застрахователят е изплатил на ищцата крайната сума по преписката в размер на
2547,41 лева, след извършеното прихващане на основание чл.369, ал.2 КЗ. Към
момента на изплащането на процесната сума, ответното дружество не е поискало
3
представяне на доказателства за прекратена регистрация на МПС по смисъла на чл.390
КЗ.
Спорният между страните въпрос касае размера на исковата претенция, т.е каква
е нужната стойност за възстановяване на увреждането, предвид уговорките на ОУ в
подписания между страните застрахователен договор.
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция САТЕ, която
настоящият състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че посоченият от
ищцата механизъм на настъпване на уврежданията е в резултат на твърдяния сблъсък.
Според експерта, стойността на вредите по лекия автомобил по средни пазарни цени,
към датата на настъпване на събитието е в размер на 9 910, 58 лева; действителната
пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП е 11040.00 лева. В процесната
САТЕ не е изчислена стойност на запазени части по автомобила, което е извършено
пред настоящата инстанция с приетата САТЕ, която настоящия състав кредитира по
реда на чл.202 ГПК. Чрез последната е установено, че в случая е налице тотална щета,
както и че стойността на запазените части по увредения автомобил възлиза на 24 % от
действителната стойност на автомобила, която е в размер на 12784.00 лв. или на сумата
3068.00 лв. При съобразяване, че застрахователя- ответник е заплатил сумата 2547.41
лв., както и стойността на неплатените вноски възлиза на сумата 506.07 лв., съдът
намира че правилно и законосъобразно СРС е уважил иска за сумата 6857,10 лева-
дължимо застрахователно обезщетение за увредения автомобил. За определяне на тази
стойност съдът съобрази констатациите и на двете приети САТЕ. Констатациите на
приетата пред настоящата инстанция сочи, че при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение е прихваната и стойността на евентуално запазените
части на автомобила, които биха могли да бъдат осребрени по средни пазарни цени.
Доводите на въззивника – ответник в обратен смисъл съдът намира за недоказани и
съответно – неоснователни.
При тези фактически констатации и правни изводи, настоящият състав, намира
че постановеното решение следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната
част.
По разноските:
Въззиваемата страна претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1500.00 лв., като на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК същото следва да бъде възложено в тежест на ответника – въззивник.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20027921 от 06.04.2022 г. по гр.д. № 16249/2021 г.
4
по описа на СРС, 69 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден "ДЗИ - О.З.“ ЕАД с ЕИК
*******, да заплати на Д. Е. Л., с ЕГН: **********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ,
сумата в размер на 6857,10 лева /частичен иск от сумата 10 500 лева/ , представляващи
неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
440120091000849 във връзка с претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди на л.а. „Фолксваген голф“ с peг. №
*******, вследствие на настъпило застрахователно събитие - ПТП, реализирано на
18.08.2020г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба-22.03.21г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА "ДЗИ - О.З.“ ЕАД с ЕИК *******, да заплати на Д. Е. Л., с ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер общо на 1500.00 лева,
разноски по делото за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5