РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две
хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от
ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1890 по описа на Административен
съд – гр. Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.
145 и следв. от АПК, вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от
„Никс
– 16“ ЕООД – с. Шкорпиловци, обл. Варненска, ЕИК *********, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 221-ФК/17.08.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с която на дружеството на основание чл. 186,
ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена
принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – бар и ресторант „Куба
либре“, находящ се в с. Шкорпиловци, централен морски плаж, и забрана на достъпа до
него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
В жалбата се твърди, че заповедта
е нищожна,
тъй като е издадена от некомпетентен орган. Оспорва отразената в заповедта
фактическа обстановка, като твърди, че причината за неиздаване на касов бон е
срив в СУПТО, свидетели на който са станали органите по приходите. Евентуално
излага доводи, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при неправилно приложение на
материалния закон. Дружеството счита, че в заповедта не са изложени мотиви за
срока на мярката, че налагането на принудителната мярка е несъразмерно. Посочва
още, че няма издадено наказателно постановление и дружеството не може да се възползва от чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Моли за прогласяване на заповедта
за нищожна, в условията на евентуалност – за нейната отмяна и присъждане на направените в производството
разноски.
Ответникът в
производството, Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност
на жалбата. Твърди, че административният орган е извършил анализ на доказателствата по
преписката и е определил срок на мярката в съответствие с тежестта на
нарушението и недобросъвестното отношение на нарушителя към данъчната система.
Счита за достатъчно установяването на нарушение на данъчното законодателство,
за да бъде приложена ПАМ. Моли заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна и в полза на
агенцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради
което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на обжалване е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 221-ФК/17.08.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в
ГД „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за
приходите, с която на „Никс
– 16“ ЕООД на основание чл. 186,
ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена
принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – бар и ресторант „Куба
либре“, находящ се в с. Шкорпиловци, централен морски плаж, и забрана на достъпа до
него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
От обстоятелствената част на обжалваната заповед се
установява, че на 16.08.2020 г. в 14,36 ч. е
извършена контролна покупка на ястия и напитки на обща стойност 53,92 лева,
платена в брой от проверяващия, като за извършената покупка не е издаден
фискален касов бон или ръчна касова бележка от кочан. Констатирана е
положителна касова разлика от 504,89 лева. Неиздаването на касов бон или касова
бележка е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, вр. чл. 118 от ЗДДС. Констатациите
са отразени в протокол от извършена проверка от същата дата и въз основа на тях
административният орган е издал обжалваната заповед, в която е възприел същите
като осъществяващи състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Като
мотиви за определения срок на принудителната мярка е посочено, че са били взети
предвид местонахождението на търговския обект на централния плаж през активния
сезон, със значителен поток от хора, разнообразието на предлаганите стоки и
задълженията на дружеството към държавата в размер на 20 309,50 лева, като
е посочено, че следва да се осигури защитата на обществения интерес като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Изложени
са и общи съображения за фискалната дисциплина и задълженията на тълговците да издават касова
бележка, правилно да отчитат ФУ, да имат регистрирано и работещо ФУ, да
съхраняват в обекта изискуемите по закон документи и да предават данни, с цел
да бъде възможно извършването на текущ и последващ контрол. Посочено е още, че при неналагане на ПАМ
има възможност от извършване на нови нарушения и ще настъпят значителни и
труднопоправими вреди за фиска. Конкретно е описано, че за да бъде извършена промяна в
организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок. Срокът на наложената
ПАМ е съобразен с целената превенция и преустановяване на незаконните практики
в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване
отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към
НАП, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.
За констатираното
нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение от 20.08.2020
г., тоест след датата на заповедта. Във възраженията си срещу акта
представляващият дружеството се е позовал на срив в маркиращата система. В
констативния протокол от 16.08.2020 г. е описано, че в обекта е въведена СУПТО,
описани са обстоятелства, идентични с отразените в обжалваната заповед,
приложена е сервитьорската сметка за консумацията, както и датирани от деня на
проверката писмени обяснения от представляващия за това, че на 16.08.2020 г. в
13,43 ч използваният софтуер за управление на продажбите е дефектирал и
направил невъзможно издаването на фискален бон.
В съдебното
производство от страна на жалбоподателя са представени фискални бонове за
16.08.2020 г., съкратени отчети за 15., 16. И 17.08.2020 г., както и становище
от „И-сервиз“ ЕООД за повредена база данни на търговски софтуер „Детелина“ в
обекта.
До приключване на
съдебната фаза не е представено наказателно постановление за нарушението.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, от лице с правен интерес – адресат на акта.
Като индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията на
законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен орган, при спазване
на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон
и в съответствие с целта на закона.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната
агенция за приходите,
на когото съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП е възложено
издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Органът е действал при
условията на заместване от друго лице в съответствие със Заповед №
ЗЦУ-928/05.07.2018 г. на Главния секретар на НАП и доказателства за отсъствието
на титуляря на датата на издаване на заповедта.
Не се установяват съществени нарушения на
административно-производствените норми при издаване на акта. Обжалваният акт
отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните
основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен
контрол.
Правното
основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл.
186, ал. 1, т. 1 б. „а” от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до
един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Съдът намира, че обжалваната
принудителна мярка е наложена при неправилно приложение на материалния закон и
в нарушение на целта на закона.
Според твърденията на
ответника, при констатиране на административно нарушение на реда за отчитане на
оборотите в търговските обекти административният орган е длъжен във всеки
случай да наложи принудителна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Дори това да е така,
при определяне на срока на мярката административният орган действа в условията
на оперативна самостоятелност, като законът определя възможна продължителност
на принудата до един месец, без да фиксира критериите, които административният
орган трябва да приложи. Следователно индивидуализацията
на срока на принудителната мярка е резултат от упражняване на оперативната
самостоятелност на административния орган. При тази индивидуализация е
необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които да позволят на съда да
провери дали органът е упражнил тази предоставена му оперативна самостоятелност
правилно, в обществена полза и в съответствие с целта на закона, за каквато проверка
изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК.
Във връзка с това,
чл. 13 от АПК въвежда и принципите на
последователност и предвидимост, които задължават административните органи
своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената
практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност, а чл. 6, ал.
2 от АПК – принципа на съразмерност, според който административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, с която актът се издава.
Съответно мотивите
във връзка с продължителността на срока следва да посочват конкретни
обстоятелства, въз основа на които административният орган е направил извода,
че мярката ще постигне целта на закона именно когато е наложена в съответния
размер, както и съждения относно засегнатите от акта и неговото изпълнение
права и законни интереси и съпоставка с целта, която следва да бъде постигната.
Съдът отбелязва, че
мотивите относно продължителността на наложената мярка са общи, противоречиви и
без логична последователност с изводите на административния орган. Част от
мотивите относно продължителността на наложената мярка са и неотносими,
по-специално, че при определяне на срока са били взети предвид неспазването на реда на
издаване на касова бележка и неиздаването на фискален бон за извършената
покупка, като една предпоставка за налагане на мярката няма как да има връзка
със срока й, ако това не е предвидено в правната норма. Не се посочва по какъв
начин разнообразието на предлаганите стоки оказват влияние върху нужния срок за
мярката, тъй като липсва логическа връзка между разнообразието или
еднообразието на предлаганите стоки и необходимостта запечатването да бъде за
конкретно определен срок. Липсват фактически констатации относно организацията
на дейността в обекта, която да е различна от нормалната организация, които да
обосновават извода, че тази именно (неустановено каква) организация на дейността
трябва да бъде променена и за това е необходимо време. Не е ясно и как се
отнася целта да се осигури защитата на обществения интерес като се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения към продължителността на този срок.
Липсват доказателства, потвърждаващи твърдението на административния орган, че
дружеството има задължения към бюджета.
Изложените общи съображения относно фискалната дисциплина и изброяването на всички
задължения на данъчнозадължените лица по чл. 118 от ЗДДС нямат
връзка с определения срок на мярката.
Направено е изявление, че
при определянето на срока е съобразен принципа на съразмерност, според който
административният орган упражнява правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, а срокът е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време
за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
При това положение съдът счита, че липсват
конкретни мотиви относно необходимостта
от административната принуда и специфичната нейна цел в случая. Не е ясно кое от
констатираните обстоятелства е мотивирало административния орган да достигне и
до извода, че дружеството е въвело
организация, която няма за цел спазване на данъчното законодателство,
съответно тези твърдения са недоказани и не могат да обосноват необходимостта
от принудата. Тези мотиви противоречат на констатацията, че в обекта има
въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, както и
функционираща система за управление на продажбите. За да мотивира такива
изводи, административният орган е следвало най-малкото да съпостави стойността
на неотчетената продажба с регистрираните дневни обороти от предходни дни, с разчетения
оборот от фискалното устройство за определен минал период или други достъпни
при проверката данни. Не е ясно не само каква е нормалната според органа
организация за отчитане на дейността на търговеца, но и по какъв начин тя ще
бъде създавана в запечатания обект.
Сами по себе си, изложените мотиви относно
продължителността на срока не представляват същински мотиви, а общи формални
изявления относно значимостта на охраняваното обществено отношение, тежестта на
извършеното нарушение (за която не е ясно каква е според
административнонаказващия орган), последиците от нарушението (които също не са
посочени) и необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като
се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Същите мотиви на
практика се повтарят без изключение във всяка от заповедите на административния
орган, преминали през съдебния контрол на настоящия състав и могат да се
отнасят за всеки търговец и всяка дейност, независимо от конкретните
констатации. Мотивите относно съразмерността също са напълно формални, като за
съда остава напълно неясно по какъв начин твърдението, че „административният
орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо“
обосновава извод, че принудителната мярка не засяга права и законни интереси в
по-голяма степен от необходимото за целта, за която се налага, каквото е
изискването на чл. 6, ал. 2 от АПК. Липсва не само разследване, но и анализ на
обстоятелствата в светлината на направеното още при проверката твърдение за
срив в системата за управление на продажбите и невъзможност за извеждане на
касови бонове по установения ред, и отношението на тези обстоятелства (ако
бъдат установени) към наличието или липсата на подходяща според
административния орган организация на дейността в обекта.
Предвид предоставената на административния
орган възможност да налага принудителни мерки от този вид за срок до 30 дни, тоест от 0 (нула) до 30 дни,
твърдението, че определеният срок е съобразен с целената превенция е
несъстоятелно. Не са изложени конкретни мотиви защо избраният от органа срок е
именно 14 дни, а не примерно 15 дни, 7 дни, 10 дни или 3 дни, което препятства
възможността на съда да проведе контрол за съответствие на мярката с целта на
закона и за спазване на принципа на съразмерност.
Ориентир за проведена изобщо такава преценка
от страна на органа липсва, като в същото време липсват и законоустановени или обявени от администрацията критерии,
вътрешни правила или установена практика за определяне на срока съобразно
задължението на административния орган по чл. 13 от АПК за последователност и
предвидимост при упражняване на своята оперативна самостоятелност. Няма
възможност правило как се определя срокът и каква е неговата връзка с размера
на неотчетените продажби да бъде изведено и от практиката. Това създава
опасност от произвол при упражняване на оперативната самостоятелност на
административния орган да определя срока на принудителните мерки, което, съчетано
с липсата на всякакви реални мотиви за определянето му, препятства възможността
на съда да извърши преценка относно съответствието на наложената мярка с целта
на закона.
Ето защо, съдът намира, че при издаване на обжалваната
заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в член 6, ал. 5 от АПК, съгласно
което административните органи трябва да се въздържат от актове и действия,
които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Наложената принудителна
мярка без да е установено и доказано нарушението и без възможност дейността да продължи
правомерно след понасяне на санкцията за евентуалното нарушение, предотвратява извършването на
търговска дейност в
обекта и реализирането на
приходи от
нея. В случая запечатването не обслужва
друга, ясно посочена в заповедта цел, освен ограничаване на правата на търговеца. Запечатването обаче води до пропуснати приходи
за държавата от данъчни и осигурителни плащания. В случая, административната принуда засяга не
само правата на данъчнозадълженото лице, но и интересите на фиска от извършване
на регистрирани продажби, в резултат от които да бъдат генерирани данъчни
приходи, поради което административният орган е следвало да претегли тези
противоречиви интереси и да мотивира защо за фиска е по-важно търговецът да не
работи четиринадесет дни и какви точно противоправни деяния ще бъдат
предотвратени за този период.
Наложената принудителна административна мярка
не отговаря и на специфичните цели на ЗДДС. От анализа на чл. 186, ал. 1 във връзка с чл. 187, ал. 4 от ЗДДС,
съгласно който ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, след като бъде
доказано от административнонаказаното
лице, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, следва, че налагането на ПАМ е недопустимо без
нарушителят да има качеството административнонаказано лице, тоест преди
издаване на наказателното постановление. Тоест целта на ПАМ, закрепена в ЗДДС, е да принуди нарушителя
доброволно и
възможно най-скоро
да плати санкцията, като по този
начин понесе
веднага отговорността за извършеното административно нарушение и с това се
постигне своевременно предупредително-възпитателният ефект на административната
санкция. Предвидено е това доброволно изпълнение да води до прекратяване на мярката, тоест законодателят е преценил,
че след изтърпяване на административното наказание необходимостта от
административната принуда отпада. В
случая заповедта за ПАМ е издадена не
само преди да бъде издадено
наказателно постановление, но и преди дружеството да бъде привлечено към
административнонаказателна отговорност с издаване на АУАН. Липсата на
наказателно постановление предотвратява прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Поради това не
може да се приеме, че целта на принудителната мярка е предотвратяване на
бъдещата дейност на обекта за определения срок, за да не бъдат извършвани нови
нарушения, или за реорганизиране на дейността му (за което не е ясно в какво се
изразява, след като е налице констатация, че в обекта действа ЕКАФП в
съответствие с нормативните изисквания, нито как ще бъде извършено в запечатан
обект, достъпът до който е забранен), или за поправяне на хипотетични вредни
последици от неотчитане на продажбите, както приема административният орган.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че заповедта
е необоснована,
издадена в противоречие
с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, поради което
следва да бъде отменена. Искането
за присъждане на разноски от жалбоподателя (50 лева д.т. и 500 лева адвокатско
възнаграждение) следва да бъде уважено в съответствие с резултата от
обжалването.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от „Никс – 16“ ЕООД – с.
Шкорпиловци, обл. Варненска, ЕИК *********, Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 221-ФК/17.08.2020 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в
ГД „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за
приходите, с която на дружеството на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1
от Закона за данъка върху добавената стойност е наложена принудителна административна
мярка „запечатване“ на обект – бар и ресторант „Куба либре“, находящ се в с.
Шкорпиловци, централен морски плаж, и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати на „Никс – 16“ ЕООД – с. Шкорпиловци, обл. Варненска, ЕИК
*********, сумата 550 (Петстотин и петдесет цяло) лева съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: