№ 2337
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20221110170232 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от [фирма], с ЕИК: *********, чрез адв. Г. Х., с
искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника Г. Н. Д. за следните суми: 703,76 лева, представляваща непогасена главница по
вноски с настъпил падеж от 28.06.2020 г. до 28.11.2022 г. по договор за потребителски
кредит № [№] от 10.06.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 22.12.2022 г. до изплащане на вземането, 443,74 лева,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 28.06.2020 г. до 28.11.2022
г., както и разноските по делото в размер на сумата от 25 лева за държавна такса и в размер
на сумата от 180 лева за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлена в частта, в която се иска
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 180 лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, като съображенията за този извод са
следните:
Процесното завяление е подадено от [фирма], с ЕИК: *********, чрез адв. Г. Х., като
към заявлението е приложено пълномощно за учредена в полза на адв. Х. представителна
власт спрямо заявителя, в т. ч. с правото да изготвя, подписва и подава заявления за издаване
на заповеди за изпълнения за вземания на [фирма]. Представени са фактура № **********
от 06.12.2022 г., издадена от [фирма] с получател адв. Г. Х., с посочено основание:
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по събиране на вземания,
сключен с дружеството на 14.06.2021 г. Вписани са конкретните заявления, в т. ч. с
посочване на името на длъжника по настоящото дело Г. Н. Д.. В частта относно сумата, за
която е издадена фактурата и банковата сметка, по която е преведена, полетата в документа
за зачертани по начин, непозволяващ коректното им прочитане и установяване на
конкретната стойност, за която е издадена фактурата. Към заявлението е приложено и
платежно нареждане за кредитен превод от 12.12.2022 г. с посочен получател: адв. Г. Х. и
наредител [фирма], с посочено основание за превода: „ф. ********** и **********
06.12.2022 г.“ отново със зачертаване на преведената сума.
При анализ на така представените доказателства, преценявайки ги по реда на чл. 178,
ал. 2 ГПК, съдът намира, че по делото, от страна на заявителя е останало недоказано
реалното извършване на посочения разход, а именно заплатено в полза на адв. Х. адвокатско
възнаграждение. Представените документи са нечетливи, като от същите не може да се
1
направи извод относно превода на конкретна сума в полза на пълномощника на страната.
Наред с това, остава неясен и конкретно уговорения размер на дължимото възнаграждение
за процесуалното представителство по настоящото дело, тъй като във фактурата е цитиран
договор за правна защита и съдействие по събиране на вземания, сключен с дружеството на
14.06.2021 г., който не е представен по делото. Същевременно са изброени заповедни
производства срещу различни длъжници и по начина, по който е оформен документа остава
неясно каква конкретно е дължимата сума за осъществената правна защита и съдействие в
настоящото производство. Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане по правилата на чл. 78
ГПК подлежат само тези разноски, за които страните са доказали, че са извършени. В
мотивите на решението изрично е посочено, че в договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и
в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая, от
приложените към заявлението документи не може да се установи, че е уговорена и платена
конкретна парична сума, респ., че се касае именно за уговорено между страните в конкретен
размер адвокатско възнаграждение във връзка с подаването на заявление срещу длъжника
Г. Д..
Ето защо, искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сторените
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [фирма], с ЕИК: *********, чрез адв. Г. Х., за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника
Г. Н. Д., с ЕГН: ********** за вземането в размер на сумата от 180 лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2