РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на четвърти
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 4381 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от А.А.К. против ЗАД
„ОЗК – З.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за З.то.
Ищцата твърди, че на 13.04.2019 г.
около 16.10 часа пострадала в резултат на ПТП в гр. София. Твърди, че се
движела по ул. Хан Кубрат и предприела пресичане в района на № 27 – магазин
Шкода, на пешеходна пътека тип Зебра, обозначена с пътен знак. Твърди, че по
същото време по ул. Хан Кубрат в посока Ломско шосе към ул. Бели Дунав лек
автомобил Форд Фокус с рег. № ******, управляван от Г.С.С.я
блъснал. Поддържа, че виновен за ПТП е водачът на лекия автомобил. В резултат
на ПТП ищцата получила травматично увреждане, което наложило продължително
лечение Поддържа, че отговорността на виновния водач е била предмет на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество. Твърди,
че в резултат на ПТП са й причинени неимуществени вреди, чийто размер определя
на 30000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 30000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
застрахователното събитие – 13.04.2019 г. до окончателното плащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва твърденията, че е настъпило ПТП по
описания в исковата молба начин. Оспорва вината на водача на лекия автомобил.
Оспорва, че ищцата е получила травматични увреждания. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли предявения иск да
бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните
по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че на 13.04.2019 г. в гр. София, около 16.10 часа лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ****** се движел по ул. „Хан Кубрат“ в посока
ул. „Бели Дунав“ по лявата лента, като в същото време пешеходката К. пресичала
пътното платно по пешеходна пътека тип „зебра“ в посока от дясно наляво спрямо
посоката на движение на лекия автомобил. Вещото лице дава заключение, че е
настъпил удар между автомобила и пешеходката върху лявата лента на платното на
ул. Хан Кубрат. Посочва, че от техническа гледна точка ПТП не би настъпило, ако
водачът на лекия автомобил е спрял и е пропуснал пресичащата по пешеходната
пътека пешеходка.
Установява се от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена, въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 13.04.2019
г. А.А.К. е получила контузия и рана на главата,
контузия на рамото, фрактура и деформация на 7-мо ребро вляво, контузия и радкъсна рана на лявата подбедрица. Вещото лице посочва, че
тези травматични увреждания често се срещат при пешеходци претърпели ТПТ,
когато са ударени от автомобил. Установява, че получената фрактура и деформация
на 7-мо ребро и получените мекотъканни наранявания са
довели на пострадалата разстройство на здравето – неопасно за живота.
Установява се, че спешна медицинска помощ ищцата е получила от екип на ЦСМП,
като при прегледа било отбелязано „блъсната пешеходка“. Била поставена
предварителна диагноза „контузия на гърдите, контузия на ляво рамо, контузия на
глава, запазено дишане без данни за дихателна недостатъчност“. Пострадалата
била транспортирана за лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, където били извършени
изследвания и било установена „деформация и вероятна фрактура на 7-мо ребро
вляво по задна аксиларна линия с неуточнена давност“.
Установени били мекотъканни увреждания – контузия ни
рана на главата, контузия на лявото рамо, разкъсно-контузна
рана на лявата подбедрица. На следващия ден – 10.04.2019 г. ищцата била
подложена на нов хирургичен преглед след ново рентгеново изследване на гръден
кош и бели дробове. Установени били следните увреждания – аортокарциноза,
диафрагмални куполи и костно – диагфрагмални
синуси – проследими, пулмо фиброзни промени, фрактури на 4-то, 5-то, 6-то, 7-мо ребра
вляво с давност. Вещото лице дава заключение, че общо лечебният и
възстановителния период при пострадалата е приключил за срок от около 30 дни,
през които ищцата е търпяла по – интензивни болки и страдания през първите две
седмици от злополуката и около 7-10 дни в началото на проведеното
възстановяване на дихателната дейност. Посочва, че към настоящия момент ищцата
е напълно възстановена от получените травматични увреждания.
Във връзка с
установяване на размера на претендираните неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Р.Ц.Ц.. В
показанията си свидетелката установява, че е съседка на А. К.. Установява, че
след като била блъсната от кола в Надежда на пешеходна пътека, имала охлузвания
по лявата страна на крака, рана на главата, на рамото и било установено едно
счупено ребро. В деня след злополуката при контролен преглед били установени
още три счупени ребра, Свидетелката прибрала ищцата и К. останала при майка си.
Пиела обезболяващи -аулин и аналгин. Стояла на един
фотьойл с възглавница отзад. Останала при майка си около месец, за да може да
има кой да й помага. Първия месец било трудно да се обслужва сама. С такси се
придвижвала до Пирогов и на рехабилитация след това. Преди инцидента работела.
Върнала се на работа около месец след това. Свидетелката заявява, че случилото
се се отразило на ищцата психически. Налагало се,
когато й идвала на гости, заедно да пресичат кръговото на „Данаил Николаев“ и
да я качва на автобуса, защото се страхувала.
Не е спорно между
страните, че между ЗАД „ОЗК – З.“ АД и собственика лек автомобил Форд Фокус с
рег. № ****** е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна
полица № BG/23/119000107311, по силата на която застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че
ищецът е направил искане до застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на 23.05.2019 г.,
като с писмо от 27.05.2019 г. застрахователят е направил искане да бъде
представено пълномощно и банкова сметка.
***овка
съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за З.то (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което А.А.К. е
получила увреждания – контузия и рана на главата, контузия на лявото рамо,
фрактура и деформация на 7-мо ребро вляво, контузия и разкъсно-контузна
рана на лявата подбедрица. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между
тях се установяват от приетите по делото писмени и гласни доказателства и
приетите медицинска и автотехнически експертизи.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Форд Фокус е съществувало
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По
силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се
явява основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед
събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника
възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането лечебният и възстановителен
период е продължил около 1 месец, като в този период ищцата е имала нужда от
помощ при ежедневното си обслужване. От значение при определяне на размера на
обезщетението е, че към настоящия момент ищцата е възстановена напълно от
получените травматични увреждания, като не се очакват усложнения в бъдеще С
оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на
неимуществените вреди е в размер на 10 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното
за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства (чл.
113, ал.1, т. 1 от закона). В §6, т. 54 от Допълнителните разпоредби на Закона
за движението по пътищата е дадена легална дефиниция на понятието „пешеходна
пътека“, а именно част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци, а на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение. От събраните по делото доказателства се
установява, че ПТП е настъпило на обозначена пешеходна пътека. Съгласно
разпоредбата на чл. 119, ал. 5 от Закона за движение по пътищата при
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна
пътека“, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение
или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо
отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител
за настъпване на съответното произшествие. В конкретния случай, водачът на
лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата, тъй като не е пропуснал преминаващата по пешеходната пътека
пешеходка. Установява се от събраните по делото доказателства, че ищцата е
пресичала от дясно наляво, а ПТП е настъпило в лявата лента за движение, поради
което съдът приема, че пешеходката е стъпила на пътното платно и е започнала
пресичане, като сблъсъкът е можел да бъде предотвратен, ако водачът е изпълнил
задължението си да я пропусне. Предвид на изложеното, направеното възражение за
съпричиняване се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал. 3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът
се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността му е
обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва е дължима от по-късен
момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за З.то
застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на застрахователя и
изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, молбата за определяне на застрахователно обезщетение подадена на 23.05.2019
г., т.е. срокът за произнасяне е изтекъл на 23.08.2019 г. и ответникът е
изпаднал в забава за плащане от 24.08.2019 г. Следователно това е датата, от
която е дължима законна лихва върху застрахователното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от
132 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 1417,72 лева,
представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от
иска.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 400 лева, представляваща
дължима държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, който е
оказал безплатна правна помощ има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Н. сумата от 830 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
основание чл. 432
от Кодекса за З.то ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на А.А.К., ЕГН-**********,*** сумата от 10000 лева,
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – контузия
и рана на главата, контузия на лявото рамо, фрактура и деформация на 7-мо ребро
вляво, контузия и разкъсно-контузна рана на лявата
подбедрица, настъпили в резултат на ПТП, причинено
на 13.04.2019 г. от Г.С.С., водач на лек
автомобил Форд Фокус с рег. № ******, застрахован със застрахователна полица №
BG/23/119000107311, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 24.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над
сумата от 10000 лева до предявения размер от 30000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК – **********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на А.А.К., ЕГН-**********,*** сумата от 132
лева, представляващи направени по
делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК А.А.К., ЕГН-**********,*** да заплати
на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК – ********, със седалище и адрес на
управление *** на сумата от 1417,72
лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК – ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 400 лева, представляващи дължима държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК – *********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати адв. К.И.Н., ЕГН-**********, със служебен адрес *** сумата от 830 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: