Р Е Ш Е Н И Е
№ 483/8.6.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик –VІІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети май, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 406 по описа на съда за 2022 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Х.И.Б., ЕГН **********, с адрес“***, чрез
пълномощника адв. В.Г.П., с адрес: *** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0310-000033 от 28.03.2022 год.
на началника на Районно управление-Панагюрище (РУ-Панагюрище) към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пазарджик (ОД на МВР-Пазарджик),
с която на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „Временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца (СУМПС е отнето на 26.03.2022 год.).
В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт като издаден в противоречие с материалноправните
разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
несъответствие с целта на закона. Също така се излагат доводи за нищожност на
оспорената заповед. Моли се съдът да я отмени като незаконосъобразна,
респективно да обяви нейната нищожност. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка
с чл. 144 от АПК. В съдебно заседание се поддържат твърденията, изложени в
жалбата.
Ответникът по жалбата-началникът на Районно управление Панагюрище към ОД на
МВР-Пазарджик не се явява и не се представлява. По делото е приложено писмено
становище от главен юрисконсулт К. П., в качеството й на пълномощник на
началника на ОД на МВР-Пазарджик, но в съдебно заседание съдът констатира, че
същият орган не е страна в настоящото съдебно производство и не следва да се
обсъждат изложените в него възражения.
Административен съд-Пазарджик, VІІ–състав,
след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа следното:
Образувано е по жалба на Х.И.Б., чрез пълномощника му адв. П., срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
22-0310-000033 от 28.03.2022 год., издадена на основание чл. 22 от ЗАНН, от началника
на РУ-Панагюрище към ОД на МВР-Пазарджик, упълномощен със заповед № 312з-1602
от 10.06.2021 год. на директора на ОД на МВР-Пазарджик, е наложил на
жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „Временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца (СУМПС е отнето на 26.03.2022 год.). Заповедта е
издадена, затова че на 26.03.2022 год. около 01:45 часа в гр. Панагюрище, на
ул. „Георги Бенковски“, пред бензиностанция „Петрол“ жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил, модел „Рено Канго“ с рег. № ***, под
въздействието на алкохол. С издаването на процесната ЗПАМ са отнети СУ на МПС №
********* и контролен талон № 4868871. Като описание на фактическата част е
изложено, че водачът на моторното превозно средство (МПС) е изпробван по
надлежния ред в 1:49 часа с техническо средство Алкотест“, „Дрегер“ 7510, номер
ARNJ 0057, проба номер 00148, чиято светлинна цифрова скала е отчела 1, 88
промили алкохол в издишания от водача въздух, поради което е нарушил чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП. Отбелязано е, че водачът мирише на алкохол.
На водача на МПС е издаден Акт за установяване на административно нарушение
серия GA, № 518446 от 26.03.2022 год. от Й. К. Й., на длъжност младши
автоконтрольор при РУ-Панагюрище, ОД на МВР-Пазарджик, в присъствието на
свидетеля С. Т. Г. от гр. Пазарджик, в който е посочено, че е нарушил чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В него се съдържа обстоятелствена част, която е идентична
със съдържанието на тази от оспорената заповед. Издаден е и талон за медицинско
изследване с бл. № 125943 от 24.08.2022 год., от съдържанието, на който се
установява, че при извършена проверка на 26.03.2022 год., в 01:45 часа е
извършена предварителна проба на същата дата, в 01:49 часа, с която е отчетен
положителния резултат от 1, 88 промила алкохол в издишания, от Х.Б., въздух. Съставеният
АУАН и талон за медицинско изследване са предявени на нарушителя, но той е
отказал да ги подпише. Обстоятелството е удостоверено с подписа на свидетеля В.
Г. от гр. Панагюрище.
С мотивирана резолюция № 22-0310-М000023 от 04.04.2022 год. началникът на
РУ-Панагюрище към ОД на МВР-Пазарджик, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 33, ал. 2 от
същия е изпратил материалите по АНП на Районна прокуратура-Пазарджик, по
компетентност, поради което е прекратил образуваното административнонаказателното
производство по АУАН серия GA, № 518446 от
26.03.2022 год., издаден против Х.И.Б. за нарушението, описано в обстоятелствената
част на същата мотивирана резолюция.
С постановление от 31.03.2022 год. П. К.-Ц., главен разследващ полицай при
РУ-Панагюрище Х.И.Б. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК, затова че на 26.03.2022 год. е управлявал МПС-лек автомобил марка
„Рено Канго“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта 1, 88 на хиляда,
установено по надлежния ред и е взета мярка за неотклонение „подписка“ на
лицето.
От представеното заверено копие от справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят
Х.И.Б., ЕГН **********, притежава СУМПС № *********, валидно до 24.08.2022 год.
и същото е отнето с АУАН серия GA, № 518446 от
26.03.2022 год. и са посочени съставените му актове, наказателни постановления,
фишове и заповеди за налагане на принудителни административни мерки, както и
споразумения, където е отбелязана издадената мотивирана резолюция. Също така е
приложена справка рег. № 3286р-10705 от 07.03.2020 год. от лаборатория за
проверка на средства за проверка на средства за измерване в Полицейска техника
на преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, собственост на
ОД на МВР-Пазарджик, в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в
дъха и радар скоростомери“, оправомощени със заповед № 2050-4 от 11.02.2019
год. от ДАМТН (валидна до 11.02.2024 год.), сред които е „Дрегер“ 7510, номер ARNJ 0057, проверен на 28.02.2022 год., със срок на валидност 6 (шест) месеца.
Приложени са заверени преписи от: Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 год.
на заместник-министъра на вътрешните работи, с която се определя да
осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР: 1. Главна дирекция
„Национална полиция“; 2. „Главна дирекция „Гранична полиция“ – в района на
аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните
работи; Заповед № 312з-1602 от 10.06.2021 год. на директора на Областна
дирекция на МВР-Пазарджик, в която е посочено кои длъжности лица от ОД на
МВР-Пазарджик се оправомощават да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.
171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, сред тях са
началниците на Районни управления при Областна Дирекция на МВР-Пазарджик.
Предвид така установеното от фактическата страна, съдът обосновава следните
правни изводи:
Жалбата е подадена чрез началника на РУ-Панагюрище до Административен
съд-Пазарджик, на 04.04.2022 год. Видно от съдържанието на обжалваната ЗППАМ
препис от нея е получена на 31.03.2022 год. лично от жалбоподателя.
Следователно жалбата е в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14- дневен
срок, подадена е от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съображенията за това са следните:
При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на
основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът е длъжен да
осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Административен съд-Пазарджик намира, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в сила от
01.01.2019 год., принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от същия
закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Оспорваният акт е издаден от началника на РУ-Панагюрище към ОД
на МВР-Пазарджик, оправомощен със Заповед № 312з-1602 от 10.06.2021 год. на
директора на Областна дирекция на МВР-Пазарджик да издава заповеди от
категорията на процесния. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 год. на заместник-министъра
на вътрешните работи, в частта й досежно т. 3, са определени Областните
дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи като служби за контрол
по ЗДвП. Нормата на чл. 170, ал. 1 от ЗДвП е прието, че контролът по спазване
на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените
въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по
тази глава. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра
на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от
всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя
пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, при
изпълнение на функциите си по същия закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1
в допустимите от закона случаи. Следователно обжалваният акт е издаден от
материално компетентен орган, притежаващ правомощията да прилага принудителни
административни мерки за осигуряване безопасност на движението и
преустановяване на административни нарушения, от категорията на разглежданото.
Не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният акт е издаден в установената от закона писмена форма и
изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Също така в заповедта за
налагане на ПАМ се съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства,
съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които обезпечават правото на защита на
жалбоподателя, респективно да се осъществи съдебен контрол за наличието на
материалноправните предпоставки за издаване на процесния акт по чл. 171, ал. 1,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Ето защо не е налице отменителното основание по чл. 146,
т. 2 от АПК.
Относно доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че с мотивирана
резолюция по чл. 33, ал 2 от ЗАНН е прекратено административно-наказателното
производство, съдът счита, че следва да отбележи следното:
С издаване на мотивирана резолюция № 22-0310-М000023 от 04.04.2022 год. на
началника на РУ-Панагюрище към ОД на МВР-Пазарджик, следва да се приеме, че е
налице хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК за преценка наличие на основание на
основание по чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, във връзка с чл. 33, ал. 2 от същия
нормативен акт може да промени установените факти при проверка, при която е
съставен АУАН. В случая, след изпращане на материалите по
административнонаказателното производство (АНП) по компетентност на
РП-Пазарджик жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем и му е взета
мярка за неотклонение за нарушението, установено и с процесната ЗПАМ и
предхождащия го АУАН. Наказателното производство не е прекратено, т.е. не е
отречено административното нарушение-фактическото основание за издаване на
оспорената заповед. Това е от значение към настоящото производство, тъй като е
предпоставка за издаване на заповед за прилагане на принудителна
административна мярка с правно основание по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за
извършено от водач на МПС административно нарушение, съставен от компетентните
длъжностни лица. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното. Действително, с оглед принципа
„nе bis in dem” („не два пъти за едно и също нещо“), никой не може да бъде подложен на
наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил
оправдан или осъден на територията на Европейския съюз с окончателно съдебно
решение в съответствие със закона (чл. 4, параграф 1 от Протокол № 7 от КЗПЧОС).
В този смисъл е съдебната практика на Съда на Европейския съюз по решение от
05.05 1966 год., по съединени дела 18/65 и 35/65, Gutman срещу Комисията, както решение на Първоинстанционния съд
от 20.04.1999 год. по съединени дела Т-305/94 и др., Limburgse Vinyl Maatschappij NV и др. срещу Комисията. Следва да се уточни, че правилото,
забраняващо кумулацията се отнася до кумулирането на две санкции с еднакъв
характер. Съотношението между наказателната и административнонаказателната
отговорност е изяснено от разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, чл.
33, ал. 1 и ал. 2 същия закон, включително и чл. 70, б. „г“ ЗАНН. От
съдържанието на посочените разпоредби се установява, че в случаите, когато с
едно деяние се нарушава едновременно наказателна и административнонаказателна
норми с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща
административнонаказателната. Когато деянието засяга един и същи кръг
обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя
реализация на отговорност или за административно нарушение, или за
престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната
отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява
престъпление. Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото „ne
bis in idem“ по чл. 4, параграф 1 от Протокол № 7 от КЗПЧОС
поради отсъствието на дублиращи се процеси. При конкуренция на двата вида
отговорности, деецът следва да понесе само едната-за правонарушението
(административно нарушение или престъпление), не може по две висящи
производства, за едно и също деяние, да се преследва едно лице. В този смисъл е
и Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 3 от 2015
год., ОСНК.
В аспекта на изложеното, видно от приобщения доказателствен материал по
спора, се установява, че след като деянието е едно и също, независимо дали се
касае за административно нарушение или се квалифицира като престъпление, то провеждането
на две отделни самостоятелни производства-наказателно и административнонаказателно
по смисъла на Конвенцията, съставлява нарушение на чл. 4, параграф 1 от
Протокол № 7. И в настоящото производство, и в наказателното производство е
идентичност на фактите, на извършителя на нарушението и наличието на един и
същи защитен правен интерес, поради което основателно е възражението на
жалбоподателя за прилагането на принципа „ne bis in idem“. В този смисъл е
решение на СЕС от 14.02.2012 год. по дело С-17/10, Toshiba Corporation и други. Следователно при издаване на процесната ЗППАМ са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
съставляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът намира, че с оглед установеното нарушение по чл. 146, т. 3 от АПК,
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0310-000033 от 28.03.2022 год. на началника на РУ-Панагюрище към ОД на
МВР-Пазарджик, следва да се отмени само на това основание на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК, досежно неговата незаконосъобразност.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Пред
настоящата съдебна инстанция жалбоподателят е ангажирал процесуален
представител, който да го защитава и представлява, с оглед приложения по делото
договор за правна защита и съдействие от 01.04.2022 год. От съдържанието му се
установява, че Х.Б. и адв. В.П. са се договорили за адвокатско възнаграждение в
размер на 200, 00 (двеста) лева, което е посочено, че е заплатено изцяло в брой
от упълномощителя. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК, обективиращ направените съдебно-деловодни разноски по водене на спора,
в който освен заплатения адвокатски хонорар е включена и сумата за заплатената
държавна такса за образуване на делото, в размер на 10, 00 (десет) лева. Ето
защо, претендираните съдебно-деловодни разноски от страна на жалбоподателя са реално
сторени, поради което ответната страна следва да му ги заплати. Същите възлизат
в размер на 210, 00 (двеста и десет) лева и следва да се възложат в тежест на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пазарджик.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
-Пазарджик, в настоящия съдебен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 22-0310-000033 от 28.03.2022 год. на началника на Районно
управление-Панагюрище към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Пазарджик (ОД на МВР-Пазарджик.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, площад „Съединение“ № 3, да заплати
на Х.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски в размер на 210, 00 (двеста и
десет) лева, представляващи съдебно-делводни разноски за настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от уведомяване от съобщаването му.
На
основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по
реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: (П)