№ 327
гр. Варна, 19.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Ели К. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско
дело № 20223001000479 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:50 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК
Въззивникът „Демиров Строи“ ЕООД с. Бобовец, обл. Добрич, редовно призован,
представлява се от адв. А. Х., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивникът Д. Т. Ш., редовно призован чрез адв. Е. Т. от АК-Добрич, не се явява,
за него се явява адв.Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Адв. Х.: Считам, че не са налице пречки, да се даде ход на делото
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ И ПИСМЕНИТЕ ОТГОВОРИ
Докладва постъпилата въззивна жалба на Д. Т. Ш. срещу решение № 41/05.05.222 г.
по т.д. № 136/21 г. на ОС-Добрич в осъдителната част.
Съдът докладва и постъпила насрещна въззивна жалба от „Демиров Строи“ ЕООД
срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете за главницата – за разликата над
46 950.90 лв. до претендираните 52 657.42 лева и по иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД
за мораторни лихви за горницата над присъдените 4029.36 лв. до 4519.76 лв.
Адв. Х.: Оспорвам въззивната жалба на Д. Т. Ш., поддържам подадената насрещна
въззивна жалба от „Демиров строи“ ЕООД. Представям за сведение на съда справка за
1
законната лихва, която се претендира с насрещната въззивна жалба в размер на 490.40 лв.,
извадка от Calculator.bg. Не правя искане за приемането му като доказателство по делото.
Адв. Т.: Поддържам така депозираната въззивна жалба. Няма да соча доказателства и
няма да правя доказателствени искания по нея. Оспорвам насрещната въззивна жалба.
Адв.Х.: Няма да представям нови доказателства, нямам доказателствени искания.
Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Адв. Т.: Моля, да приемете списък на разноски.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Х.: Моля, да оставите без уважение подадената въззивна жалба от Д. Т. Ш.,
като оставите първоинстанционното решение в сила в тази част като правилно и
законосъобразно. Моля, да уважите на срещната въззивна жалба от „Демиров Строи“ ЕООД.
Моля, да ни присъдите сторените разноски в т.ч. и тези за адвокатско възнаграждение,
съгласно представения списък.
Ще маркирам няколко моменти от своята защита. Във въззивната жалба на Д. Ш.,
ответникът е навел оплакване, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства в съвкупност, в резултат на което намира за неправилен изводът, че
ответникът не е установил в процеса пакт на дължимото от него плащане, на извършените
от ищеца и приети в пълен размер СМР по сключения между страните договор за изработка.
По делото са разпитани свидетели както на ищцовото дружество така и на ответника.
Показанията на една част от които съставът на съда не е изключил, както твърди
въззивника, а е ценил по реда на чл. 172 от ГПК, като е отчетена тяхната възможна
заинтересованост. Правилно е приложена разпоредбата на чл.172 от ГПК и в частност
относно задължението на съда да ги цени заедно с всички останали доказателства. Изрично
в мотивите съдът е посочил, че по делото липсват писмени доказателства за част от
твърдените плащания. За погасяването установеното с писмен акт парично задължение, в
случая обобщаваща фактура № 46 от 01.05.20 г. за сумата от 73 790 лв. без ДДС, подписана
от ответника и неоспорена от същия, досежно автентичността на положения подпис,
свидетелските показания са изключени. Не начинът на плащане, а фактът на погасяване чрез
плащане или друг способ беше разпределен в тежест на доказване на ответника, да установи
заплащане на извършените от него и приети СМР, което не може да бъде доказано само със
свидетелски показания. Във връзка с това ирелевантни за предмета на спора са наведените
във въззивната жалба твърдения за основателност на възражението за ответника за
заплащане на дължимото по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД възнаграждение, с оглед на косвени
доказателства, каквито не са събрани по делото и ответникът не сочи кои са те, същите не
се презюмират.
Адв. Т. : Моля, да уважите депозираната от Д. Ш. въззивна жалба и да отхвърлите
2
насрещната въззивна жалба на „Демиров Строи“ ЕООД, по подробно изложени съображения
в съответната въззивна жалба и в отговора на насрещната въззивна жалба. Накратко ще
изложа, че при постановяване на първоинстанционния съдебен акт, съдът не е отчел факта,
като при обсъждане на събраните в процеса докзазателства, че Д. Ш. като немски
гражданин, който пребивава в България не знае български език писмено и говоримо,
въпреки че е прието като факт от първоинстанционния съд, че не разбира български, а това
беше възложено и като доказателствена тежест на ищцовото дружество да докажат знанието
на български език. Преговорите са водени на немски език със съдружниците и съответно
единият от съдружниците е управител на „Демиров Строи“ ЕООД към момента на
извършване на СМР и моят доверител не е счел за необходимо да търси преводач – трето
лице. Още повече, че те са били съседи с бащата на двамата братя и е имал пълно доверие.
Именно поради незнанието му на български език писмено и говоримо, чуждият гражданин
пребиваващ в България е подведен с документите, които са му връчвани за подпис. В хода
на цялото първоинстанционно производство твърдяхме и съответно го доказахме със
свидетелски показания, защото твърдим няма как да бъдат събрани, че за всяка една сума,
която са плащали в брой, немското семейство е получавало „on papir“, което е един
документ като българската фактура, която издаваме - прилича на квитанциите, които се
разменят в Германия за плащания в брой. В Германия ограничения за плащания в брой няма
и няма откъде немският гражданин, който пребивава в България да се усъмни в този факт.
По отношение на процесната фактура, че не била платена, не можем да твърдим, че
имаме приемане на същата като извършено СМР и като сума. На първо място тази фактура е
сбор от всички платени суми и на предходно издадени фактури. Фактурата, която е
процесна е данъчна, а „Демиров строи“ ЕООД, както е регистрирано като дружество, за
много кратко е било с ДДС регистрация и повече от две или три години няма ДДС
регистрация, а фактурата е издадена с ДДС. От справката, която е приложена от НАП в
първоинстанционното производство е видно, че дружеството никога не е имало касов
апарат. Предходните фактури, които ищцовото дружество твърди, че били т.нар. „авансови
фактури“ – едните са издавани при плащане в брой, което означава, че към тях в някакъв
момент трябва да се издаде касов бон, другите са издавани с начислено ДДС. Въпреки
оттеглянето – не мога да си спомня какво беше се случило в началото на исковата
претенция по отношение на начисленото ДДС, това не променя факта, че са издавани
фактури и въобще счетоводни документи, които не са съобразени с фактическото положение
и на самата фирма. Отделно от това никога не са подавани годишни декларации, за да може
да се установи дали наистина фирмата разполага с средства и да съществува със собствени
средства, материали за извършване на СМР в един чужд имот и без да се създават
документи за това, че едва ли не дружеството субсидира чуждия гражданин да направи
ремонт. В тази връзка е и изготвената СТЕ, която установява на място, че т.нар. Акт обр. 19,
който е най-вероятно към тази фактура, изписаните в него извършени строително монтажни
дейности не отговарят на действително извършените като количество и като цена и
съответно от 72-73 000 искова претенция действителните са 52 000 и съответно насрещната
въззивна жалба е за горницата до 52 000 лв. Така, че за какво приемане на СМР говорим с
3
подписването на фактура на която не е преведено съдържанието и на Акт обр. 19, който
също не е преведен на ответника Д..
В този смисъл, моля за Вашия съдебен акт. Моля, за присъждане на разноските по
делото.
Съдът прикани страните към споразумение.
Адв. Т.: Моят доверител е съсед с починалия вече баща на двамата братя, а двамата
братя си продадоха дяловете на едно трето лице и те твърдят, че не е платено. Те си искат
пълната сума.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
Разглеждането на делото приключи в 15:05 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4