Решение по НАХД №12447/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3336
Дата: 3 септември 2025 г.
Съдия: Върбан Тодоров Върбанов
Дело: 20211110212447
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3336
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110212447 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на търговско дружество „***“ ЕАД, ЕИК: ***,
срещу Наказателно постановление № НП-89 от 05.08.2021 г., издадено от
председателя на КЕВР, с което на дружеството на основание чл. 206, ал.2, вр.
ал.1 от ЗЕ е наложена имуществена санкция в размер на *** лева,
представляваща 0,0055 на сто от годишния му оборот за 2020 г., за нарушение
на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ.
С жалбата се иска НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, като са изложени подробни аргументи в тази насока.
Претендира с юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от юрк. Г.Т. и юрк. Ч.Д.. В хода на съдебните прения същите
молят съда да уважи жалбата.
В същото съдебно заседание въззиваемата страна, председателят на
КЕВР, редовно призована, се представлява от юрк. П.. Същата моли съда да
потвърди процесното НП и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събрания и проверен по
делото доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 22.07.2021 г. бил съставен АУАН № Г-КРС-6/22.07.2021г. на „***“
ЕАД от М.И. С., главен експерт в дирекция „***. В АУАН било отразено, че от
„***" ЕАД са представени заверени копия на сключени договори за банкови
кредити. Към приложените бил и Договор № 100-3566/24.03.2021 г. за
1
предоставяне на инвестиционен кредит в размер на *** (***) евро, сключен
между „***“ ЕАД и „Юробанк България“ АД, с който договор дружеството-
жалбоподател поемало финансови задължения. Договорът не е бил разрешен
от КЕВР преди сключването му.
Проверяващият отразил в съставения акт, че поетите от „***“ ЕАД
финансови задължения по договора обуславят необходимостта от приценка
дали сключването на договора води или може да доведе до нарушаване на
сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното
предприятие. Поради тези констатации било прието, че е „***“ ЕАД е
извършило нарушение в гр. София на нормата на чл. 21, ал.1, т. 23 от Закона за
енергетиката, което намерило отражение в съставения АУАН.
Въз основа на съставения акт на 05.08.2021 г. било издадено обжалваното
НП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на св. М.
С., актосъставител, както и на приобщените на осн. чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства.
Съдът кредитира показнаията на св. С. като достатъчно ясни подробни,
логични, като същите се подкрепят от писмените доказателства и
доказателствени средсатва, събрани и проверени по делото. От показанията на
актосъставителя се установяват всички обстоятелства, свързани с
извършената проверка и направените констатации, като изложеното от него
съответства напълно на изложеното в АУАН.
Следва да се отбележи, че доказателствената съвкупност е единна и
непротиворечива, поради което не следва да се съотнасят събраните
доказателства и обсъждат поотделно.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена от правнолегитимирана страна, срещи подлежащ на
обжалване акт и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално
допустима. Съдът намира, че жалбата е основателна и НП следва да бъде
отменено поради следните съображения:
АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, в предвидените
в ЗАНН срокове и форма.
Съдът установи, че действително на 24.03.2021 г. „***“ ЕАД е сключило с
„Юробанк България“ АД Договор № 100-3566/24.03.2021 г. за предоставяне на
инвестиционен кредит в размер на *** (***) евро. и е не е получил
разрешение от КЕВР преди датата на сключването му.
Налице са обаче допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като
при съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията на чл.
42, т. 3, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, касаещи съдържанието на
2
АУАН и НП.
От обективна страна в АУАН и в НП актосъставителят и АНО са приели,
че „***“ ЕАД като на 24.03.21 г. в гр. София е сключил № 100-3566/24.03.2021
г. за предоставяне на инвестиционен кредит в размер на *** (***) евро с
„Юробанк България“ АД, без да е получило разрешение на КЕВР и с това е
извършило нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗЕ. В обстоятелствената част на
двата акта е направено съждението, че „поетите финансови задължения по
договора обуславят необходимостта от преценка дали сключването на
договора води или може да доведе до нарушаване сигурността на
снабдяването поради задлъжнялост на енергийното предприятие“. Налице е
неяснота относно прекият извод, направен в АУАН и в НП, че поради поетите
финансови задължения се налага необходимост от преценка от страна на
контролния орган дали сключването на тази сделка води или може да доведе
до нарушаване сигурността на снабдяването поради задлъжнялост на
енергийното предприятие.
Съгласно нормата на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ: „КЕВР.... разрешава
извършването на разпореждане с имущество, с което се упражнява
лицензионна дейност в случаите, предвидени в този закон, както и на други
сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на
снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие.“
Законовата норма не съдържа конкретни критерии, съобразно които да е
изводимо при какви параметри на сделките може да или ще бъде нарушена
сигурността на снабдяването поради задлъжнялост на енергийното
предприятие. Несъмнено, въвеждайки разрешителен режим за някои
сделки,законодателят не предпоставя изискване за сезиране на КЕВР преди
сключването на всяка сделка, свързана със задлъжнялост на енергийното
предприятие. При това словесно описание на нарушението за дружеството е
неясно в какво се изразява твърдяното нарушение и е поставено в
невъзможност да разбере какви са параметрите, в чиито рамки следва да иска
разрешение от КЕВР преди сключване на сделка.
Наред с това описаното от обективна страна нарушение е обвързано с
нарушаване на нормата на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ, която не съдържа
диспозиция със самото правило на поведение на правния субект. Следва да се
отбележи, че приетата за нарушена разпоредба регламентира правомощия на
КЕВР, обусловени от дейността □ като контролен орган, и не обвързва субекта
с конкретно правно поведение, тъй като не съдържа изискване за ж-ля да
уведоми КЕВР и да поиска даване на разрешение за сключване на сделка.
Законодателят е обвързал енергийното предприятие с дължимо поведение в
подзаконов акт-чл.92,ал. 1 и 2 от Наредба №3 за лицензиране дейностите в
енегргетиката, като в ал.2 е описал и процедурта по даване на разрешение,
включително и с посочване основанието за сключване и фанинсовата
обосновка. Т.е въведен е правен регламент, който не е е посочен нито в АУАН,
нито в НП като нарушен.
За пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗЕ, то отново
3
не е било спазено правилото, закрепено в чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН, тъй като посочената от ЗЕ норма визира две отделни деяния -
сключване на сделки, които водят до нарушаване сигурността на снабдяването
вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие и сключване на
сделки, които могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването
вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие. Като не е посочил
коя от двете сделки е сключил жалбоподателят (такава, която води до
нарушаване или такава, която може да доведе до нарушаване сигурността),
АНО е нарушил правото му на защита, тъй като същият не може да разбере в
какво точно е обвинен, за да организира защитата си, което винаги е
основание за отмяна на наказателното постановление.
Пропускът на АНО в тази насока не може да бъде саниран с
приложението на санкционната норма на чл.206,ал.2 от ЗЕ, съгласно която:
„За нарушения по ал. 1 на оператор на електропреносна мрежа, оператор на
газопреносна мрежа, комбиниран оператор, който има функциите на оператор
на преносна мрежа, или вертикално интегрирано предприятие се налага
имуществена санкция в размер до 10 на сто от годишния оборот на оператора,
съответно - от годишния оборот на вертикално интегрираното предприятие.“;
а ал.1 на чл.206 от ЗЕ указва, че: На енергийно предприятие, което наруши
разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането
му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, се налага
имуществена санкция от *** до *** лв.“ Т.е законодателят вменява
отговорност на енергийните предприятия, но тази административна
отговорност следва да бъде претендирана при ясно и точно описание на
нарушението и субсумирането му под съответстващата правна квалификация.
С оглед изложеното съдът намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е довело до незаконосъобразно издадено НП,
тъй като санкционираното лице „***“ ЕАД е в невъзможност да разбере какво
е съдържанието на повдигнатото му административно обвинение с всичките
му параметри и при съответната правна квалификация, което е довело до
ограничаване възможността му да организира защитата си по него.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, като
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е
направено своевременно. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът намира, че въззиваемата страната следва да заплати на
жалбоподателя сумата от 120 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на горното, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-
ти състав,

РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-89 от 05.08.2021 г.,
издадено от председателя на КЕВР, с което на „***“ ЕАД, ЕИК *** , с което на
дружеството на основание чл. 206, ал.2, вр. ал.1 от ЗЕ е наложена
имуществена санкция в размер на *** лева, представляваща 0,0055 на сто от
годишния му оборот за 2020 г., за нарушение на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ.
ОСЪЖДА Комисията за водно и енергийно регулиране да заплати на
„***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 120 (сто и двадесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване
на страните за неговото изготвяне.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на търговско дружество „***“ ЕАД, ЕИК: ***,
срещу Наказателно постановление № НП-89 от 05.08.2021 г., издадено от
председателя на КЕВР, с което на дружеството на основание чл. 206, ал.2, вр.
ал.1 от ЗЕ е наложена имуществена санкция в размер на *** лева,
представляваща 0,0055 на сто от годишния му оборот за 2020 г., за нарушение
на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ.
С жалбата се иска НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, като са изложени подробни аргументи в тази насока.
Претендира с юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от юрк. Г.Т. и юрк. Ч.Д.. В хода на съдебните прения същите
молят съда да уважи жалбата.
В същото съдебно заседание въззиваемата страна, председателят на
КЕВР, редовно призована, се представлява от юрк. Петрова. Същата моли
съда да потвърди процесното НП и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събрания и проверен по
делото доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 22.07.2021 г. бил съставен АУАН № Г-КРС-6/22.07.2021г. на „***“
ЕАД от М.И.С., главен експерт в дирекция „***“ в КЕВР. В АУАН било
отразено, че от „***" ЕАД са представени заверени копия на сключени
договори за банкови кредити. Към приложените бил и Договор № *** за
предоставяне на инвестиционен кредит в размер на *** (***) евро, сключен
между „***“ ЕАД и „Юробанк България“ АД, с който договор дружеството-
жалбоподател поемало финансови задължения. Договорът не е бил разрешен
от КЕВР преди сключването му.
Проверяващият отразил в съставения акт, че поетите от „***“ ЕАД
финансови задължения по договора обуславят необходимостта от приценка
дали сключването на договора води или може да доведе до нарушаване на
сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното
предприятие. Поради тези констатации било прието, че е „***“ ЕАД е
извършило нарушение в гр. София на нормата на чл. 21, ал.1, т. 23 от Закона за
енергетиката, което намерило отражение в съставения АУАН.
Въз основа на съставения акт на 05.08.2021 г. било издадено обжалваното
НП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на св.
М.С., актосъставител, както и на приобщените на осн. чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства.
Съдът кредитира показнаията на св. С. като достатъчно ясни подробни,
1
логични, като същите се подкрепят от писмените доказателства и
доказателствени средсатва, събрани и проверени по делото. От показанията на
актосъставителя се установяват всички обстоятелства, свързани с
извършената проверка и направените констатации, като изложеното от него
съответства напълно на изложеното в АУАН.
Следва да се отбележи, че доказателствената съвкупност е единна и
непротиворечива, поради което не следва да се съотнасят събраните
доказателства и обсъждат поотделно.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена от правнолегитимирана страна, срещи подлежащ на
обжалване акт и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално
допустима. Съдът намира, че жалбата е основателна и НП следва да бъде
отменено поради следните съображения:
АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, в предвидените
в ЗАНН срокове и форма.
Съдът установи, че действително на 24.03.2021 г. „***“ ЕАД е сключило с
„Юробанк България“ АД Договор № *** за предоставяне на инвестиционен
кредит в размер на *** (***) евро. и е не е получил разрешение от КЕВР преди
датата на сключването му.
Налице са обаче допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като
при съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията на чл.
42, т. 3, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, касаещи съдържанието на
АУАН и НП.
От обективна страна в АУАН и в НП актосъставителят и АНО са приели,
че „***“ ЕАД като на 24.03.21 г. в гр. София е сключил № *** за предоставяне
на инвестиционен кредит в размер на *** (***) евро с „Юробанк България“
АД, без да е получило разрешение на КЕВР и с това е извършило нарушение
на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗЕ. В обстоятелствената част на двата акта е направено
съждението, че „поетите финансови задължения по договора обуславят
необходимостта от преценка дали сключването на договора води или може да
доведе до нарушаване сигурността на снабдяването поради задлъжнялост на
енергийното предприятие“. Налице е неяснота относно прекият извод,
направен в АУАН и в НП, че поради поетите финансови задължения се налага
необходимост от преценка от страна на контролния орган дали сключването на
тази сделка води или може да доведе до нарушаване сигурността на
снабдяването поради задлъжнялост на енергийното предприятие.
Съгласно нормата на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ: „КЕВР.... разрешава
извършването на разпореждане с имущество, с което се упражнява
лицензионна дейност в случаите, предвидени в този закон, както и на други
сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на
снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие.“
Законовата норма не съдържа конкретни критерии, съобразно които да е
2
изводимо при какви параметри на сделките може да или ще бъде нарушена
сигурността на снабдяването поради задлъжнялост на енергийното
предприятие. Несъмнено, въвеждайки разрешителен режим за някои
сделки,законодателят не предпоставя изискване за сезиране на КЕВР преди
сключването на всяка сделка, свързана със задлъжнялост на енергийното
предприятие. При това словесно описание на нарушението за дружеството е
неясно в какво се изразява твърдяното нарушение и е поставено в
невъзможност да разбере какви са параметрите, в чиито рамки следва да иска
разрешение от КЕВР преди сключване на сделка.
Наред с това описаното от обективна страна нарушение е обвързано с
нарушаване на нормата на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ, която не съдържа
диспозиция със самото правило на поведение на правния субект. Следва да се
отбележи, че приетата за нарушена разпоредба регламентира правомощия на
КЕВР, обусловени от дейността □ като контролен орган, и не обвързва субекта
с конкретно правно поведение, тъй като не съдържа изискване за ж-ля да
уведоми КЕВР и да поиска даване на разрешение за сключване на сделка.
Законодателят е обвързал енергийното предприятие с дължимо поведение в
подзаконов акт-чл.92,ал. 1 и 2 от Наредба №3 за лицензиране дейностите в
енегргетиката, като в ал.2 е описал и процедурта по даване на разрешение,
включително и с посочване основанието за сключване и фанинсовата
обосновка. Т.е въведен е правен регламент, който не е е посочен нито в АУАН,
нито в НП като нарушен.
За пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗЕ, то отново
не е било спазено правилото, закрепено в чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН, тъй като посочената от ЗЕ норма визира две отделни деяния -
сключване на сделки, които водят до нарушаване сигурността на снабдяването
вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие и сключване на
сделки, които могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването
вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие. Като не е посочил
коя от двете сделки е сключил жалбоподателят (такава, която води до
нарушаване или такава, която може да доведе до нарушаване сигурността),
АНО е нарушил правото му на защита, тъй като същият не може да разбере в
какво точно е обвинен, за да организира защитата си, което винаги е
основание за отмяна на наказателното постановление.
Пропускът на АНО в тази насока не може да бъде саниран с
приложението на санкционната норма на чл.206,ал.2 от ЗЕ, съгласно която:
„За нарушения по ал. 1 на оператор на електропреносна мрежа, оператор на
газопреносна мрежа, комбиниран оператор, който има функциите на оператор
на преносна мрежа, или вертикално интегрирано предприятие се налага
имуществена санкция в размер до 10 на сто от годишния оборот на оператора,
съответно - от годишния оборот на вертикално интегрираното предприятие.“;
а ал.1 на чл.206 от ЗЕ указва, че: На енергийно предприятие, което наруши
разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането
му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, се налага
имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв.“ Т.е законодателят вменява
3
отговорност на енергийните предприятия, но тази административна
отговорност следва да бъде претендирана при ясно и точно описание на
нарушението и субсумирането му под съответстващата правна квалификация.
С оглед изложеното съдът намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е довело до незаконосъобразно издадено НП,
тъй като санкционираното лице „***“ ЕАД е в невъзможност да разбере какво
е съдържанието на повдигнатото му административно обвинение с всичките
му параметри и при съответната правна квалификация, което е довело до
ограничаване възможността му да организира защитата си по него.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, като
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е
направено своевременно. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът намира, че въззиваемата страната следва да заплати на
жалбоподателя сумата от 120 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на горното, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-
ти състав,

4