ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
740
гр. Русе, 29.02.2024 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 198 по описа за 2024 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.135, ал.2 от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба (с
характер на искова молба) от Е.С.Я., понастоящем в Затвора гр.Белене, срещу „А1
България“ ЕАД (с предходна фирма „Мобилтел“), което търговско дружество е
обозначено чрез посочване на търговската марка Мтел. С исковата молба е
предявен иск за сумата от 3000 лева – неимуществени вреди, причинени на ищеца
от прекратяването без неговото знание и съгласие на сключения с ответника
договор за мобилни услуги по отношение на 2 бр. СИМ карти с номера 0882/086249
и 0882/086259.
Съдът намира, че се касае до иск на потребител за
присъждане на обезщетение за вредите от прекратяването на сключен с търговец
договор. Материалното правоотношение по спора е регулирано чрез метода на
равнопоставеността, а не чрез метода на власт и подчинение, поради което делото
се явява гражданско, а не административно – арг. от чл.14, ал.1 и чл.113, изр.
второ от ГПК. Разграничителният критерий за приложимия правен ред за
разглеждане на делото е основния характер на дейността на органа, от чиито
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Административните
съдилища са компетентни, когато вредите са причинени при или по повод изпълнение
на административна дейност (така мотивите към т.2 от Тълкувателно постановление
№ 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора
колегия на ВАС).
Телекомуникационните услуги са обществени услуги по
смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗА вр. § 1, т.12 от ДР на ЗЕУ, поради което
ответникът „А1 България“ ЕАД принципно има качеството на „организация, предоставяща
обществени услуги" по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗА. Видно обаче от
отправеното с жалбата (исковата молба) искане, Я. не изразява недоволство от евентуален
отказ да му бъде извършена конкретна административна услуга, за да може този
отказ да бъде обжалван по реда, предвиден за индивидуалните административни
актове на основание чл.145 и сл. вр. § 8 от ПЗР на АПК пред административните
съдилища, а иска обезщетение за вредите от прекратяване на договора, който иск
може да бъде квалифициран по чл.88, ал.1, изр. второ от ЗЗД. Както беше
посочено по-горе, разглеждането на тази искова претенция е предоставено в
компетентност на гражданските съдилища. Следва да се отбележи, че спорът за
компетентността на граждански или административен съд да разреши конкретно дело
е спор за родова подсъдност, a не за подведомственост (така Тълкувателно постановление
№ 1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК и ОСС на Първа и
Втора колегия на ВАС), а за родовата подсъдност, като абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на производството, съдът е длъжен да
следи служебно.
Така предявеният иск, с оглед
неговата цена, е подсъден на районния съд – чл.103 от ГПК и арг. от противното от
чл.104, т.4 от ГПК. Същият следва да бъде разгледан от съда по настоящия адрес
на потребителя, за която подсъдност съдът е длъжен да следи служебно – чл.113 и
чл.119, ал.3 от ГПК. Според чл.94, ал.1 от ЗГР настоящ адрес е адресът, на
който лицето живее, т.е. настоящият адрес на лицата, изтърпяващи наказание
„лишаване от свобода“ съвпада с адреса на съответното място за лишаване от
свобода. По изложените съображения съдът намира, че производството по делото
следва да бъде прекратено, а делото следва да бъде изпратено на родово и местно
компетентния съд – на Районен съд – Левски, в чийто съдебен район се намира
населеното място, в което ищецът изтърпява наказанието си – в Затвора гр.Белене
с адрес гр.Белене, ул.“Страцин“ № 4.
Така мотивиран и на основание чл.135,
ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 198/2024 г. по описа на Административен
съд – Русе.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд
– Левски.
Определението не подлежи на
обжалване. Препис от
него да се връчи на жалбоподателя.
СЪДИЯ: